.jpg?13:48:17)
Прокуратурата: Твърдението, че проверката по казуса за Хемус е непълна, е невярно
От Софийска градска прокуратура, която води следствието по проблема със градежа на Автомагистрала „ Хемус “ излязоха със мнение по отношение на изказванията, които министърът на вътрешните работи Бойко Рашков изрече в изявление за БНР на 23.12.2021 година В него той прави редица мнения по отношение на работата на Софийска градска прокуратура по някои публично значими случаи.
Това е цялостният текст на позицията на СГП:
"Във връзка с присъединяване на министъра на вътрешните работи доцент Бойко Рашков, излъчено по Българското национално радио (БНР) на 23.12.2021 година, в което той направи редица мнения по отношение на работата на Софийска градска прокуратура (СГП) по някои публично значими случаи, и по отношение на постъпилите многочислени медийни запитвания, Софийска градска прокуратура (СГП) изготви право на отговор по член 18 от Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) до БНР, което беше оповестено от медията през днешния ден.
С оглед изказванията на министър Рашков по досъдебното произвеждане за изпиране на над 53 млн. лв. от градежа на Автомагистрала „ Хемус “, известно в общественото пространство като делото „ Хемус “, СГП напомня наредбата на член 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която горестоящите ръководители на проверяващите органи, в т. ч. и министърът на вътрешните работи, „ нямат право да дават инструкции за осъществяването на дейности по следствието и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е различен метод да се намесват в следствието. “. Припомня също и наредбата на член 46, алинея 2, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), според която „ прокурорът управлява следствието и реализира непрекъснат контрол за законосъобразното му и навреме осъществяване като наблюдаващ прокурор “. СГП припомня и регламента на член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, че „ материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение на прокурора “. Относно декларираното, че в Министерство на вътрешните работи се прави инспекция предвид на това, че прокурорска инспекция по реда на член 145 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) е била непълна, заявяваме, че изказванието по отношение на недостатъчност на инспекцията на прокуратурата е погрешно, както и че Министерство на вътрешните работи няма никакви законови пълномощия да ревизира активността на прокуратурата, осъществена по реда на член 145 от Закон за съдебната власт.
При съществуване на данни за осъществени нарушавания от прокуратурата, способена да вземе отношение е Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ). При съществуване на данни за закононарушение, осъществено от магистрат, способена да вземе отношение е Специализирана прокуратура, респ. Софийска градска прокуратура, според от типа на закононарушението. СГП припомня, че още на 10.11.2021 година разгласява известие, че се е самосезирала на 09.11.2021 година по медийни изявления, съпроводени със снимков материал, и е разпоредила горепосочената инспекция. Не дава отговор на истината, че „ една година и половина по-късно прокуратурата се задейства… “.
Безпочвен е и опитът за подстрекателство, че инспекцията е във Върховна касационна прокуратура (ВКП). Горното е елементарно проверимо от всеки български жител, в това число от доцент Рашков, даже при една елементарна информация в интернет, от която би било видно на-малкото посоченото нагоре известие на СГП. Отделно, обръщаме особено внимание, че не става въпрос за инспекция, а за досъдебно произвеждане. В хода на следствието по него са назначени експертизи и са осъществени голям брой други дейности за събиране и инспекция на доказателства с оглед откриване на обективната истина. Предвид, че е налице висящо досъдебно произвеждане и поради настоящия правилник на Министерство на вътрешните работи, както и на Наказателно-процесуален кодекс, че управлението и надзорът върху следствието се реализират единствено и само от наблюдаващия прокурор, позицията на доцент Рашков, изразена пред БНР, е нормативно голословна. Във връзка с изложените обстоятелства е видно, че това е поредна операция, целяща да заблуди българската общност.
За следващ път заявяваме, че Министерство на вътрешните работи би следвало да е натурален съдружник на Прокуратурата на Република България (ПРБ) в битката с престъпността и войната, която Министерство на вътрешните работи води против Прокуратура на Република България, е в несъгласие с упованията на българските жители за правдивост. Естествен резултат от това е освен неприятното действие на правоохранителната система, само че и евентуална опция за затрудняване на следствията по висящи досъдебни производства и отбягване на наказателна отговорност за причинителите на закононарушения. До еднакъв резултат водят и опитите на Министерство на вътрешните работи да изземе и реализира пълномощия на Прокуратура на Република България, регламентирани в Наказателно-процесуален кодекс ".
Това е цялостният текст на позицията на СГП:
"Във връзка с присъединяване на министъра на вътрешните работи доцент Бойко Рашков, излъчено по Българското национално радио (БНР) на 23.12.2021 година, в което той направи редица мнения по отношение на работата на Софийска градска прокуратура (СГП) по някои публично значими случаи, и по отношение на постъпилите многочислени медийни запитвания, Софийска градска прокуратура (СГП) изготви право на отговор по член 18 от Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ) до БНР, което беше оповестено от медията през днешния ден.
С оглед изказванията на министър Рашков по досъдебното произвеждане за изпиране на над 53 млн. лв. от градежа на Автомагистрала „ Хемус “, известно в общественото пространство като делото „ Хемус “, СГП напомня наредбата на член 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която горестоящите ръководители на проверяващите органи, в т. ч. и министърът на вътрешните работи, „ нямат право да дават инструкции за осъществяването на дейности по следствието и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е различен метод да се намесват в следствието. “. Припомня също и наредбата на член 46, алинея 2, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), според която „ прокурорът управлява следствието и реализира непрекъснат контрол за законосъобразното му и навреме осъществяване като наблюдаващ прокурор “. СГП припомня и регламента на член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, че „ материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение на прокурора “. Относно декларираното, че в Министерство на вътрешните работи се прави инспекция предвид на това, че прокурорска инспекция по реда на член 145 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) е била непълна, заявяваме, че изказванието по отношение на недостатъчност на инспекцията на прокуратурата е погрешно, както и че Министерство на вътрешните работи няма никакви законови пълномощия да ревизира активността на прокуратурата, осъществена по реда на член 145 от Закон за съдебната власт.
При съществуване на данни за осъществени нарушавания от прокуратурата, способена да вземе отношение е Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ). При съществуване на данни за закононарушение, осъществено от магистрат, способена да вземе отношение е Специализирана прокуратура, респ. Софийска градска прокуратура, според от типа на закононарушението. СГП припомня, че още на 10.11.2021 година разгласява известие, че се е самосезирала на 09.11.2021 година по медийни изявления, съпроводени със снимков материал, и е разпоредила горепосочената инспекция. Не дава отговор на истината, че „ една година и половина по-късно прокуратурата се задейства… “.
Безпочвен е и опитът за подстрекателство, че инспекцията е във Върховна касационна прокуратура (ВКП). Горното е елементарно проверимо от всеки български жител, в това число от доцент Рашков, даже при една елементарна информация в интернет, от която би било видно на-малкото посоченото нагоре известие на СГП. Отделно, обръщаме особено внимание, че не става въпрос за инспекция, а за досъдебно произвеждане. В хода на следствието по него са назначени експертизи и са осъществени голям брой други дейности за събиране и инспекция на доказателства с оглед откриване на обективната истина. Предвид, че е налице висящо досъдебно произвеждане и поради настоящия правилник на Министерство на вътрешните работи, както и на Наказателно-процесуален кодекс, че управлението и надзорът върху следствието се реализират единствено и само от наблюдаващия прокурор, позицията на доцент Рашков, изразена пред БНР, е нормативно голословна. Във връзка с изложените обстоятелства е видно, че това е поредна операция, целяща да заблуди българската общност.
За следващ път заявяваме, че Министерство на вътрешните работи би следвало да е натурален съдружник на Прокуратурата на Република България (ПРБ) в битката с престъпността и войната, която Министерство на вътрешните работи води против Прокуратура на Република България, е в несъгласие с упованията на българските жители за правдивост. Естествен резултат от това е освен неприятното действие на правоохранителната система, само че и евентуална опция за затрудняване на следствията по висящи досъдебни производства и отбягване на наказателна отговорност за причинителите на закононарушения. До еднакъв резултат водят и опитите на Министерство на вътрешните работи да изземе и реализира пълномощия на Прокуратура на Република България, регламентирани в Наказателно-процесуален кодекс ".
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ