Защо в един кръг има 360 градуса, а не 365 или 100?
От уроците по геометрия в учебно заведение всеки си спомня, че в кръга има 360 градуса. Но за какво тъкмо толкоз? Защо хората не са решили, че има, да речем, 100 или 1000, 365 или 3927 градуса в кръг? Какви „ вълшебен “ и научни калкулации са разрешили на нашите далечни предшественици да стигнат тъкмо до това умозаключение?
За страдание към момента няма елементарен отговор на този въпрос.
Освен градуси, в геометрията и картографията се употребяват още минути, секунди и хилядни. Появата на други мерни единици е повече или по-малко ясна и разбираема за нас. Например разделянето на кръг на минути и секунди е въведено от гръцкия монтьор, астроном и математик Клавдий Птолемей в хода на неговите калкулации.
Хората са намерили верния отговор емпирично и са го удостоверили с спомагателни калкулации.
Не знаем обаче по какъв начин тъкмо се е случило това. Древните математици или не са си създали труда да създадат верни записи, или, по-вероятно, те са били изгубени в продължение на доста хиляди години. И макар че историята на откриването на градуса като единица за премерване на ъгъл е забулена в мрак за нас, ние въпреки всичко знаем нещо.
И това „ нещо ” ни разрешава да изградим най-малко две много безапелационни теории.
Самата дума „ градус “ (лат. gradus – стъпка) се появява епохи след откриването на цената. Създателите на мерната единица са акадците (древните вавилонци), които са живели на територията на актуален Ирак. Вавилонците са основоположници на доста модерни науки. Древните мъдреци постигнали огромни за времето си триумфи в математиката (предимно в геометрията) и астрономията. В тази връзка съществуват две съществени теории за появяването на 360-градусова система за премерване на ъгли – астрономическа и геометрична.
Първата (астрономическа) се свежда до това, че акадците са следили придвижването на луната и слънцето по отношение на звездното небе.
В хода на своите наблюдения те са стигнали до извода, че всеки ден небесните тела по отношение на звездното небе се изместват с 1 „ стъпка “. В този случай осветителните тела се връщат в първичната си позиция след почти 360 „ стъпки “ или дни. Трябва да се означи, че античният акадски календар е имал тъкмо 360 дни.
Втората (геометрична) версия се свежда до това, че в хода на своите математически проучвания акадците са почнали да вписват верни триъгълници (равностранен триъгълник с ъгъл 60 градуса) в кръгове. В един кръг е допустимо да се поберат 6 верни триъгълника, от които се пресмята бъдещата степен – 6*60=360.
Отделно, заслужава да се означи, че във времената на Древен Вавилон, за разлика от през днешния ден, равностранният триъгълник се счита за главен в геометрията (днес е този с прав ъгъл).
Освен това цифрата 60 е имало голямо значение за акадците.
По-специално те употребяват 60-цифрената бройна система, а самото число 60 е свещено. Как тъкмо такава бройна система се е появила в Древен Вавилон е мистерия, с която учените не престават да се борят и до през днешния ден. Все още няма консенсус по този въпрос и надали в миналото ще има.
