От пиячката трябва да се поддържа разумна дистанция като от

От пиячката би трябвало да се поддържа рационална отдалеченост като от огън – нито доста надалеч, с цел да не изстинем, нито доста близо, с цел да не изгорим. Духът на виното е в арабската дума „алкохол“ (от „ал“- дух и „кохол“- вино). Това значи, че когато приказваме и мислим за алкохол, в действителност ни се пие вино – за предпочитане алено. Спазвам правилото: „ Червеното е за пиянство, бялото е за миене. “ Единодушни сме с Пеньо Пенев: „На гроба ми не слагайте вода на оня свят не желая да се мия. И в случай че възкръсна от пръстта ще бъде единствено с цел да се напия…“ В книгата си „ Всекидневно пиянство ”, Кингсли Еймис написа, че сред индивида и алкохола има здравословна връзка и пиенето ни свързва по един надълбоко съкровен, човешки метод. Така е! Добрият секс желае положително пиво. Пием, не с цел да се почувстваме добре, а с цел да се почувстваме още по-добре. Който пие юначен е постоянно с 40º пред останалите. Древните пияници Перикъл (495-429 година прочие Хр.), Сократ (469 година прочие Хр. – 399 година прочие Хр.), Александър Македонски (356-323 година прочие Хр.) и Гай Юлий Цезар (100-44 година прочие Хр.) са пиели до делириум и епилептичен пристъп. Уинстън Чърчил имал огромна глътка, задоволително огромна, с цел да бъде приет за най-значимия политик на ХХ век. Легенда споделя, че когато един път през 1946 година се появява пиян в Народното събрание, депутатката Беси Бърдок му се присмяла, че е пийнал. Чърчил се обърнал към нея с думите: „ Аз съм пийнал, само че Вие сте грозна. А на следващия ден аз ще изтрезнея ”. В чест на остарелия Уинстън, генът, посредством който алкохолът да упражнява благотворно въздействие върху интелекта, е наименуван „ Чърчил ” и се среща при към 15% щастливи представители на бялата раса. Затова Чърчил е казвал: „ Взел съм от алкохола повече, в сравнение с той е взел от мен. ” За пиенето на Чърчил намираме пояснение при Макиавели (1469-1527), в най-великата му книга „ Владетелят ”: „ Успехът на държавника не постоянно е цената на добродетелта ”. Марк Твен имал здравословно пояснение за пристрастеността си към алкохола: „ Алкохолът може да ти навреди единствено в случай че стъпиш необут върху чашата си ”. Джек Лондон изпивал всекидневно по литър уиски и един път даже паднал пийнал от пристана на Оукланд, градът, в който се е кандидатирал за кмет. Хемингуей е бил като конвейер за алкохолни питиета: „ Пиша пийнал, коригирам изтрезнял ”. Скот Фицджералд написа: „ Когато съм изтрезнял, не мога да претърпявам света, а когато съм пийнал – той не понася мен ”. Най-значимите хрумвания на античния свят се раждат под властта на пенливата течност. Такъв образец е античният гуляй, по време на който са били заченати демократичните полезности на античния свят. Докато в първата част на пира най-вече се е хапвало, във втората се пиело вино, рецитирали ли се стихове и са изпълнявани песни – особено съчинявани за всеки гуляй. В тази част на интензивно пиянство на вино се провеждали и полемики на всевъзможни тематики, в това число и публични, и се решавали значими проблеми на обществото. Именно тази втора част се е наричала symposion, откъдето идва и модерно наименование на публичните и научни форми на полемика – симпозиуми. През VI век, в главата „ Как да пием ” от Правилата на св. Бенедикт, създател на западното монашество, написа, че „ четвърт литър вино дневно е задоволително ”. Този потребен опит е почерпен и от българските монаси от Бачковския манастир. В типика на манастира от 1083 година е записано, че дневната дажба вино за монасите е към литър вино, а на някои празници и повече. Макар тогавашното вино да е било с по-нисък градус (8-10º), литърът и тогава е бил литър. Алкохолът води до когнитивни нарушавания. Това съм го чувал от Стефан Цанев: „Лежа пийнал в локвата на някаква канавка и чудя се: дали съм паднал бог или съм възходяща мравка. ” Проф. Коста Костов, коментар във фейсбук