Проф. Мончева: Промяната е огромна, в Черно море очакваме нови нашественици
От идната година стартира декадата на моретата и океаните, оповестена от Организация на обединените нации. Какво е положението на екосистемата в Черно море, множат ли се или понижават рибните ресурси, какво не знаем за нашия воден басейн и за какво морска България разчита за виновни изследвания на 40-годишен проучвателен транспортен съд, коментира пред шефът на Института по океанология проф. Снежана Мончева.
- Институтът по океанология прави мониторинг на морската вода по редица индикатори. Какво сочат настоящите данни - усъвършенства ли се чистотата на Черно море, проф. Мончева?
- Има добра вест. Наблюдаваме признаци за възобновяване на екосистемата на Черно море. Всички виждаме, че през последните години водата е по-прозрачна, цъфтежите на фитопланктон доста понижиха по отношение на 80-те години на предишния век.
Концентрацията на биогенни детайли, еутрофикацията също е намаляла. 80% от замърсяването в Черно море се дължи на река Дунав. Прилагането на нитратната инструкция на Европейска комисия и директивата за морска тактика задължиха страните членки на Европейски Съюз да съблюдават регулации и това докара до понижаване на концентрацията на нездравословни субстанции в Дунав, а оттова и в Черно море.
Друг фактор за възстановяване на екосистемата и по-специално по българското крайбрежие е забележителното възстановяване в положението на пречиствателните станции.
Част от тях бяха усъвършенствани със стъпала за филтриране на фосфати и нитрати. Но към момента има проблем, тъй като има няколко селища без пречиствателни станции. За страдание обаче, се появяват и нови закани за положението на международния океан и за Черно море. Достатъчно е да споменем замърсяването с пластмаси, подводен звук, въздействието на климатичните промени.
- Кои са най-замърсените сектори от нашето крайбрежие?
- Горещите точки са Варненският и Бургаският залив. Те в никакъв случай не доближават положително екологично положение.
- Регулярно изследвате и рибните ресурси в нашата акватория. Има ли изчезнали и застрашени типове риба?
- От 20 типа риби, които са били обект на икономическа употреба през 60-те години, в този момент има единствено шест - трицона, хамсия, барбуня, меджид, акула и калкан. Запасът от другите типове е намалял доста.
В рамките на експедициите ни по съглашение с ИАРА следим и за биоразнообразието. На дълбочина сред 15 и 30 м следим увеличение на разнообразието на риба, само че още надалеч от равнищата за икономическа употреба. Добра наклонност е, че паламудът се върна в наши води, откакто през 80-те години бе липсващ, само че тя не е трайна. Има и типове, като скумрията, които липсват.
- Смятате ли, че би трябвало да се вкарат квоти за улов на повече типове риба, както Европейска комисия настояваше?
- Сега квоти има единствено за калкана и трицоната. Последните ни оценки от тази пролет сочат, че запасите от акула и барбуня са намалели и експертите смятат, че би трябвало да се вкарат квоти и за тях.
- Откривате ли нови пришълци, намерили среда за живот в Черно море?
- Екзотичните типове могат да нанесат пагубни последствия на екосистемата. Черно море е един от най-точните образци за отрицателното им влияние. Имам поради двата типа ктенофори - Мнемиопсис лейди и Берое овата.
Първата навлезе през 80-те години по нашето крайбрежие. Тя нямаше натурален зложелател и се трансформира в съперник за локалните типове във връзка с храната на рибата.
Застудяването през този интервал, забележителното антропогенно натоварване на екосистемата с биогени и несъразмерният улов също оказаха доста въздействие за тоталния срив на рибните ресурси през 1989 година Седем години по-късно обаче се появи Берое овата, която се храни с Мнемиопсис лейди.
Така се стигна през последните години до известно равновесие сред див звяр и жертва, въпреки че казусът не е решен. Има и други нови типове - риби, скариди, само че те са най-вече единични екземпляри. С увеличението на температурата средиземноморски мигранти все по-често навлизат в Черно море.
Преди няколко години турските ни сътрудници сигнализираха за тип отровна медуза, поради която бяха затворени и редица техни плажове. За благополучие, тя не се популяризира до българските крайбрежия. Но Черно море се затопля значително - за последните 50 година с цели 2 градуса, и можем да чакаме поява на нови екзотични типове, в това число вируси и бактерии, каквито образци към този момент има в другите европейски морета.
- Рапанът също е завоевател, въпреки и по-стар. Става ли той заплашен тип? Това лято всеобщо риболовци твърдяха, че екземплярите са все по-дребни и към този момент съвсем не са годни за промишлена употреба.
- Рапанът се е открил в нашето море през 40-те години на предишния век. Щетите от него са големи, изчезнаха цели мидени полета. След разрушаването на рибния ни флот обаче той бе един от избавителните пояси за бизнеса.
Заради свръхулова и въздействието на климатичните промени в този момент популацията му доста понижава. Затова тече полемика дали натурализираните типове би трябвало да се третират като локални и дали би трябвало да подходим научно за възобновяване на запасите от рапан.
- Споменахте, че понижават цъфтежите на планктон. След замърсяването на Варненското езеро с отпадни води от разкъсан подводен водопровод тази пролет, в морето се появи огромно кафяво леке, за което имаше подозрения, че е фекално. Пред „ Труд “ вие опровергахте това и посочихте, че става дума точно за плевел разцвет на планктон. Обичаен ли беше той, или бе резултат от замърсяването?
- Цъфтежите в Черно море са естествено събитие. Обикновено се случват напролет и са свързани с транспорт на биогенни детайли от Дунав и с хидродинамичните процеси в морската среда.
След зимата вследствие на интензивното отвесно размесване на водните маси биогените от дъното се издигат в добре осветените повърхностни пластове и основават подобаващи условия за развиването на фитопланктона.
Получава се висока биомаса, която назоваваме разцвет на планктона. Той е аналог на зелените растения на сушата и е в основата на хранителната верига в морето. Затова зимно-пролетните цъфтежи са потребни в избран интензитет.
Но, за жалост, има и цъфтежи през летните месеци, които са резултат от човешката активност - от промишлеността, несъразмерното торене в селското стопанство, нетретираните битово-отпадни води. Те са нездравословни за екосистемата. Преди 40 година това събитие бе всеобщо, мъчно беше да се види бистро морето. Оцветяването му зависи от пигментите на другите фитопланктонни типове.
Тази пролет имаше по едно и също време два цъфтежа - в тюркоазен цвят, който се популяризира пред нашия бряг с водните маси от север, и този с местен темперамент, на който се дължеше кафявия цвят на водата.
Той не е необикновен в гореща точка като Варненския залив, само че водите от скъсаната тръба усилиха продължителността му. Неочакваното бе, че по-късно водата се избистри и морето стана кристално. Принос за това има и пандемията от ковид - туристите бяха много по-малко, пречиствателните станции не се претрупаха и това повлия позитивно върху екосистемата.
- От предходната година институтът е сътрудник по план за проучване на делфините в Черно море. Има ли към този момент резултати?
- Проектът CeNoBS е интернационален. В него вземат участие 4 черноморски страни, Монако и АКОБАМС- организацията, която е отдадена на китоподобните. Оценката на положението на делфините изисква съответна методология, тъй като те са преносими.
Трябва да има наблюдаване както от транспортен съд, по този начин и от въздуха. С присъединяване на „ Зелени Балкани “ през май беше проведена такава 3-седмична експедиция по цялото крайбрежие и шелфовите води на Черноморските страни, като се изключи Русия.
Резултатите още не са подготвени. Предишни наши обследвания единствено от транспортен съд и единствено по нашето крайбрежие демонстрираха, че популацията и на трите типа морски бозейници не е в доста положително положение. Надявам се резултатите от последното огромно проучване да са по-оптимистични, тъй като това лято делфини се появиха и край някои плажове у нас.
- Съществуват тези, че сероводородът в Черно море се усилва и това може да докара до всеобщо измиране на морските жители, както и до киселинни дъждове. Основателни ли са тези опасения?
- Киселинните дъждове се предизвикват от висока централизация на въглероден двуокис в атмосферата. Насищането на въздуха с него вследствие на човешката активност при дъждове води до намаление на Ph на морската вода, т. е. до подкисляване.
То е изключително рисково за коралите, защото унищожава скелета им. Сероводородът няма нищо общо с това. Той съществува на дълбочина под 100-150 м и по тази причина единствено в 17% от размера на Черно море се поддържа живот. Това не му пречи да е високо продуктивно, въпреки и по-бедно откъм биоразнообразие. В Черно море, да вземем за пример, има 160-180 типове риби, до момента в който в Средиземно те са над 400.
Ниската соленост и фактът, че водосборната повърхност на реките, които се вливат в нашето море е 5 пъти по-голяма от неговата повърхност, също имат дял за по-високата работливост на Черно море, само че и за по-високата му накърнимост към външни въздействия от индивида, в това число и климатичните промени. Границата на сероводорода обаче е динамична. Затова е нечиста сделка да се приказва, че сероводородът се усилва.
- По какви национални и интернационалните планове работи Институтът по океанология?
- Прегърнали сме плановият принцип като главен механизъм за застраховане на научната активност. През последните години работим по 50-55 плана, финансирани от разнообразни източници.
В народен проект това са Фондът за научни проучвания, Министерство на околната среда и водите, ИАРА, които финансират мониторинга по европейските наставления за околна среда за оценка на екологичното положение на морската среда и оценката на рибните запасите - действия, свързани с уговорките на България като страна, членка на Общността.
ИО взе участие в една от 11-те национални стратегии за предпочитани научни проучвания „ Oпазване на околната среда и понижаване на риска от неподходящи феномени и естествени бедствия “, финансирани от МОН. ИО е базова организация в пътната карта за морски научни проучвания МАСРИ, също финансирана от МОН.
Тя сплотява напъните на още 7 институции, които се занимават с морски проучвания в България. По този инфраструктурен план за 2 година успяхме да осъвременим част от оборудването за научни проучвания. По-голямата част от средствата са по планове на Европейска комисия, в последно време и програмата Интеррег за Средиземно и Черно море, Програмата за съдействие и други
Работили сме и по планове на НАТО. Но към момента равнището на финансиране е безусловно незадоволително за извършване на дилемите, свързани с фундаменталните научни проучвания. Недостатъчно е и взаимоотношението с бизнеса. Дейността ни има необятен набор - от морски замърсители, изключително морските боклуци, в това число микропластмаси, картиране на дъното, биоразнообразие.
ИО поддържа и националната океанографска база данни. В момента работим по районен план за Черно море за основаване на платформа от всички крайни ползватели - просвета, политици, бизнес, неправителствени организации, за идентифициране на национални цели и План за деяние във всички черноморски страни по отношение на новата Стратегическа стратегия за научни проучвания и нововъведения за наследник напредък в Черно море. Наричаме го синята част на зелената договорка.
Това са нови провокации, които стоят пред науката и цялото общество.
- Има ли неразучени зони в Черно море?
- Достатъчно е да стартира с това, че единствено 7% от дъното на Черно море е изследвано с нужната резолюция. В световен мащаб това важи за 10% от дъното на международния океан. Оказва се, че нямаме задоволително научно знание.
Твърде малко знаем за въздействието на шума, на пластмасите върху морските жители, за капацитета на Черно море за биоикономиката, различните енергийни източници и т. н. Затова е радостно, че от 2021 година Организация на обединените нации разгласи декада на моретата и океаните, една от 5-те разпознати задачи за предпочитани проучвания на Европа е „ Здрави океани, морета, крайбрежни води и вътрешни водоеми “.
Това е разбираемо, тъй като международният океан заема 71% от планетата, обезпечава 52% от кислорода и 20% от протеините на човечеството. Но над 30% от крайбрежните акватории са подложени на деградация и в случай че сами не си помогнем, нямаме печеливш ход.
Морската среда е капитал, само че с цел да бъде добре ръководена, нуждата от съответно научно знание е императив. Ще си разреша да направя прилика със обстановката, в която се намира човечеството по отношение на Covid-19 пандемията.
- За проучвания на терен ползвате единствения научно-изследователски транспортен съд „ Академик “. Ще се сбъдне ли планът за пазаруване на нов?
- Това е най-голямата ни болежка. В началото на годината направихме аргументация за какво ни е необходим нов транспортен съд. Изпълняваме задължения с национална значителност с 40-годишния „ Академик “.
От икономическа позиция това е неизгодно, тъй като поддръжката му е по-скъпа. Корабът не е единствено средство за събиране на данни. Новите способи, които създаваме или прилагаме за приемане на данни, изискват валидиране, а това става само с експедиции.
България като морска страна би трябвало да има научно-изследователски транспортен съд, само че за жалост морето остава отвън фокуса на политическите цели, без значение, че една от подкрепените пътни карти за България е точно за такива проучвания. Нужни са ни 40 млн. лева за транспортен съд със модерно научно съоръжение. Надяваме се на новата Агенция за научни проучвания и нововъведения.
- А задоволително фрагменти имате ли?
- ИО не прави изключение от положението на науката в цялата страна. Факт е, че единствено четирима от общо 30 учени в института са на възраст под 35 година Полагаме доста старания, само че единствено в известна степен съумяваме с привличането на нови фрагменти - по един-двама докторанти в последните години.
- Институтът по океанология прави мониторинг на морската вода по редица индикатори. Какво сочат настоящите данни - усъвършенства ли се чистотата на Черно море, проф. Мончева?
- Има добра вест. Наблюдаваме признаци за възобновяване на екосистемата на Черно море. Всички виждаме, че през последните години водата е по-прозрачна, цъфтежите на фитопланктон доста понижиха по отношение на 80-те години на предишния век.
Концентрацията на биогенни детайли, еутрофикацията също е намаляла. 80% от замърсяването в Черно море се дължи на река Дунав. Прилагането на нитратната инструкция на Европейска комисия и директивата за морска тактика задължиха страните членки на Европейски Съюз да съблюдават регулации и това докара до понижаване на концентрацията на нездравословни субстанции в Дунав, а оттова и в Черно море.
Друг фактор за възстановяване на екосистемата и по-специално по българското крайбрежие е забележителното възстановяване в положението на пречиствателните станции.
Част от тях бяха усъвършенствани със стъпала за филтриране на фосфати и нитрати. Но към момента има проблем, тъй като има няколко селища без пречиствателни станции. За страдание обаче, се появяват и нови закани за положението на международния океан и за Черно море. Достатъчно е да споменем замърсяването с пластмаси, подводен звук, въздействието на климатичните промени.
- Кои са най-замърсените сектори от нашето крайбрежие?
- Горещите точки са Варненският и Бургаският залив. Те в никакъв случай не доближават положително екологично положение.
- Регулярно изследвате и рибните ресурси в нашата акватория. Има ли изчезнали и застрашени типове риба?
- От 20 типа риби, които са били обект на икономическа употреба през 60-те години, в този момент има единствено шест - трицона, хамсия, барбуня, меджид, акула и калкан. Запасът от другите типове е намалял доста.
В рамките на експедициите ни по съглашение с ИАРА следим и за биоразнообразието. На дълбочина сред 15 и 30 м следим увеличение на разнообразието на риба, само че още надалеч от равнищата за икономическа употреба. Добра наклонност е, че паламудът се върна в наши води, откакто през 80-те години бе липсващ, само че тя не е трайна. Има и типове, като скумрията, които липсват.
- Смятате ли, че би трябвало да се вкарат квоти за улов на повече типове риба, както Европейска комисия настояваше?
- Сега квоти има единствено за калкана и трицоната. Последните ни оценки от тази пролет сочат, че запасите от акула и барбуня са намалели и експертите смятат, че би трябвало да се вкарат квоти и за тях.
- Откривате ли нови пришълци, намерили среда за живот в Черно море?
- Екзотичните типове могат да нанесат пагубни последствия на екосистемата. Черно море е един от най-точните образци за отрицателното им влияние. Имам поради двата типа ктенофори - Мнемиопсис лейди и Берое овата.
Първата навлезе през 80-те години по нашето крайбрежие. Тя нямаше натурален зложелател и се трансформира в съперник за локалните типове във връзка с храната на рибата.
Застудяването през този интервал, забележителното антропогенно натоварване на екосистемата с биогени и несъразмерният улов също оказаха доста въздействие за тоталния срив на рибните ресурси през 1989 година Седем години по-късно обаче се появи Берое овата, която се храни с Мнемиопсис лейди.
Така се стигна през последните години до известно равновесие сред див звяр и жертва, въпреки че казусът не е решен. Има и други нови типове - риби, скариди, само че те са най-вече единични екземпляри. С увеличението на температурата средиземноморски мигранти все по-често навлизат в Черно море.
Преди няколко години турските ни сътрудници сигнализираха за тип отровна медуза, поради която бяха затворени и редица техни плажове. За благополучие, тя не се популяризира до българските крайбрежия. Но Черно море се затопля значително - за последните 50 година с цели 2 градуса, и можем да чакаме поява на нови екзотични типове, в това число вируси и бактерии, каквито образци към този момент има в другите европейски морета.
- Рапанът също е завоевател, въпреки и по-стар. Става ли той заплашен тип? Това лято всеобщо риболовци твърдяха, че екземплярите са все по-дребни и към този момент съвсем не са годни за промишлена употреба.
- Рапанът се е открил в нашето море през 40-те години на предишния век. Щетите от него са големи, изчезнаха цели мидени полета. След разрушаването на рибния ни флот обаче той бе един от избавителните пояси за бизнеса.
Заради свръхулова и въздействието на климатичните промени в този момент популацията му доста понижава. Затова тече полемика дали натурализираните типове би трябвало да се третират като локални и дали би трябвало да подходим научно за възобновяване на запасите от рапан.
- Споменахте, че понижават цъфтежите на планктон. След замърсяването на Варненското езеро с отпадни води от разкъсан подводен водопровод тази пролет, в морето се появи огромно кафяво леке, за което имаше подозрения, че е фекално. Пред „ Труд “ вие опровергахте това и посочихте, че става дума точно за плевел разцвет на планктон. Обичаен ли беше той, или бе резултат от замърсяването?
- Цъфтежите в Черно море са естествено събитие. Обикновено се случват напролет и са свързани с транспорт на биогенни детайли от Дунав и с хидродинамичните процеси в морската среда.
След зимата вследствие на интензивното отвесно размесване на водните маси биогените от дъното се издигат в добре осветените повърхностни пластове и основават подобаващи условия за развиването на фитопланктона.
Получава се висока биомаса, която назоваваме разцвет на планктона. Той е аналог на зелените растения на сушата и е в основата на хранителната верига в морето. Затова зимно-пролетните цъфтежи са потребни в избран интензитет.
Но, за жалост, има и цъфтежи през летните месеци, които са резултат от човешката активност - от промишлеността, несъразмерното торене в селското стопанство, нетретираните битово-отпадни води. Те са нездравословни за екосистемата. Преди 40 година това събитие бе всеобщо, мъчно беше да се види бистро морето. Оцветяването му зависи от пигментите на другите фитопланктонни типове.
Тази пролет имаше по едно и също време два цъфтежа - в тюркоазен цвят, който се популяризира пред нашия бряг с водните маси от север, и този с местен темперамент, на който се дължеше кафявия цвят на водата.
Той не е необикновен в гореща точка като Варненския залив, само че водите от скъсаната тръба усилиха продължителността му. Неочакваното бе, че по-късно водата се избистри и морето стана кристално. Принос за това има и пандемията от ковид - туристите бяха много по-малко, пречиствателните станции не се претрупаха и това повлия позитивно върху екосистемата.
- От предходната година институтът е сътрудник по план за проучване на делфините в Черно море. Има ли към този момент резултати?
- Проектът CeNoBS е интернационален. В него вземат участие 4 черноморски страни, Монако и АКОБАМС- организацията, която е отдадена на китоподобните. Оценката на положението на делфините изисква съответна методология, тъй като те са преносими.
Трябва да има наблюдаване както от транспортен съд, по този начин и от въздуха. С присъединяване на „ Зелени Балкани “ през май беше проведена такава 3-седмична експедиция по цялото крайбрежие и шелфовите води на Черноморските страни, като се изключи Русия.
Резултатите още не са подготвени. Предишни наши обследвания единствено от транспортен съд и единствено по нашето крайбрежие демонстрираха, че популацията и на трите типа морски бозейници не е в доста положително положение. Надявам се резултатите от последното огромно проучване да са по-оптимистични, тъй като това лято делфини се появиха и край някои плажове у нас.
- Съществуват тези, че сероводородът в Черно море се усилва и това може да докара до всеобщо измиране на морските жители, както и до киселинни дъждове. Основателни ли са тези опасения?
- Киселинните дъждове се предизвикват от висока централизация на въглероден двуокис в атмосферата. Насищането на въздуха с него вследствие на човешката активност при дъждове води до намаление на Ph на морската вода, т. е. до подкисляване.
То е изключително рисково за коралите, защото унищожава скелета им. Сероводородът няма нищо общо с това. Той съществува на дълбочина под 100-150 м и по тази причина единствено в 17% от размера на Черно море се поддържа живот. Това не му пречи да е високо продуктивно, въпреки и по-бедно откъм биоразнообразие. В Черно море, да вземем за пример, има 160-180 типове риби, до момента в който в Средиземно те са над 400.
Ниската соленост и фактът, че водосборната повърхност на реките, които се вливат в нашето море е 5 пъти по-голяма от неговата повърхност, също имат дял за по-високата работливост на Черно море, само че и за по-високата му накърнимост към външни въздействия от индивида, в това число и климатичните промени. Границата на сероводорода обаче е динамична. Затова е нечиста сделка да се приказва, че сероводородът се усилва.
- По какви национални и интернационалните планове работи Институтът по океанология?
- Прегърнали сме плановият принцип като главен механизъм за застраховане на научната активност. През последните години работим по 50-55 плана, финансирани от разнообразни източници.
В народен проект това са Фондът за научни проучвания, Министерство на околната среда и водите, ИАРА, които финансират мониторинга по европейските наставления за околна среда за оценка на екологичното положение на морската среда и оценката на рибните запасите - действия, свързани с уговорките на България като страна, членка на Общността.
ИО взе участие в една от 11-те национални стратегии за предпочитани научни проучвания „ Oпазване на околната среда и понижаване на риска от неподходящи феномени и естествени бедствия “, финансирани от МОН. ИО е базова организация в пътната карта за морски научни проучвания МАСРИ, също финансирана от МОН.
Тя сплотява напъните на още 7 институции, които се занимават с морски проучвания в България. По този инфраструктурен план за 2 година успяхме да осъвременим част от оборудването за научни проучвания. По-голямата част от средствата са по планове на Европейска комисия, в последно време и програмата Интеррег за Средиземно и Черно море, Програмата за съдействие и други
Работили сме и по планове на НАТО. Но към момента равнището на финансиране е безусловно незадоволително за извършване на дилемите, свързани с фундаменталните научни проучвания. Недостатъчно е и взаимоотношението с бизнеса. Дейността ни има необятен набор - от морски замърсители, изключително морските боклуци, в това число микропластмаси, картиране на дъното, биоразнообразие.
ИО поддържа и националната океанографска база данни. В момента работим по районен план за Черно море за основаване на платформа от всички крайни ползватели - просвета, политици, бизнес, неправителствени организации, за идентифициране на национални цели и План за деяние във всички черноморски страни по отношение на новата Стратегическа стратегия за научни проучвания и нововъведения за наследник напредък в Черно море. Наричаме го синята част на зелената договорка.
Това са нови провокации, които стоят пред науката и цялото общество.
- Има ли неразучени зони в Черно море?
- Достатъчно е да стартира с това, че единствено 7% от дъното на Черно море е изследвано с нужната резолюция. В световен мащаб това важи за 10% от дъното на международния океан. Оказва се, че нямаме задоволително научно знание.
Твърде малко знаем за въздействието на шума, на пластмасите върху морските жители, за капацитета на Черно море за биоикономиката, различните енергийни източници и т. н. Затова е радостно, че от 2021 година Организация на обединените нации разгласи декада на моретата и океаните, една от 5-те разпознати задачи за предпочитани проучвания на Европа е „ Здрави океани, морета, крайбрежни води и вътрешни водоеми “.
Това е разбираемо, тъй като международният океан заема 71% от планетата, обезпечава 52% от кислорода и 20% от протеините на човечеството. Но над 30% от крайбрежните акватории са подложени на деградация и в случай че сами не си помогнем, нямаме печеливш ход.
Морската среда е капитал, само че с цел да бъде добре ръководена, нуждата от съответно научно знание е императив. Ще си разреша да направя прилика със обстановката, в която се намира човечеството по отношение на Covid-19 пандемията.
- За проучвания на терен ползвате единствения научно-изследователски транспортен съд „ Академик “. Ще се сбъдне ли планът за пазаруване на нов?
- Това е най-голямата ни болежка. В началото на годината направихме аргументация за какво ни е необходим нов транспортен съд. Изпълняваме задължения с национална значителност с 40-годишния „ Академик “.
От икономическа позиция това е неизгодно, тъй като поддръжката му е по-скъпа. Корабът не е единствено средство за събиране на данни. Новите способи, които създаваме или прилагаме за приемане на данни, изискват валидиране, а това става само с експедиции.
България като морска страна би трябвало да има научно-изследователски транспортен съд, само че за жалост морето остава отвън фокуса на политическите цели, без значение, че една от подкрепените пътни карти за България е точно за такива проучвания. Нужни са ни 40 млн. лева за транспортен съд със модерно научно съоръжение. Надяваме се на новата Агенция за научни проучвания и нововъведения.
- А задоволително фрагменти имате ли?
- ИО не прави изключение от положението на науката в цялата страна. Факт е, че единствено четирима от общо 30 учени в института са на възраст под 35 година Полагаме доста старания, само че единствено в известна степен съумяваме с привличането на нови фрагменти - по един-двама докторанти в последните години.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ