Швеция и Финландия в НАТО - не дали, а кога
От Студената война до анексирането на Крим през 2014-а година нищо не бе в положение да убеди Финландия и Швеция да се причислят към НАТО и да загърбят военния си неутралитет. Най-вече Финландия, чиято граница с Русия е дълга към 1300 километра, би предпочела да не нервира своите съветски съседи - по-скоро би желала да бъде самобитен мост сред Изтока и Запада. Срещата във Финландия през 2018-а година сред съветския президент Владимир Путин и тогавашния му американски сътрудник Доналд Тръмп бе образец за този тип дипломатическо ходатайство.
През последните години връзките на двете страни с НАТО обаче стават все по-близки, въпреки те да не са членове на Алианса. В края на март Швеция и Финландия участваха в огромно обучение на НАТО в Норвегия. А в този момент войната в Украйна сподели още по-ясно, че без присъединение към Алианса не може да се разчита на цялостна военна поддръжка при положение на потребност.
Във Финландия пречи Лявата партия
Ако още при започване на януари едвам 30 % от финландците бяха за присъединение към НАТО, в края на март този ход получи поддръжката на над 60 % от популацията. Миналия уикенд втората по величина ръководеща партия - Центристката - се разгласи за присъединение към военния съюз, откакто дълго време го отхвърляше. Министър-председателката Сана Марин към този момент съобщи, че чака бързо решение за участието на Финландия в НАТО - не до месеци, а до седмици. По време на срещата си със шведската премиерка Магдалена Андершон в Стокхолм тя акцентира, че е значимо постигането на оптимално необятен консенсус по въпросите, свързани със сигурността и с външната политика. Много политически специалисти във Финландия считат, че въпросът е не дали, а по кое време ще бъде подадена молбата за участие в Алианса. Президентът Саули Нийнистьо също чака " голямо парламентарно болшинство " за присъединението. Лявата партия, която също е в ръководството, към този момент обаче остава срещу.
Шведската съпротива оказва напън на държавното управление
Швеция обичайно се гордее с военната си самостоятелност. Страната не е взела участие непосредствено във боен спор от повече от два века. Този неутралитет ѝ е оказал помощ да бъде пощадена от международните войни през 20-и век. В подобен случай за какво да се рискува тъкмо в този момент, когато страната може да бъде въвлечена в спор? Както и във Финландия обаче, настройките се трансформират. Според изследване на публичното мнение, оповестено малко след началото на войната в Украйна, съвсем половината шведи поддържат присъединението към НАТО. Категорично срещу са малко повече от една четвърт.
Но в Швеция политическата обстановка е малко по-сложна. През есента предстоят парламентарни избори, а въпросът за НАТО от ден на ден се трансформира в предизборна тематика. Управляващите социалдемократи, ръководени от министър-председателката Магдалена Андершон, обичайно се опълчват на участието в НАТО. Консервативните партии се възползват от това, с цел да окажат напън на държавното управление. Лидерът на опозицията Улф Кристерсон разгласи, че в случай че завоюва на изборите, ще подаде молба за участие в Алианса. Дори дяснопопулистката партия " Шведски демократи " наскоро изпрати обръщение, че може да поддържа присъединението към военния съюз. Така в Народното събрание би могло да се образува болшинство за участието.
Междувременно шведският вестник " Свенска дагбладет " написа, че социалдемократите към този момент били взели решението за присъединение на страната към НАТО. Нещо повече - поръчката за това се чака да бъде импортирана още на срещата на върха на Алианса в Мадрид през юни. По думите на Магдалена Андершон, би трябвало да се направи разбор за това кое би било най-хубавото са сигурността на Швеция и за популацията. Тя за момента изключи прибързаните изводи.
Как би реагирала Русия?
Ситуацията не е лишена от опасности и за двете страни. Депутатът Юха Маенпая от финландската дяснопопулистка партия " Финландците ", разяснява, че подаването на молба за участие в НАТО би изострило още повече така и така напрегнатите връзки с Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков от своя страна предизвести, че вероятно участие на Финландия и Швеция в западния боен съюз няма да докара до непоклатимост в Европа. Според него НАТО е " инструмент, ориентиран към борба ". В края на февруари говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова също заплаши със съществени военни и политически последствия.
През последните години връзките на двете страни с НАТО обаче стават все по-близки, въпреки те да не са членове на Алианса. В края на март Швеция и Финландия участваха в огромно обучение на НАТО в Норвегия. А в този момент войната в Украйна сподели още по-ясно, че без присъединение към Алианса не може да се разчита на цялостна военна поддръжка при положение на потребност.
Във Финландия пречи Лявата партия
Ако още при започване на януари едвам 30 % от финландците бяха за присъединение към НАТО, в края на март този ход получи поддръжката на над 60 % от популацията. Миналия уикенд втората по величина ръководеща партия - Центристката - се разгласи за присъединение към военния съюз, откакто дълго време го отхвърляше. Министър-председателката Сана Марин към този момент съобщи, че чака бързо решение за участието на Финландия в НАТО - не до месеци, а до седмици. По време на срещата си със шведската премиерка Магдалена Андершон в Стокхолм тя акцентира, че е значимо постигането на оптимално необятен консенсус по въпросите, свързани със сигурността и с външната политика. Много политически специалисти във Финландия считат, че въпросът е не дали, а по кое време ще бъде подадена молбата за участие в Алианса. Президентът Саули Нийнистьо също чака " голямо парламентарно болшинство " за присъединението. Лявата партия, която също е в ръководството, към този момент обаче остава срещу.
Шведската съпротива оказва напън на държавното управление
Швеция обичайно се гордее с военната си самостоятелност. Страната не е взела участие непосредствено във боен спор от повече от два века. Този неутралитет ѝ е оказал помощ да бъде пощадена от международните войни през 20-и век. В подобен случай за какво да се рискува тъкмо в този момент, когато страната може да бъде въвлечена в спор? Както и във Финландия обаче, настройките се трансформират. Според изследване на публичното мнение, оповестено малко след началото на войната в Украйна, съвсем половината шведи поддържат присъединението към НАТО. Категорично срещу са малко повече от една четвърт.
Но в Швеция политическата обстановка е малко по-сложна. През есента предстоят парламентарни избори, а въпросът за НАТО от ден на ден се трансформира в предизборна тематика. Управляващите социалдемократи, ръководени от министър-председателката Магдалена Андершон, обичайно се опълчват на участието в НАТО. Консервативните партии се възползват от това, с цел да окажат напън на държавното управление. Лидерът на опозицията Улф Кристерсон разгласи, че в случай че завоюва на изборите, ще подаде молба за участие в Алианса. Дори дяснопопулистката партия " Шведски демократи " наскоро изпрати обръщение, че може да поддържа присъединението към военния съюз. Така в Народното събрание би могло да се образува болшинство за участието.
Междувременно шведският вестник " Свенска дагбладет " написа, че социалдемократите към този момент били взели решението за присъединение на страната към НАТО. Нещо повече - поръчката за това се чака да бъде импортирана още на срещата на върха на Алианса в Мадрид през юни. По думите на Магдалена Андершон, би трябвало да се направи разбор за това кое би било най-хубавото са сигурността на Швеция и за популацията. Тя за момента изключи прибързаните изводи.
Как би реагирала Русия?
Ситуацията не е лишена от опасности и за двете страни. Депутатът Юха Маенпая от финландската дяснопопулистка партия " Финландците ", разяснява, че подаването на молба за участие в НАТО би изострило още повече така и така напрегнатите връзки с Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков от своя страна предизвести, че вероятно участие на Финландия и Швеция в западния боен съюз няма да докара до непоклатимост в Европа. Според него НАТО е " инструмент, ориентиран към борба ". В края на февруари говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова също заплаши със съществени военни и политически последствия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ