Проф. Николай Петров огласи плашещи цифри
От най-малко 10 години в България има дефицит на анестезиолози. Към момента са към 1200, нужни са към 2500.
Това сподели за БГНЕС чл.-кор. проф. доктор Николай Петров, д.м.н. – началник на Катедра „ Анестезиология и интензивно лекуване “ на ВМА и ръководител Българско сдружение по анестезиология и интензивно лекуване.
Той акцентира, че цифрата за броя на анестезиолозите е динамична, само че може да се одобри, че са към 1200. „ Два пъти през годината има сесии за придобиване на компетентност – през месеците май и декември, и в този момент следва такава сесия.
Предполагам, че 20-30 от специализантите ще станат анестезиолози, към този момент експерти.
Голяма част от сътрудниците обаче стопират работа, някои умират, Бог да ги елементарни, някои занимават в чужбина. Така че това е динамична цифра, само че се движи към 1200 “, разясни проф. Петров.
По думите му, няма точни статистически данни за това какъв брой би трябвало да са анестезиолозите у нас, само че не е мъчно да бъде изчислено.
„ Във всяка болница, съгласно равнището й на подготвеност – I-во, II-ро, III-то, има избрана минимална численост.
Ако сложите и операционните зали – във всяка би трябвало да има един анестезиолог и една сестра, тогава ще излезе, че нуждата ще бъде не по-малко, съгласно мен, от 2000- 2500 души, с цел да може да се покрият всички потребности “, пресметна експертът.
Той добави, че от най-малко 10 години има дефицит на анестезиолози в България, само че сътрудниците му се оправят с цената на свръхусилия и претоварване.
По думите му, бърнаут синдромът измежду представителите на гилдията е мощно публикуван.
За да се преодолее този дефицит, първата стъпка е да се обезпечат задоволително места за специализация, като съгласно проф. Николай Петров, в това отношение в този момент има обичайно като численост места.
Важна е и привлекателността на специалността, върху което се работи извънредно доста през последните години и сега фактически има искащи да се развиват в тази тенденция.
Необходима е още добра организация на работата, с цел да не се стига до претоварване на сътрудниците. И на четвърто, само че бих го изтеглил преди всичко, е заплащането, което да бъде задоволително, с цел да нямат мотивация да отпътуват в чужбина.
Трябва да признаем, че заплатите малко мръднаха, само че по този начин или другояче не престават да бъдат ниски на фона на публичния живот в страната, разяснява още проф. Петров.
А неналичието на специалисти-анестезиолози в някои региони на страната експертът разяснява, припомняйки кончината на доктор Милан Първанов от болничното заведение в гр. Гоце Делчев, който до последно се грижеше за своите пациенти, заболели от COVID-19 и освен, само че загуби борбата за личния си живот.
„ Последните години доктор Първанов беше последният мохикан там. Сега са отишли сътрудници и аз ги приветствам за това решение – няколко души, с цел да правят същата работа, която вършеше той самичък. Ето ви образец с един регион, само че има и други такива “, посочи проф. Петров.
На 16 октомври означаваме Международния ден на анестезиолога.
По данни на WFSA – Световната федерация на анестезиологичните асоциации, в международен мащаб 5 милиарда души нямат достъп до сигурна упойка. В този смисъл е и самодейността за оптимално необятна досегаемост на сигурната упойка.
„ 16 октомври е в действителност огромен ден за анастезиолозите, той е международен ден “, уточни проф. Николай Петров. Тази година, поради пандемията от COVID-19, разумно ще го отбележат в работен порядък.
“Болката съществува, откогато съществува човечество и битката с нея ще продължи, до момента в който има човечество”, посочи проф. Петров. Той изясни, че първите данни за опити за лекуване и отнасяне на болката са от преди 3500 година пр.н.е., а първите разказани опити са преди 1200 година прочие н.е.
Празникът на анестезиолозите се отбелязва на 16 октомври, тъй като на тази дата през 1846 година доктор Уилям Мортън прави първата обществена проява на упойка, като обезболява сполучливо подлежащия на хирургична операция пациент Гилбърт Абът.
„ Това се е случило на улицата пред лекари и бъдещи медици и го прави с етър. Тълпата вижда, че той (пациентът, бел.ред.) не усеща болежка.
Такъв опит е юридически 2 години по-рано – през 1844 година, за изваждане на зъб, само че пациентът усеща болежка и по тази причина не се приема “, разясни проф. Николай Петров.
Това сподели за БГНЕС чл.-кор. проф. доктор Николай Петров, д.м.н. – началник на Катедра „ Анестезиология и интензивно лекуване “ на ВМА и ръководител Българско сдружение по анестезиология и интензивно лекуване.
Той акцентира, че цифрата за броя на анестезиолозите е динамична, само че може да се одобри, че са към 1200. „ Два пъти през годината има сесии за придобиване на компетентност – през месеците май и декември, и в този момент следва такава сесия.
Предполагам, че 20-30 от специализантите ще станат анестезиолози, към този момент експерти.
Голяма част от сътрудниците обаче стопират работа, някои умират, Бог да ги елементарни, някои занимават в чужбина. Така че това е динамична цифра, само че се движи към 1200 “, разясни проф. Петров.
По думите му, няма точни статистически данни за това какъв брой би трябвало да са анестезиолозите у нас, само че не е мъчно да бъде изчислено.
„ Във всяка болница, съгласно равнището й на подготвеност – I-во, II-ро, III-то, има избрана минимална численост.
Ако сложите и операционните зали – във всяка би трябвало да има един анестезиолог и една сестра, тогава ще излезе, че нуждата ще бъде не по-малко, съгласно мен, от 2000- 2500 души, с цел да може да се покрият всички потребности “, пресметна експертът.
Той добави, че от най-малко 10 години има дефицит на анестезиолози в България, само че сътрудниците му се оправят с цената на свръхусилия и претоварване.
По думите му, бърнаут синдромът измежду представителите на гилдията е мощно публикуван.
За да се преодолее този дефицит, първата стъпка е да се обезпечат задоволително места за специализация, като съгласно проф. Николай Петров, в това отношение в този момент има обичайно като численост места.
Важна е и привлекателността на специалността, върху което се работи извънредно доста през последните години и сега фактически има искащи да се развиват в тази тенденция.
Необходима е още добра организация на работата, с цел да не се стига до претоварване на сътрудниците. И на четвърто, само че бих го изтеглил преди всичко, е заплащането, което да бъде задоволително, с цел да нямат мотивация да отпътуват в чужбина.
Трябва да признаем, че заплатите малко мръднаха, само че по този начин или другояче не престават да бъдат ниски на фона на публичния живот в страната, разяснява още проф. Петров.
А неналичието на специалисти-анестезиолози в някои региони на страната експертът разяснява, припомняйки кончината на доктор Милан Първанов от болничното заведение в гр. Гоце Делчев, който до последно се грижеше за своите пациенти, заболели от COVID-19 и освен, само че загуби борбата за личния си живот.
„ Последните години доктор Първанов беше последният мохикан там. Сега са отишли сътрудници и аз ги приветствам за това решение – няколко души, с цел да правят същата работа, която вършеше той самичък. Ето ви образец с един регион, само че има и други такива “, посочи проф. Петров.
На 16 октомври означаваме Международния ден на анестезиолога.
По данни на WFSA – Световната федерация на анестезиологичните асоциации, в международен мащаб 5 милиарда души нямат достъп до сигурна упойка. В този смисъл е и самодейността за оптимално необятна досегаемост на сигурната упойка.
„ 16 октомври е в действителност огромен ден за анастезиолозите, той е международен ден “, уточни проф. Николай Петров. Тази година, поради пандемията от COVID-19, разумно ще го отбележат в работен порядък.
“Болката съществува, откогато съществува човечество и битката с нея ще продължи, до момента в който има човечество”, посочи проф. Петров. Той изясни, че първите данни за опити за лекуване и отнасяне на болката са от преди 3500 година пр.н.е., а първите разказани опити са преди 1200 година прочие н.е.
Празникът на анестезиолозите се отбелязва на 16 октомври, тъй като на тази дата през 1846 година доктор Уилям Мортън прави първата обществена проява на упойка, като обезболява сполучливо подлежащия на хирургична операция пациент Гилбърт Абът.
„ Това се е случило на улицата пред лекари и бъдещи медици и го прави с етър. Тълпата вижда, че той (пациентът, бел.ред.) не усеща болежка.
Такъв опит е юридически 2 години по-рано – през 1844 година, за изваждане на зъб, само че пациентът усеща болежка и по тази причина не се приема “, разясни проф. Николай Петров.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ