Ти да видиш: Били сме по-богати, отколкото си мислим
От този 1 януари България е част от еврозоната. След присъединението към НАТО през 2004 година, към Европейския съюз през 2007 година и към Шенгенското пространство през 2025 година балканската страна с 6,5 млн. поданици затваря последната огромна глава от своята интеграция със Запада.
Икономически страната се намира в по-добро положение, в сравнение с репутацията ѝ в чужбина постоянно подсказва.
Държавният дълг на България е извънредно невисок. По данни на Европейската комисия през 2025 година той е възлизал на едвам 28,5% от брутния вътрешен артикул – измежду най-ниските нива в еврозоната.
За съпоставяне, държавният дълг на Германия е над 63%, а в останалата част от еврозоната задлъжнялостта надвишава доста 80%. Това се споделя в разбор на Михаел Мартенс – сътрудник за Югоизточна Европа на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “, съобщи БГНЕС.
Бюджетният недостиг на България също е невисок – 1,9% в последния регистриран интервал, до момента в който в Германия той доближава 4,8%. Единствено инфлацията през последните години постоянно беше относително висока, което обаче значително се дължи и на постоянния стопански напредък на страната.
Макар България да остава страната с най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и с най-ниски заплати в Европейски Съюз, след присъединението си към Съюза преди 18 години тя поредно наваксва изоставането. Икономиката растеше устойчиво в продължение на доста години и продължава да се уголемява. През миналата година българският Брутният вътрешен продукт е повишен с към 3% по оценки на Европейската комисия, като за първата година в еврозоната се предвижда подобен ритъм.
Докато икономическите индикатори наподобяват постоянни, политическата обстановка е надалеч по-проблематична, написа още в разбора.
В средата на декември българското съдружно държавно управление подаде оставка след всеобщи митинги. Макар министър-председателят Росен Желязков и министрите му към момента да извършват функционалностите си, дните на кабинета са преброени.
Теоретично е допустимо в сегашния парламент да се образува ново ръководещо болшинство, само че това е малко евентуално. Ако три опита за сформиране на държавно управление се провалят, това би означавало избор през първата половина на 2026 година – осми парламентарни избори за едвам пет години. Гласуванията през април, юли и ноември 2021 година, октомври 2022 година, април 2023 година, както и през юни и октомври 2024 година не доведоха до устойчиво ръководство.
При цялостни мандати осмите избори след 2021 година трябваше да се проведат едвам след 2050 година, само че сходни сметки нямат общо с действителността в мощно фрагментираната политическа система на черноморската страна.
Правителството в София, което се провали след по-малко от една година, още през цялото време беше нестабилна структура: трипартийна коалиция от доста разнообразни сътрудници, която все пак не разполагаше със лично болшинство и в Народното събрание разчиташе на търпимостта на парламентарната група на съмнителния олигарх и медиен магнат Делян Пеевски.
Протестите против обединението, чиято най-голяма партия беше ГЕРБ на дългогодишния министър-председател Бойко Борисов, бяха провокирани от плана за бюджет за 2026 година, който предвиждаше съществено нарастване на налози и такси. Само по себе си това евентуално нямаше да провокира такова отвращение, само че от плана стана ясно и че възнагражденията на държавните чиновници трябваше също внезапно да се покачат.
Мнозина разпознаха в това почерка на настоящия подмолно олигарх Пеевски. Смяташе се, че по този метод той е желал да си купи преданост в държавния уред за сметка на обществото. Пеевски обаче се провали пред политически будната общност на страната. Фактът, че обединението разчиташе не на различен, а на най-непопулярния политик в страната, по този начин или другояче се възприемаше от доста хора в България като нещо нездравословно.
Макар обединението да се опита посредством отдръпване на проектобюджета да спре инерцията на митингите, демонстрациите към този момент бяха развили лична динамичност. Министър-председателят Желязков, човек на Борисов, беше заставен да отстъпи.
Въпреки това надалеч не е несъмнено дали към този момент евентуално неизбежните седми подред предварителни избори, които ще бъдат и осмите от 2021 година насам, могат да доведат до фундаментални промени. При настоящето състояние по-скоро може да се чака те още веднъж да произведат неразбираемо систематизиране на силите – в случай че нахлуване на известния президент Румен Радев в дейната политика не внесе оживление в обстановката.
Радев, някогашен военачалник от българските Военновъздушни сили, е държавен глава от 2017 година Той беше избран отново през 2021 година и съгласно социологическите изследвания е най-популярният политик в страната. Отдавна се приказва, че той обмисля концепцията да основе лична партия след наближаващия завършек на втория си и съгласно конституцията финален мандат като държавен глава. Дали това би му донесло триумф, обаче, е всичко друго, само че не и несъмнено.
Въпреки това България към този момент се развива устойчиво, без значение от държавния си глава и от множеството избори през последните години. Макар от 2021 година насам страната на практика да се намира в непрекъснат избирателен режим, политическият хайлайф – в това число предвид на задачата за присъединение към еврозоната – в множеството случаи устоя на изкушението да разхлаби бюджетната дисциплинираност. Проектобюджетът за 2026 година, провалил се под натиска на публичното неодобрение, беше изключение от това предписание.
Управителят на Българската национална банка Димитър Радев (без роднинска връзка с президента) успокои обществеността след неуспеха на последното държавно управление в изявление, като акцентира, че страната не може да бъде свеждана до продължителността на обособени кабинети. Докато институциите извършват надеждно своите функционалности, даже дълбоки политически рецесии могат да бъдат преодолени без съществени стопански последствия. Политическите разтърсвания не водят безусловно до стопански компликации, уточни още банкерът.
През миналите години това фактически се удостоверява. Предстоящите месеци ще покажат дали към този момент 21-вият член на еврозоната ще успее да остане на този курс и отсега нататък.
Икономически страната се намира в по-добро положение, в сравнение с репутацията ѝ в чужбина постоянно подсказва.
Държавният дълг на България е извънредно невисок. По данни на Европейската комисия през 2025 година той е възлизал на едвам 28,5% от брутния вътрешен артикул – измежду най-ниските нива в еврозоната.
За съпоставяне, държавният дълг на Германия е над 63%, а в останалата част от еврозоната задлъжнялостта надвишава доста 80%. Това се споделя в разбор на Михаел Мартенс – сътрудник за Югоизточна Европа на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “, съобщи БГНЕС.
Бюджетният недостиг на България също е невисок – 1,9% в последния регистриран интервал, до момента в който в Германия той доближава 4,8%. Единствено инфлацията през последните години постоянно беше относително висока, което обаче значително се дължи и на постоянния стопански напредък на страната.
Макар България да остава страната с най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и с най-ниски заплати в Европейски Съюз, след присъединението си към Съюза преди 18 години тя поредно наваксва изоставането. Икономиката растеше устойчиво в продължение на доста години и продължава да се уголемява. През миналата година българският Брутният вътрешен продукт е повишен с към 3% по оценки на Европейската комисия, като за първата година в еврозоната се предвижда подобен ритъм.
Докато икономическите индикатори наподобяват постоянни, политическата обстановка е надалеч по-проблематична, написа още в разбора.
В средата на декември българското съдружно държавно управление подаде оставка след всеобщи митинги. Макар министър-председателят Росен Желязков и министрите му към момента да извършват функционалностите си, дните на кабинета са преброени.
Теоретично е допустимо в сегашния парламент да се образува ново ръководещо болшинство, само че това е малко евентуално. Ако три опита за сформиране на държавно управление се провалят, това би означавало избор през първата половина на 2026 година – осми парламентарни избори за едвам пет години. Гласуванията през април, юли и ноември 2021 година, октомври 2022 година, април 2023 година, както и през юни и октомври 2024 година не доведоха до устойчиво ръководство.
При цялостни мандати осмите избори след 2021 година трябваше да се проведат едвам след 2050 година, само че сходни сметки нямат общо с действителността в мощно фрагментираната политическа система на черноморската страна.
Правителството в София, което се провали след по-малко от една година, още през цялото време беше нестабилна структура: трипартийна коалиция от доста разнообразни сътрудници, която все пак не разполагаше със лично болшинство и в Народното събрание разчиташе на търпимостта на парламентарната група на съмнителния олигарх и медиен магнат Делян Пеевски.
Протестите против обединението, чиято най-голяма партия беше ГЕРБ на дългогодишния министър-председател Бойко Борисов, бяха провокирани от плана за бюджет за 2026 година, който предвиждаше съществено нарастване на налози и такси. Само по себе си това евентуално нямаше да провокира такова отвращение, само че от плана стана ясно и че възнагражденията на държавните чиновници трябваше също внезапно да се покачат.
Мнозина разпознаха в това почерка на настоящия подмолно олигарх Пеевски. Смяташе се, че по този метод той е желал да си купи преданост в държавния уред за сметка на обществото. Пеевски обаче се провали пред политически будната общност на страната. Фактът, че обединението разчиташе не на различен, а на най-непопулярния политик в страната, по този начин или другояче се възприемаше от доста хора в България като нещо нездравословно.
Макар обединението да се опита посредством отдръпване на проектобюджета да спре инерцията на митингите, демонстрациите към този момент бяха развили лична динамичност. Министър-председателят Желязков, човек на Борисов, беше заставен да отстъпи.
Въпреки това надалеч не е несъмнено дали към този момент евентуално неизбежните седми подред предварителни избори, които ще бъдат и осмите от 2021 година насам, могат да доведат до фундаментални промени. При настоящето състояние по-скоро може да се чака те още веднъж да произведат неразбираемо систематизиране на силите – в случай че нахлуване на известния президент Румен Радев в дейната политика не внесе оживление в обстановката.
Радев, някогашен военачалник от българските Военновъздушни сили, е държавен глава от 2017 година Той беше избран отново през 2021 година и съгласно социологическите изследвания е най-популярният политик в страната. Отдавна се приказва, че той обмисля концепцията да основе лична партия след наближаващия завършек на втория си и съгласно конституцията финален мандат като държавен глава. Дали това би му донесло триумф, обаче, е всичко друго, само че не и несъмнено.
Въпреки това България към този момент се развива устойчиво, без значение от държавния си глава и от множеството избори през последните години. Макар от 2021 година насам страната на практика да се намира в непрекъснат избирателен режим, политическият хайлайф – в това число предвид на задачата за присъединение към еврозоната – в множеството случаи устоя на изкушението да разхлаби бюджетната дисциплинираност. Проектобюджетът за 2026 година, провалил се под натиска на публичното неодобрение, беше изключение от това предписание.
Управителят на Българската национална банка Димитър Радев (без роднинска връзка с президента) успокои обществеността след неуспеха на последното държавно управление в изявление, като акцентира, че страната не може да бъде свеждана до продължителността на обособени кабинети. Докато институциите извършват надеждно своите функционалности, даже дълбоки политически рецесии могат да бъдат преодолени без съществени стопански последствия. Политическите разтърсвания не водят безусловно до стопански компликации, уточни още банкерът.
През миналите години това фактически се удостоверява. Предстоящите месеци ще покажат дали към този момент 21-вият член на еврозоната ще успее да остане на този курс и отсега нататък.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ