От ромската махала на Сливен до прочутата зала Пиер Булез

От ромската махала на Сливен до фамозната зала " Пиер Булез " в Париж. Това е пътят на Сашо и Цоньо от плана " Музиката вместо улицата ". Повече от 10 години маестро Георги Калайджиев и преподавателите в школата оказват помощ на деца от гетото да повярват в силите си и посредством класическата музика да излязат от махалата. След няколко дни, двама от възпитаниците им ще свирят пред френския президент Еманюел Макрон, дружно с Парижката филхармония и още 120 деца от цяла Европа.

Щастливи и напрегнати. Така откриваме Сашо и Цоньо броени часове преди пътуването. Единият се кани да не спи, с цел да не закъснее, а другият към този момент е стегнал багажа си. За двете момчета Париж е сбъдната фантазия. И огромна отговорност.

Сашо - цигулар: Да покажем на целия свят, че в България има роми, турци и българи, които могат; да видят, че ние можем да сме едно.



Цоньо - цигулар: Че съм ромче и че ще преуспея в живота - това желая да знаят!



Момчетата не се плашат от неточности. Добре готови са и залагат на дисциплината. Съжаляват само за другите две деца от школата, които е трябвало да пътуват с тях, само че ще останат в Сливен. Тъй като родителите им отказали да ги имунизират.

Може би тези родители не осъзнават и не схващат защо става въобще дума. Те не знаят какво се предлага на тези деца, те не могат да го вдървен с главичките си въобще. Това го намирам за доста, доста тъжно, споделя Георги Калайджиев, цигулар и създател на плана.

В такива моменти си споделям, че всеки има път в живота си. Можеш да му предоставиш късмет, инструмент, уроци, които са безвъзмездни, само че не можеш да влезеш в техните души и фамилии. Ако те желаят, могат да го създадат, споделя Радка Кусева, учител по цигулка в школата.



Сашо и Цоньо са образец за това. Единият идва в школата когато е на 5.

Влязох от вратата и бях едно малко момче, което не знае да приказва български. Първо татко ми говореше с госпожата и след това ми правеше превод на турски, спомня си Сашо.

Другият е роден в Испания. Семейството му се връща у нас когато е на годинка.

Бях дребен и гледах Youtube клипчета и споделих на нашите, че желая да изсвирвам на инструмент - цигулка, споделя Цоньо.

Научил нотите и първата си песничка за месец. Най-трудни първоначално му били " празните струни ". Днес има зад тила си десетки концерти и една огромна фантазия:

Да бъда знаменит цигулар и да ме раздават по списания и по вестници, мечтае Цоньо.

Сашо учи в музикалното учебно заведение в Стара Загора. Признава, че оценките му не са най-хубавите, само че дава обещание вторият период да се поправи.

Аз имам вяра, че съм надарен, тъй като, в случай че не бях надарен нямаше да съм тука. И имам вяра, че имам още капацитет и би трябвало да го покажа.



Момчетата са имали шанса да свирят и в Германия. Преди първото излизане на сцената Сашо споделил, че се опасява. Маестро Калайджиев го успокоил и го посъветвал като чуе името си и тръгне към сцената, да го огледа в очите и самоуверено да се качи. Малкият цигулар не просто спрял до учителя си, само че и му намигнал. От което цялата аудитория избухнала в смях. И го обикнала. Завинаги.

Днес Сашо е подготвен да намигне и на френския президент. Знае, че Макрон е женен за по-възрастна жена. Намира го за обикновено. Заедно с Цоньо мечтаят да видят Айфеловата кула, Лувъра и Сена. Чували са за Мона Лиза и дават обещание да ми изпратят селфи с нея.

Жадуват да стигнат и до стадиона на ПСЖ. Все отново са момчета. Маестро Калайджиев дава обещание да ги заведе откакто научава, че са правилни почитатели на Килиан Мбапе. Историята им много наподобява на тази на френската футболна звезда. Дори има известна аналогия сред спортиста и Сашо. Дано и ориста да счита по този начин!