От Шекспир, който с едно Да бъдеш или не“ побърка

...
От Шекспир, който с едно Да бъдеш или не“ побърка
Коментари Харесай

От Шекспир до Господинов: Четенето е по-секси от скролването

От Шекспир, който с едно „ Да бъдеш или не “ побърка половината човечество, до Георги Господинов, който във „ Времеубежище “ ни върна обратно, с цел да разберем сегашното – огромните създатели не просто пишат книги. Те пишат нас. И в случай че още се чудите дали да четете тази публикация или да се гмурнете в TikTok океана –  книгата няма логаритъм, само че постоянно знае по какъв начин да ви допре.

 

Както към този момент споменахме, на 23 април се отбелязва Международният ден на книгата и авторското право. През 1995 година ЮНЕСКО взема решение да направи Международен ден на книгата и авторското право, а за дата е определен точно 23 април. Като събитие обаче този ден е стартирал още през 1923 година от книжарници в град Каталуния, Испания.

 

Ето за какво:

 

На 23 април 1616 година умират Шекспир и Сервантес, а в Каталуня празнуват свети Георги. Според остарял бит дамите подаряват на своите кавалери книга, а господата им връщат жеста с роза. В същия ден умира и Инка Гарсиласо де ла Вега, перуански историк, създател на доста известната „ Истината за инките “, само че той като че ли остава в сянката на двамата гении.

 

Излишно е припомняме за какво тъкмо Шекспир и Сервантес са считани за безспорни гении, възбудили толкоз разногласия, легенди, митове и обемисти писания.

 

Ще напомним единствено няколко любопитни обстоятелства от живота на двамата, за превратностите на ориста и за добре отлежалите книги, които все се каним да прочетем, само че за които нямаме сили да отгърнем първата страница.

.

 

Уилям Шекспир е живял 52 години. Знаем, че е роден през 1564 година и умира на 23 април 1616 година, както и че е кръстен на 26 април 1564 година, заради което множеството откриватели през днешния ден имат вяра, че е роден също на 23 април.

 

Наричан „ най-великият британски публицист “, Шекспир умира в деня на свети Георги – светеца настойник на Англия.

 

Шекспир умира като богат човек. В наследството си прави дарове за разнообразни хора, само че цялата си благосъстоятелност оставя на щерка си Сузана. Единственото нещо, което оставя на брачната половинка си, е „ второто най-хубаво легло “ и прилежащите му завивки.

 

Един от роднините на Шекспир по майчина линия, Уилям Ардън, е задържан за скрит план против кралица Елизабет I и екзекутиран в лондонския Тауър.

 

Почти 400 години след гибелта на Шекспир, Гугъл открива повече от 51 милиарда резултата за него.

 

Американският президент Ейбрахам Линкълн е бил огромен обожател на Шекспир и постоянно е рецитирал негови творби в компания. Убиецът на Линкълн – Джон Уилкс Бут, е прочут артист, прочул се точно с функциите си в Шекспирови постановки.

 

Сонетите му се раждат по време на чумна зараза, когато театрите са затворени.

 

Шекспир е водел лицемерен живот – в случай че към края на столетието в Лондон е бил прочут като прочут драматург, то в родния му град Стратфорд, където живеели жена му и децата му и където постоянно се отбивал, той бил прочут като почитан предприемач и притежател на парцели.

 

Според Oxford English Dictionary британският език дължи на Шекспир авторството на близо 3000 нови думи.

 

Според откривателите неговият речник варира от 17 000 до 29 000 думи – най-малко двойно на количеството думи, употребявани в елементарен диалог.

 

През живота му никой не се съмнявал в авторството му. Едва в XIX век се появява доктрина, че творбите му са писани от различен човек. Американци пускат над 160 книги и публикации по тематиката. Само 23 от тях признават Шекспир за същинския създател. Делия Бейкън твърди, че творбите му са дело на теоретичен кръг, воден от Френсис Бейкън.

.
Мигел де Сервантес Сааведра е четвъртото от седем деца. Макар да няма съответни доказателства, някои историци допускат, че испанският класик е учил в Университета на Саламанка. Други са на мнение, че е получил образованието си в йезуитско учебно заведение в Кордоба или Севиля, само че и това не е изцяло несъмнено. Влиянието на писателя върху образуването на испанския език обаче е несравнимо – неслучайно е именуван още „ езикът на Сервантес “.

 

Участва в борбата при Лепанто през 1571 година, където е ранен. Получава три огнестрелни рани, в това число в лявата ръка. Участва в боеве при Корфу, Наварино и обсадата на Тунис.

 

През 1575 година е покорен от берберски пирати и прекарва пет години в плен, с четири несполучливи опита за бягство. Откупен е от родителите си.

 

След завръщането си в Мадрид работи при аристократ и стартира да написа. 

 

Женен е за Каталина де Саласар и Паласиос. Предполага се, че чичо ѝ е въодушевил облика на Дон Кихот.

Автор е на голям брой стихотворения, дребна част от които са непокътнати до през днешния ден.

 

Знаменитият идалго " Дон Кихот де Ла Манча " излиза за първи път у нас през 1882 година Мястото на гроба на Сервантес не е известно. Погребан е в тринитариански манастир, където е живяла щерка му Исабела. По-късно монахините се местят и гробът му се губи.

 

По мотив Международния ден на книгата измежду британците е правена любопитна анкета.

 

Питали жителите на Албион коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я чели. Оказало се, че най-вече са показали „ 1984 ” на Джордж Оруел. След нея е „ Война и мир ” на Лев Николаевич Толстой, на трето място е „ Одисей ” на Джеймс Джойс. И Библията е не кой знае какъв брой обратно. Светата книга отива незабавно на четвърто място.

 

В България също има традиция към този ден – от години се провеждат хартиен пазар, четения и разнообразни начинания за поощряване на четенето измежду деца и възрастни. Често се организират тематични събития в учебни заведения, библиотеки и книжарници, а обществените мрежи се изпълват с рекомендации за книги.

 

Книгите – нашето оръжие против забравата

 

В един все по-шумен свят, книгата остава тихото място, където мисълта не е подложена на скролване, а тишината – не е подозрителна. Четенето не е просто занятие за свободното време, а акт на опозиция против пошлото, бързото и повърхностното. И както споделя Георги Господинов – притежател на „ Букър “:

" Ние доста обичаме да хленчим, че не се чете, а рядко се питаме какво смислено сме написали, с цел да ни четат. "

 

Днес е добър ден да отгърнем първата страница. И не тъй като би трябвало, а тъй като имаме привилегията да можем.

 

ФрогНюз
Източник: frognews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР