Холандският еколог Франк Зандеринк: Дивите коне ще спасят изчезващите пасища в Родопите
От седем години над 70 коне от типа Коник препускат свободно измежду дивата природата на Източните Родопи и към този момент съумяват да оцеляват сносно без човешка интервенция. Българо-холандски екип, който от 2011 година работи за възобновяване на дивата природа в Източните Родопи, предалга конете да получат формален статут на диви животни.
Конете Коник (Equus caballos) са възстановка на тарпана (Equus ferus ferus), прочут като евразийски див кон - липсващ подвид на дивия кон. Тарпанът изчезва в дивата природа в края на XIX век. С днешна дата конете към този момент живеят сводобно в природата в два региона в Източните Родопи – при Бойник и край изоставеното село Сбор. Те са напълно приспособени към живота си в дивата природа: оцеляват в горещото и изсъхнало лято, претърпяват мраз и дебели снегове, оцеляват и при вълчи офанзиви. За преимуществата на статут " Див " за природата и хората на Родопите и България, както и за Европа беседваме с холандския еко специалист Франк Зандеринк и ръководителя на българския екип Христо Христов.
Защо една холандска неправителствена организация работи за биоразнообразието в България?
Франк ЗандеринкФ.З.: Защото Холандия е част от Европа и ние желаеме да възстановим природата и биоразнообразието на всички места. Животните не разпознават границите и ги пресичат. Затова и има потребност от възстановяване положението на природата като цяло.
Освен това Източна Европа има доста повече дива природа спрямо Холандия. Да не забравяме, че Холандия и Англия са най-обезлесения региони в света. И може би това изяснява огромният интерес от наша страна към възобновяване на природата: тъй като знаем какво значи всичко да е опустошено, минали сме през опита да нямаме дървета, животни. Не знам дали има друга страна с изключение на Холандия в Европа, която да е чествала и да се е радвала толкоз поради завръщането на вълка в природата.
А какъв е фокусът на вашата работа, по какъв начин постигате задачата си?
Ф.З.: Нашата организация постоянно се концентрира върху възобновяване на природата, не слагаме огради, тъй като природата постоянно е динамична, се трансформира, приспособява. Искаме да оказваме помощ на природата да възвърне естествените си процеси и след това да отстъпим крачка обратно, няма потребност да управляваш и регулираш природата.
Като притежатели на тези коне, нямаме стопански интерес. Нашият единствен интерес е да възстановим естествената природа там.
Какво е специфичното на тези коне от типа Коник?
Ф.З.: Коникът не е единствения тип кон, който може да живее и да оцелее в дивата природа. Но тъкмо този тип е потвърдил, че e приспособен да оцелява в доста сухи и горещи региони, както и в студени зони, може да плува, да се пази и пази от вълци. С една дума този тип е доста мощен.
© Велко Ангелов
В момента десетки коне от типа живеят свободно в Родопите, това не ги ли прави диви?
Христо Христов (Хр. Хр.): В момента над 70 коне живеят като диви коне, само че към момента има някои неща, които не ги прави напълно диви.
Формално имаме обвързване да ги групираме, всяко животно би трябвало да има чип, повече или по-малко ги третират като домашни животни. Но те живеят в дивото, те са диви, оцеляват в дивата природа, те сами си си набират храната.
Също по този начин имаме подготвеност при някакви избрани наложителни обстановки, при мониторинг да вземем за пример – в случай че преценим, че би трябвало, можем да се намесваме в техния метод на живот. В началото - по време на адаптационния интервал - постоянно го правехме, в този момент не ни се постанова съвсем в никакъв случай. Често въобще не можем да ги забележим...
Успяват ли тези коне да си набират сами храна към този момент?
Ф.З.: Домашните получават храна всеки ден, едно и също количество през зимата и лятото.
Естественият метод на живот за дивите коне е да се хранят доста през есента, с цел да натрупат лой. През зимата те отслабват. В края на зимата те са доста слаби и гледната точка на хората е, че те са в неприятно положение, само че това не е правилно. Хората считаме че всеки има потребност от постоянно хранене, три пъти дневно. Всъщност това е напълно обикновено за тяхната природа – просто губят килограми и се пречистват от непотребните неща, останали от зимата, а след това на пролет още веднъж наддават.
© http://statuswild.eu
Защо са значими тези коне за биоразнообразието, за така наречен мозаечния пейзаж?
Ф.З.: Стремим се към поддържането на отворени пасища и ливади, тъй като там има повече храна за повече типове животни. Тук е ролята на едрите тревопасни и тяхната роля в системата. Пасат тъкмо какъв брой е належащо на едно място храстите и дърветата, с тях има съвършен баланс. В една и съща среда животните не си пречат, а се допълват: Конете избират житни растения, заобикалят детелини, единствено в краен случай. Така не се конкурират с други тревопасни, а даже се допълват – да вземем за пример с кравите, които се хранят повече с бобови типове.
С навлизането на индивида в естествената среда на дивата природа, когато той интензивно стартира да опитомява добитък - коне, крави, кози, те не престават да пасат по същия метод в природата и да поддържат поляните и ливадите отворени. Сега обаче има наклонност хората да напущат всеобщо селата и да продават опитомените си животни
В момента има две варианти - да спадне фрапантно броят на пасищния добитък, който яде храстите и дърветата, с това ще разреши на дърветата по поляните да пораснат толкоз, че да се затворят горите, да обраснат поляните и пасищата. Не би трябвало да позволяваме това да се случи.
Каква е алтернативата?
Ф.З.: Алтернативата е точно като привнасяме подобаващи типове коне, които дружно с дивия добитък поддържат тези зони отворени. Така се отваря и повече пространство за биоразнообразието, което подсигурява това, което ние целим.
С появяването на диво живеещи коне и див добитък има огромно усъвършенстване в поддържането на природа. Поне спряхме затварянето на пасищата, на ливадите от дървета. Това може да се види елементарно като се прекоси границата в Гърция.
Благодарение на възобновяване на дивите коне в Родопите една дупка в естествената верига е към този момент запълнена.
Помагат и за развиването на туризма в района през последното десетилетие – той е обвързван с наблюдаване на диви животни, сафари, кайкарство.
Как се приучават конете да живеят в дивото, в случай че не са го правили до момента?
Ф.З.: Тези животни са пригодяват елементарно към дивия метод на живот, знаят какво би трябвало да вършат и какво би трябвало да търсят като следват инстинктите. Тези, които първо докарахме през 2011 година от Холандия в никакъв случай не бяха виждали и подушвали вълк, само че обществената конструкция на групата е толкоз мощна,че те усещаха заплахата, събираха се дружно цялата група и се биеха против вълка - това е в инстинкта им.
© http://statuswild.eu
Как се бие стадо коне с вълк, вие наблюдавахте ли ги?
Ф.З.: Не сме ги виждали, само че разбрахме откакто на другия ден намерихме покосеният вълк, както и по следите от рани и ухапвания по самите коне.
Понякога губим и коне, които стават жертва на вълците, само че това е обикновено. В множеството случаи конете оцеляват, а вълците бягат и се хранят с някоя сърна или елен.
Какви са институционалните стъпки, с цел да получи този тип статут див?
Ф.З.: Имаме към този момент позволението и поддръжката на локалната власт в Момчиловград и в Крумовград - животните да живеят в дивата природа. Но се изисква и решенеи на национално равнище. Затова и сме изпратили искане до Министерство на околната среда и водите да признаят диво живеещи животно - тъй че те да нямат потребност от ограждения, чипове и така нататък Очакваме в този момент покана от Съвета по биоразнообразие, където да представим презентация и да изложим настояванията си в нея. Този съвет би трябвало да даде своята оценка и финално министърът на екологията би трябвало да вземе решение. Възможно е да чакаме месеци наред.
Съществува ли заплаха хора да си ги опитомяват?
Ф.З.: На процедура е допустимо, само че хората, които биха го създали ще имат няколко усложнения: тези коне не могат елементарно да се открият в дивата природа, също така те самите са диви и са сложни за улавяне. Убиването им и ловът също е вероятен.
Този тип предпазен ли е по някакъв метод, има ли възбрана да се ловят да вземем за пример?
Ф.З.: Формално те към момента са благосъстоятелност на Приятели на родопските крави, т.е. Те към момента принадлежат на някого и в случай че ги застреляте или вземете, това е кражба на непознато имущество.
Хр.Хр.: Ако след срещите с институции този тип коне получи статут див евентуално ще би трябвало да се гласоподава и нормативен акт, който да ги пази от бракониери. Това ще стане ясно от диалозите с виновните институции, ще се допитаме с специалисти.
Има ли потребност от това зависи от решението на министъра, само че в случай че получат статут на диви животни, евентуално ще е същото като да убиеш друго диво животно, когато нямаш позволение.
Какъв е вашият опит с този тип коне в Холандия, имат ли подобен статут див?
Ф.З.: Конете тук идват от Холандия. През 1980-те ние привнесохме към 50 коне от типа от Полша. По генезис те са полски коне. Транспортирахме ги в региона, където сега те наброяват 5 - 6 хиляди броя, само че към момента нямат статут на диви и в Холандия.
Конете Коник (Equus caballos) са възстановка на тарпана (Equus ferus ferus), прочут като евразийски див кон - липсващ подвид на дивия кон. Тарпанът изчезва в дивата природа в края на XIX век. С днешна дата конете към този момент живеят сводобно в природата в два региона в Източните Родопи – при Бойник и край изоставеното село Сбор. Те са напълно приспособени към живота си в дивата природа: оцеляват в горещото и изсъхнало лято, претърпяват мраз и дебели снегове, оцеляват и при вълчи офанзиви. За преимуществата на статут " Див " за природата и хората на Родопите и България, както и за Европа беседваме с холандския еко специалист Франк Зандеринк и ръководителя на българския екип Христо Христов.
Защо една холандска неправителствена организация работи за биоразнообразието в България?
Франк ЗандеринкФ.З.: Защото Холандия е част от Европа и ние желаеме да възстановим природата и биоразнообразието на всички места. Животните не разпознават границите и ги пресичат. Затова и има потребност от възстановяване положението на природата като цяло.
Освен това Източна Европа има доста повече дива природа спрямо Холандия. Да не забравяме, че Холандия и Англия са най-обезлесения региони в света. И може би това изяснява огромният интерес от наша страна към възобновяване на природата: тъй като знаем какво значи всичко да е опустошено, минали сме през опита да нямаме дървета, животни. Не знам дали има друга страна с изключение на Холандия в Европа, която да е чествала и да се е радвала толкоз поради завръщането на вълка в природата.
А какъв е фокусът на вашата работа, по какъв начин постигате задачата си?
Ф.З.: Нашата организация постоянно се концентрира върху възобновяване на природата, не слагаме огради, тъй като природата постоянно е динамична, се трансформира, приспособява. Искаме да оказваме помощ на природата да възвърне естествените си процеси и след това да отстъпим крачка обратно, няма потребност да управляваш и регулираш природата.
Като притежатели на тези коне, нямаме стопански интерес. Нашият единствен интерес е да възстановим естествената природа там.
Какво е специфичното на тези коне от типа Коник?
Ф.З.: Коникът не е единствения тип кон, който може да живее и да оцелее в дивата природа. Но тъкмо този тип е потвърдил, че e приспособен да оцелява в доста сухи и горещи региони, както и в студени зони, може да плува, да се пази и пази от вълци. С една дума този тип е доста мощен.
© Велко Ангелов
В момента десетки коне от типа живеят свободно в Родопите, това не ги ли прави диви?
Христо Христов (Хр. Хр.): В момента над 70 коне живеят като диви коне, само че към момента има някои неща, които не ги прави напълно диви.
Формално имаме обвързване да ги групираме, всяко животно би трябвало да има чип, повече или по-малко ги третират като домашни животни. Но те живеят в дивото, те са диви, оцеляват в дивата природа, те сами си си набират храната.
Също по този начин имаме подготвеност при някакви избрани наложителни обстановки, при мониторинг да вземем за пример – в случай че преценим, че би трябвало, можем да се намесваме в техния метод на живот. В началото - по време на адаптационния интервал - постоянно го правехме, в този момент не ни се постанова съвсем в никакъв случай. Често въобще не можем да ги забележим...
Успяват ли тези коне да си набират сами храна към този момент?
Ф.З.: Домашните получават храна всеки ден, едно и също количество през зимата и лятото.
Естественият метод на живот за дивите коне е да се хранят доста през есента, с цел да натрупат лой. През зимата те отслабват. В края на зимата те са доста слаби и гледната точка на хората е, че те са в неприятно положение, само че това не е правилно. Хората считаме че всеки има потребност от постоянно хранене, три пъти дневно. Всъщност това е напълно обикновено за тяхната природа – просто губят килограми и се пречистват от непотребните неща, останали от зимата, а след това на пролет още веднъж наддават.
© http://statuswild.eu
Защо са значими тези коне за биоразнообразието, за така наречен мозаечния пейзаж?
Ф.З.: Стремим се към поддържането на отворени пасища и ливади, тъй като там има повече храна за повече типове животни. Тук е ролята на едрите тревопасни и тяхната роля в системата. Пасат тъкмо какъв брой е належащо на едно място храстите и дърветата, с тях има съвършен баланс. В една и съща среда животните не си пречат, а се допълват: Конете избират житни растения, заобикалят детелини, единствено в краен случай. Така не се конкурират с други тревопасни, а даже се допълват – да вземем за пример с кравите, които се хранят повече с бобови типове.
С навлизането на индивида в естествената среда на дивата природа, когато той интензивно стартира да опитомява добитък - коне, крави, кози, те не престават да пасат по същия метод в природата и да поддържат поляните и ливадите отворени. Сега обаче има наклонност хората да напущат всеобщо селата и да продават опитомените си животни
В момента има две варианти - да спадне фрапантно броят на пасищния добитък, който яде храстите и дърветата, с това ще разреши на дърветата по поляните да пораснат толкоз, че да се затворят горите, да обраснат поляните и пасищата. Не би трябвало да позволяваме това да се случи.
Каква е алтернативата?
Ф.З.: Алтернативата е точно като привнасяме подобаващи типове коне, които дружно с дивия добитък поддържат тези зони отворени. Така се отваря и повече пространство за биоразнообразието, което подсигурява това, което ние целим.
С появяването на диво живеещи коне и див добитък има огромно усъвършенстване в поддържането на природа. Поне спряхме затварянето на пасищата, на ливадите от дървета. Това може да се види елементарно като се прекоси границата в Гърция.
Благодарение на възобновяване на дивите коне в Родопите една дупка в естествената верига е към този момент запълнена.
Помагат и за развиването на туризма в района през последното десетилетие – той е обвързван с наблюдаване на диви животни, сафари, кайкарство.
Как се приучават конете да живеят в дивото, в случай че не са го правили до момента?
Ф.З.: Тези животни са пригодяват елементарно към дивия метод на живот, знаят какво би трябвало да вършат и какво би трябвало да търсят като следват инстинктите. Тези, които първо докарахме през 2011 година от Холандия в никакъв случай не бяха виждали и подушвали вълк, само че обществената конструкция на групата е толкоз мощна,че те усещаха заплахата, събираха се дружно цялата група и се биеха против вълка - това е в инстинкта им.
© http://statuswild.eu
Как се бие стадо коне с вълк, вие наблюдавахте ли ги?
Ф.З.: Не сме ги виждали, само че разбрахме откакто на другия ден намерихме покосеният вълк, както и по следите от рани и ухапвания по самите коне.
Понякога губим и коне, които стават жертва на вълците, само че това е обикновено. В множеството случаи конете оцеляват, а вълците бягат и се хранят с някоя сърна или елен.
Какви са институционалните стъпки, с цел да получи този тип статут див?
Ф.З.: Имаме към този момент позволението и поддръжката на локалната власт в Момчиловград и в Крумовград - животните да живеят в дивата природа. Но се изисква и решенеи на национално равнище. Затова и сме изпратили искане до Министерство на околната среда и водите да признаят диво живеещи животно - тъй че те да нямат потребност от ограждения, чипове и така нататък Очакваме в този момент покана от Съвета по биоразнообразие, където да представим презентация и да изложим настояванията си в нея. Този съвет би трябвало да даде своята оценка и финално министърът на екологията би трябвало да вземе решение. Възможно е да чакаме месеци наред.
Съществува ли заплаха хора да си ги опитомяват?
Ф.З.: На процедура е допустимо, само че хората, които биха го създали ще имат няколко усложнения: тези коне не могат елементарно да се открият в дивата природа, също така те самите са диви и са сложни за улавяне. Убиването им и ловът също е вероятен.
Този тип предпазен ли е по някакъв метод, има ли възбрана да се ловят да вземем за пример?
Ф.З.: Формално те към момента са благосъстоятелност на Приятели на родопските крави, т.е. Те към момента принадлежат на някого и в случай че ги застреляте или вземете, това е кражба на непознато имущество.
Хр.Хр.: Ако след срещите с институции този тип коне получи статут див евентуално ще би трябвало да се гласоподава и нормативен акт, който да ги пази от бракониери. Това ще стане ясно от диалозите с виновните институции, ще се допитаме с специалисти.
Има ли потребност от това зависи от решението на министъра, само че в случай че получат статут на диви животни, евентуално ще е същото като да убиеш друго диво животно, когато нямаш позволение.
Какъв е вашият опит с този тип коне в Холандия, имат ли подобен статут див?
Ф.З.: Конете тук идват от Холандия. През 1980-те ние привнесохме към 50 коне от типа от Полша. По генезис те са полски коне. Транспортирахме ги в региона, където сега те наброяват 5 - 6 хиляди броя, само че към момента нямат статут на диви и в Холандия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ