Украински бежанки помагат в дом за възрастни в Бяла
От Община Бяла схващат, че не са задоволителни единствено заслон и храна, и по тази причина се пробват да приобщят украинките
Повече от половин милион украинци са влезнали в България от началото на войната. Над 85 000 от тях са избрали да останат у нас и търсят способи да се приспособяват. В град Бяла, Русенска област, 6 дами и 7 деца, с поддръжката на Общината, се пробват да продължат живота си като си намерят работа и основат, въпреки и краткотрайно, дом там, където са, споделя
Антонина Болгарская идва в Бяла през нощта на 6 март с рейс с още 43 дами и деца от Одеса и Южний. От Общината незабавно ги настаняват в дом за остарели хора като трансформират статута му, с цел да получават държавна помощ за издръжката им.
5 месеца по-късно част от дамите са се завърнали в Украйна, тъй като компаниите, в които са работили, са започвали да възвръщат активността си.
Първият етаж на постройката в Бяла още веднъж е преобразуван в старешки дом, а дамите, които са останали тук, се присъединили да оказват помощ. Антонина Болгарская споделя, че на този стадий няма различен избор. Мъжът ѝ е умрял и би трябвало да мисли за двете си дъщери.
"Искам да се върна, когато свърши войната. Там имам майка, сестра, родственици. И ми е мъчително за тях. Но тук съм с двете си дъщери и се тормозя за тях, а и те към този момент посещават българско учебно заведение. ", споделя тя.
В Украйна Антонина е работила в център за деца с увреждания, а също и в театъра, само че те в този момент са затворени. Затова е признателна за опцията да работи у нас.
"Може да се каже, че работата ми в Украйна беше сходна - там работех с деца. На мен ми харесва да работя с хора, аз съм човек на творчеството. Правя свещи. В Украйна съм взела участие в благотворителни базари. И в случай че тук мога, ще се включа в нещо такова. ", споделя Антонина Болгарская.
От Община Бяла схващат, че не са задоволителни единствено заслон и храна, и по тази причина се пробват да приобщят украинките.
"Търсим вид да стартират работа, в случай че те желаят да останат в България до края на войната. Жените са на работа като работник-поддръжка. Те оказват помощ и за поддържането на постройката, в това време оказват помощ и за възрастните хора, които сме настанили на първия етаж. ", изяснява Милена Пачелиева, секретар на Община Бяла.
Въпреки че е добре призната тук, Наталия Скулска не е изгубила вяра, че ще се прибере скоро. Затова и децата ѝ ще учат онлайн в украинско учебно заведение.
"Главното е, че тук, в България е спокойно и безвредно. Искаме да се върнем, само че когато стане умерено. ", споделя тя.
Антонина Болгарская не знае от къде идва семейството ѝ, само че счита, че това е орис.
"Предполагам, че моите родители имат родствени връзки с България. Затова и семейството ми е Болгарская, и считам, че съм се озовала тук неслучайно. ", уверена е тя.
Няма дълготрайни проекти, само че поради себе си и поради децата се пробва да сътвори уют. Посадила е цветя, които да им припомнят за дома.
Повече от половин милион украинци са влезнали в България от началото на войната. Над 85 000 от тях са избрали да останат у нас и търсят способи да се приспособяват. В град Бяла, Русенска област, 6 дами и 7 деца, с поддръжката на Общината, се пробват да продължат живота си като си намерят работа и основат, въпреки и краткотрайно, дом там, където са, споделя
Антонина Болгарская идва в Бяла през нощта на 6 март с рейс с още 43 дами и деца от Одеса и Южний. От Общината незабавно ги настаняват в дом за остарели хора като трансформират статута му, с цел да получават държавна помощ за издръжката им.
5 месеца по-късно част от дамите са се завърнали в Украйна, тъй като компаниите, в които са работили, са започвали да възвръщат активността си.
Първият етаж на постройката в Бяла още веднъж е преобразуван в старешки дом, а дамите, които са останали тук, се присъединили да оказват помощ. Антонина Болгарская споделя, че на този стадий няма различен избор. Мъжът ѝ е умрял и би трябвало да мисли за двете си дъщери.
"Искам да се върна, когато свърши войната. Там имам майка, сестра, родственици. И ми е мъчително за тях. Но тук съм с двете си дъщери и се тормозя за тях, а и те към този момент посещават българско учебно заведение. ", споделя тя.
В Украйна Антонина е работила в център за деца с увреждания, а също и в театъра, само че те в този момент са затворени. Затова е признателна за опцията да работи у нас.
"Може да се каже, че работата ми в Украйна беше сходна - там работех с деца. На мен ми харесва да работя с хора, аз съм човек на творчеството. Правя свещи. В Украйна съм взела участие в благотворителни базари. И в случай че тук мога, ще се включа в нещо такова. ", споделя Антонина Болгарская.
От Община Бяла схващат, че не са задоволителни единствено заслон и храна, и по тази причина се пробват да приобщят украинките.
"Търсим вид да стартират работа, в случай че те желаят да останат в България до края на войната. Жените са на работа като работник-поддръжка. Те оказват помощ и за поддържането на постройката, в това време оказват помощ и за възрастните хора, които сме настанили на първия етаж. ", изяснява Милена Пачелиева, секретар на Община Бяла.
Въпреки че е добре призната тук, Наталия Скулска не е изгубила вяра, че ще се прибере скоро. Затова и децата ѝ ще учат онлайн в украинско учебно заведение.
"Главното е, че тук, в България е спокойно и безвредно. Искаме да се върнем, само че когато стане умерено. ", споделя тя.
Антонина Болгарская не знае от къде идва семейството ѝ, само че счита, че това е орис.
"Предполагам, че моите родители имат родствени връзки с България. Затова и семейството ми е Болгарская, и считам, че съм се озовала тук неслучайно. ", уверена е тя.
Няма дълготрайни проекти, само че поради себе си и поради децата се пробва да сътвори уют. Посадила е цветя, които да им припомнят за дома.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ