ОТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЩААвторът на текста се представя с псевдонима Чичо

ОТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЩА

Авторът на текста се показва с псевдонима „ Чичо Пенчо “

Довчерашните борци против монопола на Лукойл през днешния ден го пазят, вместо да дерегулират складовете. Всичко разказано по-долу е известно, само че не систематизирано. Отдавна е известно, че Лукойл не заплаща корпоративен налог в България, защото не осъществя облага от активността си. Руснаците единствено управляват Данък Добавена Стойност (ДДС) чрез внасянето на това, което ние плащаме по бензиностанциите. Когато идва на власт

Асен Василев, употребявайки жълтопаветната обсесия по всичко съветско, подрежда на обичания си културист в Национална агенция за приходите да провежда инспекция на рафинерията. Това не е първата: помните имаше едни ревизионни актове, за които „ Да, България “ несполучливо се бодри даже в съда да получи по достъп до информация и даже Спецов им ги отхвърли.

Та Асен стартира инспекция, Спецов се хвали по медиите, а на края инспекцията е затворена. За всичко това в детайли написа Кадиев по Facebook и няма да го преразказваме.

Двете изменничества на Асен

В рамките на инспекция се гледа избран интервал, който по-късно не може още веднъж да се изследва. Съответно транзакциите през него не могат повече да се ревизират, тъй като каквото се установи, това остава. За това, до момента в който тече инспекцията Национална агенция за приходите, а посредством тях Асен държи руснаците за … сещате се защо. И вместо да ги проверява действително, както се пробвала да стори предходната администрация, чийто инспекционен акт Да,БГ търсеше, Асен прави ужасно изменничество, като приема позицията на руснаците по две точки:

Първо, приема голямата им финансова инвестиция в съоръжение, която изцежда всяка опция за облага в предстоящ миг (Кадиев и това е описал, Красен Станчев също, само че Асен го повтаря и след ГЕРБ).

Второто и надалеч по-важно, за което самият Асен неведнъж се хвали по медиите, без никой да му опонира, е че той приема позицията на българското дружество в групата от компании на Лукойл и надлежно целият бизнес модел. В една публикация Красен Станчев го разказва, а в този момент мълчи. Това изменничество се реализира посредством приемането без забележки на отчета за трансферно ценообразуване на рафинерията. Хвалбата на Асен демонстрира неговата непросветеност, само че никой не го изобличава тогава.

Защо Лукойл са на загуба?

Отдавна е известно, че за облагата от активността си в България руснаците не заплащат корпоративни налози. Режимът на облагане с корпоративен налог е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане. Врътката е освен във обстоятелството на голяма инвестиция в ДМА – машини и софтуерно обновяване. Другата причина е, че работят на загуба, макар монополната си позиция като отвесно интегрирано дружество.

Но по какъв начин по този начин? Ами като Кремиковци: ползват схемата „ вход-изход “ – купуват суровината на непазарни цени, преработват я и продават нефтопродуктите на свързани с тях компании (дружеството майка в Швейцария или Нидерландия или където сега е изгодно). Съответното задгранично сдружение пък продава готовата продукция на естествени цени и облагата от разликата остава в съответната преференциална пълномощия. Ние нищо не получаваме, съответните ръководещи подвигат плещи и ни успокояват, че това е елементарна пазарна логичност и всичко е законно.

През това време на хартия тече внос-износ на течни горива, които постоянно сменят единствено притежателя си, само че не и цистерната. Е, може да отбележим 200-300% растеж в експорт за Малта, само че това са единични удари.

Но защото „ вход-изход “ далаверата е известна освен на Кремиковци или в пост-съветското пространство, то по света са измислили и антидот – трансферно ценообразуване.

ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

Този термин е въведен у нас относително скоро и не инцидентно лиши години да бъде призната сходна регулация, която действително пречи на гореописаната спекулация. Липсата на сходна уредба дава опция за непрозрачни покупко-продажби сред свързани лица (фирми) и по този начин се източват предприятия у нас. Докато в белия свят компания Х, част от група компании, изготвят отчет за трансферни цени, който да потвърди дали покупко-продажбите сред всичките сдружения са подписани по междинни пазарни цени, у нас това го нямаше. За да се потвърди, че цената е пазарна, се употребяват бази данни, налични единствено до интернационалните консултантски компании. Чрез тях се вършат съпоставения с хиляди компании. Например една компания продава сол на компания майка. Чрез отчета мултинационалните консултанти ще потвърдят, че междинната цена (надценка) за сходни компания с сходен профил, на която по принцип продават, е с избрана облага и това е относимо по съответни критерии, тъй че печалбата/загубата е изцяло пазарна. Съответно има способи да се потвърди и отклоняване от пазарните цени, като се дават причини посредством функционален разбор дали дадена компания да вземем за пример поема икономически риск или работи единствено на ишлеме. Така че този статут на дадена компания в границите на групата дефинира с каква норма на облага тя може да оперира, надлежно дали ще е на облага и в коя пълномощия ще остане тя.

Организация за икономическо съдействие и развиване изготвя съответни правила за тези трансферни цени. Веднъж признати, те дават релативно универсални критерии, позволяващи на данъчните органи да поправят цените за множеството трансгранични вътрешногрупови покупко-продажби.

Правилата разрешават на свързани лица да дефинират цени по друг метод, само че данъчните могат да поправят тези цени за задачите на изчисляването на данъчните отговорности. Дори нашият закон разрешава корекции от Национална агенция за приходите в случай че се заобикаля или укрива налог. Правилата нормално изискват данъчно задълженото лице да изготви личен отчет (от интернационалните консултантски компании, които носят и отговорност като самостоятелен гарант). В него се дефинира пазарното равнище, функционалностите, рисковете и изискванията за продажба на транзакциите или дейностите на обвързваните лица, които да бъдат рационално сравними с сходни основни детайли във връзка с сравними транзакции с несвързани лица. Докладът се показва с данъчната декларация, въз основата на които данъчните вършат и промяна.

Повечето системи разрешават потреблението на голям брой способи за установяване трансферни цени. Сред постоянно употребяваните способи са „ методът на сравнимите неконтролирани цени “, „ разноски плюс “, „ препродажна цена или надценка “ и способи, основани на доходност. За да се дефинира кой модел да се приложи, се проучва дали транзакциите са сравними на база дали естеството на продукта/услугата са сравними, съпоставя се рискът и функционалността, изискванията, пазарното равнище, географията и икономическите условия, тестват се цените и следва да се приложи този способ, който е най-адекватен.

Най-често прилаганият способ е този на „ на сравнимата неконтролирана цена “ (CUP). При този транзакционен способ се дефинира справедливата цена, като се употребяват цените, начислени в сравними транзакции сред несвързани страни. По принцип Организацията за икономическо сътрудничество и раз и множеството страни, които следват насоките им, смятат метода CUP за най-прекия способ, при изискване че всевъзможни разлики сред следените и неконтролираните транзакции нямат значителен резултат върху цената или техните резултати могат да бъдат оценени и могат да бъдат направени съответните корекции на цената. Например: съпоставим нашата рафинерия с тази в Румъния и тн. Има и способ на цената при  препродажба (RPM): стоките постоянно се оферират от продавач или се купуват от търговец на дребно до/от несвързани страни на общоприета "каталожна " цена минус закрепена отстъпка. Друг способ е този на брутния марж: сходен на метода на препродажната цена, приет в няколко системи. Може да се употребява и способ, основани на облага.

Вместо всичко това, Асен приема методът „ разноски плюс “: стоките или услугите, се правят оценка непрекъснато по действителната индустриална цена, образувана от разноски (ток, заплати и тн) плюс закрепена надценка (напр. 5%), който е най-просто ишлеме, особено за колониалните страни, които нямат никакво ноу-хау, а фирмите им са слаби, лишени от финансиране и тн. Този модел не дава отговор на структурата на предприятието, което има лични хранилища за суровината, за подготвена продукция и де факто оперира целият развой от разтоварването на кораба до бензиноколонката.

“Лукойл Нефтохим Бургас ” сменя бизнес модела си и със задна дата - от 1 януари тази година, рафинерията минава на ишлеме. Това излиза наяве от финансовия доклад на сдружението за 2020 година

Така излиза, че при ГЕРБ Национална агенция за приходите са защитили публичния интерес, издавайки ревизионните актове, които „ Да, България “ се пробва да разгласява, което се признава и от Асен, само че той самият не го пази.

Ударът на Асен

Точно тук Асен прецаква страната и безочливо афишира това за извънреден триумф. Дали от недоумение, дали от зла предумисъл или нелепа композиция от двете, само че страната приема напълно позицията на Лукойл и утвърждава отчета им за трансферни цени. Фундаменталното на това изменничество се състои в това, че по този начин се фиксира бизнес модела за години напред и доста мъчно (невъзможно) да се отбрани позиция, че този бизнес модел след да се промени. Трябва да има някаква смяна в бизнес процесите, в активите на сдружението или нещо сходно, с цел да може да се промени и метода на образуване на облагата. Така се дефинира по какъв начин ще оперира години наред рафинерията.

Така проверката от времето на Асен освен приема без забележки размера на финансовата инвестиция (която ще яде години наред печалбата), само че и метода на работа на предприятието в групата точно по схемата „ вход-изход “. И от тук насетне няма мърдане – или би трябвало да се преструктурира тотално подхванато, тъй че да се одобри, че има различен вид бизнес конструкция, или би трябвало да се наруши законът, че да се промени.

Драмата с дерогацията

Това е странична тематика за похищение на вниманието. Вече „ Дневник “ ни изясни, че „ Лукойл “ няма по какъв начин да работи без съветски петрол поради логистиката. Но драмата е измислена  за похищение на внимание. Просто е: откакто Асен е „ свалил гащите на Държавата “, той лишава страната от потребен ход против Лукойл. Като стартира войната, той просто им става прислужник. И подписва договорка (както удостовери Киро) – вие не си прихващате загубите, ние ви узаконяваме съветския петрол и пред хората представяме, че сме създали нещо, само че действително нищо не се е трансформирало. Само дето облагата е микроскопична, тъй като сме одобрили бизнес модела на работа с трансферните цени, при който Нефтохим не носи риск и е елементарен ишлемяр с 4-5% облага. Съответно облагата е 20-30 млн., колкото огромен магазин.

Доказателството е във обстоятелството, че в тази скица Държавата даже не може да каже, че Лукойл купува на ниска цена Уралс, тъй като не Лукойл го купува. Купува Литаско и го дава на ишлеме на Нефтохима да го обработи. На какъв брой купува Литаско е все едно. На хартия е колкото е цената на Брент, нищо че Уралсът е 20 евро по малко. Това изобщо няма значение. Защото Литаско носи рискът, високите застрахователни награди, заплахата от мини и укродорновете в Черно море, от войната и волатилността, от неналичието на танкери. Литаско дори носи риска от неналичието на кей, който сякаш им е лишен. Та като стана дума за Росенец да отбележим, че лишавайки Лукойл от кей отново слага Нефотхима в позиция ишлемяр. Реално това си беше дружество с пристан, склад сурова продукция, цялостно интегриран бизнес развой, продуктопровод, складови бази и дистрибуторска мрежа. Подобна сложна бизнес конструкция няма по какъв начин да работи на ишлеме, тъй като има всички

лостове в едно дружество.

Разграждайки тази бизнес конструкция се губи аргументът, че бизнес позицията на предприятието в групата е друга, надлежно е друг и моделът на трансферни цени.

Съответно и фискален резултат от дерогацията няма и от там потегля абсурдът. Нефтохимът не носи риск, работи на ишлеме, надлежно няма и облага, няма и доход за Национална агенция за приходите. Цялото напрягане от предходната седмица е комбинация от боязън, цялостна непросветеност и празно натягане пред външния фактор. За това стигаме до обстановка, в която Денков и всички демократични медии бранят Асен, посредством отбрана за Лукойил.

Всичко разказано тук може елементарно да се ревизира и от дълго време е оповестено в медиите. Казвали са го обществено и забърканите, единствено че захаросано. ГФО са забележими в Търговския указател.