Българският лев: Краят на една епоха
От знак на националната еднаквост до последните месеци преди еврото
На 8 юли 2025 година Европейският парламент и Съветът на Европейски Съюз сложиха формалната точка върху 145-годишната история на българския лев. С гласоподаване от 531 " за ", 69 " срещу " и 79 " въздържали се " бе утвърдено приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година, което значи края на най-дълголетната българска национална валута.
Историческото съвпадане е съвсем алегорично - българският лев е основан на 4 юни 1880 година, а точно на 4 юни 2025 година Европейската централна банка и Европейската комисия разгласиха изключителните конвергентни отчети, които потвърдиха готовността на България за еврото. Така валутата ни се ражда и си отива в един и същи месец, макар че с 145 години разлика.
Началото: От избавление към национална валута
Българският лев е признат като публична валута на 4 юни 1880 година с приемането на " Закона за правото на рязане на монети в Княжество България ". Името произлиза от старобългарската дума за лъв - " левъ ", която през XIX век се е употребявала в тази форма. Първоначално левът е приравнен към френския франк и България в действителност приема правилата на Латинския паричен съюз.
" Монетната единица на България е левът, който се подразделя на 100 стотинки. Левът има една тежест от 5 грама и размер в себе си 4 грама и 175/1000 чисто сребро ", гласи първичното определение на новата валута.
Бурните години: Войни, инфлация и промени
Кратният интервал на непоклатимост на лв. е пресечен от Балканските войни и Първата международна война. През 1912 година стопира конвертируемостта на левовете в злато, а до май 1913 година валутата губи над 15% от цената си. По време на Първата международна война левът се обезценява над 10 пъти.
Социалистическият интервал носи нови тествания - през 1952 година се прави първа деноминация при съответствие 100:1, а през 1962 година - втора при съответствие 10:1. Левът става неконвертируем и се фиксира към руския рубла.
90-те години: Хиперинфлацията и спасението
Най-тежкият интервал за българския лев идва през 90-те години. Два интервала на фрапантна инфлация - през зимата на 1990-1991 година и изключително тежкия от зимата на 1996-1997 година, довеждат до пагубна обезценка. През 1997 година инфлацията доближава над 2000% годишно, а един $ се разменя за близо 3000 лв..
Спасението идва на 1 юли 1997 година с въвеждането на валутен ръб. Левът се фиксира към немската марка на курс 1 марка = 1000 лв., а през 1999 година е осъществена деноминация при съответствие 1000:1. Новият лев се обвързва 1:1 с марката, а след въвеждането на еврото курсът се фиксира на 1.95583 лв. за 1 евро.
Единствените години на самостоятелност
Професор Пенчо Пенчев от УНСС акцентира парадокса: " Едва 7 години българският лев е бил самостоятелен - от март 1990 година до март 1997 година За този интервал той не зависи от друга валута, сребро или злато. "
Именно тези седем години на цялостна самостоятелност се оказват и най-катастрофалните за валутата, което илюстрира сложността на паричната политика в преходни стопански системи.
Последните лица на лв.
Днешните банкноти на българския лев носят портретите на петима знакови българи: Иван Милев (5 лева.), Петър Берон (10 лева.), Стефан Стамболов (20 лева.), Пенчо Славейков (50 лева.) и Алеко Константинов (100 лева.). Тези персони символизират българската просвета, култура и блян към европейски полезности.
През 2013 година българският лев е класиран от Международната финансова банка в Швейцария като една от петте най-красиви валути в света, заел четвърто място след украинската гривна, австралийския $ и еврото.
Обществените диспути и митингите
Решението за въвеждане на еврото провокира смесени реакции в българското общество. На 28 юни 2025 година хиляди стачкуващи се събират в центъра на София, с цел да изразят несъгласието си с премахването на лв.. Протестиращите, подкрепяни от проруски и националистически партии, настояват, че би било по-добре да се резервира българският лев.
Символична дата за завършек на епохата
На 8 юли 2025 година с приемането на трите финални законодателни акта от Съвета на Европейски Съюз публично завършва процесът. Конверсионният курс е закрепен на 1.95583 лв. за 1 евро - същият курс, който работи в границите на валутния ръб от близо три десетилетия.
" Присъединяването на България към еврозоната изпраща мощен политически и стопански сигнал за доверие в трайната жизненост и прелест на единната валута на Европейския съюз ", се споделя в формалния отчет на Европейския парламент.
Наследството на лв.
145-годишната история на българския лев е история на българската държавност - от възраждането след Освобождението, през бурните години на войните, социализма и прехода, до европейската интеграция. Валутата е била очевидец и участник в най-важните моменти от модерната българска история.
През януари 2026 година, когато последните левове ще бъдат изтеглени от обращение, ще завърши една от най-дългите валутни истории в Европа. Според предварителни оценки ще бъдат изтеглени към 640 тона банкноти и 7700 тона монети, които ще бъдат унищожени под контрола на Българска народна банка.
Българският лев остава знак на националната еднаквост, даже когато неговото време изтича. Историята на тази валута е неразделна част от историята на съвременна България - с всичките ѝ взлетове и падения, очаквания и разочарования, рецесия и възобновление.
На 8 юли 2025 година Европейският парламент и Съветът на Европейски Съюз сложиха формалната точка върху 145-годишната история на българския лев. С гласоподаване от 531 " за ", 69 " срещу " и 79 " въздържали се " бе утвърдено приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година, което значи края на най-дълголетната българска национална валута.
Историческото съвпадане е съвсем алегорично - българският лев е основан на 4 юни 1880 година, а точно на 4 юни 2025 година Европейската централна банка и Европейската комисия разгласиха изключителните конвергентни отчети, които потвърдиха готовността на България за еврото. Така валутата ни се ражда и си отива в един и същи месец, макар че с 145 години разлика.
Началото: От избавление към национална валута
Българският лев е признат като публична валута на 4 юни 1880 година с приемането на " Закона за правото на рязане на монети в Княжество България ". Името произлиза от старобългарската дума за лъв - " левъ ", която през XIX век се е употребявала в тази форма. Първоначално левът е приравнен към френския франк и България в действителност приема правилата на Латинския паричен съюз.
" Монетната единица на България е левът, който се подразделя на 100 стотинки. Левът има една тежест от 5 грама и размер в себе си 4 грама и 175/1000 чисто сребро ", гласи първичното определение на новата валута.
Бурните години: Войни, инфлация и промени
Кратният интервал на непоклатимост на лв. е пресечен от Балканските войни и Първата международна война. През 1912 година стопира конвертируемостта на левовете в злато, а до май 1913 година валутата губи над 15% от цената си. По време на Първата международна война левът се обезценява над 10 пъти.
Социалистическият интервал носи нови тествания - през 1952 година се прави първа деноминация при съответствие 100:1, а през 1962 година - втора при съответствие 10:1. Левът става неконвертируем и се фиксира към руския рубла.
90-те години: Хиперинфлацията и спасението
Най-тежкият интервал за българския лев идва през 90-те години. Два интервала на фрапантна инфлация - през зимата на 1990-1991 година и изключително тежкия от зимата на 1996-1997 година, довеждат до пагубна обезценка. През 1997 година инфлацията доближава над 2000% годишно, а един $ се разменя за близо 3000 лв..
Спасението идва на 1 юли 1997 година с въвеждането на валутен ръб. Левът се фиксира към немската марка на курс 1 марка = 1000 лв., а през 1999 година е осъществена деноминация при съответствие 1000:1. Новият лев се обвързва 1:1 с марката, а след въвеждането на еврото курсът се фиксира на 1.95583 лв. за 1 евро.
Единствените години на самостоятелност
Професор Пенчо Пенчев от УНСС акцентира парадокса: " Едва 7 години българският лев е бил самостоятелен - от март 1990 година до март 1997 година За този интервал той не зависи от друга валута, сребро или злато. "
Именно тези седем години на цялостна самостоятелност се оказват и най-катастрофалните за валутата, което илюстрира сложността на паричната политика в преходни стопански системи.
Последните лица на лв.
Днешните банкноти на българския лев носят портретите на петима знакови българи: Иван Милев (5 лева.), Петър Берон (10 лева.), Стефан Стамболов (20 лева.), Пенчо Славейков (50 лева.) и Алеко Константинов (100 лева.). Тези персони символизират българската просвета, култура и блян към европейски полезности.
През 2013 година българският лев е класиран от Международната финансова банка в Швейцария като една от петте най-красиви валути в света, заел четвърто място след украинската гривна, австралийския $ и еврото.
Обществените диспути и митингите
Решението за въвеждане на еврото провокира смесени реакции в българското общество. На 28 юни 2025 година хиляди стачкуващи се събират в центъра на София, с цел да изразят несъгласието си с премахването на лв.. Протестиращите, подкрепяни от проруски и националистически партии, настояват, че би било по-добре да се резервира българският лев.
Символична дата за завършек на епохата
На 8 юли 2025 година с приемането на трите финални законодателни акта от Съвета на Европейски Съюз публично завършва процесът. Конверсионният курс е закрепен на 1.95583 лв. за 1 евро - същият курс, който работи в границите на валутния ръб от близо три десетилетия.
" Присъединяването на България към еврозоната изпраща мощен политически и стопански сигнал за доверие в трайната жизненост и прелест на единната валута на Европейския съюз ", се споделя в формалния отчет на Европейския парламент.
Наследството на лв.
145-годишната история на българския лев е история на българската държавност - от възраждането след Освобождението, през бурните години на войните, социализма и прехода, до европейската интеграция. Валутата е била очевидец и участник в най-важните моменти от модерната българска история.
През януари 2026 година, когато последните левове ще бъдат изтеглени от обращение, ще завърши една от най-дългите валутни истории в Европа. Според предварителни оценки ще бъдат изтеглени към 640 тона банкноти и 7700 тона монети, които ще бъдат унищожени под контрола на Българска народна банка.
Българският лев остава знак на националната еднаквост, даже когато неговото време изтича. Историята на тази валута е неразделна част от историята на съвременна България - с всичките ѝ взлетове и падения, очаквания и разочарования, рецесия и възобновление.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ