Белгия пусна на свобода съучастницата на “чудовището от Шарлероа”
От среднощ през вчерашния ден Мишел Мартен, престъпница, садистка, някогашна брачна половинка на педофила и сериен палач Марк Дютру, се радва на безусловно неограничена независимост.
Тя не е длъжна да рапортува на никого за своите придвижвания или дейности, които да вземем за пример могат да бъдат свързани с търсения и разследване. От дамата - и това е потвърдено както от следствието, по този начин и от процеса - уморила от апетит и жадност две момиченца, най-голямото от които няма даже девет години, кралското правораздаване отстрани последните ограничавания, които престъпницата е следвала за предходния 10 години.
Мартен получи опция за условно освобождение преди 10 години, само че статусът ѝ в публичното схващане беше подобен, че отхвърлиха да я одобряват даже в манастир, а когато се опита да се обърне към управляващите на прилежаща Франция, те започнаха ужасени да махат ръце.
Хладният смут, обзел в този миг французите, както и белгийците, а и доста европейци, може да бъде елементарно разбираем.
Мишел Мартен беше освен брачната половинка на Марк Дютру, който отвличаше, изнасилваше и по-късно заснемаше мъченията на жертвите си на видео, а също по този начин мореше от апетит момиченцата и по-късно ги погребваше живи, упоявайки ги в безсъзнание със сънотворни, тя участваше във всички това, помагайки за укриване на уликите на закононарушението.
Премахването на част от рестриктивните мерки върху персоналната независимост от това страшилище, въпреки и с пола, провокира всеобщи митинги в Белгия преди 10 години, а през днешния ден, като се изключи изявления в медиите, мина съвсем неусетно от публичното мнение.
Само родителите на починалите девойки задаваха сакраментални въпроси по какъв начин работи правосъдната система, тъй че дъщерите им да умрат в страдания, а килърът им да бъде освободен, откакто е бил в пандиза единствено половината от 30-годишната присъда, на който е наказана.
И по този начин, какво се случи в белгийското кралство, чиито жители са престанали или съвсем са престанали да се доверяват на решенията на справедливостта?
Като начало си коства да напомним, че нещастието, въпреки и преди повече от четвърт век, хвърли светлина върху съвсем цялостната нефункционалност, в случай че не и бойкот, на полицейската работа.
Въпреки че Дютру, сходно на брачната половинка си, е имал в предишното както присъда в пандиза (по сходен мотив - похищение и полово насилие), по този начин и обвиняване в рекет, а самият Дютру сред всичко това е направил и дребен обир и кражба, проверяващите органи не обръщат внимание за тази двойка когато малолетни девойки биват отвлечени в региона на Шарлероа,.
Не работата на чиновниците на реда е довела до залавянето им и всички следващи събития, а вниманието на инцидентен минувач, който обаче не съумява да предотврати отвличането на госпожица, само че съумява да си спомни регистрационния номер на колата, с която са избягали нарушителите.
Разследването продължава повече от седем години, съдът дефинира оптималните присъди за садистите и убийци. Изглеждаше, че справедливостта е спечелила.
Не, не спечелва.
И това не е правдивост, дава отговор на всички бащата на един от починалите - Жан-Дени Лежен.
Осемгодишната му щерка се споделя Жули. Тя е отвлечена дружно с приятелката си Мелиса. И двете девойки си играят на открито.
Жули и Мелиса са държани в клетка, където спят. На девойките им дават да пият по няколко капки вода дневно, като ги филтрират от пипета. Диетата им се състои от евтини бисквити, по една дневно. Това се прави от Мишел Мартен, нейните показания и тези детайлности попадат в протоколите и на следствието, и на съда. Изнасилвани са. И тези дейности са снимани на видео. Първа умира Мелиса. Нейната другарка Жули живее още няколко дни, като през цялото това време стои до тялото на умрялата си другарка.
Ако пренебрегнем смразяващите кръвта елементи и се съсредоточим извънредно върху правните въпроси, става известно, че всеки колорит - да вземем за пример, че един от дните в пипетата са били наточени повече капки от нормално - е свидетелствал в изгода и в отбрана на тогавашната обвинена, а през днешния ден - изцяло свободна престъпница.
Самият развой, съгласно родителите на жертвите, се е трансформирал от отбрана на правата на починалите в страдания в състезание сред прокурор и юристи (с извънредно тлъсти възнаграждения и съвсем планетарно медийно отразяване).
Гласовете на жертвите - или по-скоро техните молби и хрипове - не са били чути от никого, даже от заседателите.
Но те чуват гласовете на юристите, по какъв начин самата Мартен е повлияна от „ токсичната и подвластна връзка със брачна половинка си “, по какъв начин волята ѝ е била парализирана, по какъв начин се пробва да се отърве от тази взаимозависимост. По някаква причина правораздаването приема тези причини изцяло съществено.
То по някаква причина също ги приема драговолно, подкрепяйки (и това не е сарказъм) „ напъните на мадам Мартин още веднъж да стане потребен член на обществото “. Съучастницата на " чудовището от Шарлероа " е работила като преподавател в детска градина, преди да се срещне с него. Докато е в пандиза, тя получава тапия за преподавател. Между другото за сметка на данъкоплатците. Сред които, несъмнено, са родителите на жертвите.
И защото всички ограничавания са отстранени от нея, теоретично тя може да кандидатства за работа в начално учебно заведение.
Официалното белгийско правораздаване, най-малко до момента, не е повдигнало никакви възражения против това.
Ами обществото?
А обществото като цяло си мълчи - на практика е невероятно да се слагат под подозрение правните правила и решения в днешна Европа без риск да се превърнеш в парий и да получиш срещуположен иск.
Мълчанието на обществото е като мълчанието на агнета. Известният разказ на Томас Харис и неговата не по-малко известна кино акомодация,излиза от щемпел и се появява на екрана тъкмо в десетилетието, когато двойката Дютру-Мартен прави своите закононарушения. Явно и двамата огромни създатели са уловили, че послушното придържане към събитията, защото такива са общоприети правила, се трансформира в наклонност. И от тенденция- във вектор на развиване на обществото.
В книгата и във кино лентата основната героиня Клариса Стърлинг, пробвайки се да се оправи със личната си контузия от детството, в последна сметка разкрива килъра и фанатик, въпреки и все пак. И го ликвидира с добре ориентиран изстрел. В живота, в реалност, нито подобен човек, нито такива хора са открити в белгийското кралство.
„ В нашия свят, в тази половина от него, която в този момент е скрита от мъглата на нощта, би трябвало да диря и да намеря съществото, което живее от сълзите на другите “, споделя Клариса.
Белгийските сътрудници на героинята от книгата и кино лентата търсят това творение без доста триумф и откакто е наказано на три десетилетия затвор, го пускат след 15 години. В обществото се завръща това, по този начин да се каже, създание, което живее от сълзите на другите, пускайки вода от пипетка.
Всъщност фактът, че съучастникът на Дютру излезе на независимост незабавно щом часовникът удари среднощ, приказва, че положението на днешното европейско общество е такова, че то мълчи, както мълчат овце в кошара. И затова, ориста на такова общество, като тези овце, нормално е предрешена.
Сълзите на жертвите и техните родители там, където разпоредбите и процедурите, а не състраданието, здравия разсъдък и възприятието за правдивост, пресъхнаха и към този момент нямат значение.
Това към този момент не е възможност или догадка, това е просто констатация. Горчива, само че нужна.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Тя не е длъжна да рапортува на никого за своите придвижвания или дейности, които да вземем за пример могат да бъдат свързани с търсения и разследване. От дамата - и това е потвърдено както от следствието, по този начин и от процеса - уморила от апетит и жадност две момиченца, най-голямото от които няма даже девет години, кралското правораздаване отстрани последните ограничавания, които престъпницата е следвала за предходния 10 години.
Мартен получи опция за условно освобождение преди 10 години, само че статусът ѝ в публичното схващане беше подобен, че отхвърлиха да я одобряват даже в манастир, а когато се опита да се обърне към управляващите на прилежаща Франция, те започнаха ужасени да махат ръце.
Хладният смут, обзел в този миг французите, както и белгийците, а и доста европейци, може да бъде елементарно разбираем.
Мишел Мартен беше освен брачната половинка на Марк Дютру, който отвличаше, изнасилваше и по-късно заснемаше мъченията на жертвите си на видео, а също по този начин мореше от апетит момиченцата и по-късно ги погребваше живи, упоявайки ги в безсъзнание със сънотворни, тя участваше във всички това, помагайки за укриване на уликите на закононарушението.
Премахването на част от рестриктивните мерки върху персоналната независимост от това страшилище, въпреки и с пола, провокира всеобщи митинги в Белгия преди 10 години, а през днешния ден, като се изключи изявления в медиите, мина съвсем неусетно от публичното мнение.
Само родителите на починалите девойки задаваха сакраментални въпроси по какъв начин работи правосъдната система, тъй че дъщерите им да умрат в страдания, а килърът им да бъде освободен, откакто е бил в пандиза единствено половината от 30-годишната присъда, на който е наказана.
И по този начин, какво се случи в белгийското кралство, чиито жители са престанали или съвсем са престанали да се доверяват на решенията на справедливостта?
Като начало си коства да напомним, че нещастието, въпреки и преди повече от четвърт век, хвърли светлина върху съвсем цялостната нефункционалност, в случай че не и бойкот, на полицейската работа.
Въпреки че Дютру, сходно на брачната половинка си, е имал в предишното както присъда в пандиза (по сходен мотив - похищение и полово насилие), по този начин и обвиняване в рекет, а самият Дютру сред всичко това е направил и дребен обир и кражба, проверяващите органи не обръщат внимание за тази двойка когато малолетни девойки биват отвлечени в региона на Шарлероа,.
Не работата на чиновниците на реда е довела до залавянето им и всички следващи събития, а вниманието на инцидентен минувач, който обаче не съумява да предотврати отвличането на госпожица, само че съумява да си спомни регистрационния номер на колата, с която са избягали нарушителите.
Разследването продължава повече от седем години, съдът дефинира оптималните присъди за садистите и убийци. Изглеждаше, че справедливостта е спечелила.
Не, не спечелва.
И това не е правдивост, дава отговор на всички бащата на един от починалите - Жан-Дени Лежен.
Осемгодишната му щерка се споделя Жули. Тя е отвлечена дружно с приятелката си Мелиса. И двете девойки си играят на открито.
Жули и Мелиса са държани в клетка, където спят. На девойките им дават да пият по няколко капки вода дневно, като ги филтрират от пипета. Диетата им се състои от евтини бисквити, по една дневно. Това се прави от Мишел Мартен, нейните показания и тези детайлности попадат в протоколите и на следствието, и на съда. Изнасилвани са. И тези дейности са снимани на видео. Първа умира Мелиса. Нейната другарка Жули живее още няколко дни, като през цялото това време стои до тялото на умрялата си другарка.
Ако пренебрегнем смразяващите кръвта елементи и се съсредоточим извънредно върху правните въпроси, става известно, че всеки колорит - да вземем за пример, че един от дните в пипетата са били наточени повече капки от нормално - е свидетелствал в изгода и в отбрана на тогавашната обвинена, а през днешния ден - изцяло свободна престъпница.
Самият развой, съгласно родителите на жертвите, се е трансформирал от отбрана на правата на починалите в страдания в състезание сред прокурор и юристи (с извънредно тлъсти възнаграждения и съвсем планетарно медийно отразяване).
Гласовете на жертвите - или по-скоро техните молби и хрипове - не са били чути от никого, даже от заседателите.
Но те чуват гласовете на юристите, по какъв начин самата Мартен е повлияна от „ токсичната и подвластна връзка със брачна половинка си “, по какъв начин волята ѝ е била парализирана, по какъв начин се пробва да се отърве от тази взаимозависимост. По някаква причина правораздаването приема тези причини изцяло съществено.
То по някаква причина също ги приема драговолно, подкрепяйки (и това не е сарказъм) „ напъните на мадам Мартин още веднъж да стане потребен член на обществото “. Съучастницата на " чудовището от Шарлероа " е работила като преподавател в детска градина, преди да се срещне с него. Докато е в пандиза, тя получава тапия за преподавател. Между другото за сметка на данъкоплатците. Сред които, несъмнено, са родителите на жертвите.
И защото всички ограничавания са отстранени от нея, теоретично тя може да кандидатства за работа в начално учебно заведение.
Официалното белгийско правораздаване, най-малко до момента, не е повдигнало никакви възражения против това.
Ами обществото?
А обществото като цяло си мълчи - на практика е невероятно да се слагат под подозрение правните правила и решения в днешна Европа без риск да се превърнеш в парий и да получиш срещуположен иск.
Мълчанието на обществото е като мълчанието на агнета. Известният разказ на Томас Харис и неговата не по-малко известна кино акомодация,излиза от щемпел и се появява на екрана тъкмо в десетилетието, когато двойката Дютру-Мартен прави своите закононарушения. Явно и двамата огромни създатели са уловили, че послушното придържане към събитията, защото такива са общоприети правила, се трансформира в наклонност. И от тенденция- във вектор на развиване на обществото.
В книгата и във кино лентата основната героиня Клариса Стърлинг, пробвайки се да се оправи със личната си контузия от детството, в последна сметка разкрива килъра и фанатик, въпреки и все пак. И го ликвидира с добре ориентиран изстрел. В живота, в реалност, нито подобен човек, нито такива хора са открити в белгийското кралство.
„ В нашия свят, в тази половина от него, която в този момент е скрита от мъглата на нощта, би трябвало да диря и да намеря съществото, което живее от сълзите на другите “, споделя Клариса.
Белгийските сътрудници на героинята от книгата и кино лентата търсят това творение без доста триумф и откакто е наказано на три десетилетия затвор, го пускат след 15 години. В обществото се завръща това, по този начин да се каже, създание, което живее от сълзите на другите, пускайки вода от пипетка.
Всъщност фактът, че съучастникът на Дютру излезе на независимост незабавно щом часовникът удари среднощ, приказва, че положението на днешното европейско общество е такова, че то мълчи, както мълчат овце в кошара. И затова, ориста на такова общество, като тези овце, нормално е предрешена.
Сълзите на жертвите и техните родители там, където разпоредбите и процедурите, а не състраданието, здравия разсъдък и възприятието за правдивост, пресъхнаха и към този момент нямат значение.
Това към този момент не е възможност или догадка, това е просто констатация. Горчива, само че нужна.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ