Рекорди и харизма! Няма спор, че Буфон е най-великият вратар
От Парма 1995 до Парма 2023. Това е краят на една незабравима кариера, която продължи цяла безкрайност, или 28 години в професионалния футбол. Легендарният Джанлуиджи Буфон публично сподели „ стоп “. Стражът имаше контракт с родния си клуб за още един сезон, само че реши да го приключи предварително. А в този момент е ред на безкрайните суперлативи. За него те идват доста елементарно. Нужни са единствено три цифри, с цел да опишат величието му.
Излиза вечно от терена играчът с най-вече мачове в Серия А – 657, с най-вече участия в националния тим на Италия – 176, както и този, който е спечелил най-вече трофеи в шампионата на Апенините – 10. Освен това той е стражът, който продължава да държи върха за непобедимост – 974 следващи минути без позволен гол.
Дали не е най-великият за всички времена? Тук към този момент влизаме в областта на субективното. Същото е да спориш сред Пеле и Марадона, само че даже с известна доза риск ние ще го кажем ясно: Той в действителност беше №1 на своята позиция в историята. По-митичен даже от Лев Яшин? Да, тъй като Черния паяк си остана вечно затворен в границите на Съюз на съветските социалистически републики и можеше да се среща с великите голмайстори единствено на огромни шампионати. Ами Касияс, Нойер и останалите? Да, тъй като всичките ги подминаваше по пътя си. Опълчи се на разнообразни генерации и неговата кариера е като цяла безкрайност. 28 години на непрекъснато високо равнище!
Събитие като сбогуването на Буфон с футбола даже излиза от рамките на стадиона и нахлува в нашето всекидневие. Така се случва постоянно с митичните фигури. Джиджи несъмнено е една от тях. Неговите емблематични спасявания постоянно ще останат незабравими. Вие къде бяхте на 19 ноември 1995 година когато 17-годишният Буфон дебютира на „ Енио Тардини “ в Серия А против Милан? Предната вечер треньорът Невио Скала го пита дали е подготвен да играе, а хлапакът му дава отговор: „ Никакъв проблем ”. На идващия ден дребният Буфон със същата тази убеденост спираше ударите на Джордж Уеа, Роберто Баджо, Марко Симоне… Впечатляващо
Не потрепери даже в московския мраз на 29 октомври 1997 година, когато трябваше да влезе като запаса на мястото на контузения Палюка. За да дебютира с националната фланелка в съдбоносен бараж за класиране на международното! Спаси всичко… като се изключи автогола на Канаваро. Двамата тогава сложиха първата тухла в скуадра адзура, а 9 години по-късно към този момент дружно бяха построили стената, която в Берлин се качи на най-големия връх – международната купа. Незабравими се техните намеси, най-много в полуфинала против Германия, след които Канаваро подвигна купата и завоюва „ Златната топка “ за 2006-а. Но да си го кажем, Буфон не я заслужаваше по-малко. Щеше да стане едвам вторият вратар след Яшин, който печели самостоятелното отличие.
2006-а е и годината, в която Джиджи се трансформира в нещо доста повече от състезател за почитателите на Ювентус. Най-добрият на планетата можеше да осребри своя успех, подписвайки с различен тим контракта на живота си, само че вместо това слезе в пъкъла на Серия Б след абсурда „ Калчополи “, с цел да помогне на Старата госпожа да възкръсне още веднъж от пепелта. Неговата любовна история стартира с умопомрачителния трансфер от Парма в Юве, който по-късно бе декориран от спечелването на 21 домашни трофея с екипа на бианконерите. Липсваше му единствено огромният интернационален успех с бяло-черните.
Най-близо бе през 2003 година, когато ударът на Андрей Шевченко (Милан) от бялата точка го лиши от славата в Театъра на фантазиите. Загуби още два финала в ШЛ през 2015 и 2017, а следващият опит през 2018 година приключи със скандалния мач на „ Бернабеу “, когато се нахвърли на съдията Майкъл Оливър. Последният подари дузпа на Реал Мадрид, само че очевидно по този начин е било писано – Шампионската лига да остане неразрешената територия за една другояче съвършена кариера. Опита се да скапе проклятието, подписвайки с ПСЖ, само че в действителност придвижи прокобата дружно със себе си оттатък Алпите. В реванша от осминафиналите против Манчестър Юнайтед точно негова груба неточност подари гол на Лукаку и поврат за алените дяволи.
По време на втория си престой в Ювентус (2019-2021) към този момент бе в сянката на Войчех Шченсни, само че стана най-възрастният вратар, избавил дузпа (срещу Сасуоло) в Серия А. След завръщането в Парма пък доближи немислимите 500 сухи мрежи!
Неговата кариера се докосна до съвършенството, с цел да сплоти в себе си невероятните атлетически качества, сюблимната вратарска техника и харизмата на незаместим водач. С тези качества той буташе съотборниците си напред и по едно и също време ужасяваше противниците. „ Не съм благополучен, когато върша избавяне, а когато чувствам, че всеки сантиметър от наказателното поле е под мой надзор ”. Това са думите, които разказват най-добре неговия темперамент. Шапки долу за Пеле на вратарите!
Сега е ред на бъдещето, което наподобява оцветено в синьо. Най-вероятно той ще влезе в щаба на националния тим като началник на делегацията на Италия. Тази роля се изпълняваше от непрежалимия Джанлука Виали по време на триумфа на европейското състезание. Двамата сигурно си наподобяват по умеенето да въодушевяват. Най-вече младите.
Материал на " Гадзета дело спорт "
Превод на " Тема спорт "
Излиза вечно от терена играчът с най-вече мачове в Серия А – 657, с най-вече участия в националния тим на Италия – 176, както и този, който е спечелил най-вече трофеи в шампионата на Апенините – 10. Освен това той е стражът, който продължава да държи върха за непобедимост – 974 следващи минути без позволен гол.
Дали не е най-великият за всички времена? Тук към този момент влизаме в областта на субективното. Същото е да спориш сред Пеле и Марадона, само че даже с известна доза риск ние ще го кажем ясно: Той в действителност беше №1 на своята позиция в историята. По-митичен даже от Лев Яшин? Да, тъй като Черния паяк си остана вечно затворен в границите на Съюз на съветските социалистически републики и можеше да се среща с великите голмайстори единствено на огромни шампионати. Ами Касияс, Нойер и останалите? Да, тъй като всичките ги подминаваше по пътя си. Опълчи се на разнообразни генерации и неговата кариера е като цяла безкрайност. 28 години на непрекъснато високо равнище!
Събитие като сбогуването на Буфон с футбола даже излиза от рамките на стадиона и нахлува в нашето всекидневие. Така се случва постоянно с митичните фигури. Джиджи несъмнено е една от тях. Неговите емблематични спасявания постоянно ще останат незабравими. Вие къде бяхте на 19 ноември 1995 година когато 17-годишният Буфон дебютира на „ Енио Тардини “ в Серия А против Милан? Предната вечер треньорът Невио Скала го пита дали е подготвен да играе, а хлапакът му дава отговор: „ Никакъв проблем ”. На идващия ден дребният Буфон със същата тази убеденост спираше ударите на Джордж Уеа, Роберто Баджо, Марко Симоне… Впечатляващо
Не потрепери даже в московския мраз на 29 октомври 1997 година, когато трябваше да влезе като запаса на мястото на контузения Палюка. За да дебютира с националната фланелка в съдбоносен бараж за класиране на международното! Спаси всичко… като се изключи автогола на Канаваро. Двамата тогава сложиха първата тухла в скуадра адзура, а 9 години по-късно към този момент дружно бяха построили стената, която в Берлин се качи на най-големия връх – международната купа. Незабравими се техните намеси, най-много в полуфинала против Германия, след които Канаваро подвигна купата и завоюва „ Златната топка “ за 2006-а. Но да си го кажем, Буфон не я заслужаваше по-малко. Щеше да стане едвам вторият вратар след Яшин, който печели самостоятелното отличие.
2006-а е и годината, в която Джиджи се трансформира в нещо доста повече от състезател за почитателите на Ювентус. Най-добрият на планетата можеше да осребри своя успех, подписвайки с различен тим контракта на живота си, само че вместо това слезе в пъкъла на Серия Б след абсурда „ Калчополи “, с цел да помогне на Старата госпожа да възкръсне още веднъж от пепелта. Неговата любовна история стартира с умопомрачителния трансфер от Парма в Юве, който по-късно бе декориран от спечелването на 21 домашни трофея с екипа на бианконерите. Липсваше му единствено огромният интернационален успех с бяло-черните.
Най-близо бе през 2003 година, когато ударът на Андрей Шевченко (Милан) от бялата точка го лиши от славата в Театъра на фантазиите. Загуби още два финала в ШЛ през 2015 и 2017, а следващият опит през 2018 година приключи със скандалния мач на „ Бернабеу “, когато се нахвърли на съдията Майкъл Оливър. Последният подари дузпа на Реал Мадрид, само че очевидно по този начин е било писано – Шампионската лига да остане неразрешената територия за една другояче съвършена кариера. Опита се да скапе проклятието, подписвайки с ПСЖ, само че в действителност придвижи прокобата дружно със себе си оттатък Алпите. В реванша от осминафиналите против Манчестър Юнайтед точно негова груба неточност подари гол на Лукаку и поврат за алените дяволи.
По време на втория си престой в Ювентус (2019-2021) към този момент бе в сянката на Войчех Шченсни, само че стана най-възрастният вратар, избавил дузпа (срещу Сасуоло) в Серия А. След завръщането в Парма пък доближи немислимите 500 сухи мрежи!
Неговата кариера се докосна до съвършенството, с цел да сплоти в себе си невероятните атлетически качества, сюблимната вратарска техника и харизмата на незаместим водач. С тези качества той буташе съотборниците си напред и по едно и също време ужасяваше противниците. „ Не съм благополучен, когато върша избавяне, а когато чувствам, че всеки сантиметър от наказателното поле е под мой надзор ”. Това са думите, които разказват най-добре неговия темперамент. Шапки долу за Пеле на вратарите!
Сега е ред на бъдещето, което наподобява оцветено в синьо. Най-вероятно той ще влезе в щаба на националния тим като началник на делегацията на Италия. Тази роля се изпълняваше от непрежалимия Джанлука Виали по време на триумфа на европейското състезание. Двамата сигурно си наподобяват по умеенето да въодушевяват. Най-вече младите.
Материал на " Гадзета дело спорт "
Превод на " Тема спорт "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ