Илияна Йотова: Кампанията, която се разви срещу Радев и неговото предложение за референдум за еврото, не прави чест
От самото начало до момента се организира акция против президента с разрешени и непозволени средства поради предлагането му за референдум за еврото, а това не прави чест на основателите . Това сподели пред публицисти вицепрезидентът Илияна Йотова, представена от Нова телевизия.
По думите ѝ след президентското предложение МФ е трябвало да организира диалог с обществото по тематиката с еврозоната.
" Не смятам, че хората са разграничени. В 21 век имаме една задача - да се съблюдават човешките права на фона на всички спорове. Едно от най-съществените права е това на избор - а този, който го лишава, не може да приказва за демократично ръководство. Кампанията, която се разви против президента Радев и неговото предложение за референдум за еврото, не прави чест. Големият диалог за това какво ни чака като общество с приемането на еврото - не се състоя. Сякаш политическите партии и виновните институции в процеса се опасяват да вземат обществени позиции ", разяснява вицепрезидентът.
Законът за въвеждане на еврото в България бе признат от Народното събрание на 7 август 2024 година Целта му е да добави и улесни процеса на приемане на еврото в страната и да увеличи информираността на обществото, в сходство с европейското право.
По думите ѝ влизането в еврозоната е напълно политическо решение, само че официално се употребяват Маастрихските критерии.
" Президентът подписа закона, с цел да има повече осведоменост, той превежда на български европейското законодателство по приемане на еврото. 9 месеца по-късно изпълнителната власт и ангажираните институции нарушават закона. В него се споделя, че те би трябвало да осведомят навреме жителите и да организират на понятен език акция за рисковете и опциите, които евровалутата дава. Защо това не се прави и кой се опасява да отговори на въпросите на хората? ", попита Йотова.
Президентът Румен Радев предложи провеждането на народен референдум по отношение на въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година Той аргументира самодейността си с нуждата от публичен консенсус по стратегическо решение, което, съгласно него, не би трябвало да се взема подмолно от институции с ниско публично доверие.
