От този 1 януари България официално е част от еврозоната,

FAZ: България влезе в еврозоната като „скритата богаташка“, разяждана от хаос

От този 1 януари България публично е част от еврозоната, затваряйки последната глава от интеграцията си със Запада. Но вместо успех, събитието е белязано от дълбока политическа мъка. В просторен разбор за „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (FAZ), авторитетният публицист Михаел Мартенс деконструира българския абсурд: стопанска система, която е по-стабилна от немската на хартия, и страна, която е на ръба на разпада в действителността.

Макроикономическата заблуда

Според разбора на Мартенс, стопански България се намира в положение, което би трябвало да засрами доста западни стопански системи. С държавен дълг от едвам 28,5% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година и недостиг под 2%, страната наподобява като остров на непоклатимост на фона на затъналата в задължения Европа (където междинните равнища надвишават 80%, а Германия гони 63%).

„ Икономически страната се намира в по-добро положение, в сравнение с репутацията ѝ в чужбина постоянно подсказва “, отбелязва изданието.

Но тази статистика крие „ другата страна на монетата “ – най-ниските приходи в Европейски Съюз и догонващ напредък, който към момента не се усеща осезаемо от жителите, макар прогнозния растеж от 3% за миналата година.

Политическият разпад: Олигархия и митинги

Контрастът сред фискалната дисциплинираност и политическия безпорядък е фрапантен. България посреща еврото с държавно управление в оставка, паднало през декември след всеобщи митинги. FAZ непосредствено показва генезиса на рецесията: токсичната взаимозависимост на кабинета от Делян Пеевски – избран като „ подозрителен олигарх и медиен магнат “.

Провалът на бюджета за 2026 година, който предвиждаше внезапно повдигане на заплати и налози, е разчетен от Мартенс не като обществена грижа, а като опит за пазаруване на преданост.

„ Мнозина разпознаха в това почерка на настоящия подмолно олигарх Пеевски. Смяташе се, че по този метод той е желал да си купи преданост в държавния уред за сметка на обществото “, написа в разбора.

Радев – „ саботьорът “ на еврото

Анализът е безмилостен и към ролята на президента Румен Радев. Вместо поръчител за непоклатимост, президентът е разказан като фигура, флиртуваща с популизма и демагогията. Припомня се опитът му да спре въвеждането на еврото посредством референдум, макар решенията на Конституционния съд и поетите интернационалните задължения.

„ Фактът, че той умишлено разпалва страховете на населението… граничеше с неуважение към демокрацията “, установи Мартенс, поставяйки под въпрос дали възможен политически план на Радев би донесъл решение или още по-голям безпорядък след мандата му.

Заключение: Еврозона без ръководство

Докато шефът на Българска народна банка Димитър Радев се пробва да успокои пазарите, че „ политическите разтърсвания не водят безусловно до стопански компликации “, действителността е, че България влиза в най-важния си стопански клуб без политическо посланичество, способно да взема решения. Страната е изправена пред евентуални осми избори за пет години – връх, който трансформира демокрацията в перманентна предизборна акция.

Въпросът, който FAZ оставя отворен, е дали икономическата инерция ще издържи на политическото безвремие, или „ скритата богаташка “ на Европа ще пропилее историческия си късмет в следващата серпантина от избори.

Припомняме:

Широко отразен е пътят на страната ни до приемането на еврото,международните медии отразяват както позитивите, по този начин и компликациите, с които България ще се сблъска в процеса на интеграция в единната европейска валута.