10 години след края на света
От известието на Paribas до срутва на Lehman Brothers мина година. Десетилието по-късно мина във възобновяване.
Част от тематиката Изгубеното десетилетие
България и рецесията: краят на светлото бъдеще
Съвпадането на световната криза с влизането в Европейски Съюз оказа помощ на стопанската система, само че попари очакванията за бързо настигане на развития свят
Петте неща, които рецесията по този начин и не промени
Макар и всепроникваща, рецесията по този начин и не съумя да доближи до метода, по който действат пазарите, да почисти насъбраните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
Още по тематиката
Петте неща, които рецесията по този начин и не промени
Макар и всепроникваща, рецесията по този начин и не съумя да доближи до метода, по който действат пазарите, да почисти насъбраните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях
8 сеп 2017
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
8 сеп 2017
ЕЦБ резервира паричната си политика, отсрочи решенията за октомври
Институцията загатна за удължение на периода, а не за прекъсване на програмата за стимулиране на стопанската система в еврозоната
7 сеп 2017
Имиграцията и интеграцията са най-важните проблеми за германците
Бедността и престъпността тормозят по-малко жителите
28 авг 2017
Българската стопанска система: На крилете на потреблението
Брутният вътрешен продукт пораства с едни от най-бързите си темпове от рецесията насам. Този път главният мотор е потреблението
18 авг 2017
Не са доста международните събития, за които може да се каже, че са почнали с пресрилийз. Финансовата рецесия от 2007-2008 година, която прерасна в международна икономическа рецесия, стартира с подобен. Съобщението от френската банкова група BNP Paribas от 9 август 2007 година, че замразява 1.6 милиарда евро в три взаимни фонда поради " цялостното изпаряване на ликвидност в някои сегменти от американския пазар на секюритизации ", бележи началото на най-силното стесняване на стопанската система от Голямата меланхолия насам.
Така считат множеството анализатори - от влиятелния уебсайт Money&Banking до Financial Times - съгласно които след тази дата недоверието сред банките и надлежно сред техните клиенти, е почнало бързо да пораства, с цел да стигне пика си с банкрута на Lehman Brothers идната година. Оттам нататък историята е позната - сривът на доверието докара до домино резултат, който засегна един по един всички развити и разрастващи се пазари, а парализата на финансовия бранш се трансферира в действителния и блокира международната стопанска система.
Разбира се, всяка такава дата е условна. Признаци за проблеми в американския пазар на ипотеки имаше надалеч преди август 2007, а даже година и половина по-късно в България министър председателят Сергей Станишев продължаваше да изяснява по какъв начин растежът на Брутният вътрешен продукт ще бъде 5% и рецесия няма да има (виж текста " България и рецесията: краят на светлото бъдеще " ). Но в случай че се съгласим с това определение, то този август се навършиха 10 години от началото на Кризата, която за множеството хора остана белязана с основна писмен знак и се трансформира във вододел, разделящ два свята: изгубеният парадайс на бързите и големи облаги, непрестанен растеж и обилие от оптимизъм и " новата нормалност " на неустановеност и боязън от риска.
Десет години са дълго време. Точно толкоз след Жан Виденов и пенсиите по 3 $ България стана член на Европейски Съюз. Десетилетие след началото на рецесията всички индикатори сочат, че сме напуснали територията й. Но вятърът в платната крие пробойните в корпуса. Част от нещата, които способстваха за неустойчивостта, не са се трансформирали изключително, до момента в който някои остарели котви през днешния ден се носят безпомощно.
Всички мотори работят
2017 година на пръв взор е чудноват миг да се отбележат 10 години от началото на рецесията, тъй като през 2007 година никой отвън няколко финансови анализатори не вярваше, че се задава нещо толкоз огромно и световно. Имотният пазар в България да вземем за пример към момента беше в пика си, а в Съединени американски щати новият шеф на Федералния запас Бен Бернанке съобщи, че проблемите в част от ипотечния пазар няма да обиден стопанската система и тя ще пораства и през 2008 година През септември 2007 година във Англия за пръв път от 100 и петдесет години инвеститори се подредиха да теглят всеобщо парите си от банка - Northern Rock. Точно година по-късно банкрутира Lehman Brothers и внезапно огромни финансови институции по целия свят започнаха да падат, подкопани от неналичието на доверие и на задоволително ликвидност. Паричните потоци в света секнаха за известно време.
Този къс, само че сериозен инфаркт имаше дълготрайни последствия. Подплашени от неочакваната чупливост на финансовата система, политици от целия свят се втурнаха да я пазят с парите на данъкоплатците, като дадоха обещание да я контролират по-добре. Липсата на на ниска цена и бърз заем спъна редица промишлености и остави без работа милиони. Държави, разчитали на финансовите пазари за закърпването на бюджетите си, внезапно останаха без покритие. Цели концепции, на които беше построена модерната стопанска система - тези за дълга, недостига, дерегулацията и неолиберализма, претърпяха мощен удар. В Европейски Съюз да вземем за пример това, което преди време беше линия в полето - критериите от Маастрихт - се трансформира в свещена конституция, поради която страни се наказваха.
През 2012 година анализаторът Даниел Грос предсказа пред " Капитал ", че рецесията в Европа ще продължи 10 години. Ако гледаме статистиката, Грос даже е бил черноглед - още през 2016 година всички страни в Европейски Съюз означиха растеж за пръв път от 2007 година Изследванията за бизнес климата във водещата европейска стопанска система - Германия, удрят връх след връх и даже тук-там, където безработицата е изключително упорита - да вземем за пример в Испания, последната година и половина се следи сериозен спад. България бележи деветото си следващо тримесечие с растеж над 3%, заетостта е рекордно висока, заводите работят с цялостна мощ. Световните показатели са освен на предкризисни, а на много по-високи равнища.
Кризата, с две думи, наподобява привършила.
Закърпени, само че не затворени
Има няколко аргументи да сме надалеч от оптимизма. Първо, фундаментите, на които стъпи рецесията, са още там (виж текста " Петте неща, които рецесията по този начин и не промени " ). Финансовите системи получиха повече регулация, както и повече правила, само че това не промени значително метода им на работа, прозрачността им, нито способността им да взривят цялата стопанска система. Идеята, че всички данъкоплатци няма да заплащат за грешките на малко на брой, също не се реализира. Въпреки че задълженията бяха една от главните съставки на рецесията, те не са намалели - в противен случай. В момента международният дълг е на рекордно високи равнища.
Теорията споделя, че изходът от една рецесия идва тогава, когато се откри ново уравновесено положение. Пазарът, настояват икономистите, е кадърен да откри самичък такова положение. Но поради безкрайното наливане на пари в стопанската система от страна на централните банки пазарът не работи съответно. В еврозоната да вземем за пример към този момент две години се работи с негативна съществена рента поради наливането на пари от ЕЦБ. " При бизнес цикъла рецесията е оздравяването на стопанската система. Болестта е разгулът по време на икономическия взрив, самият факт на настъпване на рецесия значи, че заболяването стартира да се лекува ", изяснява макроикономистът Георги Ганев. " Но големият проблем, който виждам с Великата криза е, че държавните политики – и фискални, и парични, интензивно пречеха на оздравителните процеси да текат. Плашещо огромни елементи от стопанствата на развитите стопански системи са населявани от зомбита – икономически трупове, които са губещи само че поради държавната поддръжка не престават да съществуват и да не могат да бъдат различени от икономически жизнеспособни деятели. Гнилочните процеси не престават да основават проблем след проблем, а проблемите биват заливани от нови и нови талази държавна поддръжка, без в действителност да бъдат лекувани ". Това, счита Ганев, е повода развитият свят да излиза от рецесията с изрично най-слабото стопанско възобновяване, въобще откогато има запис на бизнес цикъла.
Тоновете безвъзмездни пари оказват помощ за надуването на балони на нови места, от които занапред могат да изникват проблеми. Това е даже преди да вземем поради, че бизнес среда, привикнала с подобен вид пари, доста мъчно се пренастройва (справка - еврофондовете в България).
Преведено, това значи, че в случай че спре снабдяването с тази изкуствена ликвидност, стопанската система може да преживее нов спад. Никой обаче не наподобява подготвен да направи този опит, частично тъй като не е ясно какъв ще е изходът, частично тъй като към този момент няма политическа идеология, която да движи ръката на държавните управления. Едно от огромните наследства на рецесията е разрушаването на консенсуса, че има един правилен модел за развиване на стопанската система. " През Голямата меланхолия от 30-те обществото губи доверие в пазара, а внезапно се усилва доверието в страната. През 70-те се губи доверие в страната, само че се подвига доверието в пазара. Сега има по едно и също време съмнение и към пазара, и към страната ", споделя пред " Капитал " политологът Иван Кръстев.
Основният проблем в света през днешния ден е политиката, не стопанската система. Кризата унищожи консенсуса за посоката на развиване и по този начин освободи полето за всевъзможни гласове.
[Reuters] Новите граници
Най-дългосрочният резултат на икономическия срив може да се открие точно в политиката. Надигането на крайни обединения в цяла Европа, все по-силната радикализация на публичното мнение и изборът на Доналд Тръмп в Съединени американски щати са все събития, отчасти свързани с следствията от рецесията и разрушаването на дългогодишния консенсус, че икономическата посока е една, отварянето на границите носи позитиви, а глобализацията е мощ за развиване. " Хората видяха глобализацията като гражданска война, само че не за освобождение на народите, а на елитите. Те внезапно могат да идат където си желаят, да изоставен страната, когато има проблем, капиталът се трансферира доста по-лесно от труда. И има нов, антиглобалистки консенсус, в който другите елементи от света премислят смисъла на границите ", показва Кръстев. Това е развой, който може да се види във всеки тип граници - от физическите, където на доста места към този момент се издигат бариери, през комерсиалните - даже в сърцето на Европейски Съюз протекционизмът набира мощ, до виртуалните.
Така икономическата съгласуваност, която преди време беше виждана като опция, в този момент се вижда като опасност. Например свободата на придвижване в Европейски Съюз, която в този момент от ден на ден страни желаят да лимитират, или интернет връзките, които разрешават на страни като Русия или Китай да хакват значими системи или даже избори в други страни.
Това съмнение, насъбрано във всички системи, не се чисти по никакъв метод. То приравнява капитализма с рецесия, дерегулацията с безнаказаност, а глобализацията с тайна машинация. Неспособността на политиците да го изчистят е сравнима с неспособността на централните банкери да спрат да финансират стопанската система. И двете са еднообразно плашещи и обещаващи проблеми в дълготраен проект. " Следващата рецесия може да пристигна от свръхзадлъжнялост или поредна банкова криз на някоя огромна стопанска система, от надут заради безпределно хлабавите пари от последните 10 години балон или от някой спор някъде ", показва Ганев. Неговата рекомендация на макро равнище е да се пазят дребни бюджетни остатъци и да се усилва запаса, а на микро - да се пазят пари в брой и действителни спестявания.
Вятърът в платната крие дупките в корпуса, само че при първото разлюляване може да открием, че имаме нови проблеми и все по-малко решения.
Част от тематиката Изгубеното десетилетие
България и рецесията: краят на светлото бъдеще
Съвпадането на световната криза с влизането в Европейски Съюз оказа помощ на стопанската система, само че попари очакванията за бързо настигане на развития свят
Петте неща, които рецесията по този начин и не промени
Макар и всепроникваща, рецесията по този начин и не съумя да доближи до метода, по който действат пазарите, да почисти насъбраните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
Още по тематиката
Петте неща, които рецесията по този начин и не промени
Макар и всепроникваща, рецесията по този начин и не съумя да доближи до метода, по който действат пазарите, да почисти насъбраните проблеми и да изкорени грешките, довели до тях
8 сеп 2017
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
8 сеп 2017
ЕЦБ резервира паричната си политика, отсрочи решенията за октомври
Институцията загатна за удължение на периода, а не за прекъсване на програмата за стимулиране на стопанската система в еврозоната
7 сеп 2017
Имиграцията и интеграцията са най-важните проблеми за германците
Бедността и престъпността тормозят по-малко жителите
28 авг 2017
Българската стопанска система: На крилете на потреблението
Брутният вътрешен продукт пораства с едни от най-бързите си темпове от рецесията насам. Този път главният мотор е потреблението
18 авг 2017
Не са доста международните събития, за които може да се каже, че са почнали с пресрилийз. Финансовата рецесия от 2007-2008 година, която прерасна в международна икономическа рецесия, стартира с подобен. Съобщението от френската банкова група BNP Paribas от 9 август 2007 година, че замразява 1.6 милиарда евро в три взаимни фонда поради " цялостното изпаряване на ликвидност в някои сегменти от американския пазар на секюритизации ", бележи началото на най-силното стесняване на стопанската система от Голямата меланхолия насам.
Така считат множеството анализатори - от влиятелния уебсайт Money&Banking до Financial Times - съгласно които след тази дата недоверието сред банките и надлежно сред техните клиенти, е почнало бързо да пораства, с цел да стигне пика си с банкрута на Lehman Brothers идната година. Оттам нататък историята е позната - сривът на доверието докара до домино резултат, който засегна един по един всички развити и разрастващи се пазари, а парализата на финансовия бранш се трансферира в действителния и блокира международната стопанска система.
Разбира се, всяка такава дата е условна. Признаци за проблеми в американския пазар на ипотеки имаше надалеч преди август 2007, а даже година и половина по-късно в България министър председателят Сергей Станишев продължаваше да изяснява по какъв начин растежът на Брутният вътрешен продукт ще бъде 5% и рецесия няма да има (виж текста " България и рецесията: краят на светлото бъдеще " ). Но в случай че се съгласим с това определение, то този август се навършиха 10 години от началото на Кризата, която за множеството хора остана белязана с основна писмен знак и се трансформира във вододел, разделящ два свята: изгубеният парадайс на бързите и големи облаги, непрестанен растеж и обилие от оптимизъм и " новата нормалност " на неустановеност и боязън от риска.
Десет години са дълго време. Точно толкоз след Жан Виденов и пенсиите по 3 $ България стана член на Европейски Съюз. Десетилетие след началото на рецесията всички индикатори сочат, че сме напуснали територията й. Но вятърът в платната крие пробойните в корпуса. Част от нещата, които способстваха за неустойчивостта, не са се трансформирали изключително, до момента в който някои остарели котви през днешния ден се носят безпомощно.
Всички мотори работят
2017 година на пръв взор е чудноват миг да се отбележат 10 години от началото на рецесията, тъй като през 2007 година никой отвън няколко финансови анализатори не вярваше, че се задава нещо толкоз огромно и световно. Имотният пазар в България да вземем за пример към момента беше в пика си, а в Съединени американски щати новият шеф на Федералния запас Бен Бернанке съобщи, че проблемите в част от ипотечния пазар няма да обиден стопанската система и тя ще пораства и през 2008 година През септември 2007 година във Англия за пръв път от 100 и петдесет години инвеститори се подредиха да теглят всеобщо парите си от банка - Northern Rock. Точно година по-късно банкрутира Lehman Brothers и внезапно огромни финансови институции по целия свят започнаха да падат, подкопани от неналичието на доверие и на задоволително ликвидност. Паричните потоци в света секнаха за известно време.
Този къс, само че сериозен инфаркт имаше дълготрайни последствия. Подплашени от неочакваната чупливост на финансовата система, политици от целия свят се втурнаха да я пазят с парите на данъкоплатците, като дадоха обещание да я контролират по-добре. Липсата на на ниска цена и бърз заем спъна редица промишлености и остави без работа милиони. Държави, разчитали на финансовите пазари за закърпването на бюджетите си, внезапно останаха без покритие. Цели концепции, на които беше построена модерната стопанска система - тези за дълга, недостига, дерегулацията и неолиберализма, претърпяха мощен удар. В Европейски Съюз да вземем за пример това, което преди време беше линия в полето - критериите от Маастрихт - се трансформира в свещена конституция, поради която страни се наказваха.
През 2012 година анализаторът Даниел Грос предсказа пред " Капитал ", че рецесията в Европа ще продължи 10 години. Ако гледаме статистиката, Грос даже е бил черноглед - още през 2016 година всички страни в Европейски Съюз означиха растеж за пръв път от 2007 година Изследванията за бизнес климата във водещата европейска стопанска система - Германия, удрят връх след връх и даже тук-там, където безработицата е изключително упорита - да вземем за пример в Испания, последната година и половина се следи сериозен спад. България бележи деветото си следващо тримесечие с растеж над 3%, заетостта е рекордно висока, заводите работят с цялостна мощ. Световните показатели са освен на предкризисни, а на много по-високи равнища.
Кризата, с две думи, наподобява привършила.
Закърпени, само че не затворени
Има няколко аргументи да сме надалеч от оптимизма. Първо, фундаментите, на които стъпи рецесията, са още там (виж текста " Петте неща, които рецесията по този начин и не промени " ). Финансовите системи получиха повече регулация, както и повече правила, само че това не промени значително метода им на работа, прозрачността им, нито способността им да взривят цялата стопанска система. Идеята, че всички данъкоплатци няма да заплащат за грешките на малко на брой, също не се реализира. Въпреки че задълженията бяха една от главните съставки на рецесията, те не са намалели - в противен случай. В момента международният дълг е на рекордно високи равнища.
Теорията споделя, че изходът от една рецесия идва тогава, когато се откри ново уравновесено положение. Пазарът, настояват икономистите, е кадърен да откри самичък такова положение. Но поради безкрайното наливане на пари в стопанската система от страна на централните банки пазарът не работи съответно. В еврозоната да вземем за пример към този момент две години се работи с негативна съществена рента поради наливането на пари от ЕЦБ. " При бизнес цикъла рецесията е оздравяването на стопанската система. Болестта е разгулът по време на икономическия взрив, самият факт на настъпване на рецесия значи, че заболяването стартира да се лекува ", изяснява макроикономистът Георги Ганев. " Но големият проблем, който виждам с Великата криза е, че държавните политики – и фискални, и парични, интензивно пречеха на оздравителните процеси да текат. Плашещо огромни елементи от стопанствата на развитите стопански системи са населявани от зомбита – икономически трупове, които са губещи само че поради държавната поддръжка не престават да съществуват и да не могат да бъдат различени от икономически жизнеспособни деятели. Гнилочните процеси не престават да основават проблем след проблем, а проблемите биват заливани от нови и нови талази държавна поддръжка, без в действителност да бъдат лекувани ". Това, счита Ганев, е повода развитият свят да излиза от рецесията с изрично най-слабото стопанско възобновяване, въобще откогато има запис на бизнес цикъла.
Тоновете безвъзмездни пари оказват помощ за надуването на балони на нови места, от които занапред могат да изникват проблеми. Това е даже преди да вземем поради, че бизнес среда, привикнала с подобен вид пари, доста мъчно се пренастройва (справка - еврофондовете в България).
Преведено, това значи, че в случай че спре снабдяването с тази изкуствена ликвидност, стопанската система може да преживее нов спад. Никой обаче не наподобява подготвен да направи този опит, частично тъй като не е ясно какъв ще е изходът, частично тъй като към този момент няма политическа идеология, която да движи ръката на държавните управления. Едно от огромните наследства на рецесията е разрушаването на консенсуса, че има един правилен модел за развиване на стопанската система. " През Голямата меланхолия от 30-те обществото губи доверие в пазара, а внезапно се усилва доверието в страната. През 70-те се губи доверие в страната, само че се подвига доверието в пазара. Сега има по едно и също време съмнение и към пазара, и към страната ", споделя пред " Капитал " политологът Иван Кръстев.
Основният проблем в света през днешния ден е политиката, не стопанската система. Кризата унищожи консенсуса за посоката на развиване и по този начин освободи полето за всевъзможни гласове.
[Reuters] Новите граници
Най-дългосрочният резултат на икономическия срив може да се открие точно в политиката. Надигането на крайни обединения в цяла Европа, все по-силната радикализация на публичното мнение и изборът на Доналд Тръмп в Съединени американски щати са все събития, отчасти свързани с следствията от рецесията и разрушаването на дългогодишния консенсус, че икономическата посока е една, отварянето на границите носи позитиви, а глобализацията е мощ за развиване. " Хората видяха глобализацията като гражданска война, само че не за освобождение на народите, а на елитите. Те внезапно могат да идат където си желаят, да изоставен страната, когато има проблем, капиталът се трансферира доста по-лесно от труда. И има нов, антиглобалистки консенсус, в който другите елементи от света премислят смисъла на границите ", показва Кръстев. Това е развой, който може да се види във всеки тип граници - от физическите, където на доста места към този момент се издигат бариери, през комерсиалните - даже в сърцето на Европейски Съюз протекционизмът набира мощ, до виртуалните.
Така икономическата съгласуваност, която преди време беше виждана като опция, в този момент се вижда като опасност. Например свободата на придвижване в Европейски Съюз, която в този момент от ден на ден страни желаят да лимитират, или интернет връзките, които разрешават на страни като Русия или Китай да хакват значими системи или даже избори в други страни.
Това съмнение, насъбрано във всички системи, не се чисти по никакъв метод. То приравнява капитализма с рецесия, дерегулацията с безнаказаност, а глобализацията с тайна машинация. Неспособността на политиците да го изчистят е сравнима с неспособността на централните банкери да спрат да финансират стопанската система. И двете са еднообразно плашещи и обещаващи проблеми в дълготраен проект. " Следващата рецесия може да пристигна от свръхзадлъжнялост или поредна банкова криз на някоя огромна стопанска система, от надут заради безпределно хлабавите пари от последните 10 години балон или от някой спор някъде ", показва Ганев. Неговата рекомендация на макро равнище е да се пазят дребни бюджетни остатъци и да се усилва запаса, а на микро - да се пазят пари в брой и действителни спестявания.
Вятърът в платната крие дупките в корпуса, само че при първото разлюляване може да открием, че имаме нови проблеми и все по-малко решения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ