Свалянето и вдигането на паметниците
От София в Скопие дошъл кран
В едно телевизионно предаване онлайн онази вечер постъпих непрофесионално. Позволих си да се дръзвам по-силно и по-продължително пред камерата, в сравнение с разпоредбите разрешават. Правя го рядко, да не кажа – в никакъв случай, само че не можах да се сдържа поради една преживелица от преди няколко дни в Скопие. Просто си показах цялата глупост и сюрреалистичност на обстановката на централния скопски площад, в подножието на прословутия монумент „ Воин на кон “, зад който се крие не какъв да е, а самият Александър Велики. И се смях от сърце, нарушавайки стандартите на предаване онлайн.
Но смехът си заслужаваше. В момента в Македония върви неофициална лотария кой ще бъде идващият монумент от плана „ Скопие 2014 “, който ще бъде детрониран от пиедестала си. Първият бе Андон Лазов Янев, прочут като Кьосето, който в една нощ на февруари съвсем незаконно, както и бе качен, с тежка машинизация бе свален и откаран за претопяване. Беше си набелязан да бъде началото на процеса на преоценка и проверка на плана, който нацвъка на всяка крачка монументи в сърцето на македонската столица. Приписаха на Кьосето доста символика, натовариха го с политическа, социална, научна и каква ли не още проблемност, сложиха под подозрение ролята му в националноосвободителното придвижване, даже урбанистичното решение да го повдигнат пред Съдебната палата – на едно от най-оживените кръстовища в Скопие беше подложено на критика остро. И бай Андон падна, а с рухването си провокира още един проблем- какво да го вършат оттук насетне.
Следващият бе самият Александър Велики. Но не оня, огромният от площада, дето се издига на правилния си Буцефал на 36 метра височина, а неговото умалено копие, ситуирано в залата за пасажери на Скопския аеродром, който до неотдавна носеше името на великия боец и поробител. Името бе заменено и аерогарата към този момент носи скромното наименование „ Международно летище Скопие “ вместо „ Александър Македонски “. Но и тази промяна стана по чисто политически аргументи. Премиерът Зоран Заев даде обещание на гръцкия си сътрудник Алексис Ципрас да направи жест на благосклонност и да почне да трансформира топонимията, обвързвана с елинската антична история и с претенцията на Атина да има монопол над нея. Името на летището беше първото, след това смъкнаха статуята. Така сътвориха опция министърът на външните работи на Гърция Никос Козияс при следващото си посещаване в Скопие да кацне на летището, вместо- както в предходни случаи, да пътува километри с кола от Атина до Скопие. Гърците съблюдаваха заканата си отпреди 12 години техен аероплан да не се приземява на аеродрома „ Александър Македонски “ като знак, че не одобряват някоя друга страна да си присвоява правото да употребява мита за величието на Александър. Името падна, паметничето в залата за пасажери –също и самолетите от Атина пристигнаха.
Е, в тази обстановка, когато цяла Македония „ търка картончета “ с цел да познае името на идващия монумент, който ще бъде свален, някой пусна слух, че часовете на „ Войнът на кон “ са преброени. И стотици негови последователи се събраха в подножието му с желанието да попречат на възможното му събаряне. Беше една от тези извънредно студени нощи в снежната пролет, която легна над целия Балкански полуостров. А върхът на цялата драма беше, че мотивът за слуха за свалянето на Великия бе пуснат откакто стана ясно, че специфичен кран, който може да се подвига на 80 метра височина, е пристигнал от България. Че защо друго може да се разкарва тежка машинизация от България, с изключение на с цел да смъкна Ацо Македонски? Хората се събраха, тропаха крайници поради студа, духаха в шепи и заплашваха, че ще малтретират всеки, който се опита да смъкна статуята с коня. Наложи се македонското министерство на културата да излъчи по медиите същата вечер публично известие, че няма никакво желание да смъква каквото и да било и че идването на специфичния височинен кран от България има напълно друга задача. Това успокои хората, лека бавно взеха да се разотиват и в последна сметка към паметника не остана никой… На идващия ден обаче един от моите македонски другари в мрежата написа: „ Чудя се на нашия министър на културата. Защо трябваше да ги моли да се разотиват, пък и известие да излъчва- остави ги тия, „ античните “, дано да треперят на студа, та да им пристигна акълът в главата “… Човек да се чуди да плаче ли, да се смее ли. Е, аз избрах да се дръзвам в студиото, постъпвайки не изцяло професионално.
Шегата настрани, само че казусът със ориста на паметниците от плана „ Скопие 2014 “ занапред ще се задълбочава. Колкото и да се пробват някои да го показват единствено като финансов, естетически или урбанистичен, в същността си той е доктринален. Акцентирането на връзката на античните македонци от времето на Филип и Александър с днешните жители на Република Македония идваше да покаже и потвърди, в случай че не друго, тясната връзка сред названието на страната върху географската област с името Македония с етикетите на самите нейни жители, на тяхната просвета, език и история. А всичко това дефинира идентичността им на македонци. Защото, както споделят обективните историографи, единственият интервал от развиването на човечеството, в който една страна и нейният народ са носели името на географската област, която са населявали е таман времето на Филип и Александър, несъмнено, Македонски. А това е велико историческо време, чиято популярност някак си по автоматизъм желаеха да го пришият на днешните жители на страната Македония. Е, не на всичките, несъмнено, тъй като на един албанец (а те по преброяването от 2002 година са една четвърт!)да му речеш, че е правоприемник на оня от паметника, считай, че към този момент имаш смъртен зложелател.
Да си продължим приказката обаче. Вероятно нямаше да подчертавам толкоз на свалянето на паметника на Кьосето, в случай че не ме мъчеше убеждението, че във всичко това има и „ българска връзка “. Която пък в подтекста на новата динамичност в двустранните ни връзки с Македония стои някак си, по какъв начин го споделяше Радичков, като „ въшка на ревера “. Защото и прецедентът от преди време носи българския белег. Нали си спомняте случая с великия българин от Ресен Симеон Радев, чиято скулптура бе сложена на покрива на новата постройка на македонското външно министерство. Там той беше в компанията на огромните имена на европейската и международна дипломация, само че някакъв внимателен локален специалист го бе познал и бе вдигнал звук за това какво прави Симеон Радев сред тези величия. Свалиха го, затвориха го в мазето на министерството, а в това време обществено оповестиха обвиняването против него, станало причина фигурата му да бъде снета от покрива. Бил подписал от името на България Букурещкия кротичък контракт, парцелирал Македония на няколко елементи. Това не може да му бъде простено, споделят. Аз пък си мисля, че е поради това, че ресенчанинът направи кариера в България, и то каква- посланик, политик, журналист, публицист. А това в Македония не се прощава… Колко пъти съм разговарял с сътрудници от Скопие в опита си да ги убедя, че би било цивилизовано и безстрашно най-сетне да вземат и да одобряват и като своя славата на тези родени в друго време в Македония хора, които са създали някаква добра и известна кариера в България. Ние няма да се сърдим или да демонстрираме ревнивост някаква. А сходни образци са толкоз доста, толкоз доста и разнообразни са областите, в които са оставили име- висши военни, политици, държавници, писатели, журналисти, дипломати и какви ли не още. При този исторически и идеологически стеснен личностен запас, който сами си сътвориха и лимитираха, при тази остра потребност от житейски и кариерни образци, които да следват и величаят през годините, В Скопие се постановяваше или да измислят подправени кумири, или да ги привнасят извън. Но вместо да се гордеят с тях, с делото и с живота им, от години ги заковават на позорния дирек единствено и единствено поради това, че са избрали България и там са станали това, което са станали.
И това в случай че не е примитивизъм, здраве му кажи.
В едно телевизионно предаване онлайн онази вечер постъпих непрофесионално. Позволих си да се дръзвам по-силно и по-продължително пред камерата, в сравнение с разпоредбите разрешават. Правя го рядко, да не кажа – в никакъв случай, само че не можах да се сдържа поради една преживелица от преди няколко дни в Скопие. Просто си показах цялата глупост и сюрреалистичност на обстановката на централния скопски площад, в подножието на прословутия монумент „ Воин на кон “, зад който се крие не какъв да е, а самият Александър Велики. И се смях от сърце, нарушавайки стандартите на предаване онлайн.
Но смехът си заслужаваше. В момента в Македония върви неофициална лотария кой ще бъде идващият монумент от плана „ Скопие 2014 “, който ще бъде детрониран от пиедестала си. Първият бе Андон Лазов Янев, прочут като Кьосето, който в една нощ на февруари съвсем незаконно, както и бе качен, с тежка машинизация бе свален и откаран за претопяване. Беше си набелязан да бъде началото на процеса на преоценка и проверка на плана, който нацвъка на всяка крачка монументи в сърцето на македонската столица. Приписаха на Кьосето доста символика, натовариха го с политическа, социална, научна и каква ли не още проблемност, сложиха под подозрение ролята му в националноосвободителното придвижване, даже урбанистичното решение да го повдигнат пред Съдебната палата – на едно от най-оживените кръстовища в Скопие беше подложено на критика остро. И бай Андон падна, а с рухването си провокира още един проблем- какво да го вършат оттук насетне.
Следващият бе самият Александър Велики. Но не оня, огромният от площада, дето се издига на правилния си Буцефал на 36 метра височина, а неговото умалено копие, ситуирано в залата за пасажери на Скопския аеродром, който до неотдавна носеше името на великия боец и поробител. Името бе заменено и аерогарата към този момент носи скромното наименование „ Международно летище Скопие “ вместо „ Александър Македонски “. Но и тази промяна стана по чисто политически аргументи. Премиерът Зоран Заев даде обещание на гръцкия си сътрудник Алексис Ципрас да направи жест на благосклонност и да почне да трансформира топонимията, обвързвана с елинската антична история и с претенцията на Атина да има монопол над нея. Името на летището беше първото, след това смъкнаха статуята. Така сътвориха опция министърът на външните работи на Гърция Никос Козияс при следващото си посещаване в Скопие да кацне на летището, вместо- както в предходни случаи, да пътува километри с кола от Атина до Скопие. Гърците съблюдаваха заканата си отпреди 12 години техен аероплан да не се приземява на аеродрома „ Александър Македонски “ като знак, че не одобряват някоя друга страна да си присвоява правото да употребява мита за величието на Александър. Името падна, паметничето в залата за пасажери –също и самолетите от Атина пристигнаха.
Е, в тази обстановка, когато цяла Македония „ търка картончета “ с цел да познае името на идващия монумент, който ще бъде свален, някой пусна слух, че часовете на „ Войнът на кон “ са преброени. И стотици негови последователи се събраха в подножието му с желанието да попречат на възможното му събаряне. Беше една от тези извънредно студени нощи в снежната пролет, която легна над целия Балкански полуостров. А върхът на цялата драма беше, че мотивът за слуха за свалянето на Великия бе пуснат откакто стана ясно, че специфичен кран, който може да се подвига на 80 метра височина, е пристигнал от България. Че защо друго може да се разкарва тежка машинизация от България, с изключение на с цел да смъкна Ацо Македонски? Хората се събраха, тропаха крайници поради студа, духаха в шепи и заплашваха, че ще малтретират всеки, който се опита да смъкна статуята с коня. Наложи се македонското министерство на културата да излъчи по медиите същата вечер публично известие, че няма никакво желание да смъква каквото и да било и че идването на специфичния височинен кран от България има напълно друга задача. Това успокои хората, лека бавно взеха да се разотиват и в последна сметка към паметника не остана никой… На идващия ден обаче един от моите македонски другари в мрежата написа: „ Чудя се на нашия министър на културата. Защо трябваше да ги моли да се разотиват, пък и известие да излъчва- остави ги тия, „ античните “, дано да треперят на студа, та да им пристигна акълът в главата “… Човек да се чуди да плаче ли, да се смее ли. Е, аз избрах да се дръзвам в студиото, постъпвайки не изцяло професионално.
Шегата настрани, само че казусът със ориста на паметниците от плана „ Скопие 2014 “ занапред ще се задълбочава. Колкото и да се пробват някои да го показват единствено като финансов, естетически или урбанистичен, в същността си той е доктринален. Акцентирането на връзката на античните македонци от времето на Филип и Александър с днешните жители на Република Македония идваше да покаже и потвърди, в случай че не друго, тясната връзка сред названието на страната върху географската област с името Македония с етикетите на самите нейни жители, на тяхната просвета, език и история. А всичко това дефинира идентичността им на македонци. Защото, както споделят обективните историографи, единственият интервал от развиването на човечеството, в който една страна и нейният народ са носели името на географската област, която са населявали е таман времето на Филип и Александър, несъмнено, Македонски. А това е велико историческо време, чиято популярност някак си по автоматизъм желаеха да го пришият на днешните жители на страната Македония. Е, не на всичките, несъмнено, тъй като на един албанец (а те по преброяването от 2002 година са една четвърт!)да му речеш, че е правоприемник на оня от паметника, считай, че към този момент имаш смъртен зложелател.
Да си продължим приказката обаче. Вероятно нямаше да подчертавам толкоз на свалянето на паметника на Кьосето, в случай че не ме мъчеше убеждението, че във всичко това има и „ българска връзка “. Която пък в подтекста на новата динамичност в двустранните ни връзки с Македония стои някак си, по какъв начин го споделяше Радичков, като „ въшка на ревера “. Защото и прецедентът от преди време носи българския белег. Нали си спомняте случая с великия българин от Ресен Симеон Радев, чиято скулптура бе сложена на покрива на новата постройка на македонското външно министерство. Там той беше в компанията на огромните имена на европейската и международна дипломация, само че някакъв внимателен локален специалист го бе познал и бе вдигнал звук за това какво прави Симеон Радев сред тези величия. Свалиха го, затвориха го в мазето на министерството, а в това време обществено оповестиха обвиняването против него, станало причина фигурата му да бъде снета от покрива. Бил подписал от името на България Букурещкия кротичък контракт, парцелирал Македония на няколко елементи. Това не може да му бъде простено, споделят. Аз пък си мисля, че е поради това, че ресенчанинът направи кариера в България, и то каква- посланик, политик, журналист, публицист. А това в Македония не се прощава… Колко пъти съм разговарял с сътрудници от Скопие в опита си да ги убедя, че би било цивилизовано и безстрашно най-сетне да вземат и да одобряват и като своя славата на тези родени в друго време в Македония хора, които са създали някаква добра и известна кариера в България. Ние няма да се сърдим или да демонстрираме ревнивост някаква. А сходни образци са толкоз доста, толкоз доста и разнообразни са областите, в които са оставили име- висши военни, политици, държавници, писатели, журналисти, дипломати и какви ли не още. При този исторически и идеологически стеснен личностен запас, който сами си сътвориха и лимитираха, при тази остра потребност от житейски и кариерни образци, които да следват и величаят през годините, В Скопие се постановяваше или да измислят подправени кумири, или да ги привнасят извън. Но вместо да се гордеят с тях, с делото и с живота им, от години ги заковават на позорния дирек единствено и единствено поради това, че са избрали България и там са станали това, което са станали.
И това в случай че не е примитивизъм, здраве му кажи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ