Община Пловдив противозаконно налагала данък върху местни такси
От решение на Административния съд в Пловдив излиза наяве, че незаконосъобразно е включено 20% Данък добавена стойност в цените за паркиране, слагане на скоби и репатриране на коли по разпоредба на Общинския съвет – Пловдив, заяви.
Общината години наред е начислявала налог върху локални такси – нещо, което законът категорично не разрешава. Въпреки това, Общинският съвет към този момент е приел нова разпоредба, която вкарва стойностите в лв. и евро в подтекста на идното прекосяване към единната европейска валута, само че съдържателно повтаря остарелия модел на облагане с Данък добавена стойност.
Преди дни сходен проблем е прегледан в Пловдивския административен съд по остарялата разпоредба. Магистратите са приели, че тези услуги съставляват локални такси, а не търговски действия, и затова по закон върху тях не може да се начислява налог. Решението идва години откакто жители завеждат дело против общината, а правосъдният акт удостоверява, че практиката да се събират такси с включен Данък добавена стойност опонира както на Закона за Данък добавена стойност, по този начин и на правилата на общественото ръководство.
Случаят стартира с тъжба на жител от Димитровград, подкрепена след това от още двама души, които постоянно посещават Пловдив и заплащат за паркиране. Те показват касови бележки, доказващи, че общината начислява Данък добавена стойност върху сумите, събирани за „ синя зона “, слагане на скоби и репатриране. Съдът приема, че въпреки жалбоподателите да не са поданици на града, те имат юридически интерес, защото действително заплащат таксите и са наранени от наличието на наредбата.
В решението си магистратите показват, че дейностите по организация на паркирането и контрола върху него са напълно от компетентността на общината като орган на власт, а не са стопанска услуга, осъществявана на пазарен принцип.
Според Закона за Данък добавена стойност, държавните и локалните органи не са данъчно задължени лица, когато работят като органи на власт, а не като търговци. Това значи, че техните административни услуги – в това число определянето и събирането на локални такси – не подлежат на облагане с Данък добавена стойност.
Съдът приема, че включването на 20% Данък добавена стойност в тези цени е незаконосъобразно, защото общината прави дейностите по паркиране и репатриране в качеството си на орган на власт, а не като търговски индивид. Така актът на Община Пловдив е анулиран в тази част, а институцията е наказана да заплати разноските по делото.
Жалбоподателите имат право да изискат обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), защото са платили суми над дължимото.
Общината години наред е начислявала налог върху локални такси – нещо, което законът категорично не разрешава. Въпреки това, Общинският съвет към този момент е приел нова разпоредба, която вкарва стойностите в лв. и евро в подтекста на идното прекосяване към единната европейска валута, само че съдържателно повтаря остарелия модел на облагане с Данък добавена стойност.
Преди дни сходен проблем е прегледан в Пловдивския административен съд по остарялата разпоредба. Магистратите са приели, че тези услуги съставляват локални такси, а не търговски действия, и затова по закон върху тях не може да се начислява налог. Решението идва години откакто жители завеждат дело против общината, а правосъдният акт удостоверява, че практиката да се събират такси с включен Данък добавена стойност опонира както на Закона за Данък добавена стойност, по този начин и на правилата на общественото ръководство.
Случаят стартира с тъжба на жител от Димитровград, подкрепена след това от още двама души, които постоянно посещават Пловдив и заплащат за паркиране. Те показват касови бележки, доказващи, че общината начислява Данък добавена стойност върху сумите, събирани за „ синя зона “, слагане на скоби и репатриране. Съдът приема, че въпреки жалбоподателите да не са поданици на града, те имат юридически интерес, защото действително заплащат таксите и са наранени от наличието на наредбата.
В решението си магистратите показват, че дейностите по организация на паркирането и контрола върху него са напълно от компетентността на общината като орган на власт, а не са стопанска услуга, осъществявана на пазарен принцип.
Според Закона за Данък добавена стойност, държавните и локалните органи не са данъчно задължени лица, когато работят като органи на власт, а не като търговци. Това значи, че техните административни услуги – в това число определянето и събирането на локални такси – не подлежат на облагане с Данък добавена стойност.
Съдът приема, че включването на 20% Данък добавена стойност в тези цени е незаконосъобразно, защото общината прави дейностите по паркиране и репатриране в качеството си на орган на власт, а не като търговски индивид. Така актът на Община Пловдив е анулиран в тази част, а институцията е наказана да заплати разноските по делото.
Жалбоподателите имат право да изискат обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), защото са платили суми над дължимото.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ