Боряна Димитрова, Алфа рисърч: Шансът на ПП–ДБ е умно да се преборят за вота на негласуващите
От съдбоносно значение за политическите водачи е да формулират ясна политическа цел на митинга и рамка за нейното осъществяване. Протестите трансформират политическите сюжети. Най-добрият излаз е единодушие сред ръководещи и съпротива за приемане на бюджет, който да обезпечи естественото влизане в еврозоната, и към този момент, в случай че политическата обстановка го наложи - единодушие за осъществяване на нови избори напролет. Пеевски ще продължи да постанова своя властнически и силов метод. Него събитията в огромните градове не го засягат. Избирателите му не са там.
Това споделя шефът на социологическата организация " Алфа рисърч " Боряна Димитрова в изявление за Mediapool, в което приказва за митингите, политическата рецесия и тактиките за политическо оцеляване на главните играчи в Народното събрание.
Защо въобще се случи този толкоз огромен митинг? Българският мотив е доста по-различен от сръбския - няма драматичен случай, а корупция, с която всички някак изглеждаха привикнали.
Големите митинги, както и революциите, не се случват по логиката на еволюционните публични събития. Мнозина откриватели приказват за „ заразяване “ — стартира дребен развой, който ненадейно бързо се разраства, изключително в епохата на обществените мрежи и изключително измежду най-активните им ползватели. Затова по принцип са мъчно предвидими с акуратност. Ако приказваме за предпоставки, бих изброила най-малко три, без да изисквам за цялост. Наличието на обозрим и понятен за всички справедлив мотив — бюджетът. Успоредно с него — сгъстеното време, в което ръководещите се пробваха, нагледно казано, да приключат с него, преди да стартират. Това им изигра неприятна смешка, защото сътвори самобитен short cut сред експертната рецензия на анализатори, синдикати, работодатели и прочувствената настройка на жителите: „ някой отново желае да вземе за себе си на наш тил “. И вместо да проявят най-малко почитание към недоволните, да успокоят пристрастеностите, ръководещите ги нагнетяваха с нови и нови дразнители. Политическата надменност не е психически феномен. Тя е обществен и закономерно отключи обществен протест.
Досега нямаше индикации за предварителни избори. Променят ли гражданските митинги политическите сюжети?
Очевидно ги трансформират. Сценариите се пренаписват в придвижване. Вчерашната цел не е днешната и може би няма да е утрешната. С непредвидената си мощ и изключително с разрастването си в страната митингите оставиха евентуалните им водачи в догонваща позиция. За тях в този момент е от съдбоносно значение да формулират ясна политическа цел и рамка за нейното осъществяване, тъй като при другите сюжети печелившите ще са разнообразни.
Ще има ли преформатиране на властта и какъв е изходът от сегашната кризa?
Не имам вяра, че ще има преформатиране на властта и че в случай че има, то ще успокои нещата. Още повече че в сегашния парламент и при сложилите се връзки сред политическите сили нито математически, нито съдържателно може да се сглоби друго болшинство. За мен най-хубавият излаз е единодушие сред ръководещи и съпротива за приемане на бюджет, който да обезпечи естественото влизане в еврозоната, с поддръжка за най-уязвимите групи, и към този момент, в случай че политическата обстановка го наложи — единодушие за осъществяване на нови избори напролет.
Има ли Бойко Борисов потребен ход за себе си и ГЕРБ?
Ако има, бъдете сигурни, че ще го измисли. Полезните ходове са неговата буря. Вероятно ще работи по метода, който до момента е бил печеливш за него и за ГЕРБ - известно оттегляне, оттегляне по най-чувствителните въпроси и изчакване на времето и закономерно избуяващите несъгласия сред настоящи съдружници да работят за него.
Какво очаквате от Пеевски?
Пеевски ще продължи да постанова своя властнически и силов метод. Него събитията в огромните градове не го засягат. Избирателите му не са там. Той обаче се нуждае от властта и от нейните принадлежности за преразпределяне на запаси, с цел да не престава да бъде оня покровител, за който хората гласоподават. Поради това, логичен видяно, неговият интерес е да резервира актуалното ръководство оптимално дълго. Така действаше и във всички досегашни рецесии - като " разпореждащия се избавител ". С този си поведенчески и устен фасон рискува обаче да се утвърди като безконечния дразнител освен за митингите и опозицията, само че и за сътрудниците си. А дали те ще се опитат да се разграничат от него или той ще се опита да ги приобщи към своя модел, е сюжет с отворен край.
Кой ще завоюва най-вече политически дивиденти от митингите - ПП–ДБ или Румен Радев?
Това е едно от огромните незнайни и заради това мотив за доста спекулации. Предварителната подготовка за добиване на дивиденти е на страната на Радев. От месеци той и екипът му се пробват да образуват и да обединят няколко публични настройки — евроскептичните (анти-еврото), антистатуквото и анти-Украйна (про-Кремъл). И го вършат с едно много изобретателно политическо жонгльорство — да привлекат антизападните настроения, само че без да изплашат прозападните гласоподаватели. Неслучайно се появиха цялостен боеприпас от формулировки, сходни на познатата от близкото минало („ натовски военачалник “) — „ ние, западните хора “, възторженото „ митингът към този момент не е изток – запад, това е неактуална алтернатива “; „ след края на войната в Украйна това напълно ще изчезне от дневния ред на обществото “; „ бюджетът демонстрира какви бюджети ни чакат, като влезем в еврозоната “ и прочие
Стратегията явно е да не се изпускат и трите линии. Препъни-камък в тази тактика се оказаха последните митинги, които в болшинството си не са антизападни, не са про-Радев, не са анти-еврото. Те имат капацитет да усилят поддръжката за ПП–ДБ и в едни бъдещи избори обединението да претендира за важен политически състезател. Груба неточност, а и още по-груба, тъй като би била повторна, ще е ПП–ДБ да създадат " въпреки и краткотраен съюз с Радев ". Тогава дивидентите ще са за него, а те могат да се окажат трайно маргинализирани от политическия живот.
Дали политическите поръчки на Радев и шансът той да излезе и да направи партия и да вземе властта няма да възпрат симпатизанти на ПП–ДБ от по-нататъшни митинги?
Ще се опитам да кажа с други думи това, за което приказвах доскоро - мащабът на митингите изненада освен водачите на ПП–ДБ, само че и политически по-зрелите и с повече опит симпатизанти на ПП–ДБ. Дори и част от тях, като стратегически по-далновидни, се изплашен, че може да налеят вода в мелницата на президента и се отдръпват, обстановката няма коренно да се промени. Шансът на ПП–ДБ е мъдро да се преборят " силата да бъде в тях " — техни симпатизанти да не отидат към Радев, да привлекат част от вота на негласуващите и изключително - вота на Gen Z. Това може доста да промени козовете и играта, в случай че употребявам новия политически речник.
Има ли опция на това ръководство при предварителни избори? Коя е тя?
Нито един сюжет не може да се изключи при възможни предварителни избори. Властта пада в София, само че изборите се печелят в страната. Силно показване на партия към Радев в провинцията значи изсмукване на електорат от „ Възраждане “, МЕЧ, „ Величие “, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ. Някои от тях евентуално няма и да са в предстоящ парламент. Алтернативата в този случай - независимо или с по-малки партии - ще одобри лицето на Орбан, Фицо, Вучич, само че показана в по-мек вид: без да плаши с крайности, да увлича задоволително хора от центъра, в това число такива с диаметрално противоположни възгледи. Другата опция е митингите да дадат задоволително сила и мощ на ПП–ДБ, които да имат решаваща дума. Историята ни учи, че в преломни моменти публичните настроения и политически конфигурации могат да се трансформират стремително. Но печели този, който е по-подготвен да ги поведе и да ги съставлява.
Опитът на президента да се нарежда като обединител на недоволните, герой против олигарсите - ще се получи ли? Имат ли съображение Борисов и Пеевски да се опасяват от Радев?
Може да се получи, в случай че на сцената няма други политически водачи и сили с задоволителен заем на доверие. Не би трябвало да се подценява линията на Радев да постанова тезата, че всички партии са дискредитирани, че цялата политическа система се нуждае от преучредяване по модела на страни, които той приема за добър образец. В този смисъл - да, Борисов и Пеевски, само че и Костадинов, Зафиров, Мирчев, Божанов - всички демократично настроени жители имат от какво да се тормозят.
Досега младите гласоподаваха най-вече за популисти. Сега видяхме Gen Z в основата на митинг за правдивост и против бюджета. Защо?
Защото през последните години гласуваше единствено дребна част от младежите. И когато казвате, че са дали своят вот основно за популисти, то е тъй като в урните се виждаше единствено техният избор. Останалата огромна част от младежите оставаше вън от изборите. Сега се засилва тъкмо това дистанцирано, сериозно, взискателно болшинство, което усети мощ в себе си. Този феномен би трябвало деликатно да се изучи, защото силата, усетите, настроенията, политическата ангажираност, в случай че щете, на Gen Z са доста волатилни и може до няколко месеца да имаме друга картина. На пръв прочит, социологически, виждам три предпоставки. Първо, една забележителна част от тях са деца на дейното потомство от 90-те, от началото на измененията. Разочарованието, само че и духът на неосъществените желания на техните родители се придвижва в тях. Второ, ролята на обществените мрежи. Традиционните представители едва или съвсем по никакъв начин не им въздействат, тъй като те не наблюдават мейнстрийм медиите. А обществените мрежи може да не дават доста причини, само че най-бързо „ заразяват “, „ спояват “, „ построяват престижа да си един от нас “. И на трето място — появиха се политически дейни младежи от тяхното потомство, повдигащи тематики, които ги вълнуват. Създателят на „ Черна писта “ е най-често посочваният образец, само че има и други. Gen Z видя образно по какъв начин едни могат да вършат, а други — да подценяват смислени неща. И се засилва. Този диалог обаче е добре да го продължим след едни избори — предварителни или постоянни, тъй като огромното тестване пред това потомство ще е да се убеди, че би трябвало освен да стачкува, само че и да гласоподава.
Някои побързаха да изпратят Борисов и Пеевски в историята. Рано ли е за това?
Знаете ли, този въпрос ми се задава към този момент над 10 години. Мисля, че ще се пенсионирам с него (смее се). Ще ви отговоря по този начин - историята ни учи, че политическото дългоденствие зависи от последователите, не от съперниците. Истинското умеене е да знаеш по какъв начин да влезеш, по какъв начин да излезеш и с какво да останеш в историята.
Това споделя шефът на социологическата организация " Алфа рисърч " Боряна Димитрова в изявление за Mediapool, в което приказва за митингите, политическата рецесия и тактиките за политическо оцеляване на главните играчи в Народното събрание.
Защо въобще се случи този толкоз огромен митинг? Българският мотив е доста по-различен от сръбския - няма драматичен случай, а корупция, с която всички някак изглеждаха привикнали.
Големите митинги, както и революциите, не се случват по логиката на еволюционните публични събития. Мнозина откриватели приказват за „ заразяване “ — стартира дребен развой, който ненадейно бързо се разраства, изключително в епохата на обществените мрежи и изключително измежду най-активните им ползватели. Затова по принцип са мъчно предвидими с акуратност. Ако приказваме за предпоставки, бих изброила най-малко три, без да изисквам за цялост. Наличието на обозрим и понятен за всички справедлив мотив — бюджетът. Успоредно с него — сгъстеното време, в което ръководещите се пробваха, нагледно казано, да приключат с него, преди да стартират. Това им изигра неприятна смешка, защото сътвори самобитен short cut сред експертната рецензия на анализатори, синдикати, работодатели и прочувствената настройка на жителите: „ някой отново желае да вземе за себе си на наш тил “. И вместо да проявят най-малко почитание към недоволните, да успокоят пристрастеностите, ръководещите ги нагнетяваха с нови и нови дразнители. Политическата надменност не е психически феномен. Тя е обществен и закономерно отключи обществен протест.
Досега нямаше индикации за предварителни избори. Променят ли гражданските митинги политическите сюжети?
Очевидно ги трансформират. Сценариите се пренаписват в придвижване. Вчерашната цел не е днешната и може би няма да е утрешната. С непредвидената си мощ и изключително с разрастването си в страната митингите оставиха евентуалните им водачи в догонваща позиция. За тях в този момент е от съдбоносно значение да формулират ясна политическа цел и рамка за нейното осъществяване, тъй като при другите сюжети печелившите ще са разнообразни.
Ще има ли преформатиране на властта и какъв е изходът от сегашната кризa?
Не имам вяра, че ще има преформатиране на властта и че в случай че има, то ще успокои нещата. Още повече че в сегашния парламент и при сложилите се връзки сред политическите сили нито математически, нито съдържателно може да се сглоби друго болшинство. За мен най-хубавият излаз е единодушие сред ръководещи и съпротива за приемане на бюджет, който да обезпечи естественото влизане в еврозоната, с поддръжка за най-уязвимите групи, и към този момент, в случай че политическата обстановка го наложи — единодушие за осъществяване на нови избори напролет.
Има ли Бойко Борисов потребен ход за себе си и ГЕРБ?
Ако има, бъдете сигурни, че ще го измисли. Полезните ходове са неговата буря. Вероятно ще работи по метода, който до момента е бил печеливш за него и за ГЕРБ - известно оттегляне, оттегляне по най-чувствителните въпроси и изчакване на времето и закономерно избуяващите несъгласия сред настоящи съдружници да работят за него.
Какво очаквате от Пеевски?
Пеевски ще продължи да постанова своя властнически и силов метод. Него събитията в огромните градове не го засягат. Избирателите му не са там. Той обаче се нуждае от властта и от нейните принадлежности за преразпределяне на запаси, с цел да не престава да бъде оня покровител, за който хората гласоподават. Поради това, логичен видяно, неговият интерес е да резервира актуалното ръководство оптимално дълго. Така действаше и във всички досегашни рецесии - като " разпореждащия се избавител ". С този си поведенчески и устен фасон рискува обаче да се утвърди като безконечния дразнител освен за митингите и опозицията, само че и за сътрудниците си. А дали те ще се опитат да се разграничат от него или той ще се опита да ги приобщи към своя модел, е сюжет с отворен край.
Кой ще завоюва най-вече политически дивиденти от митингите - ПП–ДБ или Румен Радев?
Това е едно от огромните незнайни и заради това мотив за доста спекулации. Предварителната подготовка за добиване на дивиденти е на страната на Радев. От месеци той и екипът му се пробват да образуват и да обединят няколко публични настройки — евроскептичните (анти-еврото), антистатуквото и анти-Украйна (про-Кремъл). И го вършат с едно много изобретателно политическо жонгльорство — да привлекат антизападните настроения, само че без да изплашат прозападните гласоподаватели. Неслучайно се появиха цялостен боеприпас от формулировки, сходни на познатата от близкото минало („ натовски военачалник “) — „ ние, западните хора “, възторженото „ митингът към този момент не е изток – запад, това е неактуална алтернатива “; „ след края на войната в Украйна това напълно ще изчезне от дневния ред на обществото “; „ бюджетът демонстрира какви бюджети ни чакат, като влезем в еврозоната “ и прочие
Стратегията явно е да не се изпускат и трите линии. Препъни-камък в тази тактика се оказаха последните митинги, които в болшинството си не са антизападни, не са про-Радев, не са анти-еврото. Те имат капацитет да усилят поддръжката за ПП–ДБ и в едни бъдещи избори обединението да претендира за важен политически състезател. Груба неточност, а и още по-груба, тъй като би била повторна, ще е ПП–ДБ да създадат " въпреки и краткотраен съюз с Радев ". Тогава дивидентите ще са за него, а те могат да се окажат трайно маргинализирани от политическия живот.
Дали политическите поръчки на Радев и шансът той да излезе и да направи партия и да вземе властта няма да възпрат симпатизанти на ПП–ДБ от по-нататъшни митинги?
Ще се опитам да кажа с други думи това, за което приказвах доскоро - мащабът на митингите изненада освен водачите на ПП–ДБ, само че и политически по-зрелите и с повече опит симпатизанти на ПП–ДБ. Дори и част от тях, като стратегически по-далновидни, се изплашен, че може да налеят вода в мелницата на президента и се отдръпват, обстановката няма коренно да се промени. Шансът на ПП–ДБ е мъдро да се преборят " силата да бъде в тях " — техни симпатизанти да не отидат към Радев, да привлекат част от вота на негласуващите и изключително - вота на Gen Z. Това може доста да промени козовете и играта, в случай че употребявам новия политически речник.
Има ли опция на това ръководство при предварителни избори? Коя е тя?
Нито един сюжет не може да се изключи при възможни предварителни избори. Властта пада в София, само че изборите се печелят в страната. Силно показване на партия към Радев в провинцията значи изсмукване на електорат от „ Възраждане “, МЕЧ, „ Величие “, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ. Някои от тях евентуално няма и да са в предстоящ парламент. Алтернативата в този случай - независимо или с по-малки партии - ще одобри лицето на Орбан, Фицо, Вучич, само че показана в по-мек вид: без да плаши с крайности, да увлича задоволително хора от центъра, в това число такива с диаметрално противоположни възгледи. Другата опция е митингите да дадат задоволително сила и мощ на ПП–ДБ, които да имат решаваща дума. Историята ни учи, че в преломни моменти публичните настроения и политически конфигурации могат да се трансформират стремително. Но печели този, който е по-подготвен да ги поведе и да ги съставлява.
Опитът на президента да се нарежда като обединител на недоволните, герой против олигарсите - ще се получи ли? Имат ли съображение Борисов и Пеевски да се опасяват от Радев?
Може да се получи, в случай че на сцената няма други политически водачи и сили с задоволителен заем на доверие. Не би трябвало да се подценява линията на Радев да постанова тезата, че всички партии са дискредитирани, че цялата политическа система се нуждае от преучредяване по модела на страни, които той приема за добър образец. В този смисъл - да, Борисов и Пеевски, само че и Костадинов, Зафиров, Мирчев, Божанов - всички демократично настроени жители имат от какво да се тормозят.
Досега младите гласоподаваха най-вече за популисти. Сега видяхме Gen Z в основата на митинг за правдивост и против бюджета. Защо?
Защото през последните години гласуваше единствено дребна част от младежите. И когато казвате, че са дали своят вот основно за популисти, то е тъй като в урните се виждаше единствено техният избор. Останалата огромна част от младежите оставаше вън от изборите. Сега се засилва тъкмо това дистанцирано, сериозно, взискателно болшинство, което усети мощ в себе си. Този феномен би трябвало деликатно да се изучи, защото силата, усетите, настроенията, политическата ангажираност, в случай че щете, на Gen Z са доста волатилни и може до няколко месеца да имаме друга картина. На пръв прочит, социологически, виждам три предпоставки. Първо, една забележителна част от тях са деца на дейното потомство от 90-те, от началото на измененията. Разочарованието, само че и духът на неосъществените желания на техните родители се придвижва в тях. Второ, ролята на обществените мрежи. Традиционните представители едва или съвсем по никакъв начин не им въздействат, тъй като те не наблюдават мейнстрийм медиите. А обществените мрежи може да не дават доста причини, само че най-бързо „ заразяват “, „ спояват “, „ построяват престижа да си един от нас “. И на трето място — появиха се политически дейни младежи от тяхното потомство, повдигащи тематики, които ги вълнуват. Създателят на „ Черна писта “ е най-често посочваният образец, само че има и други. Gen Z видя образно по какъв начин едни могат да вършат, а други — да подценяват смислени неща. И се засилва. Този диалог обаче е добре да го продължим след едни избори — предварителни или постоянни, тъй като огромното тестване пред това потомство ще е да се убеди, че би трябвало освен да стачкува, само че и да гласоподава.
Някои побързаха да изпратят Борисов и Пеевски в историята. Рано ли е за това?
Знаете ли, този въпрос ми се задава към този момент над 10 години. Мисля, че ще се пенсионирам с него (смее се). Ще ви отговоря по този начин - историята ни учи, че политическото дългоденствие зависи от последователите, не от съперниците. Истинското умеене е да знаеш по какъв начин да влезеш, по какъв начин да излезеш и с какво да останеш в историята.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ