Димо Дренчев: Облагането на свръхпечалбите на банките с по-висок данък би обезпечило редица сектори в социалната ни система
От трибуната на Народното събрание Димо Дренчев, депутат от „ Възраждане ", насочи въпрос към служебния финансов министър Людмила Петкова, за какво министерството отдръпна в окончателния вид на бюджета личното си предложение - да бъдат обложени с по-висок налог свръпечалбите на банките.
Посочвайки като несъстоятелни причините, че сумата от 810 милиона, която се планираше да бъде събрана от този налог, ще заплаши стабилността на банковата система и ще вдигне лихвите по заемите, Дренчев посочи, че като непряк резултат, една такава мярка би охладила и имотния балон, защото ограниченията които подхваща Българска народна банка досега не дават мечтаните резултати.
Според него обаче, платените от банките пари биха били изцяло задоволителни, с цел да не се замразяват майчинските добавки или пък да не се връща 20% Данък добавена стойност на хляба.
Той напомни, че това е препоръчано от самото министерство при правене на плана за бюджет и уточни, че облагите на банките се таксуват с подобен налог в най-малко 10 други страни.
Той даде образец с балтийските страни, които са образец за положително икономическо развиване.От думите му стана ясно, че Латвия ще го вкара от тази година, окуражена от доста положителните резултати в Литва, а Естония възнамерява да го вкара идната година.
Според него за България претекстовете за въвеждането на подобен налог би трябвало да бъдат още по-силни, тъй като облагата на банковия бранш във страната е с най-висока възвръщаемост от всички страни, в които към момента не е въведен подобен налог.
Печалбата на банковия бранш през миналата година се увеличи с едни невероятни 64%, уточни Дренчев, и то след не по-малко впечатляващият 46% растеж през 2022 година Така банките са създали 5 милиарда и 500 милиона облаги единствено през последните две години.
Почти всичките тези пари ще бъдат изнесени към компаниите-майки в чужбина, което съгласно него не е загадка нито за Министерство на финансите, нито за Българска народна банка.
Той уточни, че заради явните картелни съглашения сред банките на пазара, те поддържат безусловно в съгласие еднообразно ниски лихви по депозитите и еднообразно високи такси за услугите, а пък тези такси са им обезпечени с помощта на закони, които се одобряват в Народното събрание и с решения на държавното управление.
Димо Дренчев насочи въпрос към министър Людмила Петкова по повод какъв брой тъкмо са платили банките над тази облага от 64% и над тези 5%, с които наложително са обложени мултимилиардните компании след приемането на световния корпоративен най-малък налог, който по този начин или другояче им подвига данъчните отговорности с 5% във всички страни от Европейски Съюз.
От отговора излиза наяве, че след направена среща с Българска народна банка и с Асоциацията на банките за заплащанията, които ще бъдат направени от тяхна страна през 2025 година, в това число и сумата, която е по спомагателния най-малък световен налог, и след предоставената информация оказва се, че през 2025 година ще бъде импортирана изравнителната вноска, дължима за 2024 година
Петкова уточни, че сумата доста надвишава това, което е било планувано в бюджета и за това не е импортирано като предложение облагането на свръхпечалбите на банките и добави, че въпросът стои отворен: в случай че народните представители решат данъкът да бъде признат, Министерството има подготвеност да разпореди неговото въвеждане.
Посочвайки като несъстоятелни причините, че сумата от 810 милиона, която се планираше да бъде събрана от този налог, ще заплаши стабилността на банковата система и ще вдигне лихвите по заемите, Дренчев посочи, че като непряк резултат, една такава мярка би охладила и имотния балон, защото ограниченията които подхваща Българска народна банка досега не дават мечтаните резултати.
Според него обаче, платените от банките пари биха били изцяло задоволителни, с цел да не се замразяват майчинските добавки или пък да не се връща 20% Данък добавена стойност на хляба.
Той напомни, че това е препоръчано от самото министерство при правене на плана за бюджет и уточни, че облагите на банките се таксуват с подобен налог в най-малко 10 други страни.
Той даде образец с балтийските страни, които са образец за положително икономическо развиване.От думите му стана ясно, че Латвия ще го вкара от тази година, окуражена от доста положителните резултати в Литва, а Естония възнамерява да го вкара идната година.
Според него за България претекстовете за въвеждането на подобен налог би трябвало да бъдат още по-силни, тъй като облагата на банковия бранш във страната е с най-висока възвръщаемост от всички страни, в които към момента не е въведен подобен налог.
Печалбата на банковия бранш през миналата година се увеличи с едни невероятни 64%, уточни Дренчев, и то след не по-малко впечатляващият 46% растеж през 2022 година Така банките са създали 5 милиарда и 500 милиона облаги единствено през последните две години.
Почти всичките тези пари ще бъдат изнесени към компаниите-майки в чужбина, което съгласно него не е загадка нито за Министерство на финансите, нито за Българска народна банка.
Той уточни, че заради явните картелни съглашения сред банките на пазара, те поддържат безусловно в съгласие еднообразно ниски лихви по депозитите и еднообразно високи такси за услугите, а пък тези такси са им обезпечени с помощта на закони, които се одобряват в Народното събрание и с решения на държавното управление.
Димо Дренчев насочи въпрос към министър Людмила Петкова по повод какъв брой тъкмо са платили банките над тази облага от 64% и над тези 5%, с които наложително са обложени мултимилиардните компании след приемането на световния корпоративен най-малък налог, който по този начин или другояче им подвига данъчните отговорности с 5% във всички страни от Европейски Съюз.
От отговора излиза наяве, че след направена среща с Българска народна банка и с Асоциацията на банките за заплащанията, които ще бъдат направени от тяхна страна през 2025 година, в това число и сумата, която е по спомагателния най-малък световен налог, и след предоставената информация оказва се, че през 2025 година ще бъде импортирана изравнителната вноска, дължима за 2024 година
Петкова уточни, че сумата доста надвишава това, което е било планувано в бюджета и за това не е импортирано като предложение облагането на свръхпечалбите на банките и добави, че въпросът стои отворен: в случай че народните представители решат данъкът да бъде признат, Министерството има подготвеност да разпореди неговото въвеждане.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ