От офицер в сянката на КГБ до най-влиятелния и дългогодишен

От офицер в сянката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) до най-влиятелния и дълготраен водач на модерна Русия – историята на Владимир Путин е изпълнена с обрати, стратегически ходове и решителни дейности, които трансформират ориста освен на страната му, само че и на целия свят. Издигнат от Борис Елцин като „ правоприемник “ в миг на политическа неустойчивост, Путин бързо се утвърждава като знак на централизираната власт, индивидът, който дава обещание ред след хаоса на 90-те и който по-късно ще трансформира Русия в основен и постоянно спорен състезател на интернационалната сцена.

Елцин избира Путин като собствен правоприемник и му отваря пътя към президентството. А преди този момент сегашният президент на Русия минава през три стадия - офицер в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), локален политик в Санкт Петербург и върховен държавен служител в Москва.

Така на 26 март 2000 г. Владимир Путин победи за пръв път на президентските избори в Русия - печели първия тур с към 53% от гласовете (Генадий Зюганов остава втори), откакто през декември 1999 година е назначен за изпълняващ длъжността президент след непредвидената оставка на Борис Елцин.

Според Гугъл Trends интересът към Путин не е спадал, само че своя пик през последния месец означи към срещите си с Тръмп за реализиране на помирение или най-малко краткотрайно прекъсване на огъня в Украйна.

Разделено по райони у нас - най-силно заинтригувани от личността на съветския президент са в Русе, следвани от Кюстендил, Перник, Ловеч и Пазарджик.

Консолидация на власт (2000–2004)

След преизбирането си през 2004 година, Путин продължава мощната концентрация на властта - вкарва промяната на директните избори за губернатори с назначение от президента, ускорява контрола над Народното събрание, регионите и медиите. През 2005 година започва програмата „ Национални предпочитани планове “ с фокус върху опазване на здравето, обучение, жилища и селско стопанство, в която Дмитрий Медведев взе участие като заместник-председател на съвета. Путин започва и икономическа диверсификация посредством основаване на специфични високотехнологични зони с данъчни облекчения и инфраструктурна поддръжка. През 2005–2007 година държавният уред поема самодейност за стимулиране на демографията - вкарват се ограничения като „ майчин капитал “ и смяна на данъчните правила и пенсионната система.

Ремонт на държавните институции (2004–2008)

Преизбран през март 2004 година с към 71 % от гласовете, Путин подхваща централизиране на избора на губернаторите - те стартират да се назначават от президента, а не да се избират директно Включва се и в стопански и обществени планове: национални цели във опазването на здравето, образованието, селското стопанство и строителството.

„ Тандемокрация “ (Путин като министър председател, 2008–2012)

Поради ограничаването на конституцията за два поредни президент мандата, през 2008 година Путин застава като министър председател, а Дмитрий Медведев е определен за държавен глава - следи се самобитен „ продан “ на постове. В този интервал се трансформира Конституцията, като президентският мандат се удължава от 4 на 6 години 

Путин продължава да е преобладаваща фигура като министър председател - феномен, прочут като „ тандемокрация “. В този интервал ръководещите се концентрират върху модернизацията на стопанската система — по този начин нареченият „ модернизационен проект “ на Медведев. Всъщност Путин интензивно ръководи стопанската система „ ръчно “. Освен това се подхващат серия от промени в армията - редуциране на офицерския корпус, централизиране на образованието, професионализация, съвременни въоръжения. Реализира се и пенсионна промяна, изменение в структурата на Федералния съвет и стимулиране на патриотизма.

Трети президентски мандат (2012–2018)

След изборите през март 2012 година (над 60 % поддръжка за Путин) и новите конституционни промени, позволяващи 6-годишен мандат, Путин още веднъж влиза в Кремъл през май 2012 година и назначава Медведев за министър председател. Новият му кабинет включва доверени стопански съдружници като Белоусов и Шувалов, задържайки основни фигури от предишното, само че с ясно дефинирана тактика в стопанската система.

През май 2012 година издава декрет № 596 с амбициозни индикатори до 2020 година -  работа, вложения, върхови технологии, трудова работливост, раждаемост и дълготрайност на живота. По същото време групата Pussy Riot става знак на митинг против режима - арестувани и наказани за „ безчинство под религиозна форма “, което провокира интернационален и вътрешен отзив.

Външнополитически акции: Крим, Сирия и шовинизъм (2014–2018)

Путин провежда Зимната олимпиада в Сочи през февруари 2014 година, посредством която показва упоритостите за „ съвременна мощност “. В идващия месец - анексира Крим, предизвиквайки световни рецензии и наказания. От 2015 година Русия взе участие интензивно във войната в Сирия с авиационни удари в поддръжка на режима на Асад. Според опозицията критиците на режима биват отстранявани посредством убийства и отравяния - образците включват Борис Немцов (убит 2015 г.), Сергей Скрипал (отровен 2018 г.) и Алексей Навални (2024 г.). Режимът вкарва непоколебим надзор над протестни придвижвания и Неправителствени организации - закони за „ задгранични сътрудници “, санкции за нерегламентирани демонстрации. От 2011–2013 година поражда и ръководство на „ следен шовинизъм “, канализиращ мощни националистически идеологии.

Удължаване на президентските мандати и войната в Украйна (2020–2025)

През 2020 година се организира парламентарен референдум, който отстранява ограничаването за президентски мандати - това разрешава на Путин да остане на власт до 2036 г. 

На 24 февруари 2022 година стартира пълномащабна инвазия в Украйна, която Русия показва като „ специфична военна интервенция “, за „ демилитаризация “ и „ денационализация “ на прилежащата страна. Тя е последвана от анексиране на четири украински области и налагане на наказателни наказания към опозицията, в това число забрани за говорене против армията.

На 18 март 2022 година се организира всеобщ проправителствен протест в Москва, където Путин пази интервенциите и възхвалява съветските войски пред десетки хиляди. Сред следствията са няколко пакета световни наказания.

През септември 2023 година Международният углавен съд издаде обвиняване към Путин за военни закононарушения заради насилственото извеждане на деца от окупираните територии. 

► 2000 – Избиран е за президент, сменя Елцин и стартира консолидация на властта.

► 2004 – Преизбран, ускорява централизацията и надзор над районите.

► 2008–2012 – Формално „ отдръпване “, само че остава основна фигура като министър председател.

► 2012–2018 – Връщане в Кремъл, анексия на Крим, интервенция в Сирия.

► 2020–днес – Легитимира удължение на президентския мандат, инициира войната в Украйна.

Кой издига Путин за президент?

Борис Елцин, тогавашният президент на Руската федерация, е този, който в действителност издига Путин.

На 9 август 1999 година Елцин назначава Путин за министър-председател и обществено декларира, че го вижда като „ заслужен правоприемник “ за президентския пост.

В последния ден от 1999 година Елцин подава оставка и прави сегашния държавен глава краткотрайно изпълняващ длъжността президент, което му дава огромно преимущество за изборите през март 2000 година

Кариера преди президентството

► Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (1975–1991)

След довеждане докрай на юридическия факултет в Ленинградския държавен университет (1975 г.), Путин постъпва в Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Работи в контраразузнаването, а от 1985 до 1990 година служи в Дрезден, Източна Германия, като офицер по външното разузнаване.

► Връщане в Ленинград / Санкт Петербург (1990–1996)

След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1991 година със звание подполковник. Започва работа в администрацията на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак - там дава отговор за интернационалните връзки и икономическото съдействие.

Постепенно става един от най-близките съветници на Собчак и построява контакти с съветски бизнеси и западни вложители.

► В Москва – във федералната власт (1996–1999)

През 1996 година се реалокира в Москва и постъпва в президентската администрация на Борис Елцин.

От 1997 година оглавява Главния надзорен департамент, който следи за осъществяването на решенията на президента и държавното управление.

През 1998 година е назначен за шеф на Федералната работа за сигурност (ФСБ), правоприемник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

През март 1999 година става и секретар на Съвета за сигурност на Русия.

► Министър-председател (1999)

На 9 август 1999 година Елцин го назначава за министър председател.

По време на втората чеченска война, почнала през есента на 1999 година, твърдата му позиция и обещания за „ ликвидирането на терористите “ му носят известност измежду обществото. Именно този облик на „ мощен водач “ му оказва помощ да завоюва изборите през март 2000 година още на първи тур.

Източник: NOVA