МОН дава пари на кметовете да връщат ромчетата в клас
От идващия месец общините ще могат да аплайват за средства от МОН, с които да осъществят интеграция в учебно заведение на деца от малцинствата. Предстои в уеб страницата на министерството да бъдат оповестени изискванията по тази национална стратегия, разгласи в Пловдив зам.-министърът на образованието Деница Сачева по време на визитата си на фестивала на учебно-тренировъчните компании в панаира.
„ Говорим за локални политики, с които кметовете да оферират начинания за работа с родители както на деца от уязвими групи, по този начин и с необятната общност, работа с учители, финансиране на транспортни разноски и ограничения, които те считат за най-подходящи за тяхната община.
За нас ще бъде значимо да забележим първо, че има визия за съответната локална политика, и второ - че има резултат и децата да бъдат интегрирани ", изясни Сачева.
Тя посочи, че превозването на възпитаници от гетото е единствено техническата страна. По-важно е да се извършат всички други меки ограничения - работа със фамилиите, подготовка на учители за работа в мултикултурна среда, работа и с други деца.
Ще се търсят и допирни точки на препоръчаните от общините планове с останалите стратегии на МОН, най-много огромните систематични планове в междинното обучение и детските градини. „ Причината е, че в тях има опция за спомагателни часове по български, за работа по ползи, за обмяна на опит и образования на учители. Тоест националната стратегия за десегрегация финансира един тип разноски в поддръжка на общините, само че колкото повече препоръчаните планове са свързани с останалите ограничения на МОН, толкоз по-голяма опция ще има да получат средства.
Целта е да имаме краен резултат - да няма сегрегирани учебни заведения и това да се случва, без да има проблеми в общината, без напрежение и без да има някой, който се усеща заплашен ", акцентира Сачева.
Таванът на финансирането ще зависи от съответните оферти, само че общият размер на програмата е 1 млн. лв..
Националната стратегия за десегрегация е подсказана от срещи с кметове и диалози с Националното съдружие на общините. Най-масово те желаят съставни елементи за работа с родители и обезпечаване на превоз. „ Особено в по-малките обитаеми места - села с съществени учебни заведения, основен фактор децата да продължат в по-големия град се явява преди всичко превозът, на второ -предразсъдъците на родителите.
Те са и от двете страни - освен в общността от по-големия град, само че и в малцинствената група. Семействата се опасяват, че децата може да бъдат обиждани, ненавиждани, че девойките може да бъдат откраднати ", уточни Сачева.
На въпроса дали гилдията се е отказала от помощник-учител в клас, който приказва майчиния език на децата от малцинствата, зам.-министърът отговори, че е дадена опция за назначение на просветителни посредници и сега в страната има съвсем 200. „ Темата за езика е извънредно значима и сложна. За да има цялостна интеграция и децата да се усещат съумели и пълноценни в учебно заведение, преди всичко е владеенето на български.
Тази година имаше опция и за кандидатстване пред МОН за учебници на майчин език. Към момента нямаме изключително огромен интерес към наречията в ромската общественост. За страдание, имаме тежки проблеми - места, на които се приказват такива диалекти, които на процедура са комбинация сред разнообразни езици. Това не дава опция на децата да изоставен гетото ", изясни Сачева.
„ Говорим за локални политики, с които кметовете да оферират начинания за работа с родители както на деца от уязвими групи, по този начин и с необятната общност, работа с учители, финансиране на транспортни разноски и ограничения, които те считат за най-подходящи за тяхната община.
За нас ще бъде значимо да забележим първо, че има визия за съответната локална политика, и второ - че има резултат и децата да бъдат интегрирани ", изясни Сачева.
Тя посочи, че превозването на възпитаници от гетото е единствено техническата страна. По-важно е да се извършат всички други меки ограничения - работа със фамилиите, подготовка на учители за работа в мултикултурна среда, работа и с други деца.
Ще се търсят и допирни точки на препоръчаните от общините планове с останалите стратегии на МОН, най-много огромните систематични планове в междинното обучение и детските градини. „ Причината е, че в тях има опция за спомагателни часове по български, за работа по ползи, за обмяна на опит и образования на учители. Тоест националната стратегия за десегрегация финансира един тип разноски в поддръжка на общините, само че колкото повече препоръчаните планове са свързани с останалите ограничения на МОН, толкоз по-голяма опция ще има да получат средства.
Целта е да имаме краен резултат - да няма сегрегирани учебни заведения и това да се случва, без да има проблеми в общината, без напрежение и без да има някой, който се усеща заплашен ", акцентира Сачева.
Таванът на финансирането ще зависи от съответните оферти, само че общият размер на програмата е 1 млн. лв..
Националната стратегия за десегрегация е подсказана от срещи с кметове и диалози с Националното съдружие на общините. Най-масово те желаят съставни елементи за работа с родители и обезпечаване на превоз. „ Особено в по-малките обитаеми места - села с съществени учебни заведения, основен фактор децата да продължат в по-големия град се явява преди всичко превозът, на второ -предразсъдъците на родителите.
Те са и от двете страни - освен в общността от по-големия град, само че и в малцинствената група. Семействата се опасяват, че децата може да бъдат обиждани, ненавиждани, че девойките може да бъдат откраднати ", уточни Сачева.
На въпроса дали гилдията се е отказала от помощник-учител в клас, който приказва майчиния език на децата от малцинствата, зам.-министърът отговори, че е дадена опция за назначение на просветителни посредници и сега в страната има съвсем 200. „ Темата за езика е извънредно значима и сложна. За да има цялостна интеграция и децата да се усещат съумели и пълноценни в учебно заведение, преди всичко е владеенето на български.
Тази година имаше опция и за кандидатстване пред МОН за учебници на майчин език. Към момента нямаме изключително огромен интерес към наречията в ромската общественост. За страдание, имаме тежки проблеми - места, на които се приказват такива диалекти, които на процедура са комбинация сред разнообразни езици. Това не дава опция на децата да изоставен гетото ", изясни Сачева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ