Кандидат за Гинес! Войслав Тодоров – от протеста до поста
От партия в партия, от митинг на митинг, наоколо със мощните на деня, с катерене върху гърбовете на протестиращи в стремежа да стигне до върха. Това е Войслав Тодоров - оборотен протестър, издигнал се до общински консултант - от ГЕРБ, през Българска социалистическа партия и АБВ, след това през плановете на Мая Манолова, на Георги Кадиев, на Демократична България и в този момент кротнал се до Ваня Григорова. Той просто е за Гинес! Няма партия, през която да не е минал. Целта е преодоляването на кметския стол на най-малко един огромен регион в София.
Все по-обигран в връзката си с протестиращи, Войслав Тодоров е различим и зад тила му постоянно стои най-малко един политически план. Той е директното доказателсво, че митингите в България биват овладявани от някого и превръщани от него в инструмент за придобиване на политическа власт.
Ако потърсите, няма да намерите никакви сведения с какво се устоя български жител, който е посветил цялото си време и сила на това да обикаля протестни дейности в София и страната.
Кой печели, когато силата на жителите се употребява като гориво за персонални политически упоритости?
От митинг до пост: по тази формула пътят до жадуваната власт е къс.
Първа стъпка: говориш допустимо най-често, най-силно и в най-вече платформи по значима тематика, да вземем за пример застрояването на София.
Некомпетентността не е спънка. Непознаването на законодателството също. Нищо от това не наподобява нужно. Достатъчно е да схванеш, че някъде ще се строи, с цел да обявиш, че е нелегално и аморално.
Втора стъпка: пречиш на всеки опит за чуване на другата страна.
На теб не ти би трябвало митинг, който да води до разговор. На теб не ти би трябвало разговор, който да разпръсне паниките или да откри положително решение. Трябва ти непрестанно напрежение, в което да се виждаш и чуваш ти, като единствения представител на гражданската съвест.
Трета стъпка: обясняваш по какъв начин митингът е твоя персонална кауза… И тя в действителност е персонална. Освен удоволствието да се чувстваш “гласът на истината ”, с изключение на чувството, че „ държиш в ръцете си “ който набележиш с обещания за „ нови разкрития “, можеш да получиш пост. „ В името на хората “…
Войслав Тодоров – професионален политик, роден на 08.05.1988 година в град Русе. Висше обучение със компетентност интернационалните стопански връзки (МИО).
Започва политическата си кариера от екипа на Малина Едрева – Политическа партия ГЕРБ. След това минава в редовете на Българската социалистическа партия, а по-късно е общински консултант от групата на Коалиция с АБВ (2015-2019 г.) След отстраняването на Георги Кадиев от Българска социалистическа партия, Войслав Тодоров става част от ядрото на новосформираната политическа партия “Нормална страна ”, а по-късно от придвижването на Мая Манолова. За малко се пробва да стане и част от Демократична България. Малко са политическите партии, през които той не е минал.
Войслав Тодоров
“Нормална страна ” - Георги Кадиев
Амбициите на политическия план са натрупването на електорална маса посредством доближаване и образуване на цивилен протестни напрежения. Необходимо е марката на новата партия да бъде елементарно различим от гласоподавателите и посредством протестни дейности да се генерира непрекъснат поток от медийни събития. Целта е преодоляването на кметския стол на най-малко един огромен регион в София. Изборът е квартал " Младост ", в който има публични напрежения от години.
В квартал " Младост " се опълчват един на различен притежатели на земя и жителите на комплекса. По време на комунистическия режим, земята е била национализирана. След измененията през 1989 година хората получават собствеността си, само че в множеството случаи тя се оказва част от междублокови пространства. Въпреки, че като притежатели и данъкоплатци, задължени да заплащат своите налози, те са лишени от опцията да ръководят парцелите си. Земята им се е трансформирала в пространства, които хората са привикнали да одобряват за даденост. Това поражда и един непрекъснат конфликт сред ползите на притежателите на земя и част от жителите на квартала.
1. Войслав Тодоров. 2. Десислава Иванчева. 3. Георги Кадиев. 4. Никола Вапцаров.
“Нормална страна ” се сближава с екологични организации, които достоверно отстояват своите възгледи за опазване на статуквото и прекъсване на каквото и да е строителство на територията на общината. До появяването на Кадиев задачите им не са политически, а са свързани със спонтанни митинги в отбрана на междублокови пространства, пътечки, полянки, на които хората си разхождат кучетата, полуразрушени детски площадки. “Безстопанственост ” е разбиране, което с цялостна мощ важи за огромна част от междублоковите пространства в Младост, тъй като Софийска община няма отговорност да ги поддържа. Появата на ново строителство поражда естествена човешка реакция на неодобрение. За няколко години основните думи “презастрояване ” и “незаконно строителство ” се трансформират във водещи и притегателна мощ в обществените мрежи за организирането на митинги. Войслав Тодоров е в образувана група, споделяща политическа поддръжка и присъединяване в тези събития. Така се появява и органичната непосредственост до Десислава Иванчева и нейната неправителствена организация “За зелен Младост ”. Тя се нуждае от политическия опит, който има партията на Кадиев и относително бързо й е внушено, че община Младост може да бъде овладяна със взаимни старания.
Неочаквано и за самите регулярно протестиращи, министър председателят по това време Бойко Борисов желае оставката на кмета от ГЕРБ на кв. Младост доктор Цвета Авджиева.
Тази оставка влива сила и възприятие за победа, както и придава към този момент друга значителност на митингите.
А протестните дейности осъзнато се трансформират в инструмент за политически цели.
Всеки жител на столицата остава с усещането, че нещо в Младост не е наред. Това трансформира митингите, без значение от техния генезис в добър инструмент за преодоляване на електорална маса, потвърдил се в Младост.
Този явно неправилен ход на Борисов води до изборна загуба на един от кварталите в София, а по-късно и на доста други.
Но Войслав Тодоров стартира да става все по-обигран в връзката си с протестиращи. Той е различим и зад тила му постоянно стои най-малко един политически план. Няма никакви сведения с какво се устоя български жител, който е посветил цялото си време и сила на това да обикаля протестни дейности в София и страната.
От Младост Войслав Тодоров и неговия съпартиец Никола Вапцаров – също съучредител на партията на Георги Кадиев, се трансферират с протестни дейности и на територията на квартал Лозенец. Там е почнало строителството на постройка " Златен век " – една от най-големите вложения за столицата по това време.
Бързо образуват предприемчив комитет и стартират работа, в опит да преповторят “моделът Младост ”.
Колкото и необичайно да е, Борисов прави същата неточност в обстановка на предизборна акция, навлизайки в договаряния с протестиращия предприемчив комитет. Сградата " Златен век " се трансформира в събирателна на митинги от разнообразни политически партии в търсене на парче от електоралната баница.
Там са и " Спаси София ", и " Демократична България ", и Мая Манолова, както и Кадиев.
За да може да се оправдае тази странна пасмина с разнообразни идеологически възгледи се появява израза “няма ляво, няма дясно ”, нищо че едните са твърдо решени да съборят Паметника на Съветската войска, а другите да проливат кръвта си за него.
Но бяха там, в Лозенец, поради нещо друго…
Във водовъртежа от избори, всички съучастници заеха управнически постове. Самият Войслав Тодоров стана общински консултант, Спаси София учредиха партия, а Мая Манолова влезе в Народното събрание.
Твърденията на протестиращите в началото са: че мястото на постройката не е там, че ще хвърля сянка върху прилежащи здания, че ще провокира тапи и ще спре гледката към Витоша. След тази абстракция от вини към софийски вложител, който повече от 30 години осъществя планове в столицата, прилагайки новаторски подходи, свързани с технологии и материали, различим като един от най-качествените марки, се прибавят и неуместните изказвания, като изчезнало позволение за градеж и други чисто политически внушения. Това е без значение, значимото е преследването на задачата, печеленето на локални избори и рухването на ръководещата партия от власт.
За да господства над тези процеси и спре поредицата от митинги, Бойко Борисов еднолично взема решение да сътвори юридически проблем, който да се реши в съда. На ДНСК е подредено да откри претекстове, с които планът Златен век да се блокира.
С днешна дата знаем, че компанията е спечелила всичките си каузи в съда и плана е приключен на недодялан градеж.
Факт е, че това което се случи в столицата на България, не е допустимо да се случи на никое място в Европейския съюз и не бихме се учудили в случай че стараната ни претърпи наказания след загуба на следващо дело в Страсбург.
Но за политическия генератор на тези събития, няма никакво значение. Политическите цели са реализирани, цената е платена, само че не от тях. “Мразя ви гратис ” е прекрасен слоган, само че в последна сметка се оказва, че омразата си има цена.
Войслав Тодоров е част от общинския съвет на столицата и това е реалност.
Спаси София удвои своя електорат, доминирайки в Столичния съвет, в това число над Демократична България със собствен ръководител.
Демократична България взе максимума за постове на районни кметове.
Протестът на Войслав Тодоров и Вапцаров се усвои с лекост от политически партии с по-голям потенциал. Към инициативният комитет бе пришит небезизвестният за нас юридически съветник Борис Милчев (може да прочетете повече в едно от най-големите ни следствия, свързани с корупция по високите етажи на властта в градската администрация ТУК), който влага характерната си подготвеност и политически запас, с цел да отнеме самодейността от Войслав Тодоров и Вапцаров. В последна сметка Демократична България взе кметския стол в тази община. А Войслав Тодоров и Никола Вапцаров се вливат в различен политически план.
Войслав Тодоров и политическият план на Мая Манолова
На сцената към този момент е изгряла звездата на Мая Манолова. Тя обожава ролята да е в среда на недоволни от властта жители. Политическият й план е в ход, а до нея компактно застават Никола Вапцаров и Войслав Тодоров. Оборотните протестери си сменят господаря. Единият желае да става народен представител, а другият – общински консултант, само че не всичко минава без спънки.
Едно от най-неприятните прекарвания за Войслав Тодоров е опитът му да се причисли към митинг на жители от Горубляне. За негово злощастие той бързо е разпознат и изпъден, като му се лепва прякора „ кола за спешна помощ протестър “.
През 2019 година, в хода на предизборна акция Мая Манолова и антуража й, в който непроменяемо участва Войслав Тодоров попадат на митинг в Горубляне.
Ето какво пишат горублeнци за неканените посетители:
„ Всеки, който манипулира, заблуждава и лъже съгражданите си, ще бъде даден на прокурор. Всеки, който блокира частната благосъстоятелност, ще бъде даден на прокурор. Всеки, който се пробва да отнеме частната ни благосъстоятелност, ще бъде даден на прокурор… “
Като омбудсман на България, Манолова е получавала стотици тъжби от жители по разнообразни проблеми. С тази си информираност тя развива политическата си платформа и съумява за малко да влезе в българския парламент. Електоралният й потенциал обаче е прекомерно нежен по обясними аргументи.
Войслав Тодоров сега е общински консултант от следващата коалиция, изразявайки своите крайно-леви възгледи за развиването на столицата, този път до Ваня Григорова. А Никола Вапцаров получи опцията при всеки комфортен случай да бие барабан в дословния смисъл на думата в търсене на себе си.
Но пикът е доближат и оттук насетне се чака по какъв начин това ще рефлектира върху трансформацията на общинската администрация и по-доброто ръководство на София. Дали ще излязат от рефлекса на непрекъснато протестиращи против заобикалящия ги свят или ще образуват обществено-достъпен роман за това по какъв начин столицата ни ще се развива. Защото слагането на червени линии с непрекъснати дефиниции на облика на врага не води до ефикасни решения.
Във всяка демократична страна има митинги на жители, отстоявайки една или друга идея, само че това е демокрацията и правото на всеки жител достоверно да показва своята позиция, в това число и с митинг.
В България обаче митингите бяха овладени и превърнати в инструмент за придобиване на политическа власт.
Това е един от най-големите удари върху гражданското ни общество. Защото в резултат на тази свръхупотреба мъчно би могло да чакаме в скоро време достоверен, оживен цивилен митинг за каквото и да било. Трайната ерозия в доверието на жителите към политическите партии е реалност. Чувството че си използван е непреодолимо. Няма мощ, която да накара огромна част от българските гласоподаватели да преодолеят своето омерзение и да гласоподават.
Инфо:
