Възражданe настоява за извинение от Украйна заради поруган български паметник
От приемането си в редовете на НАТО и Европейски Съюз, България следва праволинейно една своя непрекъсната позиция - да се изявява като лобист за приемането в тези организации на близки и далечни страни.
Десетилетия наред слушаме от външното ни министерство една и съща мантра: „ България изрича своята непоколебима поддръжка за участието на....... в Европейски Съюз и НАТО ".
Абсолютно същите заявки слушаме в този момент и по адрес на Украйна.
България не се намеси да отбрани своето малцинство, прието от самата Украйна, по време на гражданската война в източните ѝ региони - нито по време на „ горещата " фаза, нито по време на „ замразения " интервал на този спор.
Външното ни министерство не отбрани сънародниците ни, когато в нарушаване на личната си конституция украинската Рада приемаше закони, които лимитираха правото на нашите сънародници да учат своя език в учебните заведения. Мълчеше, когато общински и градски съветници от българското малцинство бяха нападани и линчувани от украински ултранационалисти. Представители на българското малцинство бяха мобилизирани и изпращани в зоната на АТО (Антитерористичната интервенция, провеждана от Киев в Донбас), макар че съгласно украинските закони антитерористични интервенции се организират единствено от Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, а не от армията, още по-малко от мобилизираните запасняци.
След като проспа всичко това, българското държавно управление и външното ни министерство, които през последния месец бяха затънали в предизборни измами и изобретяването на все нови и нови спънки пред сънародниците ни зад граница, с цел да не могат да упражнят конституционното си право да гласоподават, не видяха до каква степен стигнаха украинските шовинисти по пътя си към Европейски Съюз и НАТО.
На 5-ти април кметът на село Малая Перешчепина, Полтавска област, уведоми локалните органи на Министерство на вътрешните работи, че през нощта на 4-ти против 5-ти април (докато в България се чудеха по какъв начин да преброят изборните бюлетини) незнайни лица са подкопали и разрушили паметника на хан Кубрат. Не просто осквернили, а НАПЪЛНО РАЗРУШИЛИ! (Отдолу, след текста, е оповестена интернет връзка от публикацията на полтавския информативен портал „ Интернет-публикации ПОЛТАВЩИНА " ) Украинска медия е разгласила три красноречиви фотографии.
На тях ясно се вижда обстановката „ преди " и „ след ", показваща положението на паметника. През 1912 година в Малая Перешчепина е намерено най-голямото българско богатство, датирано от времето преди Аспарух. Общата му маса е 25 кг злато и към 50 кг сребро. Руските археолози и историци откриват, че съкровището е част от ритуалното заравяне на владетеля на Велика България - хан Кубрат. Разбираемо е, че никой украински шовинист не може да допусне каквото и да е увещание за съществуването на друга велика страна, обитавала по техните земи.
С тъжна подигравка би трябвало да си спомним по какъв начин наши държавници и политици се задъхват точно на националния ни празник 3-ти март, да изброяват националностите на съветските военнослужещи, взели участие в руско-турската освободителна война и да загатват на второ място украинските... Сега е моментът да запитаме външното ни министерство и българското държавно управление, в което вземат участие и „ патриоти " - какви ограничения бяха взети по този интернационален скандал, с който украинският национализъм за следващ път се изплю в лицето на българската държавност и българската нация?! Защото това надалеч не е първата провокация - към този момент два пъти е оскверняван паметникът на българските опълченци в Болград, който беше заливан с багра и изрисуван с надписи „ чемодан, вокзал, София " (куфара, гарата, София).
Малая Перешчепина е място за поклонение на българите от целия свят!
Ежегодно се събират пред паметника на великия държател Кубрат, а в този момент той е опустошен! Не просто опозорен, а опустошен, както се вижда от фотографиите. Всяка година България влиза в " извинителен режим ", когато вандали си разрешават да драскат с бои по паметника на руската войска в София, паметника на Альоша в Пловдив и така нататък Сега, когато български монумент, прочут по целия свят е не просто опозорен, а изцяло опустошен, каква е реакцията на българските властимащи? Защо още не е привикан украинският дипломат във външното ни министерство? Защо нашият дипломат в Киев не е връчил протестна нота в украинското външно министерство? Все още ли „ България поддържа безусловно интеграцията на Украйна в Европейски Съюз и НАТО "? Имат ли място хора с сходни преценки по отношение на дейностите си в рамките на съвременна цивилизована Европа?
В публикацията на украинския уебсайт се показва, че полтавските управляващи са почнали следствени дейности против незнаен причинител и че съгласно украинското законодателство, наказването за сходно деяние е санкция от 100 минимални работни заплати, отнемане от цивилен права за период от 2 години, до 2 години отнемане от независимост и правото на заемане на публични и държавни длъжности. Какво наказване ще наложи българската страна за унижението, на което е подложена цялата българска нация?!
Десетилетия наред слушаме от външното ни министерство една и съща мантра: „ България изрича своята непоколебима поддръжка за участието на....... в Европейски Съюз и НАТО ".
Абсолютно същите заявки слушаме в този момент и по адрес на Украйна.
България не се намеси да отбрани своето малцинство, прието от самата Украйна, по време на гражданската война в източните ѝ региони - нито по време на „ горещата " фаза, нито по време на „ замразения " интервал на този спор.
Външното ни министерство не отбрани сънародниците ни, когато в нарушаване на личната си конституция украинската Рада приемаше закони, които лимитираха правото на нашите сънародници да учат своя език в учебните заведения. Мълчеше, когато общински и градски съветници от българското малцинство бяха нападани и линчувани от украински ултранационалисти. Представители на българското малцинство бяха мобилизирани и изпращани в зоната на АТО (Антитерористичната интервенция, провеждана от Киев в Донбас), макар че съгласно украинските закони антитерористични интервенции се организират единствено от Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, а не от армията, още по-малко от мобилизираните запасняци.
След като проспа всичко това, българското държавно управление и външното ни министерство, които през последния месец бяха затънали в предизборни измами и изобретяването на все нови и нови спънки пред сънародниците ни зад граница, с цел да не могат да упражнят конституционното си право да гласоподават, не видяха до каква степен стигнаха украинските шовинисти по пътя си към Европейски Съюз и НАТО.
На 5-ти април кметът на село Малая Перешчепина, Полтавска област, уведоми локалните органи на Министерство на вътрешните работи, че през нощта на 4-ти против 5-ти април (докато в България се чудеха по какъв начин да преброят изборните бюлетини) незнайни лица са подкопали и разрушили паметника на хан Кубрат. Не просто осквернили, а НАПЪЛНО РАЗРУШИЛИ! (Отдолу, след текста, е оповестена интернет връзка от публикацията на полтавския информативен портал „ Интернет-публикации ПОЛТАВЩИНА " ) Украинска медия е разгласила три красноречиви фотографии.
На тях ясно се вижда обстановката „ преди " и „ след ", показваща положението на паметника. През 1912 година в Малая Перешчепина е намерено най-голямото българско богатство, датирано от времето преди Аспарух. Общата му маса е 25 кг злато и към 50 кг сребро. Руските археолози и историци откриват, че съкровището е част от ритуалното заравяне на владетеля на Велика България - хан Кубрат. Разбираемо е, че никой украински шовинист не може да допусне каквото и да е увещание за съществуването на друга велика страна, обитавала по техните земи.
С тъжна подигравка би трябвало да си спомним по какъв начин наши държавници и политици се задъхват точно на националния ни празник 3-ти март, да изброяват националностите на съветските военнослужещи, взели участие в руско-турската освободителна война и да загатват на второ място украинските... Сега е моментът да запитаме външното ни министерство и българското държавно управление, в което вземат участие и „ патриоти " - какви ограничения бяха взети по този интернационален скандал, с който украинският национализъм за следващ път се изплю в лицето на българската държавност и българската нация?! Защото това надалеч не е първата провокация - към този момент два пъти е оскверняван паметникът на българските опълченци в Болград, който беше заливан с багра и изрисуван с надписи „ чемодан, вокзал, София " (куфара, гарата, София).
Малая Перешчепина е място за поклонение на българите от целия свят!
Ежегодно се събират пред паметника на великия държател Кубрат, а в този момент той е опустошен! Не просто опозорен, а опустошен, както се вижда от фотографиите. Всяка година България влиза в " извинителен режим ", когато вандали си разрешават да драскат с бои по паметника на руската войска в София, паметника на Альоша в Пловдив и така нататък Сега, когато български монумент, прочут по целия свят е не просто опозорен, а изцяло опустошен, каква е реакцията на българските властимащи? Защо още не е привикан украинският дипломат във външното ни министерство? Защо нашият дипломат в Киев не е връчил протестна нота в украинското външно министерство? Все още ли „ България поддържа безусловно интеграцията на Украйна в Европейски Съюз и НАТО "? Имат ли място хора с сходни преценки по отношение на дейностите си в рамките на съвременна цивилизована Европа?
В публикацията на украинския уебсайт се показва, че полтавските управляващи са почнали следствени дейности против незнаен причинител и че съгласно украинското законодателство, наказването за сходно деяние е санкция от 100 минимални работни заплати, отнемане от цивилен права за период от 2 години, до 2 години отнемане от независимост и правото на заемане на публични и държавни длъжности. Какво наказване ще наложи българската страна за унижението, на което е подложена цялата българска нация?!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ