От Османската империя, до ден днешен. Какви съюзници имаме на

От Османската империя, до ден сегашен. Какви съдружници имаме на Балканите… Пред ФАКТИ приказва инж. Александър Тацов, който е интернационален анализатор към Съюза на офицерите от запаса „ Атлантик “.

- Г-н Тацов, при започване на март честваме Освобождението на България. Това, несъмнено, е обвързвано с Русия. Коя Русия е по-страшна – тази преди 147 години, или тази през днешния ден?
- Едва ли има особена разлика. Тогава е било време по-опасно, тъй като България, през съдбовната 1913 година, се е лишила от съдружници, вследствие предателската политика на русофилските държавни управления на Гешов и Данев. Сега Руската империя е не по-малко нападателна, само че пък ние сме членове на НАТО - най-могъщият боен съюз в историята…
Освен това не е вярно да се приказва за цялостно и дефинитивно „ Освобождение на България “, защото в Берлин през 1878 година страната е получила статут на двусъставен васал на османската империя, под формата на трибутарно княжество и самостоятелна област, като това е обща самодейност на всички Велики сили (Санстефанският предварителен контракт е отритнат от останалите сили и не оказва никакво юридическо и политическо следствие, като се изключи че дава началото за разпокъсване на българското национално землище). Всъщност, тогава е освободена САМО част от България (40-45% от националното землище) и по тази причина е правилно да се приказва за „ Частично избавление на България “, в резултат на Берлинския контракт “.
За да поправи това състояние, България води пет войни и губи единствено убити – 200 000 бойци и офицери, също толкоз цивилни и стотици хиляди бежанци. Фатален се оказва неуспехът на Цариградската конференция на посланиците 1876-77 година, където се основават две самостоятелни български области, на практика върху цялото българско землище.

Датата 3 март 1878 година не оказва никакво въздействие върху политическото статукво на полуострова,

нито върху ориста на българския народ. Това е един дипломатически гаф на съветската дипломация, чиито проектант е граф Игнатиев. Това провокира мощна реакция измежду другите Велики сили, тъй като нарушава предварителните ангажименти, с които силите дават картбланш на Русия, с цел да води война с Оманската империя, на съображение нарушение споразуменията на Цариградската конференция (например договорът от Райхщат с Австро-Унгария преди войната, през 1878). Заради този гаф граф Игнатиев е уволнен от дипломатическа работа в съветското Външно министерство…

- Нарочно в първия въпрос загатнах единствено Освобождението. Прави усещане това, че в последните години се приказва единствено за освобождението, само че не и избавление от какво. Защо е по този начин, за какво пропущаме думите турско робство…
- Защото „ иго “, в същинския смисъл на думата, по време на османското господство не е имало във връзка с масата от подвластно християнско население (зимми, рая). Робство е съществувало обаче измежду пленници и отвлечени християни, които са се продавали по робските пазари в империята и в други страни. Изобщо, още от основаването на Арабския халифат, робството е всеобщо практикувано измежду пленници и отвлечени лица, най-вече християни… Така да вземем за пример е образувана актуалната турска нация, измежду която доминират европеидите (потомци на поробени християни, както и на такива, приели исляма по един или различен начин), а тюрките са по-малко (робът-християнин, който одобри исляма, има голям късмет да се снабди със свобода)…
Иначе подвластното християнско население не са били плебеи, имали са частна благосъстоятелност (а и благосъстоятелност върху земя) и откакто изпълнят отговорностите си към държаната и спахията, са можели да работят за себе си.
Робство е имало, да вземем за пример, цели 300 година във връзка с подвластното (крепостно) население в Руската империя, като е достигало до 80% от цялото население. Крепостното население не е имало нито права, нито благосъстоятелност и са продавани като животни, по рабски пазари, а по-късно и с разгласи по вестниците…
Също по този начин прилагателното „ турско “ е недопустимо от научна позиция. Още с идването на групата на Осман в Мала Азия, се основава Османския бейлик, който по-късно се трансформира в Османски султанат/Османска империя, както публично е позната. Българското население нормално назовава османското мюсюлманско население (с най-различен етнически генезис – араби, перси и др.) „ турци “, защото контактува с говорещи най-вече тюркски език представители на управляващите и мюсюлманско население, а също така не познава формалното име на страната, заради едва познаване на езика. По-рядко се употребява терминът „ османлии “. На Запад постоянно се употребява също и названието „ Турчина “ (султанът и събирателно за популацията на империята), което има и отрицателна и презрителна конотация. Освен това турският етнос е бил малцинство измежду мюсюлманското население, а формалният административен език е „ османо-турски “ със мощни арабски заемки…
С една дума верният теоретичен термин е „ османско господство “.

- Също по този начин се трансформира и трактовката в учебниците по история. Има ли вярна и неверна трактовка, когато приказваме за история?
- По начало, измежду народонаселението и вследствие дефектите на историческото обучение, се ширят неправилни и превратни възгледи за стопанското и политическо устройство на Османската империя.
Това е една безспорна теократична (с религиозно управление) монархия, където господстват мюсюлманските закони (Шариа) или актове, съгласувани с тях. Подвластни на тези закони са били всички жители, в това число и християните, които по този метод са били мощно дискриминирани (например, очевидец мохамеданин е бил постоянно желан пред очевидец християнин). Християните плащали в допълнение необикновен повсеместен налог „ джизие “, който символизирал милостта, проявена от завоевателите по отношение на „ неверниците “, като запазили живота и имуществото им (данъкът е очакван от шериата). Плащали и специфичен аграрен налог, символизиращ милостта, проявена от завоевателите по отношение на „ неверниците “, като им разрешават да употребяват и предават в завещание земя, която по принцип е благосъстоятелност на държавата/Султана (данъкът също е очакван от шериата).
Икономическа основа на империята е тимарската система, при която притежателят на даден тимар - аграрен имот (спахия, тимариот), култивиран от подвластни селяни, е бил длъжен, при апел от управляващите да се яви на боен общ брой със лично въоръжение и да води със себе си избран брой въоръжени бойци, съгласуван с размера на тимара.
Тази стопанска система (заимствана от остарели римски мостри и подобрена), високо продуктивна за времето си, разрешава на империята един нескончаем и нападателен поробителски напън по всички географски направления, до момента в който се разгръща на три континента. В Европа османците два пъти стигат до Виена…
С рецесията на тимарската система стартира и упадъка на Османската империя…

- Какво стои зад желанието да бъде съборен Паметникът на Съветската войска? Говорим за избавление, а бутаме паметници…
- Тук има недоумение или умишлено подменяне на тезите. Паметниците в никакъв случай не са били „ история “! Те просто съставляват един мироглед на основателите си, по отношение на някакъв исторически факт или персона. Например, монументи на Хитлер, Ленин, Сталин показват отношението на основателите си (съответната държава/идеология) към тези персони. Така че паметниците на противоречиви персони се явяват краткотрайни знаци… Със промяна на политическите системи, противоречивите монументи нормално изчезват. Само историята, и то след задоволително дълго време, може да дефинира цената на един монумент.
Историята – това са писмените документи и непокътнатите артефакти, обществено оценени от професионалните историци. Понякога тези разбори лишават години, даже епохи, до момента в който отминат пристрастеностите и се стигне до консенсус сред историците (справка – историческата оценка за Френската гражданска война 1789, която още не е завършила напълно). Така се написа същинската история!
В България, да вземем за пример, победилите комунисти, след 1947 унищожиха не по-малко от 30% всред войнишките монументи на падналите във Войните за национално Освобождение и Обединение (факт, който не се следи в НИКОЯ друга страна по света), включително най-големия – в София. В Пиринска Македония, по същото време бяха разрушени/взривени 100% от тези монументи, в това число тези на герои от Вътрешна македонска революционна организация и даже гробовете им (беше взривен и Гробът на Тодор Александров). И до момента изброените монументи не са възобновени на 100%.
За разлика от паметниците на националните герои, у нас съществуват и монументи на завоеватели/окупатори (османски завоеватели и руски окупатори), както и на потвърдени предатели и родоотстъпници…
Така че зад събарянето на Мемориала на Освободителната Червена Армия – МОЧА (по-късно, с преименуване на „ Червената войска “ в „ Съветска “, става ПСА – Паметник на Съветската Армия), се крие възобновяване достойнството и достолепието на българската страна, тъй като НИКЪДЕ по света няма подобен феномен – някаква страна да поддържа монумент на завоевател/окупатор…

- Днес светът се трансформира всекидневно. На Балканите се оформят военни съюзи. Сърбия и Унгария, а в различен формат се събират Хърватия, Албания и Косово. Защо се случва това?
- Това е натурален развой. Между Сърбия и Унгария не се оформя боен съюз. Сърбия е остарял и главен съдружник на Руската империя и на актуалната Руска Федерация. Унгария на Орбан е член на НАТО, само че това не ѝ пречи да играе лична, прекомерно комплицирана и рискована игра, в интерес единствено на Унгария и на унгарския национализъм… От друга страна Хърватия и Албания са обединени посредством НАТО, само че това не попречи Хърватия, Албания и Косово да подпишат декларация за съдействие в защитата. Сърбия естествено реагира остро на решението. Изглежда повода за съдействието е в несигурността от присъединяване на Съединени американски щати в защитата на Европа. При всички положения този акт е преференциален за България, тъй като в действителност блокира Сърбия, която от 33 години води дейна антибългарска политика.
А другояче България би трябвало да вземе отношение към този съюз, само че при настоящето съдружно държавно управление, това наподобява би било невероятно (най-вероятно Българска социалистическа партия, като обичайно проруски и просръбски настроени, ще бъдат против)

- Балканците имаме чудноват манталитет, само че има ли мотив, с цел да се сплотяват страни на военна основа? Има ли опасност на Балканите?
- Огромна! Балканският полуостров заема стратегическо състояние на вратата сред Европа и Близкия (Средния) Изток и от епохи е прицел за съветските ползи. В бъдеще, изключително в случай че се подписа някакъв кротичък контракт сред Русия и Украйна, тези аспирации може единствено да се разширяват… Разбира се, не е нужно те да се сведат до военна намеса (въпреки че това не трябва да се изключва). Става въпрос най-вече за хибридни закани.

- И къде е мястото на България в тази обстановка. Унгария и Сърбия са несъмнено с съветски уклон, а Хърватия, Албания и Косово гледат към НАТО и ЕС…
- Ние имаме витална потребност от съдружници на Балканите, с цел да не се повтори съдбовната 1913 година. По начало имаме евентуални естествени съдружници, с които нашите ползи съответстват. С Албания (обща история на битките против сръбската намеса в Македония), Хърватия (общ съперник в лицето на Сърбия), същото важи и за Косово.
С Унгария имаме повече от 100 години взаимна благосклонност – унгарските националисти от XIX в. са считали, че античните българи са родствени с унгарците. Засега обаче по-тесни връзки с Унгария надали са вероятни, тъй като Орбан държи повече на положителните връзки със Сърбия, където живее огромно унгарско малцинство (а пък унгарците зад граница са едни от основните грижи на Орбан).
Възможно е да установим по-тесни връзки и с Румъния, където, вследствие вековните антируски настроения, за първи път тесните сръбско-румънски връзки (съществуващи още от 1913) са на процедура раздрани, поради фактическия сръбско-руски боен съюз. Това може де се окаже комфортен случай да се осигурим против Сърбия.
Може да се работи и за по-тесни връзки с Турция. Трябва обаче да се има поради, че оттова може да се чака усилване на турския шовинизъм, което ще се окаже огромна опасност за България, в случай, че останем без други съдружници на Балканите, при възможен разпад (не дай Боже!) на НАТО. Да не забравяме също, че Турция работи тайно против нас на наша лична територия, като овладява стопански Южна България и разпалва сепаратистки настроения измежду помашкото население (с поддръжката на ДПС-Доган).
По отношение на Гърция би трябвало да водим по-отговорна национална политика, изключително във връзка с българското малцинство там (абсолютно забравени от България, т.е. от МВнР), както и във връзка с съществуващи и бъдещи неравноправни контракти за водите на Места, Арда, Струма, Марица (същото важи и за Турция, по повод водите на Тунджа и Марица). Не бива да се не помни, че водата ще бъде най-ценният запас на XXI в., по-ценен от всички други подземни благосъстояния.
Най-сложни са връзките ни със Северна Македония. Вследствие неправилната българска политика (водена от МВнР) в Европа, а и в останалия свят, се постанова мнението, че македонистката теза на скопските управляващи е вярна и исторически обоснована. Причината е, че нашата теза въобще не се чува, тъй като никой не я пропагандира. А в същото време северомакедонските емисари (на страна с 1.5 млн. население!) сноват из Европа и целия свят. Основават катедри по „ македонски език “, издават книги, изнасят сказки, провеждат срещи и други пропагандни мероприятия…

А от наша страна – оглушително безмълвие.

Естествено е, че европейската и международна общност (която от дълго време е не запомнила македонските събития от първата третина на XX в., които са разтърсвали света) да реши, че щом ние не се обаждаме, значи сме гузни, тъй като не сме прави…
Само едно национално отговорно и патриотично българско държавно управление може вероятно да поправи българо-македонските връзки и то доста мъчно, тъй като за скопските управници подобряването на връзките с България са равносилни на смъртна присъда, защото ще бъде изложена под опасност измислената „ македонска идентичност “, с помощта на която държат властта.