Цените на кои продукти у нас бият европейските
От средата на 2022 година динамичността на цените е измежду най-важните стопански тематики – от метода по който забележителната инфлация въздейства на домакинските бюджети и покупателната дарба до другите ограничения за омекотяване на този резултат. Публикуваните тази седмица данни на Евростат разрешават да оценим въздействието на другите темпове на инфлация върху 27-те страни членки и тяхното разстояние от междинните ценови нива на Европейския съюз, се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Според специалистите при показаните данни по отношение на имагинерно средноевропейското ценово ниво се съпоставят средногодишните цени в останалите страни. Важно е да отбележим, че този показател не съставлява покачването на цените през годината (тази смяна се мери от показателя на потребителски цени), а статичното, средногодишно разстояние на страните членки от междинната стойност. Сравнението сред последните две години, показано в графика 1 по-долу пък разказва въздействието на другата ценова динамичност през 2022 година, прецизират от ИПИ.
Практически, средноевропейското ценово ниво е доста близо до това в Испания (98) и Италия (101), а множеството западноевропейски страни като се изключи Португалия се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са Румъния (52) и България (55), което значи, че те са съвсем на половина по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз.
Сравнението с 2021 година ясно показва по-сериозното въздействие на инфлацията през 2022 година върху стопанските системи на Източна Европа, като Чехия и Естония са се доближили с по 7,2 пункта до средноевропейските цени, Литва – с 6 пункта, Латвия – с 3,5. След тях се подрежда България, с растеж от 3,5 пункта. Това е и най-високото равнище, постигано от страната в близкото минало, като през предходните 10 години България седи на сходно разстояние от средноевропейските ценови нива, написа в разбора.
През 2012 година цената на показателя за България е 47, само че пада до 45 в интервала 2015-2016 година, когато в страната на практика липсва осезателен растеж на цените. Важно е да отбележим, че този десетгодишен интервал се характеризира и с изпреварващ растеж на приходите, което от своя страна значи и последователно доближаване на действителната покупателната дарба на семействата. Доколкото 2022 година се характеризира и с бърз растеж на заплатите и пенсиите, то доближаването със средноевропейските цени значи практическо опазване на покупателната дарба.
istock
От по-голямо значение е обаче разпределението сред обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример до момента в който при разноските за жилища и режийни, както при опазването на здравето през 2022 година България е била на едвам 37% от междинните за Европейски Съюз ценови ниво, то облеклата и обувките отношението доближава 80%, при храните и безалкохолните – цели 87%. Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към ½ от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи. Именно при храните и безалкохолните е и записана най-голямата ценова конвергенция през 2022 година, като България се е сближила със 7 пункта към средноевропейските цени. При превоза покачването на показателя е с 5 пункта, най-много поради растежа при горивата.
Цените на храните поевтиняват
Още по-интересно е разпределението в границите на групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при месото междинната цена е 68% от тази на ЕС-27, при рибата – 73%, то има две групи артикули при които цените в България през 2022 година остават доста над междинните. Това са маслата и мазнините – 134%, както и млякото, сиренето и яйцата – 123%. Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус пандемията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата изравняването пък изравняването се случва още през 2013 година
Въпреки че при всички групи храни има осезаемо доближаване със средноевропейските равнища през 2022 година, млякото, сиренето и яйцата и тук се подреждат преди всичко с цели 12 пункта растеж. Тези огромни отклонения и отрицателна динамичност несъмнено дават мотив за размисъл за положението и конкуренцията в производството и дистрибуцията на храните, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските.
istock
Промените в ценовите нива през 2022 година и бързото доближаване на България към средноевропейските равнища сами по себе си не са мотив за терзание, най-малко доколкото те не надвишават растежа на стопанската система и домакинските бюджети. Те обаче значат, че присъщото от предкризисния интервал бързо повишение на покупателната дарба и действителните приходи в най-хубавия случай са „ на пауза “, изключително при по-бедните семейства. Остават обаче отворени доста въпроси към някои групи артикули (и изключително – храните), при които цените към този момент надалеч са задминали средноевропейските, показват от ИПИ.
Според специалистите при показаните данни по отношение на имагинерно средноевропейското ценово ниво се съпоставят средногодишните цени в останалите страни. Важно е да отбележим, че този показател не съставлява покачването на цените през годината (тази смяна се мери от показателя на потребителски цени), а статичното, средногодишно разстояние на страните членки от междинната стойност. Сравнението сред последните две години, показано в графика 1 по-долу пък разказва въздействието на другата ценова динамичност през 2022 година, прецизират от ИПИ.
Практически, средноевропейското ценово ниво е доста близо до това в Испания (98) и Италия (101), а множеството западноевропейски страни като се изключи Португалия се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са Румъния (52) и България (55), което значи, че те са съвсем на половина по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз.
Сравнението с 2021 година ясно показва по-сериозното въздействие на инфлацията през 2022 година върху стопанските системи на Източна Европа, като Чехия и Естония са се доближили с по 7,2 пункта до средноевропейските цени, Литва – с 6 пункта, Латвия – с 3,5. След тях се подрежда България, с растеж от 3,5 пункта. Това е и най-високото равнище, постигано от страната в близкото минало, като през предходните 10 години България седи на сходно разстояние от средноевропейските ценови нива, написа в разбора.
През 2012 година цената на показателя за България е 47, само че пада до 45 в интервала 2015-2016 година, когато в страната на практика липсва осезателен растеж на цените. Важно е да отбележим, че този десетгодишен интервал се характеризира и с изпреварващ растеж на приходите, което от своя страна значи и последователно доближаване на действителната покупателната дарба на семействата. Доколкото 2022 година се характеризира и с бърз растеж на заплатите и пенсиите, то доближаването със средноевропейските цени значи практическо опазване на покупателната дарба.
istock От по-голямо значение е обаче разпределението сред обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример до момента в който при разноските за жилища и режийни, както при опазването на здравето през 2022 година България е била на едвам 37% от междинните за Европейски Съюз ценови ниво, то облеклата и обувките отношението доближава 80%, при храните и безалкохолните – цели 87%. Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към ½ от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи. Именно при храните и безалкохолните е и записана най-голямата ценова конвергенция през 2022 година, като България се е сближила със 7 пункта към средноевропейските цени. При превоза покачването на показателя е с 5 пункта, най-много поради растежа при горивата.
Цените на храните поевтиняват
Още по-интересно е разпределението в границите на групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при месото междинната цена е 68% от тази на ЕС-27, при рибата – 73%, то има две групи артикули при които цените в България през 2022 година остават доста над междинните. Това са маслата и мазнините – 134%, както и млякото, сиренето и яйцата – 123%. Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус пандемията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата изравняването пък изравняването се случва още през 2013 година
Въпреки че при всички групи храни има осезаемо доближаване със средноевропейските равнища през 2022 година, млякото, сиренето и яйцата и тук се подреждат преди всичко с цели 12 пункта растеж. Тези огромни отклонения и отрицателна динамичност несъмнено дават мотив за размисъл за положението и конкуренцията в производството и дистрибуцията на храните, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските.
istock Промените в ценовите нива през 2022 година и бързото доближаване на България към средноевропейските равнища сами по себе си не са мотив за терзание, най-малко доколкото те не надвишават растежа на стопанската система и домакинските бюджети. Те обаче значат, че присъщото от предкризисния интервал бързо повишение на покупателната дарба и действителните приходи в най-хубавия случай са „ на пауза “, изключително при по-бедните семейства. Остават обаче отворени доста въпроси към някои групи артикули (и изключително – храните), при които цените към този момент надалеч са задминали средноевропейските, показват от ИПИ.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ