Всички искат "Райнметал", освен България - ще загубим ли и тази стратегическа инвестиция?
От Румъния през Литва до Хърватия " Райнметал " уголемява наличието си. Само в България се преразглежда към този момент оповестеното партньорство, само че е подготвена да вдъхне живот на скандалния догово с " Боташ "
Емилия Милчева, Дойче веле
Докато Европа влага милиарди в отбранителната си промишленост, България изпраща разнообразни сигнали. Сделката с турската държавна компания " Боташ ", трансформирала се в знак на неблагоприятен държавен ангажимент и с насъбрани отговорности от над 360 млн. $, получава нов живот. Договорът с " Райнметал " обаче, който можеше да нарежда страната в eдна от най-бързо разрастващите се промишлености в Европа, влиза в режим на проверка.
Ако това е " стратегически форсайт ", напредъкът наподобява е прочут единствено на стеснен кръг във властта.
България нямала нужните пари
Какъв модел на индустриална политика следва България в миг, когато Европейският съюз трансформира отбранителната промишленост в стратегически приоритет? Само преди година президентът Румен Радев разиска с изпълнителния шеф на " Райнметал " Армин Папергер взаимния план с ВМЗ-Сопот за заводите за барут и боеприпаси и съобщи, че с тази инвестиция " България става част от европейската отбранителна екосистема ".
Предишният кабинет беше планувал 667 млн. евро за двете предприятия, като за 420 млн. eвро от тази сума се разчиташе на европейския механизъм SAFE. А в този момент Александър Пулев, министър на стопанската система в държавно управление с министър председател Румен Радев, заяви, че средства за такава инвестиция в бюджета за 2026 година няма. Съвместното сдружение " Иганово " се закрива. Разбра се, че преструктурирането на финансовия модел " ще отнеме много време ".
Всички желаят с " Райнметал "... с изключение на България
Според Министерството на стопанската система първичната скица, разчитаща на кредитния инструмент SAFE на Европейски Съюз, към този момент не може да обезпечи нужното финансиране в този тип. Защо това се открива едвам година след оповестяването на джойнт венчъра не е ясно.
Докато България преразглежда плана си, " Райнметал " форсира експанзията си в Източна Европа. През 2025 година немският тръст и Румъния се споразумяха за цех за барут във Виктория, окръг Брашов, на стойност 535 млн. евро. Строителството му би трябвало да стартира тази година, чака се откриване на 700 работни места, а Румъния ще употребява средства от SAFE, с цел да финансира част от плана. Одобрените ѝ от Европейски Съюз средства по самодейността за защита са 16. 680 милиарда евро, проектът на България е за петкратно по-малка сума.
Договореностите на Румъния с " Райнметал " включват още и локално произвеждане на бойната машина Lynx, цех за среднокалибрени муниции, логистични и сервизни мощности и център за образование.
В Литва немската компания строи цех за 300 млн. евро за 155-милиметрови снаряди. Балтийската страна изиска и втори за муниции по скица, която беше утвърдена и в България: 51% за немската компания, а останалите 49% - за държавни сдружения.
Наскоро и друга страна от Източна Европа заяви за публично-частно партньорство с " Рейнметал ". Хърватското сдружение " Док-Инг ” и немската компания ще създават последващо потомство самостоятелни и безпилотни наземни платформи за военни и охранителни приложения. Амбицията е Хърватия да се трансформира в европейски център за съвременни отбранителни технологии.
От Румъния през Литва до Хърватия " Райнметал " уголемява наличие. Само в България се преразглежда към този момент оповестеното партньорство. Вместо да капитализира невиждания европейски интерес към отбранителното произвеждане, страната рискува да остане единствено снабдител на обособени съставни елементи, вместо да бъде хазаин на нови високотехнологични производства.
И българските компании желаят да създават барут
След началото на войната в Украйна Европа изпитва изострен дефицит на барут. В България две частни оръжейни сдружения също развиват планове за такова произвеждане - ЕМКО, чийто притежател е оръжейният търговец Емилиян Гебрев, и " Арсенал " - Казанлък.
През март 2025 година Радев обществено отбрани план за частен цех за барут, без да посочва Гебрев по име. Той сподели, че повече от година български вложител желае да построи цех за барут, " само че има цялостен блокаж и от " сглобката ", и от държавното управление на Главчев ”. В изявление пред " Свободна Европа " някогашният боен министър Бойко Ноев сподели, че телефонно позвъняване на Делян Пеевски е спряло плана на Гебрев в напреднала фаза.
Фабриката е планувана върху терена на някогашния боен химически комбинат в Смядово и въпреки ДАНС на два пъти да утвърждава плана, до произвеждане на военни нитроестерни барути за артилерийски снаряди не се стига. Обектът не е включен в Списъка на стратегическите обекти от голяма важност за националната сигурност, което не му дава право на държавна защита.
За разлика от Гебрев, " Арсенал ", която е най-голямата частна оръжейна компания в България с близо 10 хиляди заети, не е оповестила обществено каквито и да било детайлности за плана си. Но информация за него въпреки всичко изтече.
Какви са целите на България?
Три разнообразни плана за фабрики за барут демонстрират едно - казусът не е неналичието на вложители. Европа търси нови индустриални мощности, българските компании - пазари, а задграничните концерни търсят сътрудници. Проблемът явно не е в неналичието на вложители, а в способността на страната да трансформира сходни планове в действителни производства. Докато другите страни употребяват европейските средства и войната като катализатор за индустриално развиване, в България стратегическите планове се сблъскват с непрозрачни решения, политически намеси и неочаквана смяна на държавните цели.
И тук контрастът с неизгодното съглашение с " Боташ " става най-видим. Проекти, които могат да донесат ново произвеждане, технологии и най-малко 1000 работни места, се отсрочват или блокират с обяснението " няма пари ". За сметка на това контракт, който всеки ден утежнява финансовото състояние на държавната газова компания, получава нов късмет при мъгливи вероятности за свързаности в енергетиката и превоза.
Докато Европа строи заводите на бъдещето, България ще продължава да изплаща сметката за " Боташ ".
Емилия Милчева, Дойче веле
Докато Европа влага милиарди в отбранителната си промишленост, България изпраща разнообразни сигнали. Сделката с турската държавна компания " Боташ ", трансформирала се в знак на неблагоприятен държавен ангажимент и с насъбрани отговорности от над 360 млн. $, получава нов живот. Договорът с " Райнметал " обаче, който можеше да нарежда страната в eдна от най-бързо разрастващите се промишлености в Европа, влиза в режим на проверка.
Ако това е " стратегически форсайт ", напредъкът наподобява е прочут единствено на стеснен кръг във властта.
България нямала нужните пари
Какъв модел на индустриална политика следва България в миг, когато Европейският съюз трансформира отбранителната промишленост в стратегически приоритет? Само преди година президентът Румен Радев разиска с изпълнителния шеф на " Райнметал " Армин Папергер взаимния план с ВМЗ-Сопот за заводите за барут и боеприпаси и съобщи, че с тази инвестиция " България става част от европейската отбранителна екосистема ".
Предишният кабинет беше планувал 667 млн. евро за двете предприятия, като за 420 млн. eвро от тази сума се разчиташе на европейския механизъм SAFE. А в този момент Александър Пулев, министър на стопанската система в държавно управление с министър председател Румен Радев, заяви, че средства за такава инвестиция в бюджета за 2026 година няма. Съвместното сдружение " Иганово " се закрива. Разбра се, че преструктурирането на финансовия модел " ще отнеме много време ".
Всички желаят с " Райнметал "... с изключение на България
Според Министерството на стопанската система първичната скица, разчитаща на кредитния инструмент SAFE на Европейски Съюз, към този момент не може да обезпечи нужното финансиране в този тип. Защо това се открива едвам година след оповестяването на джойнт венчъра не е ясно.
Докато България преразглежда плана си, " Райнметал " форсира експанзията си в Източна Европа. През 2025 година немският тръст и Румъния се споразумяха за цех за барут във Виктория, окръг Брашов, на стойност 535 млн. евро. Строителството му би трябвало да стартира тази година, чака се откриване на 700 работни места, а Румъния ще употребява средства от SAFE, с цел да финансира част от плана. Одобрените ѝ от Европейски Съюз средства по самодейността за защита са 16. 680 милиарда евро, проектът на България е за петкратно по-малка сума.
Договореностите на Румъния с " Райнметал " включват още и локално произвеждане на бойната машина Lynx, цех за среднокалибрени муниции, логистични и сервизни мощности и център за образование.
В Литва немската компания строи цех за 300 млн. евро за 155-милиметрови снаряди. Балтийската страна изиска и втори за муниции по скица, която беше утвърдена и в България: 51% за немската компания, а останалите 49% - за държавни сдружения.
Наскоро и друга страна от Източна Европа заяви за публично-частно партньорство с " Рейнметал ". Хърватското сдружение " Док-Инг ” и немската компания ще създават последващо потомство самостоятелни и безпилотни наземни платформи за военни и охранителни приложения. Амбицията е Хърватия да се трансформира в европейски център за съвременни отбранителни технологии.
От Румъния през Литва до Хърватия " Райнметал " уголемява наличие. Само в България се преразглежда към този момент оповестеното партньорство. Вместо да капитализира невиждания европейски интерес към отбранителното произвеждане, страната рискува да остане единствено снабдител на обособени съставни елементи, вместо да бъде хазаин на нови високотехнологични производства.
И българските компании желаят да създават барут
След началото на войната в Украйна Европа изпитва изострен дефицит на барут. В България две частни оръжейни сдружения също развиват планове за такова произвеждане - ЕМКО, чийто притежател е оръжейният търговец Емилиян Гебрев, и " Арсенал " - Казанлък.
През март 2025 година Радев обществено отбрани план за частен цех за барут, без да посочва Гебрев по име. Той сподели, че повече от година български вложител желае да построи цех за барут, " само че има цялостен блокаж и от " сглобката ", и от държавното управление на Главчев ”. В изявление пред " Свободна Европа " някогашният боен министър Бойко Ноев сподели, че телефонно позвъняване на Делян Пеевски е спряло плана на Гебрев в напреднала фаза.
Фабриката е планувана върху терена на някогашния боен химически комбинат в Смядово и въпреки ДАНС на два пъти да утвърждава плана, до произвеждане на военни нитроестерни барути за артилерийски снаряди не се стига. Обектът не е включен в Списъка на стратегическите обекти от голяма важност за националната сигурност, което не му дава право на държавна защита.
За разлика от Гебрев, " Арсенал ", която е най-голямата частна оръжейна компания в България с близо 10 хиляди заети, не е оповестила обществено каквито и да било детайлности за плана си. Но информация за него въпреки всичко изтече.
Какви са целите на България?
Три разнообразни плана за фабрики за барут демонстрират едно - казусът не е неналичието на вложители. Европа търси нови индустриални мощности, българските компании - пазари, а задграничните концерни търсят сътрудници. Проблемът явно не е в неналичието на вложители, а в способността на страната да трансформира сходни планове в действителни производства. Докато другите страни употребяват европейските средства и войната като катализатор за индустриално развиване, в България стратегическите планове се сблъскват с непрозрачни решения, политически намеси и неочаквана смяна на държавните цели.
И тук контрастът с неизгодното съглашение с " Боташ " става най-видим. Проекти, които могат да донесат ново произвеждане, технологии и най-малко 1000 работни места, се отсрочват или блокират с обяснението " няма пари ". За сметка на това контракт, който всеки ден утежнява финансовото състояние на държавната газова компания, получава нов късмет при мъгливи вероятности за свързаности в енергетиката и превоза.
Докато Европа строи заводите на бъдещето, България ще продължава да изплаща сметката за " Боташ ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ