Все по-видим е светът след Америка
От основаването си Съединените щати се нуждаеха от пояснение за какво земите, завладени и заселени от Британската корона, трябваше да станат самостоятелна нация. Украйна следва сходен път през 1990–2020 година Киевският опит докара страната до нацизма. Днешните събития обаче демонстрираха, че обяснението на личната история, задача и избраност претърпява рецесия освен в Украйна, само че и в самите Съединени американски щати.
Концепциите, които оправдават съществуването на Съединените щати като единна суверенна страна, работили безупречно в продължение на два века и половина, към този момент не се оправдават и към този момент не са подобаващи за нищо
За най-стара от тях се смята така наречен manifest destiny, което се превежда като „ предназначение “ или „ манифестирана орис “. Тази идея оправда завладяването на Дивия запад и аргументира неговата наложителност със специфичните изключителни добродетели на американския народ, нуждата от цивилизоване на западната част на континента и неизбежността на тази задача, сложена пред американците от самия Господ.
За първи път е изразена в публикация с разбиращото се заглавие „ Анексия “ през 1845 година и дефинира присъщия жанр на външната политика на Съединени американски щати за епохи напред.
В своята модифицирана форма концепцията за предопределената орис оправдава доктрината Монро, декларация на правилата на външната политика на Съединени американски щати, която се пробва да отбрани Новия свят от колониалните ползи на западните сили.
В нов прочит тази теория освен звучеше като „ Америка за американците “, само че и като „ Двата американски континента – единствено за американците “.
Концепцията дефинира външнополитическото мислене на Съединени американски щати през целия 20-ти век, оправдавайки свалянето на революционните елити в Латинска Америка и по-късно като цяло на нежелани политически водачи по света. Особено тези, които добиват петрол.
И през днешния ден мнозина, под въздействието на тази идея, считат, че Съединени американски щати са орисани от ориста да смъкват властта в Ирак, Афганистан, Либия, Иран, Китай, Русия...
В някои връзки тя се допълваше, а в други се противопоставяше на друга идея – демократичния империализъм. В него се показва, че една мощна страна с пазарна стопанска система би трябвало освен да реализира комерсиална агресия в други страни, само че също по този начин да откри и поддържа там специфичен режим на политическа непоклатимост, благоприятстващ търговията и добива на естествени запаси.
Тази агресия би трябвало да докара до основаването на единни културни и стопански пространства, които биха били от изгода както за самата империя, по този начин и за народите на „ демократично колонизираните “ страни.
Тази идея се появява във Франция при Наполеон III, по-късно до края на 19 век става известна във Англия, а в Съединени американски щати става необятно публикувана вследствие на Испано-американската война от 1898 година, което поражда огромен брой патриотични знаци като " Колумбия " - един тип американски аналог на Родината. Тази идея също ни е позната: през 2003 година Анатолий Чубайс се опита да я разпространява без необикновен триумф.
Днес концепцията за демократичната империя претърпява прераждане в Съединените щати. Вярно, плодът й към този момент наподобява някак недоносен.
Традиционните хрумвания за американската изключителност, привлекателността на американския метод на живот и културния империализъм са доста жестоко съчетани с обстоятелството, че в границите на такава демократична империя всички изгоди от сходно съдействие отиват за демократичната „ метрополия “, а демократичните „ колонии “ получават единствено рецесии.
Но още по време на първата рецесия на демократичния империализъм - по време на Голямата меланхолия - се чуха гласове в интерес на гледането не на искрено слабата геоикономика, а на идеалите. Така поражда концепцията за американската фантазия, родена от гения на историка Джеймс Адамс.
Тази идея постоянно е била неразбираема, неразбираема и разнообразна, само че стана извънредно известна в политическата изразителност. Рядко се е случвало претендент за президент на Съединени американски щати да не спомене, че ръководството му ще докара до реализирането на американската фантазия или ще я приближи.
Тя откри свои поддръжници и в чужбина. Мнозина се пробваха да формулират „ френска фантазия “, „ немска фантазия “, „ съветска фантазия “, откриха ги доста сходни на американската и под въздействие на това позволиха американски капиталови компании в дома си.
За един от най-успешните опити за уточнение на американската фантазия може да се смята за концепцията за „ Светът на бъдещето “. Първоначално това беше английски ефирен сериал за актуалния прогрес в науката и технологиите.
С течение на времето тя роди неповторими изложения на национални стопански достижения към този момент на американска земя, свързани със „ златния век “ на научната фантастика и сътвори към момента настоящ облик на Съединените щати като софтуерна мощ, където всеки инженер, откривател или програмист може да откри пространство и поддръжка за олицетворение на своите креативен мечти.
Сериалът продължи 38 години, до момента в който не беше анулиран при започване на 2003 година, а концепцията за „ The World of Tomorrow “ към момента въодушевява започващи компании, само че към този момент стартира да умира в такива гробища на промишлеността на наличие като киното („ Tomorrowland “ с Джордж Клуни, 2015) или компютърни игри (популярният франчайз Fallout).
Успоредно с него се развива друга, по-малко приложна, само че много морално-етична идея за Града на хълма. Тя разгласи обстоятелството, че американската изключителност няма равна на себе си и другите народи би трябвало да възприемат освен британския език, само че и американския метод на мислене, демократични възгледи и обществени институции.
Основното наличие на концепцията беше един тип политико-протестантска нематериалност, известна измежду консерваторите и предлагана за необятен експорт в други страни.
Концепцията надали може да се смята за сполучлива, само че тя породи нови форми на схващане на американците за тяхната изключителност и, евентуално, даде нова изразителност за интервенция във вътрешните работи на други страни.
Хронологично Градът на хълма беше сменен от външнополитическа идея, която назоваваме Свободен свят. В нея се споделя, че американската изключителност се основава не на някаква специфична връзка с Христос, а на специфична връзка със свободата.
И в случай че нещо отличава американците от другите европейски народи, това е, че те са „ свободен народ “. Разбира се, цялата зона на въздействие на Съединени американски щати би трябвало да стане подобен свободен свят и в идеалния случай целият свят би трябвало да стане свободен. Но не в смисъл, че е свободен, а в смисъл, че изключва всякаква политическа опозиция против американската външна политика.
Тази идея сдобрява последователите на Града на хълма и демократичния империализъм. Основата на тази идея беше битката с комунистическото въздействие, а най-страшното отчаяние беше разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Днес на него се гледа повече като на светиня от Студената война, само че към момента се загатва в политически речи
Неспособен да завоюва на бойното поле и след петролния взрив от 70-те години да удуши стопански Съюз на съветските социалистически републики, американският политически хайлайф потърси нови способи да изрази това, за което се води същинската скрита война.
Битката се реалокира в региона на културното предимство и тук се появиха още две политико-културни концепции - Новият Вавилон и Империята на положителното.
Концепцията за Новия Вавилон твърди, че в последна сметка цялото човечество ще стане едно, едно общество и даже един град - Ню Йорк. Ето за какво в този момент е належащо да се движим в тази посока и да превърнем нашите градове в клонове на Ню Йорк с неговите Макдоналдс, натоварени автомагистрали, бял Уолстрийт и черно улично изкуство.
Концепцията мина през няколко издания и се оказа доста упорита. Следователно, в случай че се вгледаме деликатно, доста от нашите стопански, естетически и политически желания са подбудени от модела на Ню Йорк. И когато някой демократичен студент отиде на протестен протест, недоволството му постоянно се свежда до това, че това не е Ню Йорк.
Ако Новият Вавилон беше идея на Източното крайбрежие, Холивуд роди друга на Запад с франчайза на Междузвездни войни. Тогава, през 1977 година, никой не разбираше за какво американците се нуждаят от още една галактическа опера. Вече имаше известни сериали „ Светкавицата “ за Флаш Гордън и „ Стар Трек “; литературата беше възхитена от поредицата „ Джон Картър на Марс “ на Едгар Бъроуз и „ Дюн “ на Франк Хърбърт. Но политическото значение на филмите се оказва по-важно от литературното и се появява доста по-късно.
Сега нямаше потребност да изясняват за какво Съединени американски щати са по-добри от Съюз на съветските социалистически републики, нямаше потребност да се борят на философския фронт, възразявайки на марксистите, нямаше потребност да се борят на икономическия фронт - със наказания и контракти. Цялата битка се организира в културата: в полето на заниманието, разказа, осведомителното въздействие, подтекста.
Има, както споделяха, Империя на злото и Империя на положителното и просто по този начин се случи, отново „ по волята на ориста “, че знаците на Империята на положителното се съвместяват повече с нас, американците, а знаците на Империята на злото с „ тях “, Съветите.
Инструментите, изковани в този медиен проект, се оказаха толкоз ефикасни до степен, че унищожиха освен Съюз на съветските социалистически републики, само че и самите Съединени американски щати. Тяхната пълноценна рецензия едвам в този момент стартира.
Част от нея да вземем за пример е черната трагикомедия „ Не гледай нагоре “ (2021), където Империята на положителното освен завоюва на международната сцена, само че и замърси мозъците на своите жители, пораждайки доста грозни антропологични типове, изчерпателно показани във кино лентата.
По същото време в американския истаблишмънт се развиваше друга идея – Краят на историята. Неговият създател, Франсис Фукуяма, твърди, че с рухването на Съветския съюз единственият метод на живот, който доминира, е демократичната пазарна народна власт.
Борбата, която е проникнала в цялата човешка история, е завършила, духът на Хегел е приключил своето образуване във времето и е приел своята дефинитивна форма.
Тази форма е най-подходяща за Съединените щати и е време всички останали да завършат личната си национална история, като се съобразят с най-хубавата форма на политико-икономически и обществен ред.
Веднага етнополитическите спорове, които избухнаха по света, демонстрираха, че краят на историята към момента не е настъпил. Фукуяма беше мощно подложен на критика и фокусиран върху проучването на обществените добродетели, трансхуманизма и стопанската система. А Съединени американски щати изгубиха още едно концептуално пояснение за разбирането на света и мястото си в него.
Днес можем да кажем, че Белият дом залага на най-новата идея за вътрешна и външна политика – корпоративната страна, известна още като корпоративизъм или корпоратокрация.
Това изяснява толкоз странни зигзаги във връзка с събитията в Украйна, когато американската войска лобира за експлоадирането на гореща война, а по-късно, откакто получи нужните държавни поръчки за защита за превъоръжаване, доставя на Киев остарели Ейбрамс и незабавно разгласява публикации в главните медии за близката победа на Русия.
В тази светлина са разбираеми както ограничението на демокрацията, по този начин и необятното институционализирано лобиране, което доближи невиждани размери през последните 20 години.
Мнозина разказват протичащото се в политическите елити на Съединени американски щати като полуда, само че в случай че се вгледаме по-отблизо, виждаме нова и забавна обстановка, с която Съединени американски щати към момента не са се сблъсквали. Ако по-рано политическият развой на тази страна се определяше от промяната на разнообразни политически концепции - появяването на нови на фона на избледняване на остарели, през днешния ден сме очевидци на едновременен или съвсем едновременен банкрут на множеството от тях.
Вече няма политически език, на който Съединените щати могат да продължат външнополитическата си агресия и да обезпечат своето морално предимство. И зад бедността на американската политическа мисъл можем от ден на ден да отличим света след Америка.
Превод: СМ
Концепциите, които оправдават съществуването на Съединените щати като единна суверенна страна, работили безупречно в продължение на два века и половина, към този момент не се оправдават и към този момент не са подобаващи за нищо
За най-стара от тях се смята така наречен manifest destiny, което се превежда като „ предназначение “ или „ манифестирана орис “. Тази идея оправда завладяването на Дивия запад и аргументира неговата наложителност със специфичните изключителни добродетели на американския народ, нуждата от цивилизоване на западната част на континента и неизбежността на тази задача, сложена пред американците от самия Господ.
За първи път е изразена в публикация с разбиращото се заглавие „ Анексия “ през 1845 година и дефинира присъщия жанр на външната политика на Съединени американски щати за епохи напред.
В своята модифицирана форма концепцията за предопределената орис оправдава доктрината Монро, декларация на правилата на външната политика на Съединени американски щати, която се пробва да отбрани Новия свят от колониалните ползи на западните сили.
В нов прочит тази теория освен звучеше като „ Америка за американците “, само че и като „ Двата американски континента – единствено за американците “.
Концепцията дефинира външнополитическото мислене на Съединени американски щати през целия 20-ти век, оправдавайки свалянето на революционните елити в Латинска Америка и по-късно като цяло на нежелани политически водачи по света. Особено тези, които добиват петрол.
И през днешния ден мнозина, под въздействието на тази идея, считат, че Съединени американски щати са орисани от ориста да смъкват властта в Ирак, Афганистан, Либия, Иран, Китай, Русия...
В някои връзки тя се допълваше, а в други се противопоставяше на друга идея – демократичния империализъм. В него се показва, че една мощна страна с пазарна стопанска система би трябвало освен да реализира комерсиална агресия в други страни, само че също по този начин да откри и поддържа там специфичен режим на политическа непоклатимост, благоприятстващ търговията и добива на естествени запаси.
Тази агресия би трябвало да докара до основаването на единни културни и стопански пространства, които биха били от изгода както за самата империя, по този начин и за народите на „ демократично колонизираните “ страни.
Тази идея се появява във Франция при Наполеон III, по-късно до края на 19 век става известна във Англия, а в Съединени американски щати става необятно публикувана вследствие на Испано-американската война от 1898 година, което поражда огромен брой патриотични знаци като " Колумбия " - един тип американски аналог на Родината. Тази идея също ни е позната: през 2003 година Анатолий Чубайс се опита да я разпространява без необикновен триумф.
Днес концепцията за демократичната империя претърпява прераждане в Съединените щати. Вярно, плодът й към този момент наподобява някак недоносен.
Традиционните хрумвания за американската изключителност, привлекателността на американския метод на живот и културния империализъм са доста жестоко съчетани с обстоятелството, че в границите на такава демократична империя всички изгоди от сходно съдействие отиват за демократичната „ метрополия “, а демократичните „ колонии “ получават единствено рецесии.
Но още по време на първата рецесия на демократичния империализъм - по време на Голямата меланхолия - се чуха гласове в интерес на гледането не на искрено слабата геоикономика, а на идеалите. Така поражда концепцията за американската фантазия, родена от гения на историка Джеймс Адамс.
Тази идея постоянно е била неразбираема, неразбираема и разнообразна, само че стана извънредно известна в политическата изразителност. Рядко се е случвало претендент за президент на Съединени американски щати да не спомене, че ръководството му ще докара до реализирането на американската фантазия или ще я приближи.
Тя откри свои поддръжници и в чужбина. Мнозина се пробваха да формулират „ френска фантазия “, „ немска фантазия “, „ съветска фантазия “, откриха ги доста сходни на американската и под въздействие на това позволиха американски капиталови компании в дома си.
За един от най-успешните опити за уточнение на американската фантазия може да се смята за концепцията за „ Светът на бъдещето “. Първоначално това беше английски ефирен сериал за актуалния прогрес в науката и технологиите.
С течение на времето тя роди неповторими изложения на национални стопански достижения към този момент на американска земя, свързани със „ златния век “ на научната фантастика и сътвори към момента настоящ облик на Съединените щати като софтуерна мощ, където всеки инженер, откривател или програмист може да откри пространство и поддръжка за олицетворение на своите креативен мечти.
Сериалът продължи 38 години, до момента в който не беше анулиран при започване на 2003 година, а концепцията за „ The World of Tomorrow “ към момента въодушевява започващи компании, само че към този момент стартира да умира в такива гробища на промишлеността на наличие като киното („ Tomorrowland “ с Джордж Клуни, 2015) или компютърни игри (популярният франчайз Fallout).
Успоредно с него се развива друга, по-малко приложна, само че много морално-етична идея за Града на хълма. Тя разгласи обстоятелството, че американската изключителност няма равна на себе си и другите народи би трябвало да възприемат освен британския език, само че и американския метод на мислене, демократични възгледи и обществени институции.
Основното наличие на концепцията беше един тип политико-протестантска нематериалност, известна измежду консерваторите и предлагана за необятен експорт в други страни.
Концепцията надали може да се смята за сполучлива, само че тя породи нови форми на схващане на американците за тяхната изключителност и, евентуално, даде нова изразителност за интервенция във вътрешните работи на други страни.
Хронологично Градът на хълма беше сменен от външнополитическа идея, която назоваваме Свободен свят. В нея се споделя, че американската изключителност се основава не на някаква специфична връзка с Христос, а на специфична връзка със свободата.
И в случай че нещо отличава американците от другите европейски народи, това е, че те са „ свободен народ “. Разбира се, цялата зона на въздействие на Съединени американски щати би трябвало да стане подобен свободен свят и в идеалния случай целият свят би трябвало да стане свободен. Но не в смисъл, че е свободен, а в смисъл, че изключва всякаква политическа опозиция против американската външна политика.
Тази идея сдобрява последователите на Града на хълма и демократичния империализъм. Основата на тази идея беше битката с комунистическото въздействие, а най-страшното отчаяние беше разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Днес на него се гледа повече като на светиня от Студената война, само че към момента се загатва в политически речи
Неспособен да завоюва на бойното поле и след петролния взрив от 70-те години да удуши стопански Съюз на съветските социалистически републики, американският политически хайлайф потърси нови способи да изрази това, за което се води същинската скрита война.
Битката се реалокира в региона на културното предимство и тук се появиха още две политико-културни концепции - Новият Вавилон и Империята на положителното.
Концепцията за Новия Вавилон твърди, че в последна сметка цялото човечество ще стане едно, едно общество и даже един град - Ню Йорк. Ето за какво в този момент е належащо да се движим в тази посока и да превърнем нашите градове в клонове на Ню Йорк с неговите Макдоналдс, натоварени автомагистрали, бял Уолстрийт и черно улично изкуство.
Концепцията мина през няколко издания и се оказа доста упорита. Следователно, в случай че се вгледаме деликатно, доста от нашите стопански, естетически и политически желания са подбудени от модела на Ню Йорк. И когато някой демократичен студент отиде на протестен протест, недоволството му постоянно се свежда до това, че това не е Ню Йорк.
Ако Новият Вавилон беше идея на Източното крайбрежие, Холивуд роди друга на Запад с франчайза на Междузвездни войни. Тогава, през 1977 година, никой не разбираше за какво американците се нуждаят от още една галактическа опера. Вече имаше известни сериали „ Светкавицата “ за Флаш Гордън и „ Стар Трек “; литературата беше възхитена от поредицата „ Джон Картър на Марс “ на Едгар Бъроуз и „ Дюн “ на Франк Хърбърт. Но политическото значение на филмите се оказва по-важно от литературното и се появява доста по-късно.
Сега нямаше потребност да изясняват за какво Съединени американски щати са по-добри от Съюз на съветските социалистически републики, нямаше потребност да се борят на философския фронт, възразявайки на марксистите, нямаше потребност да се борят на икономическия фронт - със наказания и контракти. Цялата битка се организира в културата: в полето на заниманието, разказа, осведомителното въздействие, подтекста.
Има, както споделяха, Империя на злото и Империя на положителното и просто по този начин се случи, отново „ по волята на ориста “, че знаците на Империята на положителното се съвместяват повече с нас, американците, а знаците на Империята на злото с „ тях “, Съветите.
Инструментите, изковани в този медиен проект, се оказаха толкоз ефикасни до степен, че унищожиха освен Съюз на съветските социалистически републики, само че и самите Съединени американски щати. Тяхната пълноценна рецензия едвам в този момент стартира.
Част от нея да вземем за пример е черната трагикомедия „ Не гледай нагоре “ (2021), където Империята на положителното освен завоюва на международната сцена, само че и замърси мозъците на своите жители, пораждайки доста грозни антропологични типове, изчерпателно показани във кино лентата.
По същото време в американския истаблишмънт се развиваше друга идея – Краят на историята. Неговият създател, Франсис Фукуяма, твърди, че с рухването на Съветския съюз единственият метод на живот, който доминира, е демократичната пазарна народна власт.
Борбата, която е проникнала в цялата човешка история, е завършила, духът на Хегел е приключил своето образуване във времето и е приел своята дефинитивна форма.
Тази форма е най-подходяща за Съединените щати и е време всички останали да завършат личната си национална история, като се съобразят с най-хубавата форма на политико-икономически и обществен ред.
Веднага етнополитическите спорове, които избухнаха по света, демонстрираха, че краят на историята към момента не е настъпил. Фукуяма беше мощно подложен на критика и фокусиран върху проучването на обществените добродетели, трансхуманизма и стопанската система. А Съединени американски щати изгубиха още едно концептуално пояснение за разбирането на света и мястото си в него.
Днес можем да кажем, че Белият дом залага на най-новата идея за вътрешна и външна политика – корпоративната страна, известна още като корпоративизъм или корпоратокрация.
Това изяснява толкоз странни зигзаги във връзка с събитията в Украйна, когато американската войска лобира за експлоадирането на гореща война, а по-късно, откакто получи нужните държавни поръчки за защита за превъоръжаване, доставя на Киев остарели Ейбрамс и незабавно разгласява публикации в главните медии за близката победа на Русия.
В тази светлина са разбираеми както ограничението на демокрацията, по този начин и необятното институционализирано лобиране, което доближи невиждани размери през последните 20 години.
Мнозина разказват протичащото се в политическите елити на Съединени американски щати като полуда, само че в случай че се вгледаме по-отблизо, виждаме нова и забавна обстановка, с която Съединени американски щати към момента не са се сблъсквали. Ако по-рано политическият развой на тази страна се определяше от промяната на разнообразни политически концепции - появяването на нови на фона на избледняване на остарели, през днешния ден сме очевидци на едновременен или съвсем едновременен банкрут на множеството от тях.
Вече няма политически език, на който Съединените щати могат да продължат външнополитическата си агресия и да обезпечат своето морално предимство. И зад бедността на американската политическа мисъл можем от ден на ден да отличим света след Америка.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ