Проверка на фактите: Не, движението на земната ос не е „истинската причина за климатичните промени“, а човешката дейност
От отказване на Глобалното стопляне, което към този момент се усеща от всички, тайните теории към този момент се пренасочиха към нова сфера за операция, а точно, че то не се дължало на човешката активност.
Василена Доткова от " Фактчек България " направи инспекция на обява, която се тиражира в обществените мрежи и наподобява масата от нашенци й има вяра.
Климатичните промени, които следим от началото на индустриалната ера, не са породени от придвижванията на земната ос или от измененията в земната орбита;
Ефектът от тези придвижвания върху климата, прочут като „ цикли на Миланкович “, е прочут на учените повече от век и се взема под внимание от актуалната климатична просвета. В момента се намираме във фаза от този цикъл, в която климатът в Северното полукълбо би трябвало да става по-хладен;
Циклите на Миланкович са свързани с мудни промени с интервал от десетки до стотици хиляди години. Предизвиканото стопляне или изстудяване визира всички пластове на атмосферата. Това е в несъгласие с следеното през последните десетилетия бързо стопляне в ниските ѝ пластове, до момента в който стратосферата става по-студена.
Широко споделяна обява във Facebook твърди, че причина за климатичните промени са измененията в наклона на земната ос и „ формата на Земята “. Според обявата това научно познание е съзнателно скривано от страна на „ тези, които ръководят света “. Текстът твърди още, че тези научни обстоятелства потвърждават неналичието на връзка сред човешката активност и измененията в климата.
„ Глобално стопляне следва и никой не може да го спре, тъй като то ни минимум не е обусловено от човешката активност “ – гласи текст на фона на фотография на горящо земно кълбо.
„ През 1989г. Земята трансформира своята форма и наклона на земната ос! Това събитие на хоризонта няма гръмко отбелязване към необятната общност! Учените които изследват ядрото виждат тази смяна през 1985г. Четири години по-късно имат отговор на този въпрос – „ Цикли на Миланкович “. “
„ Това са фактори независещи от хората! Земята, която се уголемява, а в краищата се стеснява, предизвиква земетресенията, ураганите и всички естествени бедствията на Земята! Именно заради тези аргументи са и климатичните промени! Само, че тези, които ръководят света, имат друго мнение “ – се споделя още в текста на обявата.
Публикацията се появява в началото в страницата Novini.cc, откъдето е споделена в групата „ Истината за Мини Марица-изток “ и по този начин е достигнала до евентуална публика от общо 37 000 консуматори. Има и доста споделяния от самостоятелни профили.
Какво съставляват циклите на Миланкович
Това е теория за връзката сред дълготрайните промени в климата, придвижванията на земната ос и съмненията във формата на земната орбита. Публикувана е за пръв път през 1920 година от сръбския учен Милутин Миланкович. В изчисленията си той взема под внимание комбинирания резултат от три обособени придвижвания на планетата, които са познати на човечеството доста от дълго време. Миланкович е първият, който ги обвързва с измененията в земния климат. Оказва се, че изчисленията му за упования резултат от тези придвижвания почти съответстват със съществуващата историческа информация за ледниковите интервали и стоплянията на климата в предишното.
„ Кимането “ на земната ос
Оста, към която се върти Земята, е наклонена. Този надолнище е повода, заради която на планетата има сезони. В момента земната ос е с надолнище 23,4 градуса по отношение на вертикала. Разбира се, понятието за вертикал в Космоса е релативно – в тази ситуация като хоризонтална се преглежда равнината на земната орбита, а отвесна е всяка права, перпендикулярна на нея.
Ъгълът на земната ос от време на време се трансформира сред 22,1 и 24,5 градуса, като интервалът на цялото придвижване до връщането в изходната точка обгръща 41 000 години. Движението е известно във физиката като нутация на оста.
Колкото по-голям е ъгълът, толкоз по-екстремни нормално са били сезоните в историята. По-големият ъгъл значи повече слънчево греене в земното полукълбо, което се намира по-близо до Слънцето. Другото полукълбо надлежно е по-отдалечено и получава по-малко слънчеви лъчи.
Според НАСА сега Земята се намира във фаза на понижаване на ъгъла на земната ос – той е достигнал пика си преди към 10 000 години и се чака да доближи минимума си след още към 10 000.
„ Кимането “ земната ос е намерено още в средата на XVIII век от британския астроном Джеймс Брадли. То е една от трите съществени променливи, които образуват теорията на Миланкович.
Въртенето на Земята е комплицирано и постоянно е оприличавано на придвижването на пумпал, пуснат да се върти под надолнище върху хоризонтална повърхнина. Освен „ кимането “, оста на пумпала прави и кръгово, конусовидно придвижване.
Това придвижване се нарича прецесия и е описано от астрономите още през Античността. Те виждат, че позицията на слънцето по отношение на избрани звезди се трансформира с годините, а звездните карти остаряват. Периодът на цялостното завъртане на земната ос е малко над 25 770 години.
Астрономическата прецесия въздейства върху климата, като провокира по-екстремни сезонни разлики в едното полукълбо и по-умерени в другото. Според НАСА в момента се намираме във фаза, в която прецесията би трябвало да води до по-горещи лета в Южното полукълбо и по-умерени сезони в Северното, а противоположното би трябвало да стартира да се случва едвам след 13 000 години.
Ексцентричност на земната орбита
Земята не разказва съвършен кръг към Слънцето. Формата на орбитата ѝ леко се трансформира под въздействието на гравитацията на другите планети в Слънчевата система, изключително Юпитер и Сатурн. Промяната е от съвсем съвършена окръжност до леко елипсовидна форма и се повтаря циклично с интервал към 100 000 години.
За ексцентричност се приказва, когато формата на земната орбита се отклонява от тази на кръга – колкото по-елипсовидна е тя, толкоз по-голяма е ексцентричността. Издължаването на орбитата води до разлики в продължителността на сезоните – колкото по-ексцентрична е тя, толкоз по-продължително е лятото за сметка на зимата в Северното полукълбо, като става дума за разлики от порядъка на няколко дни.
В интервалите с най-голяма екстравагантност на земната орбита земята получава с 23% повече слънчеви лъчи в точката от орбитата си, която е най-близо до слънцето, спрямо тази, която е най-отдалечена. В момента ексцентричността на орбитата е в интервал на понижаване и се доближаваме до етапа, в която орбитата на Земята е съвсем кръгла.
Циклите на Миланкович ли са причина за климатичните промени
Астрономическите придвижвания, известни като цикли на Миланкович, не са ново изобретение, нито защитавано в загадка пояснение за световното стопляне, както твърди обявата.
Сред учените съществува консенсус, че бързото стопляне на земния климат спрямо прединдустриалната ера се дължи на първо място на човешката активност.
„ Човешката активност, основно посредством изпускането на парникови газове, без подозрение предизвиква световно стопляне, като през 2011-2020 година световната температура на земната повърхнина е с 1,1º С над равнищата от 1850-1900 година “ Това декларират създателите на последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) – научна организация в границите на Организация на обединените нации, формирана от специалисти от всички страни.
Според учените от IPCC темповете на стопляне, които следим през индустриалната ера, са невиждани спрямо хилядолетията преди този момент и не могат да бъдат обяснени единствено с естествени фактори като слънчевата и вулканичната интензивност или придвижването на небесните тела. Те обаче съответстват с резултатите от симулации, в които са регистрирани както естествените фактори, по този начин и резултата от повишението на концентрацията на парникови газове в атмосферата вследствие на човешката активност.
Циклите на Миланкович не могат да обяснят следеното стопляне, тъй като те водят до мудни промени с интервал десетки до стотици хиляди години. Климатичните промени вследствие на човешката активност са доста по-бързи – те се случват в границите на десетилетия до епохи. Според НАСА през последните 150 години циклите на Миланкович не са довели до повишение на количеството слънчева радиация, което доближава до Земята. Напротив, сателитното наблюдение показва, че през последните 40 години това количество леко понижава.
В същото време през предишни ледникови цикли концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата са играли основна роля за мащаба на измененията породени от циклите на Миланкович. В момента концентрацията на CO2 в атмосферата е с към 50% по-висока спрямо прединдустриалната ера.
Учените означават също, че измененията в климата поради естествените придвижвания на небесните тела нормално водят до стопляне или изстудяване на всички пластове на атмосферата. Това не подхожда на наблюденията от последните десетилетия, които показват затопляне на ниските атмосферни пластове (тропосферата) и изстудяване на по-високите пластове (стратосферата).
Проверено:
Климатичните промени, които следим от началото на индустриалната ера, не са породени от придвижванията на земната ос или измененията в земната орбита. Ефектът от тези придвижвания върху климата, прочут като „ цикли на Миланкович “, е прочут на учените повече от век и се взема под внимание от актуалната климатична просвета. В момента се намираме във фаза от този цикъл, в която климатът в Северното полукълбо би трябвало да става по-хладен. Циклите на Миланкович са свързани с мудни промени с интервал от десетки до стотици хиляди години. Тези промени водят до стопляне или изстудяване във всички пластове на атмосферата.
Циклите на Миланкович не могат да обяснят обстоятелството, че през последните десетилетия има бързо стопляне в ниските ѝ пластове, до момента в който стратосферата става по-студена.
Тези наблюдения подхождат на парниковия резултат от нарасналата централизация на СО2 и други газове в атмосферата в резултат на човешката активност.
Василена Доткова от " Фактчек България " направи инспекция на обява, която се тиражира в обществените мрежи и наподобява масата от нашенци й има вяра.
Климатичните промени, които следим от началото на индустриалната ера, не са породени от придвижванията на земната ос или от измененията в земната орбита;
Ефектът от тези придвижвания върху климата, прочут като „ цикли на Миланкович “, е прочут на учените повече от век и се взема под внимание от актуалната климатична просвета. В момента се намираме във фаза от този цикъл, в която климатът в Северното полукълбо би трябвало да става по-хладен;
Циклите на Миланкович са свързани с мудни промени с интервал от десетки до стотици хиляди години. Предизвиканото стопляне или изстудяване визира всички пластове на атмосферата. Това е в несъгласие с следеното през последните десетилетия бързо стопляне в ниските ѝ пластове, до момента в който стратосферата става по-студена.
Широко споделяна обява във Facebook твърди, че причина за климатичните промени са измененията в наклона на земната ос и „ формата на Земята “. Според обявата това научно познание е съзнателно скривано от страна на „ тези, които ръководят света “. Текстът твърди още, че тези научни обстоятелства потвърждават неналичието на връзка сред човешката активност и измененията в климата.
„ Глобално стопляне следва и никой не може да го спре, тъй като то ни минимум не е обусловено от човешката активност “ – гласи текст на фона на фотография на горящо земно кълбо.
„ През 1989г. Земята трансформира своята форма и наклона на земната ос! Това събитие на хоризонта няма гръмко отбелязване към необятната общност! Учените които изследват ядрото виждат тази смяна през 1985г. Четири години по-късно имат отговор на този въпрос – „ Цикли на Миланкович “. “
„ Това са фактори независещи от хората! Земята, която се уголемява, а в краищата се стеснява, предизвиква земетресенията, ураганите и всички естествени бедствията на Земята! Именно заради тези аргументи са и климатичните промени! Само, че тези, които ръководят света, имат друго мнение “ – се споделя още в текста на обявата.
Публикацията се появява в началото в страницата Novini.cc, откъдето е споделена в групата „ Истината за Мини Марица-изток “ и по този начин е достигнала до евентуална публика от общо 37 000 консуматори. Има и доста споделяния от самостоятелни профили.
Какво съставляват циклите на Миланкович
Това е теория за връзката сред дълготрайните промени в климата, придвижванията на земната ос и съмненията във формата на земната орбита. Публикувана е за пръв път през 1920 година от сръбския учен Милутин Миланкович. В изчисленията си той взема под внимание комбинирания резултат от три обособени придвижвания на планетата, които са познати на човечеството доста от дълго време. Миланкович е първият, който ги обвързва с измененията в земния климат. Оказва се, че изчисленията му за упования резултат от тези придвижвания почти съответстват със съществуващата историческа информация за ледниковите интервали и стоплянията на климата в предишното.
„ Кимането “ на земната ос
Оста, към която се върти Земята, е наклонена. Този надолнище е повода, заради която на планетата има сезони. В момента земната ос е с надолнище 23,4 градуса по отношение на вертикала. Разбира се, понятието за вертикал в Космоса е релативно – в тази ситуация като хоризонтална се преглежда равнината на земната орбита, а отвесна е всяка права, перпендикулярна на нея.
Ъгълът на земната ос от време на време се трансформира сред 22,1 и 24,5 градуса, като интервалът на цялото придвижване до връщането в изходната точка обгръща 41 000 години. Движението е известно във физиката като нутация на оста.
Колкото по-голям е ъгълът, толкоз по-екстремни нормално са били сезоните в историята. По-големият ъгъл значи повече слънчево греене в земното полукълбо, което се намира по-близо до Слънцето. Другото полукълбо надлежно е по-отдалечено и получава по-малко слънчеви лъчи.
Според НАСА сега Земята се намира във фаза на понижаване на ъгъла на земната ос – той е достигнал пика си преди към 10 000 години и се чака да доближи минимума си след още към 10 000.
„ Кимането “ земната ос е намерено още в средата на XVIII век от британския астроном Джеймс Брадли. То е една от трите съществени променливи, които образуват теорията на Миланкович.
Въртенето на Земята е комплицирано и постоянно е оприличавано на придвижването на пумпал, пуснат да се върти под надолнище върху хоризонтална повърхнина. Освен „ кимането “, оста на пумпала прави и кръгово, конусовидно придвижване.
Това придвижване се нарича прецесия и е описано от астрономите още през Античността. Те виждат, че позицията на слънцето по отношение на избрани звезди се трансформира с годините, а звездните карти остаряват. Периодът на цялостното завъртане на земната ос е малко над 25 770 години.
Астрономическата прецесия въздейства върху климата, като провокира по-екстремни сезонни разлики в едното полукълбо и по-умерени в другото. Според НАСА в момента се намираме във фаза, в която прецесията би трябвало да води до по-горещи лета в Южното полукълбо и по-умерени сезони в Северното, а противоположното би трябвало да стартира да се случва едвам след 13 000 години.
Ексцентричност на земната орбита
Земята не разказва съвършен кръг към Слънцето. Формата на орбитата ѝ леко се трансформира под въздействието на гравитацията на другите планети в Слънчевата система, изключително Юпитер и Сатурн. Промяната е от съвсем съвършена окръжност до леко елипсовидна форма и се повтаря циклично с интервал към 100 000 години.
За ексцентричност се приказва, когато формата на земната орбита се отклонява от тази на кръга – колкото по-елипсовидна е тя, толкоз по-голяма е ексцентричността. Издължаването на орбитата води до разлики в продължителността на сезоните – колкото по-ексцентрична е тя, толкоз по-продължително е лятото за сметка на зимата в Северното полукълбо, като става дума за разлики от порядъка на няколко дни.
В интервалите с най-голяма екстравагантност на земната орбита земята получава с 23% повече слънчеви лъчи в точката от орбитата си, която е най-близо до слънцето, спрямо тази, която е най-отдалечена. В момента ексцентричността на орбитата е в интервал на понижаване и се доближаваме до етапа, в която орбитата на Земята е съвсем кръгла.
Циклите на Миланкович ли са причина за климатичните промени
Астрономическите придвижвания, известни като цикли на Миланкович, не са ново изобретение, нито защитавано в загадка пояснение за световното стопляне, както твърди обявата.
Сред учените съществува консенсус, че бързото стопляне на земния климат спрямо прединдустриалната ера се дължи на първо място на човешката активност.
„ Човешката активност, основно посредством изпускането на парникови газове, без подозрение предизвиква световно стопляне, като през 2011-2020 година световната температура на земната повърхнина е с 1,1º С над равнищата от 1850-1900 година “ Това декларират създателите на последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) – научна организация в границите на Организация на обединените нации, формирана от специалисти от всички страни.
Според учените от IPCC темповете на стопляне, които следим през индустриалната ера, са невиждани спрямо хилядолетията преди този момент и не могат да бъдат обяснени единствено с естествени фактори като слънчевата и вулканичната интензивност или придвижването на небесните тела. Те обаче съответстват с резултатите от симулации, в които са регистрирани както естествените фактори, по този начин и резултата от повишението на концентрацията на парникови газове в атмосферата вследствие на човешката активност.
Циклите на Миланкович не могат да обяснят следеното стопляне, тъй като те водят до мудни промени с интервал десетки до стотици хиляди години. Климатичните промени вследствие на човешката активност са доста по-бързи – те се случват в границите на десетилетия до епохи. Според НАСА през последните 150 години циклите на Миланкович не са довели до повишение на количеството слънчева радиация, което доближава до Земята. Напротив, сателитното наблюдение показва, че през последните 40 години това количество леко понижава.
В същото време през предишни ледникови цикли концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата са играли основна роля за мащаба на измененията породени от циклите на Миланкович. В момента концентрацията на CO2 в атмосферата е с към 50% по-висока спрямо прединдустриалната ера.
Учените означават също, че измененията в климата поради естествените придвижвания на небесните тела нормално водят до стопляне или изстудяване на всички пластове на атмосферата. Това не подхожда на наблюденията от последните десетилетия, които показват затопляне на ниските атмосферни пластове (тропосферата) и изстудяване на по-високите пластове (стратосферата).
Проверено:
Климатичните промени, които следим от началото на индустриалната ера, не са породени от придвижванията на земната ос или измененията в земната орбита. Ефектът от тези придвижвания върху климата, прочут като „ цикли на Миланкович “, е прочут на учените повече от век и се взема под внимание от актуалната климатична просвета. В момента се намираме във фаза от този цикъл, в която климатът в Северното полукълбо би трябвало да става по-хладен. Циклите на Миланкович са свързани с мудни промени с интервал от десетки до стотици хиляди години. Тези промени водят до стопляне или изстудяване във всички пластове на атмосферата.
Циклите на Миланкович не могат да обяснят обстоятелството, че през последните десетилетия има бързо стопляне в ниските ѝ пластове, до момента в който стратосферата става по-студена.
Тези наблюдения подхождат на парниковия резултат от нарасналата централизация на СО2 и други газове в атмосферата в резултат на човешката активност.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ