От утре нататък ще научим кое е по-тежко – принципите,

От на следващия ден нататък ще научим кое е по-тежко – правилата, повтаряни като мантра на оплезения електорат или 60-те милиарда за харчене през идващите няколко години. Принципите са постоянно на хартия, най-малко у нас. Така беше, когато Политическа партия, Демократична България и Има Такъв Народ се събраха с Българска социалистическа партия в Четворната коалиция. Същото беше когато Република България влезе в държавното управление на ГЕРБ през 2014-та. Същото беше когато Иво Прокопиев постави свои хора в първия кабинет на Борисов. По същия метод Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Атака сложиха чучелото Орешарски като ликвидатор на КТБ, когато Слави и Борисов аха не направиха партия дружно. Самият Борисов стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи в кабинет с присъединяване на Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи и хора от Българска социалистическа партия, а отцепниците от Съюз на демократичните сили родиха кабинета Беров и преди този момент се договориха с Българска социалистическа партия за изискванията на прехода. Харченето у нас е щафетна дисциплинираност. Парите на Българска комунистическа партия, ДКМС, ТНТМ и впрочем бяха потулени по време на ръководството на Съюз на демократичните сили. Приватизацията на Жан я довърши Иван. Червените милиона създадоха сините милионери. ОДС докара Царя, който докара Кунева, която след това сътвори Република България, откъдето породи Демократична България и се роди концепцията да продължим смяната. Българска социалистическа партия роди всичко алено и патриотично у нас, което пък след доста премеждия ни сервира своя шедьовър Костя. Утре в Парламента правила и харчлък още веднъж ще се сблъскат в опит да се откри формула, по която хем страната да бъде ръководена, хем парите – разпределени, хем правилата да не пострадат. Ако ви се коства невероятно, проследете кариерите на Настимир Ананиев, Румен Йонков, Мая Манолова, Костя Рублин, Христо Иванов и останалите политически мигранти. Все ще намерят метод. Има по какъв начин. Защото всички те имат общ претекст – парите ви. И до момента в който се колебаете сред правила и пари, отговорът на задачата, въпреки и леко затулен остана на масата, препоръчан от най-умелия в новото Народно събрание – работа, работа, работа. Знам, че не вярвате, само че това е пътя и единствено по него можем да стигнем ненапълно. Иначе отново ще гледаме тумбаци, които вадят разнообразни правила от джобовете пред настръхналия електорат или бъдещи тумбаци, които прибират пари против нелепи обещания. Виктор Димчев, коментар във фейсбук