Ден на храбростта и Българската армия: История на една 145-годишна традиция
От ордена " За смелост " до актуалните празнувания - по какъв начин се промени празникът през годините
В 145-годишната история на Българската войска, 6 май постоянно е имал изключително място в календара. Денят, в който означаваме храбростта на българския боец, е минал през възходи и падения, с цел да се трансформира в един от най-важните национални празници, който сплотява военните обичаи с националните традиции и православната религия.
" Денят на храбростта стартира да се празнува в Българската войска още с нейното основаване, като въоръжена мощ на Третата българска страна ", свидетелстват историческите документи. Официално празникът е основан на 9 януари 1880 година от княз Александър I Батенберг, единствено дни откакто на 1 януари същата година основава военния медал " За смелост " – най-старото и почитано отличие в историята на Третата българска страна.
Връчването на ордена " За смелост " се трансформира в централно събитие на празника. Първото награждаване е на 17 април 1880 година, когато 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878) получават оценката за проявен подвиг. Няколко дни по-късно, на 24 април (6 май по нов жанр, Денят на Свети Георги), орденът е връчен за първи път и на цивилно лице.
Златните години на тържествата
През първите десетилетия от съществуването си, празникът бележи своя подем. През 1931 година 6 май публично е разгласен за военен празник на войската. Кулминацията на тържествата идва през 1937 година, когато цар Борис III връчва нови флагове на софийските полкове. Старите бойни флагове, белязани от патрони и огън, са тържествено изпратени под звуците на " Шуми Марица ".
За първи път тогава празникът стартира с тържествена заря вечерта на 5 май – традиция, която се резервира и до през днешния ден. Особена респект по това време се отдава на ветераните и военноинвалидите от войните, а тържествата се трансформират в най-значимото военно събитие.
Забрана и възобновление
След установяването на комунистическия режим традицията е прекратена. С укази, издадени сред 1946 и 1951 година, празникът е анулиран. Ден на армията става първо 9 септември, а по-късно 23 септември. Гергьовденските паради са сменени с митинги на други дати, а мястото на военната популярност е заето от идеологически заредени празници.
" Чрез укази, издадени сред 1946 година и 1951 година, комунистическото ръководство прекъсва традицията честванията да са на този ден, " означават историците. Това остава по този начин до 27 януари 1993 година, когато с разпореждане №15 на Министерския съвет датата на общия армейски празник е възобновена.
Съвременните празнувания
Днес 6 май се отбелязва с тържествени церемонии в цялата страна. В София празникът обичайно стартира пред паметника на Незнайния боец с панихида и водосвет на бойните флагове. Продължава с боен церемониал, който се открива с прехвръкване на вертолет, развяващ националния байрак.
Според програмата за 2025 година, водосветът на бойните флагове и знамената-светини ще стартира в 9:00 часа пред Паметника на Незнайния боец в София. Във военния церемониал ще вземат участие над 700 военнослужещи в 8 представителни блока от разнообразни родове войски и военноучебни заведения.
Русенската традиция
В Русе, който отбелязва своя формален празник на 6 май, тържествата имат изключително значение. " Свети Георги е от стотици години настойник на нашия град и ние имаме задоволително данни за това. Малко прочут факт, съгласно мен, даже и на русенци, е, че Русе е носел името Гюргевград – градът на свети Георги по време на Второто българско царство, " споделя кметът на Русе Пенчо Милков.
В навечерието на празника, във военните поделения и гарнизони в Русенска област се прави усърдно разчистване на военните монументи. Според прессъобщение на Областна администрация - Русе, получено на 5 май 2025 година, военните монументи в района са готови за празника, като са реставрирани и освежени, с цел да отдадат дължимата респект към паметта на починалите за свободата на България.
Традиционната стратегия в Русе включва тържествена Света литургия в храм " Св. Георги ", където се съхранява парченце от мощите на светеца, получена през 2006 година. Следват тържества пред Паметника на Свободата, където русенци и посетители на града могат да видят възстановки на исторически събития, а вечерта приключва с церемониален концерт на площада пред Община Русе.
Значението на празника през днешния ден
В модерна България празникът на храбростта и Българската войска има многопластово значение. Той е освен боен празник, само че и част от националната еднаквост, свързваща историческата памет с почитта към традициите.
Денят на храбростта и Българската войска е увещание за дълга, достойнството и саможертвата в името на родината. На този ден България отдава респект на своите герои, както предишните, по този начин и актуалните бранители на отечеството.
В 145-годишната история на Българската войска, 6 май постоянно е имал изключително място в календара. Денят, в който означаваме храбростта на българския боец, е минал през възходи и падения, с цел да се трансформира в един от най-важните национални празници, който сплотява военните обичаи с националните традиции и православната религия.
" Денят на храбростта стартира да се празнува в Българската войска още с нейното основаване, като въоръжена мощ на Третата българска страна ", свидетелстват историческите документи. Официално празникът е основан на 9 януари 1880 година от княз Александър I Батенберг, единствено дни откакто на 1 януари същата година основава военния медал " За смелост " – най-старото и почитано отличие в историята на Третата българска страна.
Връчването на ордена " За смелост " се трансформира в централно събитие на празника. Първото награждаване е на 17 април 1880 година, когато 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878) получават оценката за проявен подвиг. Няколко дни по-късно, на 24 април (6 май по нов жанр, Денят на Свети Георги), орденът е връчен за първи път и на цивилно лице.
Златните години на тържествата
През първите десетилетия от съществуването си, празникът бележи своя подем. През 1931 година 6 май публично е разгласен за военен празник на войската. Кулминацията на тържествата идва през 1937 година, когато цар Борис III връчва нови флагове на софийските полкове. Старите бойни флагове, белязани от патрони и огън, са тържествено изпратени под звуците на " Шуми Марица ".
За първи път тогава празникът стартира с тържествена заря вечерта на 5 май – традиция, която се резервира и до през днешния ден. Особена респект по това време се отдава на ветераните и военноинвалидите от войните, а тържествата се трансформират в най-значимото военно събитие.
Забрана и възобновление
След установяването на комунистическия режим традицията е прекратена. С укази, издадени сред 1946 и 1951 година, празникът е анулиран. Ден на армията става първо 9 септември, а по-късно 23 септември. Гергьовденските паради са сменени с митинги на други дати, а мястото на военната популярност е заето от идеологически заредени празници.
" Чрез укази, издадени сред 1946 година и 1951 година, комунистическото ръководство прекъсва традицията честванията да са на този ден, " означават историците. Това остава по този начин до 27 януари 1993 година, когато с разпореждане №15 на Министерския съвет датата на общия армейски празник е възобновена.
Съвременните празнувания
Днес 6 май се отбелязва с тържествени церемонии в цялата страна. В София празникът обичайно стартира пред паметника на Незнайния боец с панихида и водосвет на бойните флагове. Продължава с боен церемониал, който се открива с прехвръкване на вертолет, развяващ националния байрак.
Според програмата за 2025 година, водосветът на бойните флагове и знамената-светини ще стартира в 9:00 часа пред Паметника на Незнайния боец в София. Във военния церемониал ще вземат участие над 700 военнослужещи в 8 представителни блока от разнообразни родове войски и военноучебни заведения.
Русенската традиция
В Русе, който отбелязва своя формален празник на 6 май, тържествата имат изключително значение. " Свети Георги е от стотици години настойник на нашия град и ние имаме задоволително данни за това. Малко прочут факт, съгласно мен, даже и на русенци, е, че Русе е носел името Гюргевград – градът на свети Георги по време на Второто българско царство, " споделя кметът на Русе Пенчо Милков.
В навечерието на празника, във военните поделения и гарнизони в Русенска област се прави усърдно разчистване на военните монументи. Според прессъобщение на Областна администрация - Русе, получено на 5 май 2025 година, военните монументи в района са готови за празника, като са реставрирани и освежени, с цел да отдадат дължимата респект към паметта на починалите за свободата на България.
Традиционната стратегия в Русе включва тържествена Света литургия в храм " Св. Георги ", където се съхранява парченце от мощите на светеца, получена през 2006 година. Следват тържества пред Паметника на Свободата, където русенци и посетители на града могат да видят възстановки на исторически събития, а вечерта приключва с церемониален концерт на площада пред Община Русе.
Значението на празника през днешния ден
В модерна България празникът на храбростта и Българската войска има многопластово значение. Той е освен боен празник, само че и част от националната еднаквост, свързваща историческата памет с почитта към традициите.
Денят на храбростта и Българската войска е увещание за дълга, достойнството и саможертвата в името на родината. На този ден България отдава респект на своите герои, както предишните, по този начин и актуалните бранители на отечеството.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ