История на референдума в България от Освобождението до днес?
От Освобождението на страната през 1878 година до през днешния ден са извършени шест национални референдума, а голям брой други оферти за допитвания не са осъществени. Референдумите са били инструмент за директна народна власт, употребен за решение на основни държавни и публични въпроси, въпреки че в множеството случаи в действителност са отразявали политическите ползи на ръководещите.
Ето по какъв начин наподобява описът на извършените референдуми и въпросите, включени в тях:
Референдум за съдене на виновниците за националните произшествия (19 ноември 1922 г.)
Въпрос: Трябва ли министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (1911–1913), Стоян Данев (1913) и Александър Малинов (1918) да бъдат съдени за ролята си в националните произшествия от Междусъюзническата война (1913) и Първата международна война (1918)?
Референдумът е иницииран от държавното управление на Александър Стамболийски след Втората национална злополука и края на Първата международна война, която приключва с проваляне за България. Целта е била да се потърси отговорност от политиците, довели страната до провалите през 1913 и 1918 година
Гласуването се организира с бели бюлетини за „ отговорни “ и черни за „ невиновни “.
От 926 490 дали своят вот, 647 313 (70%) гласоподават „ отговорни “, а 223 584 – „ невиновни “. Министрите са наказани от Държавния съд. Впоследствие референдумът е подложен на критика като инструмент за политическа кавга с опозицията.
Референдум за прекосяване от монархия към република (8 септември 1946 г.)
Въпрос: Да се отстрани ли монархията и да се прогласи ли Народна република България?
Референдумът е извършен след Деветосептемврийския прелом от 1944 година, в изискванията на руска окупация и комунистическо ръководство. Референдумът е в прорез с Търновската конституция, която не планува смяна на държавното устройство посредством референдум. Пропагандата обаче е извънредно дейна, а в обществото царува атмосфера на боязън след репресиите от Народния съд.
При 91,63% изборна интензивност, 95,63% от над 4 милиона дали своят вот поддържат републиката. На 15 септември 1946 година България е оповестена за Народна република. Резултатите са оспорвани поради хипотетични фалшификации и липса на либералност.
Впоследствие, на 4 декември 1947 година, е призната и новата Конституция на Народна република България, останала известна в историята и като Димитровска конституция (по името на Георги Димитров, генералният секретар на Българската комунистическа партия по това време)
Референдум за приемане на нова конституция (16 май 1971 г.)
Въпрос: Да се одобри ли новата конституция на Народна република България?
Референдумът за новата конституция от 1971 година е проведен, с цел да легитимира новата конституция, препоръчана от партийния водач Тодор Живков. Тя затвърждава еднопартийната система и управителната роля на Българска комунистическа партия. Избирателната интензивност е манипулирана, а резултатът – превдварително решен.
От 6 156 228 гласоподаватели, 6 135 218 (99,7%) гласоподават „ за “, 15 477 – „ срещу “, с 5533 недействителни гласа. Конституцията, известна и като Живковска конституция, е призната, само че референдумът е считан за фиктивен.
Референдум за създаване на нова нуклеарна електроцентрала (27 януари 2013 г.)
Въпрос: Да се развива ли нуклеарната енергетика в България посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала?
Иницииран след събрани подписи от Българската социалистическа партия, референдумът е обвързван с плана за АЕЦ „ Белене “. Проведен е на фона на публични диспути за енергийната самостоятелност и икономическата целенасоченост. Ниската изборна интензивност обаче прави резултата необвързващ.
От 1 466 768 дали своят вот (около 20,2% активност), 60,6% поддържат плана, само че заради ниска интензивност Народното събрание не е задължено да одобри препоръчани ето.
Референдум за отдалечено гласоподаване (25 октомври 2015 г.)
Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на отдалечено електронно гласоподаване при избори и референдуми?
Иницииран от президента Росен Плевнелиев, референдумът е извършен по едно и също време с локалните избори през 2015 година. Целта е да се улесни гласуването и да се увеличи изборната интензивност.
При 39,7% интензивност, 69,5% от гласувалите поддържат предлагането. Поради незадоволителна интензивност резултатът не е наложителен, само че Народното събрание внася въпроса за разискване.
Референдум за смяна на изборната система (6 ноември 2016 г.)
Въпроси: Референдумът включва три въпроса:
Подкрепяте ли мажоритарна изборна система с безусловно болшинство за парламентарни избори?
Подкрепяте ли въвеждането на наложително гласоподаване?
Подкрепяте ли понижаване на държавната дотация за политическите партии до 1 лев на глас?
Иницииран от „ Шоуто на Слави “ след събиране на над 680 000 подписа, референдумът е извършен по едно и също време с президентските избори. Целта е промяна на изборния развой, само че Конституционният съд отхвърля три от първичните шест въпроса.
Тези, които отпадат са за намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, за директния избор на полицейски началници, както и за отдалеченото електронно гласоподаване, по който към този момент има решение от предходен референдум.
При 51,1% интензивност, въпросите получават поддръжка надлежно от 72%, 62% и 72%. Липсват обаче 12 000 гласа за задължителност, и резултатът остава необвързващ.
Несъстояли се оферти за референдуми
От 1878 година до 1922 година са регистрирани най-малко 11 оферти за национални референдуми, които не са осъществени:
1878 година: Драган Цанков предлага референдум за формата на ръководство, само че въпросът е решен с Берлинския контракт и Търновската конституция.
1908 година: Допитване дали България да остане васално княжество на Османската империя. Обявяването на независимостта го прави излишно.
1914 година: Референдум за присъединяване на България в Първата международна война и на чия страна. Не е извършен заради политически спорове.
1941 година: Предложение за неутралитет на България във Втората международна война, което също не е осъществено.
Други оферти включват локални въпроси, като строителство на учебни заведения или водопроводи, само че не са достигнали до национално равнище.
След 1944 година опция за локални референдуми е планувана в закони като този за понижаване на броя на кръчмите, само че няма данни за необятно приложение.
Инструмент за народна власт или за легитимиране на към този момент взети политически решения?
Референдумите в България са относително редки – единствено шест за 147 години. Преди 1989 година те постоянно са били манипулирани (като през 1946 година и 1971 г.), а след демократичните промени през 1989 година нито един не е постигнал наложителен резултат заради ниска интензивност.
Въпросите варират от фундаментални (форма на ръководство, конституция) до характерни (ядрена енергетика, изборни реформи). Липсват обаче референдуми по основни въпроси като участието в НАТО или Европейския съюз, за разлика от други източноевропейски страни като Полша, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония.
Референдумите постоянно са били инструмент за легитимиране на решения на ръководещите, изключително преди 1989 година Дори след 1989 година политическите елити са избягвали допитвания по противоречиви въпроси, страхувайки се от „ неправилни “ резултати.
Преди 1944 година локалните допитвания са били честа процедура за общински въпроси, да вземем за пример строителство на нови учебни заведения, създаване на водопроводи и други След 1944 година те са лимитирани, само че законодателството към момента разрешава провеждането им.
Референдумите в България от Освобождението до през днешния ден отразяват комплицираната политическа история на страната. Макар да са инструмент за директна народна власт, те постоянно са били употребявани за одобряване на предрешени решения, изключително по време на тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия.
След 1989 година ниската изборна интензивност и строгите законови условия лимитират тяхната успеваемост.
Иван Нончев, Мениджър.news
Ето по какъв начин наподобява описът на извършените референдуми и въпросите, включени в тях:
Референдум за съдене на виновниците за националните произшествия (19 ноември 1922 г.)
Въпрос: Трябва ли министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (1911–1913), Стоян Данев (1913) и Александър Малинов (1918) да бъдат съдени за ролята си в националните произшествия от Междусъюзническата война (1913) и Първата международна война (1918)?
Референдумът е иницииран от държавното управление на Александър Стамболийски след Втората национална злополука и края на Първата международна война, която приключва с проваляне за България. Целта е била да се потърси отговорност от политиците, довели страната до провалите през 1913 и 1918 година
Гласуването се организира с бели бюлетини за „ отговорни “ и черни за „ невиновни “.
От 926 490 дали своят вот, 647 313 (70%) гласоподават „ отговорни “, а 223 584 – „ невиновни “. Министрите са наказани от Държавния съд. Впоследствие референдумът е подложен на критика като инструмент за политическа кавга с опозицията.
Референдум за прекосяване от монархия към република (8 септември 1946 г.)
Въпрос: Да се отстрани ли монархията и да се прогласи ли Народна република България?
Референдумът е извършен след Деветосептемврийския прелом от 1944 година, в изискванията на руска окупация и комунистическо ръководство. Референдумът е в прорез с Търновската конституция, която не планува смяна на държавното устройство посредством референдум. Пропагандата обаче е извънредно дейна, а в обществото царува атмосфера на боязън след репресиите от Народния съд.
При 91,63% изборна интензивност, 95,63% от над 4 милиона дали своят вот поддържат републиката. На 15 септември 1946 година България е оповестена за Народна република. Резултатите са оспорвани поради хипотетични фалшификации и липса на либералност.
Впоследствие, на 4 декември 1947 година, е призната и новата Конституция на Народна република България, останала известна в историята и като Димитровска конституция (по името на Георги Димитров, генералният секретар на Българската комунистическа партия по това време)
Референдум за приемане на нова конституция (16 май 1971 г.)
Въпрос: Да се одобри ли новата конституция на Народна република България?
Референдумът за новата конституция от 1971 година е проведен, с цел да легитимира новата конституция, препоръчана от партийния водач Тодор Живков. Тя затвърждава еднопартийната система и управителната роля на Българска комунистическа партия. Избирателната интензивност е манипулирана, а резултатът – превдварително решен.
От 6 156 228 гласоподаватели, 6 135 218 (99,7%) гласоподават „ за “, 15 477 – „ срещу “, с 5533 недействителни гласа. Конституцията, известна и като Живковска конституция, е призната, само че референдумът е считан за фиктивен.
Референдум за създаване на нова нуклеарна електроцентрала (27 януари 2013 г.)
Въпрос: Да се развива ли нуклеарната енергетика в България посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала?
Иницииран след събрани подписи от Българската социалистическа партия, референдумът е обвързван с плана за АЕЦ „ Белене “. Проведен е на фона на публични диспути за енергийната самостоятелност и икономическата целенасоченост. Ниската изборна интензивност обаче прави резултата необвързващ.
От 1 466 768 дали своят вот (около 20,2% активност), 60,6% поддържат плана, само че заради ниска интензивност Народното събрание не е задължено да одобри препоръчани ето.
Референдум за отдалечено гласоподаване (25 октомври 2015 г.)
Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на отдалечено електронно гласоподаване при избори и референдуми?
Иницииран от президента Росен Плевнелиев, референдумът е извършен по едно и също време с локалните избори през 2015 година. Целта е да се улесни гласуването и да се увеличи изборната интензивност.
При 39,7% интензивност, 69,5% от гласувалите поддържат предлагането. Поради незадоволителна интензивност резултатът не е наложителен, само че Народното събрание внася въпроса за разискване.
Референдум за смяна на изборната система (6 ноември 2016 г.)
Въпроси: Референдумът включва три въпроса:
Подкрепяте ли мажоритарна изборна система с безусловно болшинство за парламентарни избори?
Подкрепяте ли въвеждането на наложително гласоподаване?
Подкрепяте ли понижаване на държавната дотация за политическите партии до 1 лев на глас?
Иницииран от „ Шоуто на Слави “ след събиране на над 680 000 подписа, референдумът е извършен по едно и също време с президентските избори. Целта е промяна на изборния развой, само че Конституционният съд отхвърля три от първичните шест въпроса.
Тези, които отпадат са за намаляването на броя на депутатите от 240 на 120, за директния избор на полицейски началници, както и за отдалеченото електронно гласоподаване, по който към този момент има решение от предходен референдум.
При 51,1% интензивност, въпросите получават поддръжка надлежно от 72%, 62% и 72%. Липсват обаче 12 000 гласа за задължителност, и резултатът остава необвързващ.
Несъстояли се оферти за референдуми
От 1878 година до 1922 година са регистрирани най-малко 11 оферти за национални референдуми, които не са осъществени:
1878 година: Драган Цанков предлага референдум за формата на ръководство, само че въпросът е решен с Берлинския контракт и Търновската конституция.
1908 година: Допитване дали България да остане васално княжество на Османската империя. Обявяването на независимостта го прави излишно.
1914 година: Референдум за присъединяване на България в Първата международна война и на чия страна. Не е извършен заради политически спорове.
1941 година: Предложение за неутралитет на България във Втората международна война, което също не е осъществено.
Други оферти включват локални въпроси, като строителство на учебни заведения или водопроводи, само че не са достигнали до национално равнище.
След 1944 година опция за локални референдуми е планувана в закони като този за понижаване на броя на кръчмите, само че няма данни за необятно приложение.
Инструмент за народна власт или за легитимиране на към този момент взети политически решения?
Референдумите в България са относително редки – единствено шест за 147 години. Преди 1989 година те постоянно са били манипулирани (като през 1946 година и 1971 г.), а след демократичните промени през 1989 година нито един не е постигнал наложителен резултат заради ниска интензивност.
Въпросите варират от фундаментални (форма на ръководство, конституция) до характерни (ядрена енергетика, изборни реформи). Липсват обаче референдуми по основни въпроси като участието в НАТО или Европейския съюз, за разлика от други източноевропейски страни като Полша, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония.
Референдумите постоянно са били инструмент за легитимиране на решения на ръководещите, изключително преди 1989 година Дори след 1989 година политическите елити са избягвали допитвания по противоречиви въпроси, страхувайки се от „ неправилни “ резултати.
Преди 1944 година локалните допитвания са били честа процедура за общински въпроси, да вземем за пример строителство на нови учебни заведения, създаване на водопроводи и други След 1944 година те са лимитирани, само че законодателството към момента разрешава провеждането им.
Референдумите в България от Освобождението до през днешния ден отразяват комплицираната политическа история на страната. Макар да са инструмент за директна народна власт, те постоянно са били употребявани за одобряване на предрешени решения, изключително по време на тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия.
След 1989 година ниската изборна интензивност и строгите законови условия лимитират тяхната успеваемост.
Иван Нончев, Мениджър.news
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ