Индия и пропуснатият шанс в мултиполярния свят
От основаването си през 1947 година Индия се стреми да поддържа в интернационален проект " стратегическа автономия ". Тя се доставя с оръжие и сила от Русия, само че търси поддръжката на Съединени американски щати в сдържането на Китай. Насърчава развиването на антизападния БРИКС, само че приканва за задълбочаване на партньорството със Съединени американски щати, Япония и Австралия - другите страни в Четворката.
Добрата " стратегическа автономност " разрешава на една страна да проектира националните си ползи, без да става пленник на волята на великите сили или на променливите геополитически блокове. " Стратегическата автономност с индийски характерности " обаче се е изродила в непоследователна и пасивна външна политика, която постоянно е подложена на критика от евентуалните ѝ сътрудници.
Залогът на Индия е, че личният ѝ стопански напредък и изменящият се свят ще принудят останалите субекти на интернационалната сцена да се преценяват с нейните ползи. Затова войната на Русия против Украйна бе нахално приветствана от индийския външен министър С. Джайшанкар като сигнал за края на доминирания от Запада интернационален ред. По думите му навлизахме в нов мултиполярен свят, в който Индия непроменяемо щеше да се трансформира в полюс.
През март 2026 година обаче станахме очевидци на триумфалната поява на огромната сцена на зложелател номер 1 на Ню Делхи - Пакистан. Вашингтон и Техеран, които са в дейна война от 28 февруари, избраха самобитен парий за посредник в договарянията за преустановяване на войната. Реакцията на Индия? Джайшанкар акцентира, че поради статуса си на суперсила Индия в никакъв случай не би паднала до равнището на dalal nation ( " брокерска нация ", думата dalal е с отрицателна конотация, разговорно значи и " сводник " ).
Индия обаче би трябвало да се поучи от " брокера ", в случай че не желае да се трансформира в котловина в новия мултиполярен свят.
" Брокерът "
От позиция на Техеран, изборът на Пакистан за " брокер " е логически. Двете мюсюлмански страни споделят 905-километрова граница и дълга история на културни връзки. Пакистан е дом на най-голямото шиитско население в света отвън самия Иран. Техеран първи признава независимостта на Пакистан през 1947 година, Исламабад е измежду първите, които утвърждават промяната режима в Ислямската република през 1979 година За разлика от доста страни в района на Близкия изток, Пакистан няма американска база на своята територия. Каквито и рецензии да има Ислямската република към договарянията, те не са свързани с Исламабад - починалият аятолах Али Хаменей тържествено посрещна високопоставена пакистанска делегация в Техеран през май 2025 година
От позиция на Вашингтон, изборът на Пакистан за " брокер " е резултат от сполучливата дипломация на Исламабад. След четиридневния спор с Индия през май 2025 година, пакистанските управляващи неведнъж акцентираха ролята на Съединени американски щати за неговото преустановяване и предложиха Доналд Тръмп за Нобелова премия за мир. Последва първата в историята аудиенция на пакистански боен водач в Белия дом - началника на въоръжените сили, фелдмаршал Асим Мунир (който поддържа близки отношения и с иранския президент Масуд Пезешкиан). Американският държавен глава изпитва мощна персонална благосклонност към Мунир - многократно го е наричал " обичания ми фелдмаршал " и е изразявал убеденост, че командирът познава Иран " по-добре от мнозина ". В края на юли 2025 година Вашингтон и Исламабад оповестиха " комерсиална договорка за историята ", която дни по-късно бе последвана от съглашение за взаимно създаване на редкоземните метали в азиатската страна.
Пакистан също по този начин ухажва видни фигури в орбитата на Тръмп, в това число специфичния делегат Стив Уиткоф и зетя на президента Джаред Кушнер. " Ню Йорк Таймс " заяви, че Уиткоф, който е заможен магнат, е посредничил за договорка сред Вашингтон и Исламабад за реорганизация на хотел " Рузвелт " в Манхатън, чийто притежател е Пакистан. Условията на договорката не са разкрити, само че чиновник на Белия дом я разказа като " евентуално доходоносно партньорство за двете държавни управления ". " Ню Йорк Таймс " разгласи също, че се водят договаряния и за крипто покупко-продажби сред родственици на Тръмп и пакистанските управляващи.
" Суперсилата "
И при равни условия, Индия надали щеше да бъде предпочетена за посредник пред Пакистан. Близките културни връзки сред Исламабад и Техеран вършат доближаването сред Ислямската република и Индия мъчно постижимо. Но пък и Ню Делхи не си оказа помощ с неразчетената визита на министър-председателя Нарендра Моди в Израел (на която топло се прегърна с Бенямин Нетаняху) на 26 февруари - два дни преди старта на войната. След експлоадирането на спора министър председателят твърдо поддържа интервенциите на Съединени американски щати и Израел - акт, който бе съществено неодобрен от индийската съпротива, защото усложни последвалите договаряния с Техеран за стартиране на индийски танкери през Ормузкия пролив.
Вашингтон въпреки всичко се притече на помощ, като позволи на Индия да се достави с съветски нефт, претрупан на танкери. Но бавно изгражданато американско-индийско партньорство от времето на Клинтън е в най-ниската си точка. Индия освен отхвърли изказванията на Тръмп, че е спрял войната ѝ с Исламабад - тя отхвърли да подпише комерсиално съглашение със Съединени американски щати, поради което получи мита от 25% (впоследствие увеличени до 50%, като за мотив бяха посочени покупките ѝ на необработен нефт от Русия). През август Тръмп отхвърли да посети срещата в Ню Делхи на Четворката - формат, който точно републиканецът възроди през първия си мандат с съществена функционалност да причисли Индия към общия фронт против Китай. Сега обаче приоритет на президента е да усъвършенства комерсиалните връзки на Съединени американски щати с комунистическата страна, като фактор в тези сметки е ерозията в отношението към Ню Делхи като благонадежден сътрудник.
Отвъд войната
Медиацията сред Вашингтон и Техеран е единствено най-видимата последица от една по-широка промяна на пакистанската дипломация. В продължение на десетилетия Исламабад беше възприеман главно през призмата на своите рецесии – турбулентните връзки с Ню Делхи, неустойчивостта в прилежащ Афганистан, вътрешните политически разтърсвания. Днес обаче Пакистан се пробва да трансформира географското и политическото си състояние във външнополитически запас.
Затоплянето на връзките със Съединени американски щати може и да се окаже кратковременен резултат от ухажването на Тръмп. Но Исламабад от дълго време поддържа тесни връзки с Китай и е основен пост в огромния му геополитически план " Един пояс, веднъж ". Паралелно с Иран, Пакистан търси доближаване с Турция и с страните от Персийския залив (през октомври 2025 година Исламабад подписа контракт със Саудитска Арабия - различен районен водач - за съдействие в областта на сигурността).
Що се отнася до Индия - тя е в студени връзки с съвсем всичките си съседи. Пакистан и Китай са възприемани като стратегически съперници, с които споровете остават непрекъсната част от районната политика. Бангладеш, Непал, Шри Ланка и Малдивите последователно задълбочават икономическите и инфраструктурните си връзки с Китай. Вместо натурален дипломатически център на Южна Азия, Индия все по-често наподобява като мощ, от която съседите ѝ се стремят да диверсифицират зависимостта си.
Индийската дипломация слага акцент върху тежестта на страната - икономическа, демографска и геополитическа - и чака тя да ѝ свърши сложната работа. Пакистанската дипломация не може да си разреши сходен разкош и бере плодовете на своята интензивност. В един по-фрагментиран интернационален ред методът на Исламабад може да се окаже изненадващо ефикасен. Прокламираният от Джайшанкар мултиполярен свят не представлява просто състезание сред велики сили - той е мрежа от пресичащи се ползи, краткотрайни обединения и дипломатически канали.
Ако желае да бъде третирана като полюс, Индия трябва да излезе от своята изолираност. Може да се поучи от " брокера " в съседство.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Добрата " стратегическа автономност " разрешава на една страна да проектира националните си ползи, без да става пленник на волята на великите сили или на променливите геополитически блокове. " Стратегическата автономност с индийски характерности " обаче се е изродила в непоследователна и пасивна външна политика, която постоянно е подложена на критика от евентуалните ѝ сътрудници.
Залогът на Индия е, че личният ѝ стопански напредък и изменящият се свят ще принудят останалите субекти на интернационалната сцена да се преценяват с нейните ползи. Затова войната на Русия против Украйна бе нахално приветствана от индийския външен министър С. Джайшанкар като сигнал за края на доминирания от Запада интернационален ред. По думите му навлизахме в нов мултиполярен свят, в който Индия непроменяемо щеше да се трансформира в полюс.
През март 2026 година обаче станахме очевидци на триумфалната поява на огромната сцена на зложелател номер 1 на Ню Делхи - Пакистан. Вашингтон и Техеран, които са в дейна война от 28 февруари, избраха самобитен парий за посредник в договарянията за преустановяване на войната. Реакцията на Индия? Джайшанкар акцентира, че поради статуса си на суперсила Индия в никакъв случай не би паднала до равнището на dalal nation ( " брокерска нация ", думата dalal е с отрицателна конотация, разговорно значи и " сводник " ).
Индия обаче би трябвало да се поучи от " брокера ", в случай че не желае да се трансформира в котловина в новия мултиполярен свят.
" Брокерът "
От позиция на Техеран, изборът на Пакистан за " брокер " е логически. Двете мюсюлмански страни споделят 905-километрова граница и дълга история на културни връзки. Пакистан е дом на най-голямото шиитско население в света отвън самия Иран. Техеран първи признава независимостта на Пакистан през 1947 година, Исламабад е измежду първите, които утвърждават промяната режима в Ислямската република през 1979 година За разлика от доста страни в района на Близкия изток, Пакистан няма американска база на своята територия. Каквито и рецензии да има Ислямската република към договарянията, те не са свързани с Исламабад - починалият аятолах Али Хаменей тържествено посрещна високопоставена пакистанска делегация в Техеран през май 2025 година
От позиция на Вашингтон, изборът на Пакистан за " брокер " е резултат от сполучливата дипломация на Исламабад. След четиридневния спор с Индия през май 2025 година, пакистанските управляващи неведнъж акцентираха ролята на Съединени американски щати за неговото преустановяване и предложиха Доналд Тръмп за Нобелова премия за мир. Последва първата в историята аудиенция на пакистански боен водач в Белия дом - началника на въоръжените сили, фелдмаршал Асим Мунир (който поддържа близки отношения и с иранския президент Масуд Пезешкиан). Американският държавен глава изпитва мощна персонална благосклонност към Мунир - многократно го е наричал " обичания ми фелдмаршал " и е изразявал убеденост, че командирът познава Иран " по-добре от мнозина ". В края на юли 2025 година Вашингтон и Исламабад оповестиха " комерсиална договорка за историята ", която дни по-късно бе последвана от съглашение за взаимно създаване на редкоземните метали в азиатската страна.
Пакистан също по този начин ухажва видни фигури в орбитата на Тръмп, в това число специфичния делегат Стив Уиткоф и зетя на президента Джаред Кушнер. " Ню Йорк Таймс " заяви, че Уиткоф, който е заможен магнат, е посредничил за договорка сред Вашингтон и Исламабад за реорганизация на хотел " Рузвелт " в Манхатън, чийто притежател е Пакистан. Условията на договорката не са разкрити, само че чиновник на Белия дом я разказа като " евентуално доходоносно партньорство за двете държавни управления ". " Ню Йорк Таймс " разгласи също, че се водят договаряния и за крипто покупко-продажби сред родственици на Тръмп и пакистанските управляващи.
" Суперсилата "
И при равни условия, Индия надали щеше да бъде предпочетена за посредник пред Пакистан. Близките културни връзки сред Исламабад и Техеран вършат доближаването сред Ислямската република и Индия мъчно постижимо. Но пък и Ню Делхи не си оказа помощ с неразчетената визита на министър-председателя Нарендра Моди в Израел (на която топло се прегърна с Бенямин Нетаняху) на 26 февруари - два дни преди старта на войната. След експлоадирането на спора министър председателят твърдо поддържа интервенциите на Съединени американски щати и Израел - акт, който бе съществено неодобрен от индийската съпротива, защото усложни последвалите договаряния с Техеран за стартиране на индийски танкери през Ормузкия пролив.
Вашингтон въпреки всичко се притече на помощ, като позволи на Индия да се достави с съветски нефт, претрупан на танкери. Но бавно изгражданато американско-индийско партньорство от времето на Клинтън е в най-ниската си точка. Индия освен отхвърли изказванията на Тръмп, че е спрял войната ѝ с Исламабад - тя отхвърли да подпише комерсиално съглашение със Съединени американски щати, поради което получи мита от 25% (впоследствие увеличени до 50%, като за мотив бяха посочени покупките ѝ на необработен нефт от Русия). През август Тръмп отхвърли да посети срещата в Ню Делхи на Четворката - формат, който точно републиканецът възроди през първия си мандат с съществена функционалност да причисли Индия към общия фронт против Китай. Сега обаче приоритет на президента е да усъвършенства комерсиалните връзки на Съединени американски щати с комунистическата страна, като фактор в тези сметки е ерозията в отношението към Ню Делхи като благонадежден сътрудник.
Отвъд войната
Медиацията сред Вашингтон и Техеран е единствено най-видимата последица от една по-широка промяна на пакистанската дипломация. В продължение на десетилетия Исламабад беше възприеман главно през призмата на своите рецесии – турбулентните връзки с Ню Делхи, неустойчивостта в прилежащ Афганистан, вътрешните политически разтърсвания. Днес обаче Пакистан се пробва да трансформира географското и политическото си състояние във външнополитически запас.
Затоплянето на връзките със Съединени американски щати може и да се окаже кратковременен резултат от ухажването на Тръмп. Но Исламабад от дълго време поддържа тесни връзки с Китай и е основен пост в огромния му геополитически план " Един пояс, веднъж ". Паралелно с Иран, Пакистан търси доближаване с Турция и с страните от Персийския залив (през октомври 2025 година Исламабад подписа контракт със Саудитска Арабия - различен районен водач - за съдействие в областта на сигурността).
Що се отнася до Индия - тя е в студени връзки с съвсем всичките си съседи. Пакистан и Китай са възприемани като стратегически съперници, с които споровете остават непрекъсната част от районната политика. Бангладеш, Непал, Шри Ланка и Малдивите последователно задълбочават икономическите и инфраструктурните си връзки с Китай. Вместо натурален дипломатически център на Южна Азия, Индия все по-често наподобява като мощ, от която съседите ѝ се стремят да диверсифицират зависимостта си.
Индийската дипломация слага акцент върху тежестта на страната - икономическа, демографска и геополитическа - и чака тя да ѝ свърши сложната работа. Пакистанската дипломация не може да си разреши сходен разкош и бере плодовете на своята интензивност. В един по-фрагментиран интернационален ред методът на Исламабад може да се окаже изненадващо ефикасен. Прокламираният от Джайшанкар мултиполярен свят не представлява просто състезание сред велики сили - той е мрежа от пресичащи се ползи, краткотрайни обединения и дипломатически канали.
Ако желае да бъде третирана като полюс, Индия трябва да излезе от своята изолираност. Може да се поучи от " брокера " в съседство.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ