Как политици употребяват националните кухни, за да печелят гласове
От шопската салата до лангоша, от айвара до гъшия дроб – храната от дълго време не е просто въпрос на усет. Тя сякаш ни събира, само че все по-често ни разделя. В наше време салатите имат паспорт, кюфтетата – идеология, а националната кухня се оказва комфортна сцена за политически театър. В него храната играе знаме, мотив и политическо оръжие. Когато националната еднаквост стартира да се сервира в паница, на масата се появява едно относително ново, само че все по-влиятелно събитие: гастронационализмът.
Какво е това " гастронационализъм "?
Гастронационализмът е термин, който се развива през последните петнайсет години, изясни в изявление за Mediapool Албена Шкодрова – историк, публицист, публицист и създател на текстове за историята на българската храна. По думите ѝ Микаела ДеСуси го употребява първа, с цел да назове с него държавната политика да пази храни, възприемани като основни за националната еднаквост.
" Един образец е политиката на Франция да отбрани производството на гъши дроб, когато практиката да се тъпчат гъски принудително е грубо подложена на критика от природозащитници ", отбелязва Шкодрова.
Тя счита, че Европейският съюз фактически е намесен в явлението гастронационализъм в Европа, само че не по този начин, както считат мнозина. Според нея, обратно на известните хрумвания, че участието на България в Европейския съюз заличава националната еднаквост, Европейски Съюз предлага мощни принадлежности за отбрана на районни и национални храни и артикули.
" Установената от него система за отсъждане на " предпазено название за генезис ", " предпазено географско напътствие " и " храна с традиционно-специфичен темперамент " е инструментална за гастронационализма - т.е. за ползите на народи и райони разнообразни храни и питиета да се припознават публично като част от идентичността им ", споделя тя и добавя, че " зад всичко това, несъмнено, има и икономическа мотивация ".
Вирее ли у нас?
България като страна също се възползва от тази система. Шкодрова показва като образци предпазени наименования за генезис, означения за най-пряка съгласуваност на даден артикул с място, каквито имат киселото мляко, сиренето (официално " бяло саламурено сирене " ), странджанските манов мед и билков чай.
" За доста други артикули са поискани, и постоянно получени и другите етикети - лютеница, минерални води, луканки, пастърми, розово масло и така нататък ", споделя още историкът.
По думите ѝ гастронационализмът е единствено една от формите, под които възприятията за национална принадлежност - умерени или не, се свързват с храната.
Още по тематиката
23 декември 2025 09:26
По-често националното възприятие, обвързвано с храната, се разсънва чрез патриотичното, а не националистическото. То се демонстрира в споделени ритуали, мемоари и чувство за общественост, които не изключват, а събират. Така да вземем за пример един пловдивски квартал в съботна заран през декември, където денят стартира с фолклорна музика, греяно вино и ритуалното пърлене на прасе – не в двор на къща, а в градината на ресторант. Седем-осем мъже с горелки пред любопитните погледи на гости пресъздадоха процедура, която за мнозина от градските генерации към този момент е изчезнала от всекидневието.
Собствениците на заведението описаха, че ползата е огромен, като на сходни събития идват хора от квартала, от целия град, а и от страната. Някои гледат и снимат, други водят децата си, с цел да видят " от кое място идва месото ".
Прасето идва към този момент заклано от касапница, само че пърленето, разфасоването и готвенето се случват пред гостите, които по-късно ядат от същото месо – на скара, с кисело зеле и с праз, до момента в който се поддържат с ракия и вино. Изпълненият обред не носи политическо обръщение, а връща празниците от предишното и чувството за общественост.
Снимка: " Касапи "
В този случай храната не служи за начертаване на граници или за опълчване на " непознато " и " свое ", а за връщане към споделена памет – за коленето на прасе като фамилна празнична трдиция, за усетите от детството и за квартала като място на среща. Това е национализъм, който работи през носталгията и страстта, а не през идеологията – образец за това по какъв начин храната може да бъде притежател на еднаквост, без безусловно да се трансформира в инструмент на нападателния шовинизъм.
Според Шкодрова обаче политическите сили, не остават без отношение към минимум някой от аспектите на храната.
" Храната е тематика, която визира безусловно всеки, освен това връзката на хората с храната най-често е прочувствена, по доста способи. В този смисъл храната е извънредно комфортен, повсеместен, в действителност неминуем инструмент за разпространяване на идеологии, в това число на идеологията на национализма ", акцентира тя.
" В последна сметка храната е " цялостен феномен " и няма сфера в публичния и икономическия живот, която да не въздейства на това какво и по какъв начин създават, готвят и ядат хората - от метода на ръководство на стопанската система до отвореността на търговията и от образованието до заплатите в държавния бранш ", показва още Шкодрова.
Все отново, съгласно нея може да се твърди, че храната като част от националната еднаквост в последно време най-вече се експлоатира от крайнодесните политици, партии и електорат.
Така през декември водачът на проруската партия " Възраждане " Костадин Костадинов разгласява фотоси от обичайно празнично колене на прасе във Facebook. Любопитно съвпадане бе, че върху кожата на животното бе изписано " УРСУЛА " - първото име на ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Описанието към фотосите сподели, че това съвпадане не е инцидентно:
"... Урсула е евроатлантическа свиня. Това конкретизиране е значимо, тъй като не всяка свиня е евроатлантик, само че всеки евроатлантик е свиня ".
Това антиевропейско говорене не е ново за групировката на Костадин Костадинов, която по всякакъв начин се опитваше да спре влизането на страната ни в еврозоната.
Българските политици и храната
Историкът обръща внимание, че " Историческият парк " на водача на " Величие " Ивелин Михайлов предлага на посетителите си " античните предписания на Волжка България ". Според уеб страницата на увеселителния парк, готвачите там били подготвени от готварския хайлайф на Татарстан.
" Това спекулативно свързване на днешната българска еднаквост с митична прародина от преди осемдесетина генерации е част от националистичната легенда за великолепие, което идва с конотация за национална агресия ", твърди Шкодрова.
Още по тематиката
23 декември 2024 07:45
Дори да допуснем, че това е по-скоро виц, дистанциран от всекидневието на българите, по думите ѝ не можем да пропуснем, че националистичните партии като " Величие " и " Възраждане " са подкрепяни от една по-свързана с българското село мрежа, която " употребява храната с цел да популяризира национализъм, консервативни хрумвания, ксенофобия и проруски настроения ".
" Един забележим образец в тази среда са хората към " Хора от народа " и " Златна България ", които приказват за " хранителна автономност " и жалят унищоженото българско селскостопанско произвеждане, с цел да промотират личните си стопански ползи (верига магазини), дружно със соц носталгия и апели за проверка на Ньойския контракт ", показва Шкодрова.
Според нея " Хора от народа " и " Златна България " са " съзвездие " от свързани уеб сайтове, ръководени от доста дребна група хора, които " бучат ужасно в обществените мрежи и дават публичност и видимост на Ивелин Михайлов и други крайнодесни политици ".
" Мрежите, които проповядват концепцията за хранителен суверенитет, желаят възобновяване на българското земеделие и село - благородна идея, би споделил човек. Но една от най-видимите фигури в тази акция, да вземем за пример - Галин Иванов, който има 330 000 почитатели единствено във Facebook, - потапя тези хрумвания в поток от постове против Европейския съюз ( " урсулите вън! Протестите против политиката на Европейски Съюз занапред стартират " ), против въвеждането на еврото, против политическата система въобще, в поддръжка на авторитаризма на Орбан и Путин ( " Така работи един общественик! " ) ", споделя Шкодрова.
По-важното от националистическите лозунги на създатели като Иванов съгласно нея е, че тези постове се появяват всред потока от реклами за веригата от магазини " Хора от народа ".
" Ето ви пресни шаранчета за Никулден, ето ви добруджански сушени плодове от лични градини, топ качество, за Коледа… Просто са невероятни! Просто … най-хубавото топ качество… Най-добрите артикули, български, на най-хубавите цени ", цитира тя.
" Това са шовинизъм и хранителна автономност, впрегнати да пълнят нечии частни джобове ", счита Шкодрова.
А най-уязвими за хранителния шовинизъм съгласно изследователката са жителите на селата и дребните градове, изключително по-слабо образованите и безработните, които съгласно нея са " една изоставена от българската страна група, която става лесна плячка на популистката реторика ".
Соцносталнията и " по-хубавият " колбас от " Живково време "
" Изключително парадоксално е по какъв начин мечтанията за Велика България се смесват с носталгия по интервала от новата история, в който страната ни беше лишена от всевъзможни независимост и достолепие в системата на руския комунистически блок ", акцентира Шкодрова.
Според нея обществените мрежи, проповядващи шовинизъм, постоянно се трансформират в канал за препредаване на съветското тролене и обвързваните с него неистини, разпростряли се върху предишното и сегашното, че и бъдещето.
Когато става въпрос за предишното, всяко планиране на националната концепция върху храната в българската история - през 1930-те, през 1960-те, а и в този момент, по думите на Шкодрова ориенталското завещание е припознавано за свое, присвоявано като национално, а европейското - не.
Още по тематиката
24 декември 2024 07:31
Шкодрова споделя по какъв начин през 1930-те " Вестник за дамата " взема решение, че прекалено много европейско въздействие е навлязло в България, и е време да се запише за младите генерации с какво се е изхранвало преди " здравото българско племе ". На Анна Хаканова се пада задачата да очертае профила на българските " старинни гостби ".
" В " Български национални гостби " тя разказва рецептите на своето семейство, изпъстрени със самоуверени мнения за това какво обичат българите. Рецептите ѝ се въртят към чорби и каши - с лапад или млад чесън, охлюви, с национални гювечи, мусака, кюфтета, плакии и яхнии, гриз халва, оризова халва, мухалебия (малеби) и шекер-бурек ", изяснява тя и прецизира, че това са единствено образци.
" Нищо от европейските въздействия върху градската кухня, което ясно проличава в домакинските бележници от интервала, не намира място в нейната книга. То не е на народа. Но заемките от Османската кухня - несъмнено ", прибавя Шкодрова.
През 1960-те по думите на историка идва втората, комунистическа вълна на кодифициране на националната кухня, под въздействие на разрастващия се задграничен туризъм и потребността България да се " отсрами " и легитимира.
" Освен че плагиаризират Хаканова и по този начин построяват централните рецептурници към чорби, яхнии и плакии, двамата " татковци " на националната кухня на Обществено хранене Георги Шишков и Стоил Вучков през годините прибавят цяла серия манджи с национални имена ", споделя изследователката.
Според описа ѝ през 1959 година една от добавените предписания е тази на шопска салата, измислена съгласно очевидци като Петър Дойчев в професионалните кухни на " Балкантурист ".
През 1960 година, в сборника с предписания за заведенията за публично хранене, по думите на Шкодрова серията от названия, посочващи географска принадлежност, стремглаво се усилва и доста от ястията са " по казанлъшки ", " по веслецки ", " по пазарджишки ", " по никополски ", " по самоковски ", по " баташки " и така нататък
" Тук европейското въздействие също не се класира - тъй като не е забавно за прииждащите от Европа туристи ", отбелязва тя.
Европа присвоява средиземноморската кухня
Според полското издание Gazeta Wyborcza националните ястия са мит. Медията твърди, че те провокират мощни страсти, тъй като прилежащи страни постоянно по едно и също време претендират за авторството им, до момента в който в реалност националните ястия черпят от доста култури прeз вековете.
През 2013 година средиземноморската диета беше включена в листата на ЮНЕСКО. Това стана по искане на Италия, Гърция, Испания, Мароко, Кипър, Хърватия и Португалия. При това изцяло беше подценен приносът на Близкия изток към гастрономичната просвета на района.
Междувременно зехтинът – един от трите съществени съставния елемент на средиземноморската кухня – евентуално произлиза от териториите на днешна Мала Азия. По сходен метод стоят нещата и с други специалитети: първите плоски хлебчета, наподобяващи днешната пица или фокача, се сервирали още в Персия през VI век пр.н.е., а рецепта за ядене, напомнящо на гръцката мусака, се среща в арабска готварска книга от XIII век.
Испанската кухня оставала под мощно арабско въздействие чак до късното Средновековие. Пример за ядене, което Испания е приспособила от андалуската кухня, са albóndigas (кюфтенца). Думата произлиза от арабското " ал-бундук ", означаващо топче или гранула. Смята се, че мюсюлманите са въвели тази рецепта на Пиренейския полуостров, където тя станала известна по времето на халифата в Кордоба и оживяла до Реконкистата.
Дуа Липа провокира спор за произхода на айвара
Арабското въздействие в кулинарната традиция на полуострова било изтласкано едвам след географските открития, които революционизирали испанската кухня и ѝ придали окончателния ѝ тип. След експедициите в Америка в Испания пристигнали сладките картофи, бодливите круши, чушките и доматите – днешните основи на иберийската диета.
Ястията, които страните ревниво пазят и назовават " национални ", от време на време провокират полемики по отношение на същинския им генезис. През 2020 година британско-албанската певица Дуа Липа загатна по малкия екран, че айварът е типично албанско ядене, което разсъни националистите в целия район. Айварът се подготвя от алена чушка – съставна част с американски генезис, която доближава Западните Балкани едвам през XVII век посредством Турция или Унгария.
Ограничаването на средиземноморската кухня единствено до европейските страни трансформира опита за запазване на богатото ѝ многонационално завещание в културно заграбване. Проектът за средиземноморска кухня, който трябваше да споделя за доближаване сред разнообразни култури, зави към събитие, което набира все по-голяма мощ – гастронационализъм.
Политиката, която употребява храната, с цел да набира популярност
Политиците чудесно осъзнават културното значение на храната. Това какво и по какъв начин ядем, приказва доста за нас като общество. Затова даже храната може да се трансформира в инструмент – нещо, от което политиката драговолно се възползва.
Според Gazeta Wyborcza в Полша това даже е асъдействало за рухването на държавно управление. Благодарение на записи, направени в един варшавски ресторант през лятото на 2014 година, поляците научават какво ядат политиците. Сред поръчаните ястия има мариновани репички, карпачо от млечен агнешки бут, телешки бузи в порто и най-емблематичното ядене, което се преврща в знак на хипотетичния снобизъм и изолираност на политиците от жителите и проблемите на елементарните хора: пипалца от октопод.
Качински изповядва обич към шницела със зеле
Веднага след приключването на записите водачът на " Право и правдивост " Ярослав Качински гордо декларира: " Аз в никакъв случай не съм ял октоподчета ".
Няколко години по-късно, през 2019 година, отговаряйки на въпрос за обичаните си ястия, той споделя:
" Много елементарни неща, аз съм подобен поляк от кръв и плът, доста обичам бигос (традиционно полско ядене - примес от прясно и кисело зеле и разнородни локални съставки б. ред.), доста обичам лангош (пържено тестено произведение от унгарската кухня, което прилича българската мекица и обичайно се намазва със примес от олио и чесън – б. ред.), доста обичам съветските пирожки. Обичам шницел, и то даже със зеле, обичам всичките неща от скарата, изключително наденицата. Трябва да призная, че съм ял в живота си доста фини ястия, даже в доста положителни заведения за хранене, изключително френски. Казваха ми, че са изключителни, само че някак не го усещах. Добри са, несъмнено – само че в Полша има доста неща, които напълно не са по-лоши ".
В сходен дух за храната приказва и Виктор Орбан. Премиерът на Унгария постоянно разгласява постове за готвене и хранене – обичайно, най-добре месно, както в репортаж за подготвяне на великденска шунка. Подобна тактика са употребявали и някогашният министър на правораздаването Юдит Варга, и някогашната президентка Каталин Новак.
Основен детайл в връзката им е шерването на фотоси и разкази за готвене със фамилиите им и от празнични мерки – постоянно на " обичайни " ястия. Най-експлоатираното в обществените мрежи ядене от унгарските политици е лангошът, повдигнат до знак на национална горделивост.
Чехите и тяхната борба с регулациите на ЕС
В Чехия гастронационализмът е най-видим в рецензията към регулациите на Европейски Съюз. Чешките популисти се разгневиха поради случая с " pomazánkové máslo " – млечен артикул, сходен на извара, който поради ниското наличие на мазнини не може да се назовава " масло " на общия европейски пазар. Същото се отнася и за чешкия " ром ", който не може да носи това име, тъй като се прави не от захарна тръстика, а от картофи. Националисти и популисти афишират по какъв начин Европейски Съюз не може да отнеме на чехите техните " масло " и " ром ".
На протест в Атилияно, в провинция Терни, през 2020 година Матео Салвини, водач на националистическата " Северна лига " съобщи: " От почитание епископът на Болоня вкара тортелини без свинско. Това е като да приказваш в Умбрия за алено вино без грозде. Разбирате ли? Опитват се да изтрият нашата история, нашата просвета ".
Това е реакция на предлагането на кардинал Матео Дзупи да се подготвят тортелини с пиле за празника на Сан Петронио – за хората, които заобикалят свинското по религиозни аргументи или избират по-лека диета.
Политиците от PiS в отбрана на месото
В Полша по сходен метод неотдавна се изрече някогашният министър на образованието Пшемислав Чарнек. Попитан за законопроект, забраняващ развъждането на животни за кожи, той се опълчи на такива регулации с аргумента, че " животните нямат права ".
" Да забраним развъждането, тъй като някой твърди, че кожите не са нужни? Може би на следващия ден някой ще каже, че не би трябвало да се яде шницел или да се пие мляко ", сподели той в ефира на радио Wnet.
В паметта за политическите изявления вечно остава и изказването на полския външен министър от 2016 година, Витолд Вашчиковски. В изявление за немския таблоид " Билд " той сподели:
" Искаме единствено да излекуваме страната от някои заболявания. Предишното държавно управление вкарваше лява идея, като че ли светът би трябвало да върви единствено в една посока по марксистки модел: към разбъркване на култури и раси, към свят на велосипедисти и вегетарианци, залагащ единствено на възобновими енергийни източници и борещ се с всички форми на вяра. Това няма нищо общо с обичайните полски полезности ".
В последна сметка обаче това, какво ядем, се дефинира от нещо изцяло без значение от всяка власт – нашият усет.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Десислава Колева и Радослав Александров (Mediapool, България)и Edyta Zielińska-Dao Quy (Gazeta Wyborcza, Полша)
Какво е това " гастронационализъм "?
Гастронационализмът е термин, който се развива през последните петнайсет години, изясни в изявление за Mediapool Албена Шкодрова – историк, публицист, публицист и създател на текстове за историята на българската храна. По думите ѝ Микаела ДеСуси го употребява първа, с цел да назове с него държавната политика да пази храни, възприемани като основни за националната еднаквост.
" Един образец е политиката на Франция да отбрани производството на гъши дроб, когато практиката да се тъпчат гъски принудително е грубо подложена на критика от природозащитници ", отбелязва Шкодрова.
Тя счита, че Европейският съюз фактически е намесен в явлението гастронационализъм в Европа, само че не по този начин, както считат мнозина. Според нея, обратно на известните хрумвания, че участието на България в Европейския съюз заличава националната еднаквост, Европейски Съюз предлага мощни принадлежности за отбрана на районни и национални храни и артикули.
" Установената от него система за отсъждане на " предпазено название за генезис ", " предпазено географско напътствие " и " храна с традиционно-специфичен темперамент " е инструментална за гастронационализма - т.е. за ползите на народи и райони разнообразни храни и питиета да се припознават публично като част от идентичността им ", споделя тя и добавя, че " зад всичко това, несъмнено, има и икономическа мотивация ".
Вирее ли у нас?
България като страна също се възползва от тази система. Шкодрова показва като образци предпазени наименования за генезис, означения за най-пряка съгласуваност на даден артикул с място, каквито имат киселото мляко, сиренето (официално " бяло саламурено сирене " ), странджанските манов мед и билков чай.
" За доста други артикули са поискани, и постоянно получени и другите етикети - лютеница, минерални води, луканки, пастърми, розово масло и така нататък ", споделя още историкът.
По думите ѝ гастронационализмът е единствено една от формите, под които възприятията за национална принадлежност - умерени или не, се свързват с храната.
Още по тематиката
23 декември 2025 09:26
По-често националното възприятие, обвързвано с храната, се разсънва чрез патриотичното, а не националистическото. То се демонстрира в споделени ритуали, мемоари и чувство за общественост, които не изключват, а събират. Така да вземем за пример един пловдивски квартал в съботна заран през декември, където денят стартира с фолклорна музика, греяно вино и ритуалното пърлене на прасе – не в двор на къща, а в градината на ресторант. Седем-осем мъже с горелки пред любопитните погледи на гости пресъздадоха процедура, която за мнозина от градските генерации към този момент е изчезнала от всекидневието.
Собствениците на заведението описаха, че ползата е огромен, като на сходни събития идват хора от квартала, от целия град, а и от страната. Някои гледат и снимат, други водят децата си, с цел да видят " от кое място идва месото ".
Прасето идва към този момент заклано от касапница, само че пърленето, разфасоването и готвенето се случват пред гостите, които по-късно ядат от същото месо – на скара, с кисело зеле и с праз, до момента в който се поддържат с ракия и вино. Изпълненият обред не носи политическо обръщение, а връща празниците от предишното и чувството за общественост.
Снимка: " Касапи " В този случай храната не служи за начертаване на граници или за опълчване на " непознато " и " свое ", а за връщане към споделена памет – за коленето на прасе като фамилна празнична трдиция, за усетите от детството и за квартала като място на среща. Това е национализъм, който работи през носталгията и страстта, а не през идеологията – образец за това по какъв начин храната може да бъде притежател на еднаквост, без безусловно да се трансформира в инструмент на нападателния шовинизъм.
Според Шкодрова обаче политическите сили, не остават без отношение към минимум някой от аспектите на храната.
" Храната е тематика, която визира безусловно всеки, освен това връзката на хората с храната най-често е прочувствена, по доста способи. В този смисъл храната е извънредно комфортен, повсеместен, в действителност неминуем инструмент за разпространяване на идеологии, в това число на идеологията на национализма ", акцентира тя.
" В последна сметка храната е " цялостен феномен " и няма сфера в публичния и икономическия живот, която да не въздейства на това какво и по какъв начин създават, готвят и ядат хората - от метода на ръководство на стопанската система до отвореността на търговията и от образованието до заплатите в държавния бранш ", показва още Шкодрова.
Все отново, съгласно нея може да се твърди, че храната като част от националната еднаквост в последно време най-вече се експлоатира от крайнодесните политици, партии и електорат.
Така през декември водачът на проруската партия " Възраждане " Костадин Костадинов разгласява фотоси от обичайно празнично колене на прасе във Facebook. Любопитно съвпадане бе, че върху кожата на животното бе изписано " УРСУЛА " - първото име на ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Описанието към фотосите сподели, че това съвпадане не е инцидентно:
"... Урсула е евроатлантическа свиня. Това конкретизиране е значимо, тъй като не всяка свиня е евроатлантик, само че всеки евроатлантик е свиня ".
Това антиевропейско говорене не е ново за групировката на Костадин Костадинов, която по всякакъв начин се опитваше да спре влизането на страната ни в еврозоната.
Българските политици и храната
Историкът обръща внимание, че " Историческият парк " на водача на " Величие " Ивелин Михайлов предлага на посетителите си " античните предписания на Волжка България ". Според уеб страницата на увеселителния парк, готвачите там били подготвени от готварския хайлайф на Татарстан.
" Това спекулативно свързване на днешната българска еднаквост с митична прародина от преди осемдесетина генерации е част от националистичната легенда за великолепие, което идва с конотация за национална агресия ", твърди Шкодрова.
Още по тематиката
23 декември 2024 07:45
Дори да допуснем, че това е по-скоро виц, дистанциран от всекидневието на българите, по думите ѝ не можем да пропуснем, че националистичните партии като " Величие " и " Възраждане " са подкрепяни от една по-свързана с българското село мрежа, която " употребява храната с цел да популяризира национализъм, консервативни хрумвания, ксенофобия и проруски настроения ".
" Един забележим образец в тази среда са хората към " Хора от народа " и " Златна България ", които приказват за " хранителна автономност " и жалят унищоженото българско селскостопанско произвеждане, с цел да промотират личните си стопански ползи (верига магазини), дружно със соц носталгия и апели за проверка на Ньойския контракт ", показва Шкодрова.
Според нея " Хора от народа " и " Златна България " са " съзвездие " от свързани уеб сайтове, ръководени от доста дребна група хора, които " бучат ужасно в обществените мрежи и дават публичност и видимост на Ивелин Михайлов и други крайнодесни политици ".
" Мрежите, които проповядват концепцията за хранителен суверенитет, желаят възобновяване на българското земеделие и село - благородна идея, би споделил човек. Но една от най-видимите фигури в тази акция, да вземем за пример - Галин Иванов, който има 330 000 почитатели единствено във Facebook, - потапя тези хрумвания в поток от постове против Европейския съюз ( " урсулите вън! Протестите против политиката на Европейски Съюз занапред стартират " ), против въвеждането на еврото, против политическата система въобще, в поддръжка на авторитаризма на Орбан и Путин ( " Така работи един общественик! " ) ", споделя Шкодрова.
По-важното от националистическите лозунги на създатели като Иванов съгласно нея е, че тези постове се появяват всред потока от реклами за веригата от магазини " Хора от народа ".
" Ето ви пресни шаранчета за Никулден, ето ви добруджански сушени плодове от лични градини, топ качество, за Коледа… Просто са невероятни! Просто … най-хубавото топ качество… Най-добрите артикули, български, на най-хубавите цени ", цитира тя.
" Това са шовинизъм и хранителна автономност, впрегнати да пълнят нечии частни джобове ", счита Шкодрова.
А най-уязвими за хранителния шовинизъм съгласно изследователката са жителите на селата и дребните градове, изключително по-слабо образованите и безработните, които съгласно нея са " една изоставена от българската страна група, която става лесна плячка на популистката реторика ".
Соцносталнията и " по-хубавият " колбас от " Живково време "
" Изключително парадоксално е по какъв начин мечтанията за Велика България се смесват с носталгия по интервала от новата история, в който страната ни беше лишена от всевъзможни независимост и достолепие в системата на руския комунистически блок ", акцентира Шкодрова.
Според нея обществените мрежи, проповядващи шовинизъм, постоянно се трансформират в канал за препредаване на съветското тролене и обвързваните с него неистини, разпростряли се върху предишното и сегашното, че и бъдещето.
Когато става въпрос за предишното, всяко планиране на националната концепция върху храната в българската история - през 1930-те, през 1960-те, а и в този момент, по думите на Шкодрова ориенталското завещание е припознавано за свое, присвоявано като национално, а европейското - не.
Още по тематиката
24 декември 2024 07:31
Шкодрова споделя по какъв начин през 1930-те " Вестник за дамата " взема решение, че прекалено много европейско въздействие е навлязло в България, и е време да се запише за младите генерации с какво се е изхранвало преди " здравото българско племе ". На Анна Хаканова се пада задачата да очертае профила на българските " старинни гостби ".
" В " Български национални гостби " тя разказва рецептите на своето семейство, изпъстрени със самоуверени мнения за това какво обичат българите. Рецептите ѝ се въртят към чорби и каши - с лапад или млад чесън, охлюви, с национални гювечи, мусака, кюфтета, плакии и яхнии, гриз халва, оризова халва, мухалебия (малеби) и шекер-бурек ", изяснява тя и прецизира, че това са единствено образци.
" Нищо от европейските въздействия върху градската кухня, което ясно проличава в домакинските бележници от интервала, не намира място в нейната книга. То не е на народа. Но заемките от Османската кухня - несъмнено ", прибавя Шкодрова.
През 1960-те по думите на историка идва втората, комунистическа вълна на кодифициране на националната кухня, под въздействие на разрастващия се задграничен туризъм и потребността България да се " отсрами " и легитимира.
" Освен че плагиаризират Хаканова и по този начин построяват централните рецептурници към чорби, яхнии и плакии, двамата " татковци " на националната кухня на Обществено хранене Георги Шишков и Стоил Вучков през годините прибавят цяла серия манджи с национални имена ", споделя изследователката.
Според описа ѝ през 1959 година една от добавените предписания е тази на шопска салата, измислена съгласно очевидци като Петър Дойчев в професионалните кухни на " Балкантурист ".
През 1960 година, в сборника с предписания за заведенията за публично хранене, по думите на Шкодрова серията от названия, посочващи географска принадлежност, стремглаво се усилва и доста от ястията са " по казанлъшки ", " по веслецки ", " по пазарджишки ", " по никополски ", " по самоковски ", по " баташки " и така нататък
" Тук европейското въздействие също не се класира - тъй като не е забавно за прииждащите от Европа туристи ", отбелязва тя.
Европа присвоява средиземноморската кухня
Според полското издание Gazeta Wyborcza националните ястия са мит. Медията твърди, че те провокират мощни страсти, тъй като прилежащи страни постоянно по едно и също време претендират за авторството им, до момента в който в реалност националните ястия черпят от доста култури прeз вековете.
През 2013 година средиземноморската диета беше включена в листата на ЮНЕСКО. Това стана по искане на Италия, Гърция, Испания, Мароко, Кипър, Хърватия и Португалия. При това изцяло беше подценен приносът на Близкия изток към гастрономичната просвета на района.
Междувременно зехтинът – един от трите съществени съставния елемент на средиземноморската кухня – евентуално произлиза от териториите на днешна Мала Азия. По сходен метод стоят нещата и с други специалитети: първите плоски хлебчета, наподобяващи днешната пица или фокача, се сервирали още в Персия през VI век пр.н.е., а рецепта за ядене, напомнящо на гръцката мусака, се среща в арабска готварска книга от XIII век.
Испанската кухня оставала под мощно арабско въздействие чак до късното Средновековие. Пример за ядене, което Испания е приспособила от андалуската кухня, са albóndigas (кюфтенца). Думата произлиза от арабското " ал-бундук ", означаващо топче или гранула. Смята се, че мюсюлманите са въвели тази рецепта на Пиренейския полуостров, където тя станала известна по времето на халифата в Кордоба и оживяла до Реконкистата.
Дуа Липа провокира спор за произхода на айвара
Арабското въздействие в кулинарната традиция на полуострова било изтласкано едвам след географските открития, които революционизирали испанската кухня и ѝ придали окончателния ѝ тип. След експедициите в Америка в Испания пристигнали сладките картофи, бодливите круши, чушките и доматите – днешните основи на иберийската диета.
Ястията, които страните ревниво пазят и назовават " национални ", от време на време провокират полемики по отношение на същинския им генезис. През 2020 година британско-албанската певица Дуа Липа загатна по малкия екран, че айварът е типично албанско ядене, което разсъни националистите в целия район. Айварът се подготвя от алена чушка – съставна част с американски генезис, която доближава Западните Балкани едвам през XVII век посредством Турция или Унгария.
Ограничаването на средиземноморската кухня единствено до европейските страни трансформира опита за запазване на богатото ѝ многонационално завещание в културно заграбване. Проектът за средиземноморска кухня, който трябваше да споделя за доближаване сред разнообразни култури, зави към събитие, което набира все по-голяма мощ – гастронационализъм.
Политиката, която употребява храната, с цел да набира популярност
Политиците чудесно осъзнават културното значение на храната. Това какво и по какъв начин ядем, приказва доста за нас като общество. Затова даже храната може да се трансформира в инструмент – нещо, от което политиката драговолно се възползва.
Според Gazeta Wyborcza в Полша това даже е асъдействало за рухването на държавно управление. Благодарение на записи, направени в един варшавски ресторант през лятото на 2014 година, поляците научават какво ядат политиците. Сред поръчаните ястия има мариновани репички, карпачо от млечен агнешки бут, телешки бузи в порто и най-емблематичното ядене, което се преврща в знак на хипотетичния снобизъм и изолираност на политиците от жителите и проблемите на елементарните хора: пипалца от октопод.
Качински изповядва обич към шницела със зеле
Веднага след приключването на записите водачът на " Право и правдивост " Ярослав Качински гордо декларира: " Аз в никакъв случай не съм ял октоподчета ".
Няколко години по-късно, през 2019 година, отговаряйки на въпрос за обичаните си ястия, той споделя:
" Много елементарни неща, аз съм подобен поляк от кръв и плът, доста обичам бигос (традиционно полско ядене - примес от прясно и кисело зеле и разнородни локални съставки б. ред.), доста обичам лангош (пържено тестено произведение от унгарската кухня, което прилича българската мекица и обичайно се намазва със примес от олио и чесън – б. ред.), доста обичам съветските пирожки. Обичам шницел, и то даже със зеле, обичам всичките неща от скарата, изключително наденицата. Трябва да призная, че съм ял в живота си доста фини ястия, даже в доста положителни заведения за хранене, изключително френски. Казваха ми, че са изключителни, само че някак не го усещах. Добри са, несъмнено – само че в Полша има доста неща, които напълно не са по-лоши ".
В сходен дух за храната приказва и Виктор Орбан. Премиерът на Унгария постоянно разгласява постове за готвене и хранене – обичайно, най-добре месно, както в репортаж за подготвяне на великденска шунка. Подобна тактика са употребявали и някогашният министър на правораздаването Юдит Варга, и някогашната президентка Каталин Новак.
Основен детайл в връзката им е шерването на фотоси и разкази за готвене със фамилиите им и от празнични мерки – постоянно на " обичайни " ястия. Най-експлоатираното в обществените мрежи ядене от унгарските политици е лангошът, повдигнат до знак на национална горделивост.
Чехите и тяхната борба с регулациите на ЕС
В Чехия гастронационализмът е най-видим в рецензията към регулациите на Европейски Съюз. Чешките популисти се разгневиха поради случая с " pomazánkové máslo " – млечен артикул, сходен на извара, който поради ниското наличие на мазнини не може да се назовава " масло " на общия европейски пазар. Същото се отнася и за чешкия " ром ", който не може да носи това име, тъй като се прави не от захарна тръстика, а от картофи. Националисти и популисти афишират по какъв начин Европейски Съюз не може да отнеме на чехите техните " масло " и " ром ".
На протест в Атилияно, в провинция Терни, през 2020 година Матео Салвини, водач на националистическата " Северна лига " съобщи: " От почитание епископът на Болоня вкара тортелини без свинско. Това е като да приказваш в Умбрия за алено вино без грозде. Разбирате ли? Опитват се да изтрият нашата история, нашата просвета ".
Това е реакция на предлагането на кардинал Матео Дзупи да се подготвят тортелини с пиле за празника на Сан Петронио – за хората, които заобикалят свинското по религиозни аргументи или избират по-лека диета.
Политиците от PiS в отбрана на месото
В Полша по сходен метод неотдавна се изрече някогашният министър на образованието Пшемислав Чарнек. Попитан за законопроект, забраняващ развъждането на животни за кожи, той се опълчи на такива регулации с аргумента, че " животните нямат права ".
" Да забраним развъждането, тъй като някой твърди, че кожите не са нужни? Може би на следващия ден някой ще каже, че не би трябвало да се яде шницел или да се пие мляко ", сподели той в ефира на радио Wnet.
В паметта за политическите изявления вечно остава и изказването на полския външен министър от 2016 година, Витолд Вашчиковски. В изявление за немския таблоид " Билд " той сподели:
" Искаме единствено да излекуваме страната от някои заболявания. Предишното държавно управление вкарваше лява идея, като че ли светът би трябвало да върви единствено в една посока по марксистки модел: към разбъркване на култури и раси, към свят на велосипедисти и вегетарианци, залагащ единствено на възобновими енергийни източници и борещ се с всички форми на вяра. Това няма нищо общо с обичайните полски полезности ".
В последна сметка обаче това, какво ядем, се дефинира от нещо изцяло без значение от всяка власт – нашият усет.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Десислава Колева и Радослав Александров (Mediapool, България)и Edyta Zielińska-Dao Quy (Gazeta Wyborcza, Полша)
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ