КОРЕЯ - ДАЛЕЧНА И БЛИЗКА
От редактора
Скъпи читателю!
Корейската просвета и народопсихология наподобяват прекомерно далечни и разнообразни. Но единствено на пръв взор, както ще ни убеди разказът на Со Хаджин " Яхта ", показан от Стоил Рошкев. А в " логиката на психиката на дъжда " ще ни потопи новата едноименна стихосбирка на Красимир Власев.
Приятно четене!
Стоил РОШКЕВ
Вече над 30 години, откогато България е открила дипломатически връзки с Република Корея. За това време ползата на българите към корейската просвета и литература нараства от ден на ден. Тази година, в границите на 32-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред двете страни, Институтът за преводна активност в Република Корея и Корейският ъгъл на Столичната библиотека проведоха показване на описа " Яхта " на актуалната корейска писателка Со Хаджин. Любопитното е, че колкото и на пръв взор да наподобява не толкоз непосредствен до българската народопсихология, този текст се оказва в последна сметка изумително еднакъв с нашите фантазии и въжделения, с нашия мироглед: " Яхта " на Со Хаджин е майсторски написан роман.
Още от първото изречение читателското внимание е притеглено от авторовия гений да увлича. Творбата стартира в диалогична форма - брачният партньор на основната героиня я приканва да обмисли преместването им от къщата, в която живеят. Докато тя мисли, излиза наяве, че мъжът й желае да продаде къщата и да купи яхта. " Съмнявам се към този момент, че е с всичкия си ", изумена е брачната половинка. От този момент насетне думата " яхта " стартира да се трансформира в описа в изобилен източник на смисли. Яхтата - знак на свободолюбивия дух и контрапункт на къщата, която е " задушна едноетажна ". Яхтата - съвсем непрекъснат сателит в мислите на основната героиня. Яхтата - която от обект се трансформира надали не в индивид.
Но това е единствено дребна част от превъзходната творба на Со Хаджин. Забележително е по какъв начин писателката съумява да реализира симетричност в повествованието с постоянно асиметрични решения. Плавният роман се редува с неочаквани смени в посоката на придвижване. Досущ като умел капитан на кораб в океана, авторката смогва да изненадва с непредвидени, само че уместни ходове при ръководството на текста, и най-важното - удържа с убеденост на белетрист от международна големина читателския интерес. Веднъж почнали да четете този текст, не можете да го оставите, до момента в който не стигнете до пленителния му край. Со Хаджин ще ви насочва ту през " безветрени региони ", ту през рисков шквал. Ще ви води през високи талази и ще ви остави задоволени, че сте имали щастието да изминете това зашеметяващо литературно странствуване.
Разказът е в първо лице. Главната героиня на име Йонхи е редактор в малко издателство. Въпреки че брачният партньор й я счита за скучна, излиза наяве, че това напълно не е по този начин. Заедно с мъжа си тя е странствала из света, даже синът й е роден в Америка през едно от пътешествията им. Но тя от дълго време е приела подредения си метод на живот в Сеул и не е склонна на опасности, с изключение на във фантазиите си, и то единствено от време на време. Но не щеш ли в описа се появява и различен воин - другар на мъжа й, който " като че ли върви с надпис " друмник " на челото си ". Именно той е вдъхновителят на брачна половинка й за яхтата и го съблазнява да пътуват до Флорида, а оттова да се върнат по море с въпросния кораб. На собствен ред и брачният партньор на Йонхи я увещава да се включи в приключението. Нещо повече, скитникът дава собствен разказ на Йонхи да го чете, а той надминава упованията й - харесва й. Идва миг, когато 19-годишният наследник на Йонхи Минсу не се прибира до доста късно една вечер. Тя го открива в клуб за компютърни игри. След още няколко спокойни епизода на работа, четене на ръкописи и изпращането на племенника на Йонхи в казармата, синът й внезапно отново изчезва. Почва конкуренция с времето в задъхано търсене на Минсу.
Ще се впечатлите от красиво вплетения претекст за родителската обич, пред която отстъпва всичко друго. Не е инцидентен може би и фактът, че в целия текст единствените субекти, посочени със лични имена, са основната героиня Йонхи, синът й Минсу и яхтата " Енихем ". Останалите герои като че ли се оказват маски с функционалности на актанти. По тоя метод се образува самобитна триада (Йонхи-Минсу- " Енихем " ) - " триада на главния смисъл ".
И по този начин, кое е това, което прави Со Хаджин публицист от международна големина? Отговорът е: геният й, присъщ за най-големите създатели, да орелефяват един сюжет, до момента в който обрисуват различен. Малцина го умеят. Така, четейки за яхтата, а около нея за грижите на основната героиня към работата и къщата, виждаме, че най-важното в описа е нещо друго. И въпреки всичко... ще поеме ли Йонхи на път с яхтата? Сигурен съм, че читателите на този роман, който към този момент е преведен на български, ще го препрочитат постоянно и по-късно, тъй като " Яхта " е от оня вид текстове, които биха красели всяка антология на международните разкази, написани от най-хубавите писатели на планетата. И както се вижда, в действителност Корея - колкото и далечна, толкоз е и близка до нас, българите.
Скъпи читателю!
Корейската просвета и народопсихология наподобяват прекомерно далечни и разнообразни. Но единствено на пръв взор, както ще ни убеди разказът на Со Хаджин " Яхта ", показан от Стоил Рошкев. А в " логиката на психиката на дъжда " ще ни потопи новата едноименна стихосбирка на Красимир Власев.
Приятно четене!
Стоил РОШКЕВ
Вече над 30 години, откогато България е открила дипломатически връзки с Република Корея. За това време ползата на българите към корейската просвета и литература нараства от ден на ден. Тази година, в границите на 32-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред двете страни, Институтът за преводна активност в Република Корея и Корейският ъгъл на Столичната библиотека проведоха показване на описа " Яхта " на актуалната корейска писателка Со Хаджин. Любопитното е, че колкото и на пръв взор да наподобява не толкоз непосредствен до българската народопсихология, този текст се оказва в последна сметка изумително еднакъв с нашите фантазии и въжделения, с нашия мироглед: " Яхта " на Со Хаджин е майсторски написан роман.
Още от първото изречение читателското внимание е притеглено от авторовия гений да увлича. Творбата стартира в диалогична форма - брачният партньор на основната героиня я приканва да обмисли преместването им от къщата, в която живеят. Докато тя мисли, излиза наяве, че мъжът й желае да продаде къщата и да купи яхта. " Съмнявам се към този момент, че е с всичкия си ", изумена е брачната половинка. От този момент насетне думата " яхта " стартира да се трансформира в описа в изобилен източник на смисли. Яхтата - знак на свободолюбивия дух и контрапункт на къщата, която е " задушна едноетажна ". Яхтата - съвсем непрекъснат сателит в мислите на основната героиня. Яхтата - която от обект се трансформира надали не в индивид.
Но това е единствено дребна част от превъзходната творба на Со Хаджин. Забележително е по какъв начин писателката съумява да реализира симетричност в повествованието с постоянно асиметрични решения. Плавният роман се редува с неочаквани смени в посоката на придвижване. Досущ като умел капитан на кораб в океана, авторката смогва да изненадва с непредвидени, само че уместни ходове при ръководството на текста, и най-важното - удържа с убеденост на белетрист от международна големина читателския интерес. Веднъж почнали да четете този текст, не можете да го оставите, до момента в който не стигнете до пленителния му край. Со Хаджин ще ви насочва ту през " безветрени региони ", ту през рисков шквал. Ще ви води през високи талази и ще ви остави задоволени, че сте имали щастието да изминете това зашеметяващо литературно странствуване.
Разказът е в първо лице. Главната героиня на име Йонхи е редактор в малко издателство. Въпреки че брачният партньор й я счита за скучна, излиза наяве, че това напълно не е по този начин. Заедно с мъжа си тя е странствала из света, даже синът й е роден в Америка през едно от пътешествията им. Но тя от дълго време е приела подредения си метод на живот в Сеул и не е склонна на опасности, с изключение на във фантазиите си, и то единствено от време на време. Но не щеш ли в описа се появява и различен воин - другар на мъжа й, който " като че ли върви с надпис " друмник " на челото си ". Именно той е вдъхновителят на брачна половинка й за яхтата и го съблазнява да пътуват до Флорида, а оттова да се върнат по море с въпросния кораб. На собствен ред и брачният партньор на Йонхи я увещава да се включи в приключението. Нещо повече, скитникът дава собствен разказ на Йонхи да го чете, а той надминава упованията й - харесва й. Идва миг, когато 19-годишният наследник на Йонхи Минсу не се прибира до доста късно една вечер. Тя го открива в клуб за компютърни игри. След още няколко спокойни епизода на работа, четене на ръкописи и изпращането на племенника на Йонхи в казармата, синът й внезапно отново изчезва. Почва конкуренция с времето в задъхано търсене на Минсу.
Ще се впечатлите от красиво вплетения претекст за родителската обич, пред която отстъпва всичко друго. Не е инцидентен може би и фактът, че в целия текст единствените субекти, посочени със лични имена, са основната героиня Йонхи, синът й Минсу и яхтата " Енихем ". Останалите герои като че ли се оказват маски с функционалности на актанти. По тоя метод се образува самобитна триада (Йонхи-Минсу- " Енихем " ) - " триада на главния смисъл ".
И по този начин, кое е това, което прави Со Хаджин публицист от международна големина? Отговорът е: геният й, присъщ за най-големите създатели, да орелефяват един сюжет, до момента в който обрисуват различен. Малцина го умеят. Така, четейки за яхтата, а около нея за грижите на основната героиня към работата и къщата, виждаме, че най-важното в описа е нещо друго. И въпреки всичко... ще поеме ли Йонхи на път с яхтата? Сигурен съм, че читателите на този роман, който към този момент е преведен на български, ще го препрочитат постоянно и по-късно, тъй като " Яхта " е от оня вид текстове, които биха красели всяка антология на международните разкази, написани от най-хубавите писатели на планетата. И както се вижда, в действителност Корея - колкото и далечна, толкоз е и близка до нас, българите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ