Александър Йорданов, евродепутат ЕНП/СДС: Честит Илинден, български Великден!
От профила във Facebook на евродепутата от ЕНП/СДС Александър Йорданов
ЛЯТНА ЧИТАЛНЯ: ЧЕСТИТ ИЛИНДЕН, БЪЛГАРСКИ ВЕЛИКДЕН!
Преди 30 години, на 1 август 1993 година, на Общонароден събор в местността Предела произнесох слово по случай 90-та годишнина от Илинденско - Преображенското въстание. Определих го като продължение на българската националноосвободителна гражданска война, като събитие, което „ не разделя, а сплотява, не смразява и обръща едни против други хората от двете страни на границата, а тъкмо противоположното – утвърждава в тях общите им народностни и духовни полезности, общото им историческо съществуване. Утвърждава ги като ЕДИН НАРОД. "
Такива думи се произнасяха намерено за първи път у нас след края на комунистическия режим. Участниците в събора, придошли от цяло българско, от България и от Р Македония, чуха за първи път български общественик да приказва за " виновността на комунистическата идеология и на нейните политически прислужници пред нашия народ. ” Слушаха моите " неуместни думи ":
" По време на тоталитарния комунистически режим България разреши непознати сили да се разпореждат със ориста на българите, трансформирайки хората в безгласни реализатори на руските имперски упоритости и политически планове на Балканите ”.
За първи път ръководител на българския парламент произнасяше пред толкоз доста хора тази истина. Добре помня по какъв начин след тези ми думи гракнаха провокаторите, тролове същи. Но аз продължих:
„ Така, поставяйки се в услуга на непозната на българските национални ползи политика, комунистическите ръководители осъществиха насилственото македонизиране на популацията от Пиринска Македония и на бежанците от Вардарска и Егейска Македония при преброяването на популацията през 1946 и 1956 година. Показвайки очевидно историческо късогледство и политическо дилетантство, ние допуснахме да бъде премахнат даже Македонския теоретичен институт през 1947 година и предадохме неговият голям документален списък на югославските комунистически управляващи. Истинско светотатство бе и предаването на костите на великия наследник на българския народ Гоце Делчев на антибългарските комунистически сили в Скопие. Особено тягостно върху самочувствието на българина се отрази провежданата след 1944 година политика на насилствена смяна на националната принадлежност на българите от Македония, на денационализация, репресиите против дейци на македонското освободително придвижване, които се опълчват на насилственото македонизиране на българите. Това е било политика на умишлен и идеологически програмиран народен нихилизъм. Тази политика би трябвало да бъде наказана вечно като една от най-пагубните в историята на българския народ. ”
Но стига мемоари. Аз и до през днешния ден не съм изневерил на своите думи от далечния август на 1993 година
ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ
Щабът на въстанието в Крушево е бил в родната къща на българския публицист Георги Томалевски. Тя се намира в най-високата част на градчето, в подножието на буковата кория, в българската махала. Македонска махала тогава е нямало. В нея са заседавали войводите Никола Карев и Питу Гули. От този български дом е провъзгласена и Крушевската република. На стената на този свят дом е сложена плоча с надпис: “ВО ОВАА КУКА НА 2.VIII.1903 Г. ПРОГЛАСЕНА Е КРУШОВСКАТА РЕПУБЛИКА ”. Това добре, само че на никое място ги няма думите на Томалевски:
“Никоя мощ не е по-голяма от спомените за един дом, в който за свободата на българщината се е говорило и работило с набожен пиетет. "
Илинденско -Преображенското въстание от 1903 година е въстание за свободата на българщината. То е блестящо историческо събитие в живота на българския народ. С днешните северомакедонци то няма нищо общо. Защото те отхвърлят, че са потомци на българи, на славните илинденци. Илинден 1903 година не е събитие от т.нар македонска история, не е македонски празник.
След сръбската окупация на Вардарска Македония и изключително след включването ѝ в състава на комунистическата Югославска федерация, е изработен нечовечен опит да се промени народностното и националното самоопределяне на илинденци и техните наследници. С принуждение те са принуждавани да станат антибългари. Репресията против тях е била чудовищна. Непокорните са избивани или хвърляни в концлагери и затвори. Жертвите са хиляди. Това закононарушение против българския народ в Македония е осъществено от комунистите. Неслучайно през днешния ден в Северна Македония празнуват надалеч по-помпозно така наречен Втори Илинден. Това е денят 2 август 1944 година, когато в манастира " Св. Прохор Пчински ", се е състояло комунистическото сборище наричано „ Антифашистко заседание за национално избавление на Македония “ (АСНОМ). На него комунистите вземат решение за основаване на самостоятелна македонска страна. Това е следващата комунистическа неистина, тъй като Вардарска Македония не става самостоятелна страна, а част от Федеративна социалистическа република Югославия. Независима страна стана тя едвам през 1991 година И стана с българска помощ.
Комунистите трансформират македонската " социалистическа република " в антибългарска република. В нея и през днешния ден приказват с ненавист за нейния радикален народ - македонските българи. Не единствено приказват, но и работят против България. Но историята е популярен преподавател.
ФАКТИ
Когато роденият в Струга български стихотворец Константин Миладинов написа, че " Западна България се назовава още Македония " и задава въпрос: „ А тамошните повике од два милиона болгари що ке ги сториме? ”, тези му думи не могат да се изхвърлят от днешните македонски политици и псевдоучени.
В началото на ХХ век в Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars (Carnegie Report), публикуван през юли 1914 година, броят на българите населяващи територията, върху която през днешния ден се разгръща Р Северна Македония, варира от 300 – 400 000 до над 1 200 000 души. Но в издадената през 2001 година книга на Й. Павловски и М. Павловски „ Macedonia yesterday and today ” на стр.18 се изброява днешната етническа популация в Република Македония: македонци, албанци, турци, роми, сърби, власи, евреи, мюсюлмани, египтяни, хървати, черногорци, англичани, французи и руснаци. Българи към този момент няма. Но къде тогава са изчезнали тези близо един милион българи, разказани при започване на ХХ век от интернационална анкетна комисия? Избити ли са? Скопени ли са, та нямат наследници? Истината е, че най-малко до есента на 1944 година те не са били изчезнали. Когато комунистите вземат властта и коленичат пред Белград и Тито, те стартират да малтретират и избиват македонските българи, хвърлят ги в югославски затвори и концлагери. Но не всички са унищожени. Не е допустимо да бъдат унищожени един милион българи и " просветената " Европа да проспи този геноцид. Какво тогава се е случило с наследниците на илинденци, на македонските българи? Случило се е най-лошото: промиване на съзнанието, отродяване, превръщането им в народ от предатели, посръбчването им, изкълчването на езика им. И по този начин се пръкват днешните македонци - отрицателите на своите български корени. Либералите споделят, че те имали право на самоопределяне. Категорично бъркат. Защото в изискванията на комунистически режим няма независимост с цел да може да има самоопределяне. Едва в наши дни, когато демокрацията към момента страхливо прохожда, в Северна Македония пораства броя на хората, които се самоопределят като македонски българи. Те освен желаят български паспорти, само че и основават свои цивилен организации, с цел да търсят правата си, основават културни клубове, с цел да запазят културно-историческата си памет.Това са през днешния ден същинските наследници на илинденци в Северна Македония.
Как отразява европейската преса Илинденско-преображенското въстание? Във в. " Ное Фрае Пресе ” от 11 август 1903 година можем да прочетем: " към българските въстаници се причисляват и представители от другите народности ". Пет дни по-рано вестник " Ди Цайт " отбелязва: " Турците чакат положителния случай...за да се нахвърлят върху омразните им българи. Но и македонските българи са добре въоръжени и са подготвени за подвизи. " На 20 август в същият вестник четем: " Когато един ден ще се написа история на българското въстание в Македония, тогава на Австрия ще се хвърли огромния упрек, че тя е разрешила на Турция да унищожава едно цяло население. " Кореспондентът на лондонския „ Таймс ” Джеймс Баучер в дописка от 13 август 1903 година оповестява: " Между македонските българи има, без подозрение, и една част, която е срещу въстанието. Все отново обаче въстанието, може да се каже, е национално, що се отнася до македонските българи. ”
Всичко това през днешния ден би трябвало да прочетат и вдървен македонските политици.Трябва те да вдянат, че към август 1903 година, когато избухва Илинденско - Преображенското въстание, във Вардарска Македония живеят македонски българи, по този начин както в Добруджа живеят добруджански българи, в Мизия – мизийски българи и в Тракия – тракийски българи. Никакви " наследници " на Александър Велики не са вдигали никакво Илинденско - Преображенско въстание. Това въстание е дело на македонските българи, наследници на царските времена на Симеон и Самуил, на героите на българската национално-освободителна битка Левски и Ботев, на въстаниците от април 1876 година
И в случай че през днешния ден в Скопие или Битоля, Щип или Охрид, одобряват македонските българи за свои предшественици и в случай че търсят в старите долапи и сандъци паметта за своя български фамилен корен, то тогава имаме съществено съображение да приказваме и за „ обща история ”. Защото обща история има единствено общ народ. Но в случай че днешните македонци не одобряват тази историческа нагледност, то няма по какъв начин историята ни да стане „ обща ”. Но си мисля и друго. Ако македонци и българи бяха разнообразни нации, както настояват някои заблудени нашенски либерали, то все в миналото на тези размирни Балкани сред тях би имало война. Защото е имало войни българо-турски, сръбско-български, българо-гръцки, българо-румънски. Но българо-македонска война не е имало. И неслучайно в днешния химн на Северна Македония се възпяват български национални герои. Това е похвално. Нямало е и няма да има война сред българи и македонци, тъй като те не са два разнообразни народа. Децата на татко и майка от един народ няма по какъв начин да са от два разнообразни народа. А някъде там, в предишното, в историята, са живели нашите предшественици, майки и татковци на македонските, тракийските, добруджанските и мизийските българи. Но в случай че добруджанците са българи, в случай че мизийците и тракийците са българи, за какво македонците да не са българи, както през днешния ден към момента по инерция от сръбското иго и от комунистическия режим настояват в Скопие? Защо те да са различен народ, друг от българския? Нима единствено тъй като сърбоманството и комунистическата агитация са ги създали подобен " различен народ " за 70 години ли? Но белким народ се основава с „ агитация ” и сърбоманство? Откога географията, партийните централи или властта в Белград, вършат „ нации ” и „ народи ”? Какво значи една незаконна политическа организация, каквато е бил „ Комунистическият интернационал ” със седалище в Москва, да излезе с публично мнение за признаването на съществуването на „ македонска нация ”? Ако това е обикновено, то тогава всяка политическа организация през днешния ден може да си измисли нация даже за предизборни цели.
В Северна Македония унищожаването на българската памет става посредством тотално деформиране на историята, посредством заграбване на българско културно-историческо завещание, както и посредством активно близо вековно сърбизиране на езика. За децата на българите е бил затворен пътят към социална, научна и креативна кариера. Но има Господ и не инцидентно Югославия се разпадна и изчезна от картата на света, следвайки " образеца " на болшевишкия Съветски съюз. И няма да възкръсне.
НЯМА " ВТОРИ ИЛИНДЕН "
Има единствено един Илинден. И той вечно ще остане в българската национална памет. И нещо показателно. Първата биография на войводата Гоце Делчев е написана от чирпанлията Пейо Яворов. Не се е намерил при започване на предишния век най-малко един " македонец ", който да напише и два реда за този уважаван през днешния ден и в Северна Македония, български народен воин.
ЧЕСТИТ ИЛИНДЕН! Поклон пред българите отдали живота си за свободата, независимостта и обединяването на Отечеството ни!
ЛЯТНА ЧИТАЛНЯ: ЧЕСТИТ ИЛИНДЕН, БЪЛГАРСКИ ВЕЛИКДЕН!
Преди 30 години, на 1 август 1993 година, на Общонароден събор в местността Предела произнесох слово по случай 90-та годишнина от Илинденско - Преображенското въстание. Определих го като продължение на българската националноосвободителна гражданска война, като събитие, което „ не разделя, а сплотява, не смразява и обръща едни против други хората от двете страни на границата, а тъкмо противоположното – утвърждава в тях общите им народностни и духовни полезности, общото им историческо съществуване. Утвърждава ги като ЕДИН НАРОД. "
Такива думи се произнасяха намерено за първи път у нас след края на комунистическия режим. Участниците в събора, придошли от цяло българско, от България и от Р Македония, чуха за първи път български общественик да приказва за " виновността на комунистическата идеология и на нейните политически прислужници пред нашия народ. ” Слушаха моите " неуместни думи ":
" По време на тоталитарния комунистически режим България разреши непознати сили да се разпореждат със ориста на българите, трансформирайки хората в безгласни реализатори на руските имперски упоритости и политически планове на Балканите ”.
За първи път ръководител на българския парламент произнасяше пред толкоз доста хора тази истина. Добре помня по какъв начин след тези ми думи гракнаха провокаторите, тролове същи. Но аз продължих:
„ Така, поставяйки се в услуга на непозната на българските национални ползи политика, комунистическите ръководители осъществиха насилственото македонизиране на популацията от Пиринска Македония и на бежанците от Вардарска и Егейска Македония при преброяването на популацията през 1946 и 1956 година. Показвайки очевидно историческо късогледство и политическо дилетантство, ние допуснахме да бъде премахнат даже Македонския теоретичен институт през 1947 година и предадохме неговият голям документален списък на югославските комунистически управляващи. Истинско светотатство бе и предаването на костите на великия наследник на българския народ Гоце Делчев на антибългарските комунистически сили в Скопие. Особено тягостно върху самочувствието на българина се отрази провежданата след 1944 година политика на насилствена смяна на националната принадлежност на българите от Македония, на денационализация, репресиите против дейци на македонското освободително придвижване, които се опълчват на насилственото македонизиране на българите. Това е било политика на умишлен и идеологически програмиран народен нихилизъм. Тази политика би трябвало да бъде наказана вечно като една от най-пагубните в историята на българския народ. ”
Но стига мемоари. Аз и до през днешния ден не съм изневерил на своите думи от далечния август на 1993 година
ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ
Щабът на въстанието в Крушево е бил в родната къща на българския публицист Георги Томалевски. Тя се намира в най-високата част на градчето, в подножието на буковата кория, в българската махала. Македонска махала тогава е нямало. В нея са заседавали войводите Никола Карев и Питу Гули. От този български дом е провъзгласена и Крушевската република. На стената на този свят дом е сложена плоча с надпис: “ВО ОВАА КУКА НА 2.VIII.1903 Г. ПРОГЛАСЕНА Е КРУШОВСКАТА РЕПУБЛИКА ”. Това добре, само че на никое място ги няма думите на Томалевски:
“Никоя мощ не е по-голяма от спомените за един дом, в който за свободата на българщината се е говорило и работило с набожен пиетет. "
Илинденско -Преображенското въстание от 1903 година е въстание за свободата на българщината. То е блестящо историческо събитие в живота на българския народ. С днешните северомакедонци то няма нищо общо. Защото те отхвърлят, че са потомци на българи, на славните илинденци. Илинден 1903 година не е събитие от т.нар македонска история, не е македонски празник.
След сръбската окупация на Вардарска Македония и изключително след включването ѝ в състава на комунистическата Югославска федерация, е изработен нечовечен опит да се промени народностното и националното самоопределяне на илинденци и техните наследници. С принуждение те са принуждавани да станат антибългари. Репресията против тях е била чудовищна. Непокорните са избивани или хвърляни в концлагери и затвори. Жертвите са хиляди. Това закононарушение против българския народ в Македония е осъществено от комунистите. Неслучайно през днешния ден в Северна Македония празнуват надалеч по-помпозно така наречен Втори Илинден. Това е денят 2 август 1944 година, когато в манастира " Св. Прохор Пчински ", се е състояло комунистическото сборище наричано „ Антифашистко заседание за национално избавление на Македония “ (АСНОМ). На него комунистите вземат решение за основаване на самостоятелна македонска страна. Това е следващата комунистическа неистина, тъй като Вардарска Македония не става самостоятелна страна, а част от Федеративна социалистическа република Югославия. Независима страна стана тя едвам през 1991 година И стана с българска помощ.
Комунистите трансформират македонската " социалистическа република " в антибългарска република. В нея и през днешния ден приказват с ненавист за нейния радикален народ - македонските българи. Не единствено приказват, но и работят против България. Но историята е популярен преподавател.
ФАКТИ
Когато роденият в Струга български стихотворец Константин Миладинов написа, че " Западна България се назовава още Македония " и задава въпрос: „ А тамошните повике од два милиона болгари що ке ги сториме? ”, тези му думи не могат да се изхвърлят от днешните македонски политици и псевдоучени.
В началото на ХХ век в Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars (Carnegie Report), публикуван през юли 1914 година, броят на българите населяващи територията, върху която през днешния ден се разгръща Р Северна Македония, варира от 300 – 400 000 до над 1 200 000 души. Но в издадената през 2001 година книга на Й. Павловски и М. Павловски „ Macedonia yesterday and today ” на стр.18 се изброява днешната етническа популация в Република Македония: македонци, албанци, турци, роми, сърби, власи, евреи, мюсюлмани, египтяни, хървати, черногорци, англичани, французи и руснаци. Българи към този момент няма. Но къде тогава са изчезнали тези близо един милион българи, разказани при започване на ХХ век от интернационална анкетна комисия? Избити ли са? Скопени ли са, та нямат наследници? Истината е, че най-малко до есента на 1944 година те не са били изчезнали. Когато комунистите вземат властта и коленичат пред Белград и Тито, те стартират да малтретират и избиват македонските българи, хвърлят ги в югославски затвори и концлагери. Но не всички са унищожени. Не е допустимо да бъдат унищожени един милион българи и " просветената " Европа да проспи този геноцид. Какво тогава се е случило с наследниците на илинденци, на македонските българи? Случило се е най-лошото: промиване на съзнанието, отродяване, превръщането им в народ от предатели, посръбчването им, изкълчването на езика им. И по този начин се пръкват днешните македонци - отрицателите на своите български корени. Либералите споделят, че те имали право на самоопределяне. Категорично бъркат. Защото в изискванията на комунистически режим няма независимост с цел да може да има самоопределяне. Едва в наши дни, когато демокрацията към момента страхливо прохожда, в Северна Македония пораства броя на хората, които се самоопределят като македонски българи. Те освен желаят български паспорти, само че и основават свои цивилен организации, с цел да търсят правата си, основават културни клубове, с цел да запазят културно-историческата си памет.Това са през днешния ден същинските наследници на илинденци в Северна Македония.
Как отразява европейската преса Илинденско-преображенското въстание? Във в. " Ное Фрае Пресе ” от 11 август 1903 година можем да прочетем: " към българските въстаници се причисляват и представители от другите народности ". Пет дни по-рано вестник " Ди Цайт " отбелязва: " Турците чакат положителния случай...за да се нахвърлят върху омразните им българи. Но и македонските българи са добре въоръжени и са подготвени за подвизи. " На 20 август в същият вестник четем: " Когато един ден ще се написа история на българското въстание в Македония, тогава на Австрия ще се хвърли огромния упрек, че тя е разрешила на Турция да унищожава едно цяло население. " Кореспондентът на лондонския „ Таймс ” Джеймс Баучер в дописка от 13 август 1903 година оповестява: " Между македонските българи има, без подозрение, и една част, която е срещу въстанието. Все отново обаче въстанието, може да се каже, е национално, що се отнася до македонските българи. ”
Всичко това през днешния ден би трябвало да прочетат и вдървен македонските политици.Трябва те да вдянат, че към август 1903 година, когато избухва Илинденско - Преображенското въстание, във Вардарска Македония живеят македонски българи, по този начин както в Добруджа живеят добруджански българи, в Мизия – мизийски българи и в Тракия – тракийски българи. Никакви " наследници " на Александър Велики не са вдигали никакво Илинденско - Преображенско въстание. Това въстание е дело на македонските българи, наследници на царските времена на Симеон и Самуил, на героите на българската национално-освободителна битка Левски и Ботев, на въстаниците от април 1876 година
И в случай че през днешния ден в Скопие или Битоля, Щип или Охрид, одобряват македонските българи за свои предшественици и в случай че търсят в старите долапи и сандъци паметта за своя български фамилен корен, то тогава имаме съществено съображение да приказваме и за „ обща история ”. Защото обща история има единствено общ народ. Но в случай че днешните македонци не одобряват тази историческа нагледност, то няма по какъв начин историята ни да стане „ обща ”. Но си мисля и друго. Ако македонци и българи бяха разнообразни нации, както настояват някои заблудени нашенски либерали, то все в миналото на тези размирни Балкани сред тях би имало война. Защото е имало войни българо-турски, сръбско-български, българо-гръцки, българо-румънски. Но българо-македонска война не е имало. И неслучайно в днешния химн на Северна Македония се възпяват български национални герои. Това е похвално. Нямало е и няма да има война сред българи и македонци, тъй като те не са два разнообразни народа. Децата на татко и майка от един народ няма по какъв начин да са от два разнообразни народа. А някъде там, в предишното, в историята, са живели нашите предшественици, майки и татковци на македонските, тракийските, добруджанските и мизийските българи. Но в случай че добруджанците са българи, в случай че мизийците и тракийците са българи, за какво македонците да не са българи, както през днешния ден към момента по инерция от сръбското иго и от комунистическия режим настояват в Скопие? Защо те да са различен народ, друг от българския? Нима единствено тъй като сърбоманството и комунистическата агитация са ги създали подобен " различен народ " за 70 години ли? Но белким народ се основава с „ агитация ” и сърбоманство? Откога географията, партийните централи или властта в Белград, вършат „ нации ” и „ народи ”? Какво значи една незаконна политическа организация, каквато е бил „ Комунистическият интернационал ” със седалище в Москва, да излезе с публично мнение за признаването на съществуването на „ македонска нация ”? Ако това е обикновено, то тогава всяка политическа организация през днешния ден може да си измисли нация даже за предизборни цели.
В Северна Македония унищожаването на българската памет става посредством тотално деформиране на историята, посредством заграбване на българско културно-историческо завещание, както и посредством активно близо вековно сърбизиране на езика. За децата на българите е бил затворен пътят към социална, научна и креативна кариера. Но има Господ и не инцидентно Югославия се разпадна и изчезна от картата на света, следвайки " образеца " на болшевишкия Съветски съюз. И няма да възкръсне.
НЯМА " ВТОРИ ИЛИНДЕН "
Има единствено един Илинден. И той вечно ще остане в българската национална памет. И нещо показателно. Първата биография на войводата Гоце Делчев е написана от чирпанлията Пейо Яворов. Не се е намерил при започване на предишния век най-малко един " македонец ", който да напише и два реда за този уважаван през днешния ден и в Северна Македония, български народен воин.
ЧЕСТИТ ИЛИНДЕН! Поклон пред българите отдали живота си за свободата, независимостта и обединяването на Отечеството ни!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ