От супа от яребици до пълнени гълъби с вино: Книга описва любимите ястия на 12 римски папи
От чорба от яребици до пълнени гълъби с вино: Книга разказва обичаните ястия на 12 римски папиВ новата си книга „ Ароматът на тамян, ароматът на печено “
(Profumo d’incenso, profumo d’arrosto) създателите Марианжела Чианти Риналди и Лавиния Риналди описват кулинарните усети на дванадесет римски папи, оповестява италианският ежедневникът La Repubblica, представен от католическата осведомителна организация Катпрес.
Бонифаций Осми да вземем за пример (1294-1303), папата на първата Света година през 1300 година, ценял пастет,
фазан в гроздов сок и агнешко месо, съпроводени от пресни зеленчуци и плодове от провинцията. Храната се сервирала със златни принадлежности за хранене и копринени покривки от град Лука или парижки лен.
Роденият във Франция Климент Шести (1342-1352) ценил пилешката кремообразна чорба
„ а ла Авиньон “, супата от яребици с кестени и печеното свинско филе с десерт от портокалови кори в мед, съпроводени от чаша „ Шатоньоф-дю-Пап “ (Châteauneuf-du-Pape), а Мартин Пети (1417-1431) предпочитал пълнени гълъби с бяло вино от Орвието, Италия.
Лъв Тринадесети (1878-1903), въпреки това, в чиято традиция актуалният папа Лъв Четиринадесети категорично се подрежда посредством избора си на име, не бил чревоугодник. Предпочитал малко месо по обяд, шницел или пилешко крилце и зеленчуци, а вечерта разчитал на това, което е останало от обяд, даже без да се притопля. За огромни мотиви обаче имало и по-сложни менюта с печени птици на шиш или риба с бадеми, както и шоколадови десерти, които да красят трапезата. Той се наслаждавал на козе мляко и шоколадови гевреци за закуска. Любимото му вино „ Бордо “ също било наложително на трапезата. Иначе ястията на този папа, прочут като „ обществен “, били много скромни – за разлика от тези на някои други римски първосвещеници, пишат историците.
Последният папа, разказан в книгата, Йоан Двадесет и трети (1958-1963), е и най-умереният.
Папата от интервала на Втория ватикански събор (1962-1965) е обичал елементарна полента от родния си град Бергамо.
Марианжела Чианти Риналди, историк и специалист по кулинарна просвета, и Лавиния Риналди от културната фондация „ Палацо Строци “ допълват разказите си за папите с описания на кулинарните обичаи от съответните им столетия.
Въпреки че
лакомията е посочена в католическия катехизис като един от седемте смъртни гряха,
наред с гордостта, завистта, гнева, леността, алчността и похотта, създателите настояват, че положителното или даже ненапълно екстравагантно хранене е било един от най-толерираните „ пороци “ на папите.
(Profumo d’incenso, profumo d’arrosto) създателите Марианжела Чианти Риналди и Лавиния Риналди описват кулинарните усети на дванадесет римски папи, оповестява италианският ежедневникът La Repubblica, представен от католическата осведомителна организация Катпрес.
Бонифаций Осми да вземем за пример (1294-1303), папата на първата Света година през 1300 година, ценял пастет,
фазан в гроздов сок и агнешко месо, съпроводени от пресни зеленчуци и плодове от провинцията. Храната се сервирала със златни принадлежности за хранене и копринени покривки от град Лука или парижки лен.
Роденият във Франция Климент Шести (1342-1352) ценил пилешката кремообразна чорба
„ а ла Авиньон “, супата от яребици с кестени и печеното свинско филе с десерт от портокалови кори в мед, съпроводени от чаша „ Шатоньоф-дю-Пап “ (Châteauneuf-du-Pape), а Мартин Пети (1417-1431) предпочитал пълнени гълъби с бяло вино от Орвието, Италия.
Лъв Тринадесети (1878-1903), въпреки това, в чиято традиция актуалният папа Лъв Четиринадесети категорично се подрежда посредством избора си на име, не бил чревоугодник. Предпочитал малко месо по обяд, шницел или пилешко крилце и зеленчуци, а вечерта разчитал на това, което е останало от обяд, даже без да се притопля. За огромни мотиви обаче имало и по-сложни менюта с печени птици на шиш или риба с бадеми, както и шоколадови десерти, които да красят трапезата. Той се наслаждавал на козе мляко и шоколадови гевреци за закуска. Любимото му вино „ Бордо “ също било наложително на трапезата. Иначе ястията на този папа, прочут като „ обществен “, били много скромни – за разлика от тези на някои други римски първосвещеници, пишат историците.
Последният папа, разказан в книгата, Йоан Двадесет и трети (1958-1963), е и най-умереният.
Папата от интервала на Втория ватикански събор (1962-1965) е обичал елементарна полента от родния си град Бергамо.
Марианжела Чианти Риналди, историк и специалист по кулинарна просвета, и Лавиния Риналди от културната фондация „ Палацо Строци “ допълват разказите си за папите с описания на кулинарните обичаи от съответните им столетия.
Въпреки че
лакомията е посочена в католическия катехизис като един от седемте смъртни гряха,
наред с гордостта, завистта, гнева, леността, алчността и похотта, създателите настояват, че положителното или даже ненапълно екстравагантно хранене е било един от най-толерираните „ пороци “ на папите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ