Бизнесменът Шефкет Чападжиев разказа как е станал мултимилионер в САЩ
От наследник на малък български търговец до мултимилионер и притежател на една от най-големите полиграфически компании в Съединени американски щати – подобен път извървява българският бежанец Шефкет Чападжиев, споделя BG-Voice.
Името на предприемача се свързва както с триумфите му в бизнеса, по този начин и с неговата благотворителност и филантропска активност към общностите в България. Той е дарил за страната над 1,7 млн. $ – за църкви, монументи и помощи за обществени домове.
Човекът, който може
Историята на Чап, както го назовават приятелите, стартира във време, когато е мъчно да осъществя фантазиите си. Той е роден през 1939 година в Мадан. В един миг цялото семейство е насила да напусне родопския град по политически аргументи, защото татко му бил считан за човек от " капиталистически " генезис поради това, че имал магазин и земя преди 9 септември 1944 година Шефкет приключва гимназия в Котел, а по-късно се завръща в родния Мадан, където приключва междинното си обучение.
“Една вечер идват, с автомати бойци, чукат на вратата, отваряме, аз бях на 10 години, 49-а година и споделят – имате 15 минути да вземете ръчен багаж за 1-2 дни и тръгвайте – къде? Не знаеме. Отиваме в Асеновград, само че то доста, колона от коли, доста...В Асеновград ни карат в тези влакове, с които карат прасетата, отварят вратата, по 10 фамилии вътре, затварят вратата, няма прозорци, няма клозети и никой не ти споделя за какъв брой време, къде отиваш. Абсолютно същия метод като гледаш филмите за евреите, 1 към 1 ", споделя той.
Семейството е насила да живее 6 години в село Боринци в Североизточна България. После се връщат в Мадан, само че не и в родния дом. Ситуацията в комунистическа България обаче го води към решението да емигрира. Мечтаната дестинация са Съединени американски щати, а взъхновението за това идва от от пътипеса на Алеко Константинов “До Чикаго и обратно ". Неговият другар Хамид Русев споделя концепцията за бягство и двамата, още гимназисти, пробват да преминат южната граница на България на 31 декември 1958 година Опитът е осуетен – граничен патрул в с. Могилица ги хваща и младежите посрещат Нова година в милиционерския арест.
На идната година Чападжиев влиза в казармата, само че поради това, че е българин мюсюлманин, го изпращат като трудовак в Мадан и след това в Кърджали. Бягството им от България се отсрочва с две години, През 1963 година той и Русев вършат нов опит да изоставен страната – този път сполучлив. Двамата другари рискуват живота си, защото границата разполага освен с патрул, само че и със особено подготвени кучета и дълги телени мрежи.
“Отиваме при майка му, къщата беше горе на баира и от там се вижда границата и й споделяме – отиваме на кино. Отиваме на кино лентата и от там отидохме на една полянка. И там всичките са локални, ние носихме доста вино, ракия от Мадан и им дадохме да пият, те се изпонапиха…всички имат оръжие, локалните, те пазят повече от другите. Ако видят, че не съм прочут с Хамид, незабавно ме рапортуват и идват да ме прибират. Не че някой от тях желае да ме съобщи, само че той в случай че ме види и не ме съобщи, различен ще ме съобщи и ще каже – за какво не си го изпреварил. Беше страшна работа, то необяснимо, един на различен се шпионират "
Докато локалните пият, Шефкет и Хамид минават границата.
“Наближаваме засадата, тя на хълм, по този начин на високо и двама граничари, гърци, с бинокли – гледат. Те ни споделиха да не мърдаме, ние вдигнахме ръце. И ние чакаме, седим по този начин. Те обкръжиха входа и пристигнаха при нас – то било минирано. По една случайност не сме стъпили на една мина, да се унищожаваме "
От там отиват в Драма и след това – в Кавала.
“Там ни предават на американското разузнаване. Там са американците. Вътре хигиена – къпане всеки ден. Това за нас беше нещо ново ".
След като разузнавачите откриват, че двамата не са комунистически шпиони, ги водят в бежански лагер където ги питат къде желаят да отидат.
“Аз персонално бях за Чикаго пък Хамид имаше хора в Арда, избягали тук, в Чикаго. Идеята ми се зароди от книгата на Алеко Константинов " До Чикаго и обратно “. Викам щом индивидът го е направил, що и аз да не отида. Викам – показа си да отидеш, да го видиш това нещо ".
Шефкет и Хамид се качват на транспортен съд и потеглят за своето премеждие в Съединени американски щати. Там Чап стартира от нулата – в джоба си разполага единствено с 75 цента, по тази причина незабавно се хваща на работа – стартира да популяризира олио пред най-прочутия небостъргач в Чикаго, а след това работи като сервитьор в ресторанта на Международния валутен фонд (МВФ).
През 70-те години тегли заем 10 хиляди $ и с тях купува 3 остарели печатници, с които стартира личен бизнес. През 1976 година записва корпорация “CHAP’S BINDERY CORP. " Тегли заем 10 хиляди $ и с тях купува 3 остарели книговезки машини, втора ръка.
“Десет хиляди $, елементарно е да ги кажеш, но аз взимам 3000 $, имам всичко на всичко 3 хиляди $. Реших да отида до Калифорния тъй като тъкмо такава машина ми би трябвало. Те имаха три такива…обаче желаят по 10 хиляди $, значи 30 хиляди долара….аз нямам пари за една, имам 3 хиляди $. Имах кола Шевролет, Фолксваген, имах иншурънс лавица за 10 хиляди $, това го събрах, банката ми даде – взема ми тайтълите на двете коли, полицата и нея и ми дадоха 10 хиляди $ други….аз ги финансирах, с моите 3 хиляди $, дадох 20 хиляди $ за двете машини. Оня вика – ще е хубаво да купиш и другата. То ще е хубаво но по какъв начин да я купя. Оня пък ме съжали и вика ще я дадем за елементи …вземах ги и трите.
Провървява му и купува първата си фабрика, която след това се подрежда измежду най-големите полиграфски заводи в Съединени американски щати. Така с една фантазия и доста работа на шестата година от започването на своя бизнес, Чападжиев натрупа и първия си милион.
“Да бъда прям, аз мисля, че би трябвало да имаш шанс малко. Аз се чудя по какъв начин стана това. Но като потегли това, първата година, беше мъчно. Напечатах картички, потеглих да обикалям по всички печатари, викат – ще те имаме поради, само че никой се не обажда ".
В Чикаго наема част от помещението в една печатница, огражда го и започва… да раздава визитки и чака клиенти. Не става внезапно. През 1977 г извършва първата огромна поръчка – сгъва 7 милиона писма и получава 9 000 $.
Най-трудният милион
Скоро намира и съдружници. На година почват да печелят по 500 000. Разбира, че мъчно се прави единствено първият милион. Нататък е по-лесно… Става постоянен изложител на огромните полиграфически панаири в Германия, Англия и Швейцария. Неговото произвеждане, с помощта на новите актуалните машини, с които към този момент развива бизнеса си и съвършената организация, която открива, печели доста фенове и клиенти.
“През идващите десетилетия постоянно бях в положение да съм с една крачка по-напред от другите – споделя Чападжиев. – Проблемите започнаха да отпадат един след различен. Можех да закупя всяка нова технология. Дневната продукция при брошурите бе в порядъка на 40 – 50 милиона екземпляра. Аз не съм по-умен от съперниците си, само че бях предан напълно, с душа и сърце на бизнеса. Имах здрави връзки с най-големите и платежоспособни клиенти – автомобилните колоси “Дженерал Моторс ", “Крайслер ", “Форд ", с най-големите търговски компании – “Сиърс ", “Монтгомери Уърлд " … "
С доста старания той се трансформира в сполучлив предприемач и мултимилионер. Чап е почетен жител на щата Илинойс, както и на родния си град Мадан, където оказва помощ за реставрирането и построяването на черква и джамия.
“Не съм желал да бъда богат…обичал съм парите дотам да мога да отида да видя това, което искам…парите ги употребявам да посрещам потребностите си, да споделят той е богат – so what ", приключва предприемача.
Името на предприемача се свързва както с триумфите му в бизнеса, по този начин и с неговата благотворителност и филантропска активност към общностите в България. Той е дарил за страната над 1,7 млн. $ – за църкви, монументи и помощи за обществени домове.
Човекът, който може
Историята на Чап, както го назовават приятелите, стартира във време, когато е мъчно да осъществя фантазиите си. Той е роден през 1939 година в Мадан. В един миг цялото семейство е насила да напусне родопския град по политически аргументи, защото татко му бил считан за човек от " капиталистически " генезис поради това, че имал магазин и земя преди 9 септември 1944 година Шефкет приключва гимназия в Котел, а по-късно се завръща в родния Мадан, където приключва междинното си обучение.
“Една вечер идват, с автомати бойци, чукат на вратата, отваряме, аз бях на 10 години, 49-а година и споделят – имате 15 минути да вземете ръчен багаж за 1-2 дни и тръгвайте – къде? Не знаеме. Отиваме в Асеновград, само че то доста, колона от коли, доста...В Асеновград ни карат в тези влакове, с които карат прасетата, отварят вратата, по 10 фамилии вътре, затварят вратата, няма прозорци, няма клозети и никой не ти споделя за какъв брой време, къде отиваш. Абсолютно същия метод като гледаш филмите за евреите, 1 към 1 ", споделя той.
Семейството е насила да живее 6 години в село Боринци в Североизточна България. После се връщат в Мадан, само че не и в родния дом. Ситуацията в комунистическа България обаче го води към решението да емигрира. Мечтаната дестинация са Съединени американски щати, а взъхновението за това идва от от пътипеса на Алеко Константинов “До Чикаго и обратно ". Неговият другар Хамид Русев споделя концепцията за бягство и двамата, още гимназисти, пробват да преминат южната граница на България на 31 декември 1958 година Опитът е осуетен – граничен патрул в с. Могилица ги хваща и младежите посрещат Нова година в милиционерския арест.
На идната година Чападжиев влиза в казармата, само че поради това, че е българин мюсюлманин, го изпращат като трудовак в Мадан и след това в Кърджали. Бягството им от България се отсрочва с две години, През 1963 година той и Русев вършат нов опит да изоставен страната – този път сполучлив. Двамата другари рискуват живота си, защото границата разполага освен с патрул, само че и със особено подготвени кучета и дълги телени мрежи.
“Отиваме при майка му, къщата беше горе на баира и от там се вижда границата и й споделяме – отиваме на кино. Отиваме на кино лентата и от там отидохме на една полянка. И там всичките са локални, ние носихме доста вино, ракия от Мадан и им дадохме да пият, те се изпонапиха…всички имат оръжие, локалните, те пазят повече от другите. Ако видят, че не съм прочут с Хамид, незабавно ме рапортуват и идват да ме прибират. Не че някой от тях желае да ме съобщи, само че той в случай че ме види и не ме съобщи, различен ще ме съобщи и ще каже – за какво не си го изпреварил. Беше страшна работа, то необяснимо, един на различен се шпионират "
Докато локалните пият, Шефкет и Хамид минават границата.
“Наближаваме засадата, тя на хълм, по този начин на високо и двама граничари, гърци, с бинокли – гледат. Те ни споделиха да не мърдаме, ние вдигнахме ръце. И ние чакаме, седим по този начин. Те обкръжиха входа и пристигнаха при нас – то било минирано. По една случайност не сме стъпили на една мина, да се унищожаваме "
От там отиват в Драма и след това – в Кавала.
“Там ни предават на американското разузнаване. Там са американците. Вътре хигиена – къпане всеки ден. Това за нас беше нещо ново ".
След като разузнавачите откриват, че двамата не са комунистически шпиони, ги водят в бежански лагер където ги питат къде желаят да отидат.
“Аз персонално бях за Чикаго пък Хамид имаше хора в Арда, избягали тук, в Чикаго. Идеята ми се зароди от книгата на Алеко Константинов " До Чикаго и обратно “. Викам щом индивидът го е направил, що и аз да не отида. Викам – показа си да отидеш, да го видиш това нещо ".
Шефкет и Хамид се качват на транспортен съд и потеглят за своето премеждие в Съединени американски щати. Там Чап стартира от нулата – в джоба си разполага единствено с 75 цента, по тази причина незабавно се хваща на работа – стартира да популяризира олио пред най-прочутия небостъргач в Чикаго, а след това работи като сервитьор в ресторанта на Международния валутен фонд (МВФ).
През 70-те години тегли заем 10 хиляди $ и с тях купува 3 остарели печатници, с които стартира личен бизнес. През 1976 година записва корпорация “CHAP’S BINDERY CORP. " Тегли заем 10 хиляди $ и с тях купува 3 остарели книговезки машини, втора ръка.
“Десет хиляди $, елементарно е да ги кажеш, но аз взимам 3000 $, имам всичко на всичко 3 хиляди $. Реших да отида до Калифорния тъй като тъкмо такава машина ми би трябвало. Те имаха три такива…обаче желаят по 10 хиляди $, значи 30 хиляди долара….аз нямам пари за една, имам 3 хиляди $. Имах кола Шевролет, Фолксваген, имах иншурънс лавица за 10 хиляди $, това го събрах, банката ми даде – взема ми тайтълите на двете коли, полицата и нея и ми дадоха 10 хиляди $ други….аз ги финансирах, с моите 3 хиляди $, дадох 20 хиляди $ за двете машини. Оня вика – ще е хубаво да купиш и другата. То ще е хубаво но по какъв начин да я купя. Оня пък ме съжали и вика ще я дадем за елементи …вземах ги и трите.
Провървява му и купува първата си фабрика, която след това се подрежда измежду най-големите полиграфски заводи в Съединени американски щати. Така с една фантазия и доста работа на шестата година от започването на своя бизнес, Чападжиев натрупа и първия си милион.
“Да бъда прям, аз мисля, че би трябвало да имаш шанс малко. Аз се чудя по какъв начин стана това. Но като потегли това, първата година, беше мъчно. Напечатах картички, потеглих да обикалям по всички печатари, викат – ще те имаме поради, само че никой се не обажда ".
В Чикаго наема част от помещението в една печатница, огражда го и започва… да раздава визитки и чака клиенти. Не става внезапно. През 1977 г извършва първата огромна поръчка – сгъва 7 милиона писма и получава 9 000 $.
Най-трудният милион
Скоро намира и съдружници. На година почват да печелят по 500 000. Разбира, че мъчно се прави единствено първият милион. Нататък е по-лесно… Става постоянен изложител на огромните полиграфически панаири в Германия, Англия и Швейцария. Неговото произвеждане, с помощта на новите актуалните машини, с които към този момент развива бизнеса си и съвършената организация, която открива, печели доста фенове и клиенти.
“През идващите десетилетия постоянно бях в положение да съм с една крачка по-напред от другите – споделя Чападжиев. – Проблемите започнаха да отпадат един след различен. Можех да закупя всяка нова технология. Дневната продукция при брошурите бе в порядъка на 40 – 50 милиона екземпляра. Аз не съм по-умен от съперниците си, само че бях предан напълно, с душа и сърце на бизнеса. Имах здрави връзки с най-големите и платежоспособни клиенти – автомобилните колоси “Дженерал Моторс ", “Крайслер ", “Форд ", с най-големите търговски компании – “Сиърс ", “Монтгомери Уърлд " … "
С доста старания той се трансформира в сполучлив предприемач и мултимилионер. Чап е почетен жител на щата Илинойс, както и на родния си град Мадан, където оказва помощ за реставрирането и построяването на черква и джамия.
“Не съм желал да бъда богат…обичал съм парите дотам да мога да отида да видя това, което искам…парите ги употребявам да посрещам потребностите си, да споделят той е богат – so what ", приключва предприемача.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ