От памтивека той блуждаял в света без отдих и без

От памтивека той блуждаял...

От памтивека той блуждаял в света без отдих и без цел, не виждал край, нито лимит, минувал векът след века кат момент след момент, кат сянка лека. Властител на земята неприятен, той сеял зло без наслажденье, само че на безкрайната си мощност не срещал нийде противленье: и злото му омръзло веч. Откъс от поемата " Демон " на Михаил Лермонтов в превод на Иван Вазов
В началото на 1902 година една от най-известните картини на Михаил Врубел (17 март 1856 – 14 април 1910 г.) - „ Низвергнатия дявол ", била показана пред необятната аудитория на галерия в Санкт Петербург.

„ Низвергнатия дявол “

Малко преди сполучливото показване, хората от близкото обграждане на художника почнали да виждат в държанието му признаците на психологично разстройство.
През 1901 година на Михаил Александрович Врубел и жена му се ражда момченце със заешка джука.

Портрет на сина на художника
Художникът бил надълбоко покъртен и от този миг до края на живота му заболяването се задълбочава. Той захвърля по насила четката четири години преди да напусне този свят. Но оставя след себе си творчество, което впечатлява със своята „ демоничност ", нюанс и светоусещане.

Тамара и Демона, илюстрация към поемата на Лермонтов " Демон "
И „ Демон ", и „ Низвергнатия дявол " са прерисувани и довършвани от вече болния Врубел неведнъж. Лицето на демона, съгласно етапа на заболяването на създателя, ту е умерено и вглъбено, ту е съвсем зверско и агресивно.

Пан
Психиатричната диагноза след това се съпровожда и от почти пълна загуба на зрението. Твърди се, че когато приключил своя „ Портрет на Брюсов ", Врубел не е бил в положение да го прегледа в елементи.