В Народния театър хъшовете се избират според партийната принадлежност на актьорите
От профила във Facebook на Мартин Табаков
В Народния спектакъл хъшовете се избират съгласно партийната принадлежност на актьорите. В Нов български университет академични учител се държи като партиен зилот. В бТВ известна журналистка попива госта си с такова майчинско внимание, като че ли сменя памперсите на личната си рожба.
И всички те като годишна продукция на Демократична България в общественото пространство, несъмнено, съдържат претенцията да са хайлайф. Елитът обаче е функционално интелигибилен, т.е. възприема заобикалящата го среда съгласно интелектуалната си вътрешен глас. Но интелигибилността на Демократична България е като рутер с къси талази: изпраща и възприема информация единствено от непосредственото си обграждане. Рутер с подобен периметър ражда чудовища – в университетската зала пропагандата изяжда преподаването; на сцената изява намират единствено актьорите, които не са врагове на народа, а публицистиката е майка или мащеха съгласно политическата конгениалност сред питащия и отговарящия.
С такова държание обаче интелектуалният релеф на Демократична България последователно оправдава това, което ненавижда. Явно някъде по пътя им умните са ги оставили и са останали единствено красивите. Как другояче може да сбъркаш театъра с футболния мач, освирквайки който и да било.
Знаете ли по какъв начин Екрем Имамоглу съумява да завоюва (при това, два пъти) кметските избори в Истанбул през 2019-та година (градът е в ръцете на политическия ислям от 1994-та година)? Неговият щаб издава партиен пасквил – Книга на радикалната обич, до момента в който самият Имамоглу дава обещание на съгражданите си, че „ her şey çok güzel olacak ” (всичко ще бъде наред!). По думите на един от стратезите на акцията, Атеш Башсой, „ ние разбрахме, че не можем да променим Ердоган. Затова взехме решение да продължим борбата като променим себе си ”. В какво се състои смяната? Екрем Имамоглу, който е част от елитарната народно-републиканска партия, основана от Ататюрк като антитеза на народа и демокрацията, отхвърля да громи ислямистите и кюрдите като мръсни, невежи, терористи и така нататък
Представете си единствено: на фона на това, че в Турция обичайно 2/3 от електората се дефинира като консервативно/националистически, Имамоглу взема решение да не зачеркне това болшинство от хора; вместо да им изясни с гадност, че поради социално-културната отдалеченост сред тях и него, те се класифицират като най-вече елементарни отрепки, той им споделя, че ги обича. Ако смятате, че това е наивно и неуместно, пробвайте се да надделеете върху властническата машина на Ердоган; освен това в Мека-та на президента, Истанбул.
Просто Имамоглу знае, че партията на президента Ердоган може да бъде победена, единствено в случай че не се играе по свирката й; когато обществото бъде разделяно – на ислямисти против секуларисти, на турци против кюрди, на народ против хайлайф – ти обединявай; на всеки разлом, който Ердоган начертава, Имамоглу построява по един мост. Четири години по-късно кметът на Истанбул продължава да е измежду най-популярните политици в Турция.
Чисто идеологически, аз не одобрявам Екрем Имамоглу. Но това не ми пречи да виждам и правя оценка качествата, даже и когато те се съдържат в човек, чиито политически полезности не ми импонират. Това обаче е оттатък качествата на самоназначилия се за българския хайлайф, рециклирал се като продължение на Демократична България в театъра, в университета, в медиите.
Няма значение, че Имамоглу има и обучение, и личен бизнес. Ако той бе българин, в театъра щяха да му кажат, че е боклук; в университета – че е елементарен ритнитопковец и така нататък Елитната годишна продукция на Демократична България в България в никакъв случай нямаше да остави човек като Екрем Имамоглу да прави нещо друго от това да лепи плакати в акция.
Това не трансформира обстоятелството, че кметът на Истанбул е хайлайф. Какъвто в България в действителност няма, без значение от илюзиите на обособени партийни клики, възприемащи се като солта на обществената ни стратификация (отделни престижи има!, само че те нормално са натирени и санкционирани). Ако си мислите, че е допустимо да има народ без хайлайф, огледайте се.
А преди 9-ти септември 44-та година сме имали не просто обособени престижи, а цялостен и сложен хайлайф. Сега, в случай че дойдат комунистите с шмайзерите, няма да има кого да пречукат.
В Народния спектакъл хъшовете се избират съгласно партийната принадлежност на актьорите. В Нов български университет академични учител се държи като партиен зилот. В бТВ известна журналистка попива госта си с такова майчинско внимание, като че ли сменя памперсите на личната си рожба.
И всички те като годишна продукция на Демократична България в общественото пространство, несъмнено, съдържат претенцията да са хайлайф. Елитът обаче е функционално интелигибилен, т.е. възприема заобикалящата го среда съгласно интелектуалната си вътрешен глас. Но интелигибилността на Демократична България е като рутер с къси талази: изпраща и възприема информация единствено от непосредственото си обграждане. Рутер с подобен периметър ражда чудовища – в университетската зала пропагандата изяжда преподаването; на сцената изява намират единствено актьорите, които не са врагове на народа, а публицистиката е майка или мащеха съгласно политическата конгениалност сред питащия и отговарящия.
С такова държание обаче интелектуалният релеф на Демократична България последователно оправдава това, което ненавижда. Явно някъде по пътя им умните са ги оставили и са останали единствено красивите. Как другояче може да сбъркаш театъра с футболния мач, освирквайки който и да било.
Знаете ли по какъв начин Екрем Имамоглу съумява да завоюва (при това, два пъти) кметските избори в Истанбул през 2019-та година (градът е в ръцете на политическия ислям от 1994-та година)? Неговият щаб издава партиен пасквил – Книга на радикалната обич, до момента в който самият Имамоглу дава обещание на съгражданите си, че „ her şey çok güzel olacak ” (всичко ще бъде наред!). По думите на един от стратезите на акцията, Атеш Башсой, „ ние разбрахме, че не можем да променим Ердоган. Затова взехме решение да продължим борбата като променим себе си ”. В какво се състои смяната? Екрем Имамоглу, който е част от елитарната народно-републиканска партия, основана от Ататюрк като антитеза на народа и демокрацията, отхвърля да громи ислямистите и кюрдите като мръсни, невежи, терористи и така нататък
Представете си единствено: на фона на това, че в Турция обичайно 2/3 от електората се дефинира като консервативно/националистически, Имамоглу взема решение да не зачеркне това болшинство от хора; вместо да им изясни с гадност, че поради социално-културната отдалеченост сред тях и него, те се класифицират като най-вече елементарни отрепки, той им споделя, че ги обича. Ако смятате, че това е наивно и неуместно, пробвайте се да надделеете върху властническата машина на Ердоган; освен това в Мека-та на президента, Истанбул.
Просто Имамоглу знае, че партията на президента Ердоган може да бъде победена, единствено в случай че не се играе по свирката й; когато обществото бъде разделяно – на ислямисти против секуларисти, на турци против кюрди, на народ против хайлайф – ти обединявай; на всеки разлом, който Ердоган начертава, Имамоглу построява по един мост. Четири години по-късно кметът на Истанбул продължава да е измежду най-популярните политици в Турция.
Чисто идеологически, аз не одобрявам Екрем Имамоглу. Но това не ми пречи да виждам и правя оценка качествата, даже и когато те се съдържат в човек, чиито политически полезности не ми импонират. Това обаче е оттатък качествата на самоназначилия се за българския хайлайф, рециклирал се като продължение на Демократична България в театъра, в университета, в медиите.
Няма значение, че Имамоглу има и обучение, и личен бизнес. Ако той бе българин, в театъра щяха да му кажат, че е боклук; в университета – че е елементарен ритнитопковец и така нататък Елитната годишна продукция на Демократична България в България в никакъв случай нямаше да остави човек като Екрем Имамоглу да прави нещо друго от това да лепи плакати в акция.
Това не трансформира обстоятелството, че кметът на Истанбул е хайлайф. Какъвто в България в действителност няма, без значение от илюзиите на обособени партийни клики, възприемащи се като солта на обществената ни стратификация (отделни престижи има!, само че те нормално са натирени и санкционирани). Ако си мислите, че е допустимо да има народ без хайлайф, огледайте се.
А преди 9-ти септември 44-та година сме имали не просто обособени престижи, а цялостен и сложен хайлайф. Сега, в случай че дойдат комунистите с шмайзерите, няма да има кого да пречукат.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ