Кой кой е в борбата с корупцията
От предприсъединителните години за участие в Европейски Съюз тематиката за битката с корупцията е съпътстваща всяка власт, нещо като наложителен детайл от конспекта за ръководство. И естествено, това постанова ответни дейности, най-често изразяващи се в законотворчество. Така за близо 20 години се смениха няколко конфискационни закона, няколко антикорупционни и голям брой ведомства, служби и всевъзможни службогонци около тях. Винаги медийно апетитна е била тематиката кой ще избира управителното тяло на всички тези институции, въпреки че надалеч по-важни са били пълномощията, гаранциите за самостоятелност на оперативните чиновници, гаранциите за отбрана на проверяваните лица. Затова дано създадем един исторически обзор:
Първата група актове и държавни ведомства са били тези, свързани с административните ограничения за битка с корупцията – декларирането на несъответственост за заемане на върховен обществен пост, декларирането на имущество и изискванията за спор на ползи при взимане на управителни решения. Условно можем да кажем, че тези ограничения бяха предмет на обособена уредба до 2018 година, когато бе основана дадено високоефективната и нетолкова на практика ефикасна КПКОНПИ, в която със размах се вляха де що има антикорупционно, включително и производството по конфискация на имущество.
Закон за попречване и определяне на спор на ползи (2008-2018)
Основен предмет на този закон бе лицата да заявяват несъответственост и спор на ползи, надлежно нарочната комисия КПУКИ да събира и ревизира заявените условия на лицата, заемащи обществени длъжности. Комисията се състоеше от петима членове. От тях Народното събрание (НС) избираше трима членове, в това число ръководител, президентът назначаваше един член и един член се избираше с решение на Министерския съвет (МС), като се назначаваше със заповед на министър-председателя. Мандатът бе 5-годишен.
Сметната палата и ДАНС бяха натоварени с част от антикорупционните функционалности през годините, само че главната тежест бе върху КПУКИ, вляла се в актуалната КПКОНПИ. Сметната палата събираше декларациите за имущество по Закона за гласност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности в интервала 2000-2017 година Разтоварването ѝ от тези функционалности несъмнено бе едно от дребното позитивни неща като постижения на настоящия закон.
Някъде в необятния запас на държавните институции стоеше и Центърът за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност, прочут като БОРКОР. Тази ефимерна конструкция имаше съществена задача да прави разбори по тематиката и да преглежда за корупционен риск плановете на нормативни актове. Директорът на центъра се назначаваше от министър-председателя - еднолични решения за по-сигурни резултати във всеобхватната антикорупционна битка.
В региона на конфискацията от предприсъединителните години до ден сегашен сме се радвали на три органа:
1. Комисията за определяне на имущество, добито от незаконна активност
Тази институция закупи гласност под названието „ Комисията Кушлев “. Отново бе колегиален орган, който се състои от петима членове, в това число ръководител и заместник-председател. Председателят на комисията се назначаваше от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избираха от Народно събрание, а един от членовете се назначаваше от президента на републиката. Мандатът още веднъж стеснен до 5 години с опция за възобновяване. Действащ по това време бе Законът за лишаване в интерес на страната на имущество, добито от незаконна активност –от 2005 година до 2012 година
2. Комисията за лишаване на нелегално добито имущество по работилия закон в интервала 2012 – 2018 година
Председателят на комисията се назначаваше от министър-председателя. Заместник-председателят и двама от членовете се избираха от Народното събрание по предложение на народните представители, а един от членовете се назначаваше от президента.
Народното събрание нямаше опция да избира в състава на комисията повече от един член, препоръчан от една и съща парламентарна група, което бе някаква гаранция за замесване на опозицията/стига да не бъде мнима такава/.
3. Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество – КПКОНПИ, според настоящия антикорупционен закон.
Формулата още веднъж е позната – 5 души, само че този път с мандат от 6 години. Преподреден е обаче методът на композиране на ведомството. Председателят на Комисията се избира от Народното събрание по предложение на народните представители. Нововъведение бе това, че заместник-председателят и членовете на Комисията се избират от Народното събрание по предложение на ръководителя на Комисията, което на процедура значи, че политическото болшинство, излъчило ръководител, овладява изцяло състава на комисията. Президентска квота и такава на изпълнителната власт не бе планувана.
През миналата седмица Министерството на правораздаването показа идейна идея. Накратко фокус се слага върху стеснен кръг висши държавни лица, функционалностите на бъдещия орган са да прави оперативно-издирвателна активност и да противостои на прокуратурата при отвод за формиране на досъдебно произвеждане.
Какво планува планът на Министерство на правосъдието по отношение на управническото тяло:
Комисията е още веднъж групов орган, който се състои от петима членове с мандат от 5 години. Двама от членовете се избират от Народно събрание, един се назначава от президента, а по един представител се избира на общо заседание на съдиите от Върховния касационен съд, надлежно на общо заседание на съдиите от Върховния административен съд. Определено нов детайл е представителството на правосъдната власт за сметка на неналичието на член, излъчен от изпълнителната. Особено внимание заслужава и ротационният принцип на председателството, тъй че всеки член да има по 1 година мандат на този пост, с което да се отстраняват редица неприятни практики за мощно председателство или за дейности на останалите членове в ущърб на ръководителя. Разбира се, това е единствено план, а планове, законопроекти и настоящи закони в обилие, резултатите неведнъж липсват.
Първата група актове и държавни ведомства са били тези, свързани с административните ограничения за битка с корупцията – декларирането на несъответственост за заемане на върховен обществен пост, декларирането на имущество и изискванията за спор на ползи при взимане на управителни решения. Условно можем да кажем, че тези ограничения бяха предмет на обособена уредба до 2018 година, когато бе основана дадено високоефективната и нетолкова на практика ефикасна КПКОНПИ, в която със размах се вляха де що има антикорупционно, включително и производството по конфискация на имущество.
Закон за попречване и определяне на спор на ползи (2008-2018)
Основен предмет на този закон бе лицата да заявяват несъответственост и спор на ползи, надлежно нарочната комисия КПУКИ да събира и ревизира заявените условия на лицата, заемащи обществени длъжности. Комисията се състоеше от петима членове. От тях Народното събрание (НС) избираше трима членове, в това число ръководител, президентът назначаваше един член и един член се избираше с решение на Министерския съвет (МС), като се назначаваше със заповед на министър-председателя. Мандатът бе 5-годишен.
Сметната палата и ДАНС бяха натоварени с част от антикорупционните функционалности през годините, само че главната тежест бе върху КПУКИ, вляла се в актуалната КПКОНПИ. Сметната палата събираше декларациите за имущество по Закона за гласност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности в интервала 2000-2017 година Разтоварването ѝ от тези функционалности несъмнено бе едно от дребното позитивни неща като постижения на настоящия закон.
Някъде в необятния запас на държавните институции стоеше и Центърът за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност, прочут като БОРКОР. Тази ефимерна конструкция имаше съществена задача да прави разбори по тематиката и да преглежда за корупционен риск плановете на нормативни актове. Директорът на центъра се назначаваше от министър-председателя - еднолични решения за по-сигурни резултати във всеобхватната антикорупционна битка.
В региона на конфискацията от предприсъединителните години до ден сегашен сме се радвали на три органа:
1. Комисията за определяне на имущество, добито от незаконна активност
Тази институция закупи гласност под названието „ Комисията Кушлев “. Отново бе колегиален орган, който се състои от петима членове, в това число ръководител и заместник-председател. Председателят на комисията се назначаваше от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избираха от Народно събрание, а един от членовете се назначаваше от президента на републиката. Мандатът още веднъж стеснен до 5 години с опция за възобновяване. Действащ по това време бе Законът за лишаване в интерес на страната на имущество, добито от незаконна активност –от 2005 година до 2012 година
2. Комисията за лишаване на нелегално добито имущество по работилия закон в интервала 2012 – 2018 година
Председателят на комисията се назначаваше от министър-председателя. Заместник-председателят и двама от членовете се избираха от Народното събрание по предложение на народните представители, а един от членовете се назначаваше от президента.
Народното събрание нямаше опция да избира в състава на комисията повече от един член, препоръчан от една и съща парламентарна група, което бе някаква гаранция за замесване на опозицията/стига да не бъде мнима такава/.
3. Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество – КПКОНПИ, според настоящия антикорупционен закон.
Формулата още веднъж е позната – 5 души, само че този път с мандат от 6 години. Преподреден е обаче методът на композиране на ведомството. Председателят на Комисията се избира от Народното събрание по предложение на народните представители. Нововъведение бе това, че заместник-председателят и членовете на Комисията се избират от Народното събрание по предложение на ръководителя на Комисията, което на процедура значи, че политическото болшинство, излъчило ръководител, овладява изцяло състава на комисията. Президентска квота и такава на изпълнителната власт не бе планувана.
През миналата седмица Министерството на правораздаването показа идейна идея. Накратко фокус се слага върху стеснен кръг висши държавни лица, функционалностите на бъдещия орган са да прави оперативно-издирвателна активност и да противостои на прокуратурата при отвод за формиране на досъдебно произвеждане.
Какво планува планът на Министерство на правосъдието по отношение на управническото тяло:
Комисията е още веднъж групов орган, който се състои от петима членове с мандат от 5 години. Двама от членовете се избират от Народно събрание, един се назначава от президента, а по един представител се избира на общо заседание на съдиите от Върховния касационен съд, надлежно на общо заседание на съдиите от Върховния административен съд. Определено нов детайл е представителството на правосъдната власт за сметка на неналичието на член, излъчен от изпълнителната. Особено внимание заслужава и ротационният принцип на председателството, тъй че всеки член да има по 1 година мандат на този пост, с което да се отстраняват редица неприятни практики за мощно председателство или за дейности на останалите членове в ущърб на ръководителя. Разбира се, това е единствено план, а планове, законопроекти и настоящи закони в обилие, резултатите неведнъж липсват.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ