Вюйар: Париж настоява за демокрация в Пекин и Москва, но мълчи за престъпленията на Вучич
От седем месеца в Белград се организират всеобщи демонстрации против режима на сръбския президент Александър Вучич, който е подготвен на всичко, с цел да остане на власт. Така стартира коментар на известния френски публицист Ерик Вюйар, представен от БГНЕС. Вюйар е притежател на голям брой литературни награди. През 2010 година получава премия за романа „ Конкистадори “, а през 2017 година бе почетен с най-престижната премия „ Гонкур “ за книгата „ Дневният ред “.
" Преди няколко дни сръбските студенти още веднъж демонстрираха всеобщо за свободни избори. Те показват от седем месеца на фона на безразличието на европейските страни, само че студентите показват огромна увереност.
Протестът избухна след сриването на козирката на гарата в Нови Сад, при което починаха шестнадесет души. Това сриване акцентира небрежността на ръководещата националистическа партия, която е подкрепяна както от Париж, по този начин и от Москва. Властта, упражнявана от президента Вучич, за Франция е гаранция за непоклатимост. Също по този начин няма значение, че корупцията е необятно публикувана в страната, няма значение, че не е извършено без значение следствие за смъртоносното сриване на козирката, за Франция няма никакво значение, че студентите приканват за предварителни избори от ноември предходната година. Президентът нормализирал Балканите.
Балканите са район на света, който не заслужава нищо друго. Сърбите не заслужават нищо по-добро от неразбираеми и противоречиви геополитически съображения. Значи нашите заявления за народна власт са чисто официални? Трябва да пожелаваме повече народна власт от Русия, арабския свят и Иран, само че не и от сръбското държавно управление, чиято роля би трябвало да бъде на първо място да „ стабилизира Балканите “.
И няма значение, че сръбското държавно управление е известно с корупцията, ултралибералната и националистическата си ориентировка. Преди 10 години самият президент Александър Вучич прикани за предварителни парламентарни избори, когато това можеше да откри легитимността на партията му. И той ги получи. Защо тогава да се отхвърля на едно толкоз надълбоко, необятно и уверено придвижване като студентското? Стотици хиляди хора по улиците в продължение на месеци костват толкоз, колкото настояването на една партия. Нацията към момента е освен това от политическа партия.
В Сърбия има народ, който показва недоволството си посредством гласовете на своите студенти от седем месеца. Последните избори, през 2023 година, бяха белязани от голям брой нередности.
Но с цел да разберем по-добре атмосферата, дано в резюме обобщим кариерата на Александър Вучич: по време на войната той поддържаше незаконната политика, а когато климатът се промени, стана корав проевропейски бранител. Европа беше неговият път към Дамаск. След като стимулираше убийството на босненски мюсюлмани, той слезе от коня си, чу гласа на Бог и внезапно промени живота си.
От този миг той се бори за независимост, изключително икономическа независимост. От този миг той се виждаше като благонадежден сътрудник, поръчител за непоклатимост на Балканите. И, след няколко мига, наподобява, че съумя да убеди всички, които са подготвени да си затворят очите за предишното му в името на свещената непоклатимост на Балканите. Проблемът е, че към този момент седем месеца президентът на Сърбия към този момент не е гаранция за непоклатимост. Откакто в Белград постоянно се организират всеобщи демонстрации, президентът на Сърбия се трансформира в спънка за стабилността на страната.
Но Александър Вучич в действителност не се интересува изключително от стабилността на Балканите и наподобява е подготвен да направи всичко, с цел да остане на власт. Потискането на всеобщите, демократични демонстрации би трябвало да бъде това, което в този момент се назовава непоклатимост на Балканите във Франция и в европейските страни, които я поддържат. Но Сърбия към този момент не е постоянна. Напротив – тя е на ръба на колапса.
Вече не можем да позволим на сръбските студенти да се борят измежду всеобщо равнодушие. Президентът Вучич твърди, че е минал на страната на демокрацията и съжалява за предходните си незаконни позиции, тъй че дано го потвърди! И вместо да се появи още веднъж на сватбата на наказан от Хагския арбитражен съд военнопрестъпник, както направи неотдавна, дано свика предварителни избори и подаде оставка!
Всъщност Александър Вучич играе себе си. Той е автократ, който се възползва от разпада на някогашна Югославия. И каквото и да мисли човек за някогашна Югославия, тъжно е да се види по какъв начин вулгарни кариеристи унищожават трудовото законодателство, просветителната система и обществените права.
И до момента в който толкоз постоянно се чудим, с неразбираема усмивка на устни, на непостоянството на народа, на гласовете, които от време на време опонират на ползите му, на хипотетичния властнически сърбеж на работническата класа, е поучително да следим по какъв начин ръководещият хайлайф дезориентира народа. Белградският режим е горчив образец. Сръбските студенти са доста смели. Най-накрая би трябвало да чуем техния глас. "
