Иво Прокопиев: Делегитимира се идеята, че може законно да успееш в България
От работещо на загуба дружество при придобиването му през 2000 година за идващите 13 години " Каолин " стана водач на пазара на първични материали за стъкларската и керамичната индустрия в Източна Европа, само че Комисията за лишаване на нелегално добито имущество под натиска на прокуратурата не се интересува от това, декларира в изявление за уеб страницата " Терминал 3 " Иво Прокопиев, съиздател на " Дневник " и " Капитал ".
На въпрос за офанзивата против него той споделя, че главната причина е самостоятелната позиция на двете медии, само че тя е почнала още през 2009 година при първото по-сериозно следствие за КТБ.
" Сега обаче тя цели и нещо друго. Да делегитимира концепцията за предприемачество, концепцията, че е допустимо по легален метод да успееш в България ", споделя Прокопиев. Той се връща към " Каолин " и показва, че при придобиването на сдружението от " Алфа финанс " през 2000 година то е било на сериозна оперативна загуба и с годишен оборот от към 14-15 млн. лв.. " За 13-те години, в които " Алфа финанс " беше мажоритарен притежател, инвестирахме над 120 млн. лв. във компанията, половината от които привлечени от вложители на финансовия пазар. Построихме 27 км газопровод, с цел да се смени скъпото и мръсно дизелово гориво. Придобихме трите съперника в Сърбия – " Копови ", Уб; " Сърбокварц ", Зайчар, и завода " Бяла река " в едноименния град. Построихме най-модерния за времето в Европа цех за стъкларски пясък в Чернигов, Украйна, за пазарите в Русия, Украйна и Беларус. Разработихме друго находище в Орехов, Запорожие. Бяха създадени десетки нови високотехнологични артикули. Развихме мощни търговски структури и станахме водач и на пазари, където нямахме произдводство – в Турция, Италия, Румъния, Гърция, Македония, Египет ", споделя Прокопиев.
Той показва, че към " Каолин " се сътвори клъстер на стъкларската и керамичната промишленост и поради надеждността на суровините в страната стъпиха нови вложители като " Шишеджам " в Търговище, " Сен Гобен " в Калъраш и " Керос " в Русе, а съществуващи компании са нараснали индустриалния си потенциал. " Бяха открити хиляди нови работни места. Бяха платени десетки милиони налози и осигуровки на страната. От една полуфалирала компания в Разградско " Каолин " стана водач на пазара на първични материали за стъкларската и керамичната индустрия в Източна Европа ", напомня той. Добавя, че при продажбата през 2013 година оборотът на " Каолин " е в размер на 160 млн. лева, или повече от 10 пъти, в сравнение с при придобиване на контролния пакет.
" Каолин " има една от най-успешните следприватизационни истории в България. Разказвам това, с цел да се види, че триумфът в бизнеса идва с вярна тактика и дългогогодишни старания на един доста надарен управнически екип. Много компании бяха в обстановката на " Каолин " в края на 90-те. Някои излязоха от рецесията, тъй като попаднаха на предприемчиви и способни притежатели, доста други обаче не съумяха ", споделя Прокопиев.
" КОНПИ под натиска на прокуратурата обаче не се интересува от това. Не се интересува, че тази сполучлива договорка е проверявана неведнъж, в това число и от съда, който на три инстанции постанови, че няма никакви нарушавания. За модела " Пеевски " е значимо всички да са с неприятна известност и гласоподавателите да са комплицирани. Ако всички са окаляни няма опция, в случай че няма опция, в никакъв случай няма да има смяна ", прибавя той.
На въпрос какво би трябвало да се направи, с цел да притегля България вложения той дава отговор - " Трябва да има господство на правото. Да има правила и страната да остави на частния бранш да прави хъбове и да построява енергийни мощности ".
" Задачата на държавното управление е да сътвори правилник за свободна търговия и свободна конкуренция. Не единствено в енергетиката, а в цялата стопанска система. Другото вложителите го схващат доста по-добре от министрите и премиера ", споделя Иво Прокопиев.
На въпрос за офанзивата против него той споделя, че главната причина е самостоятелната позиция на двете медии, само че тя е почнала още през 2009 година при първото по-сериозно следствие за КТБ.
" Сега обаче тя цели и нещо друго. Да делегитимира концепцията за предприемачество, концепцията, че е допустимо по легален метод да успееш в България ", споделя Прокопиев. Той се връща към " Каолин " и показва, че при придобиването на сдружението от " Алфа финанс " през 2000 година то е било на сериозна оперативна загуба и с годишен оборот от към 14-15 млн. лв.. " За 13-те години, в които " Алфа финанс " беше мажоритарен притежател, инвестирахме над 120 млн. лв. във компанията, половината от които привлечени от вложители на финансовия пазар. Построихме 27 км газопровод, с цел да се смени скъпото и мръсно дизелово гориво. Придобихме трите съперника в Сърбия – " Копови ", Уб; " Сърбокварц ", Зайчар, и завода " Бяла река " в едноименния град. Построихме най-модерния за времето в Европа цех за стъкларски пясък в Чернигов, Украйна, за пазарите в Русия, Украйна и Беларус. Разработихме друго находище в Орехов, Запорожие. Бяха създадени десетки нови високотехнологични артикули. Развихме мощни търговски структури и станахме водач и на пазари, където нямахме произдводство – в Турция, Италия, Румъния, Гърция, Македония, Египет ", споделя Прокопиев.
Той показва, че към " Каолин " се сътвори клъстер на стъкларската и керамичната промишленост и поради надеждността на суровините в страната стъпиха нови вложители като " Шишеджам " в Търговище, " Сен Гобен " в Калъраш и " Керос " в Русе, а съществуващи компании са нараснали индустриалния си потенциал. " Бяха открити хиляди нови работни места. Бяха платени десетки милиони налози и осигуровки на страната. От една полуфалирала компания в Разградско " Каолин " стана водач на пазара на първични материали за стъкларската и керамичната индустрия в Източна Европа ", напомня той. Добавя, че при продажбата през 2013 година оборотът на " Каолин " е в размер на 160 млн. лева, или повече от 10 пъти, в сравнение с при придобиване на контролния пакет.
" Каолин " има една от най-успешните следприватизационни истории в България. Разказвам това, с цел да се види, че триумфът в бизнеса идва с вярна тактика и дългогогодишни старания на един доста надарен управнически екип. Много компании бяха в обстановката на " Каолин " в края на 90-те. Някои излязоха от рецесията, тъй като попаднаха на предприемчиви и способни притежатели, доста други обаче не съумяха ", споделя Прокопиев.
" КОНПИ под натиска на прокуратурата обаче не се интересува от това. Не се интересува, че тази сполучлива договорка е проверявана неведнъж, в това число и от съда, който на три инстанции постанови, че няма никакви нарушавания. За модела " Пеевски " е значимо всички да са с неприятна известност и гласоподавателите да са комплицирани. Ако всички са окаляни няма опция, в случай че няма опция, в никакъв случай няма да има смяна ", прибавя той.
На въпрос какво би трябвало да се направи, с цел да притегля България вложения той дава отговор - " Трябва да има господство на правото. Да има правила и страната да остави на частния бранш да прави хъбове и да построява енергийни мощности ".
" Задачата на държавното управление е да сътвори правилник за свободна търговия и свободна конкуренция. Не единствено в енергетиката, а в цялата стопанска система. Другото вложителите го схващат доста по-добре от министрите и премиера ", споделя Иво Прокопиев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




