10 млн. лв. за направления са неизползвани, а пациентите плащат в...
От НЗОК изясняват, че средствата няма да бъдат изгубени, а ще се употребяват предплатено за идната финансова година. „ Сумата ще бъде изплатена авансово за 2026 година, което води до леко понижаване на % на нарастване на бюджета “, показва шефът на дирекция „ Бюджет и финансови параметри “ Ганка Аврамова.
Това пояснение обаче провокира рецензии. Членът на Надзорния съвет проф. Григор Димитров акцентира, че не става дума за икономии, а за действително неусвоени средства. „ От една страна хората не могат да стигнат до експерти, а от друга – пари остават неизползвани. Това е сериозен проблем “, съобщи той и настоя за подробна информация за неизразходваните средства.
Допълнително напрежение основава и проектобюджетът на НЗОК за 2026 година, в който делът на профилираната здравна помощ остава едвам 4,7% от общия бюджет. Според здравни специалисти точно този бранш е основен за ранната диагностика и контрола на хроничните болести и подценяването му има директно отражение върху достъпа до лекуване.
Управителят на НЗОК доцент доктор Петко Стефановски пое ангажимент да бъде готова информация за неусвоените средства, само че без съответни периоди и без изясненост дали това ще докара до смяна в разпределението на бюджета.
Темата идва на фона на все по-нарастващото доплащане от страна на пациентите. По данни на „ Евростат “ към 34% от всички разноски за опазване на здравето в България се покриват непосредствено от джоба на хората – за медикаменти, частни прегледи, проучвания и доплащания в лечебни заведения.
Според разбор на „ Хелт Метрикс “ един български пациент сега заплаща приблизително към 790 лева годишно за здраве. Прогнозите сочат, че до 2040 година тази сума може да надвиши 1100 лева
Причината за това е и фактът, че доста одобрени експерти не работят с НЗОК поради ниското възнаграждение. Един обзор с направление се заплаща от Касата с към 50 лева, до момента в който в частните кабинети цените стартират от 80 лева и могат да доближат 200 лева при спомагателни проучвания.
На този декор неизползваните милиони за посоки слагат под въпрос успеваемостта на здравното финансиране и действителния достъп на пациентите до експерти.
Това пояснение обаче провокира рецензии. Членът на Надзорния съвет проф. Григор Димитров акцентира, че не става дума за икономии, а за действително неусвоени средства. „ От една страна хората не могат да стигнат до експерти, а от друга – пари остават неизползвани. Това е сериозен проблем “, съобщи той и настоя за подробна информация за неизразходваните средства.
Допълнително напрежение основава и проектобюджетът на НЗОК за 2026 година, в който делът на профилираната здравна помощ остава едвам 4,7% от общия бюджет. Според здравни специалисти точно този бранш е основен за ранната диагностика и контрола на хроничните болести и подценяването му има директно отражение върху достъпа до лекуване.
Управителят на НЗОК доцент доктор Петко Стефановски пое ангажимент да бъде готова информация за неусвоените средства, само че без съответни периоди и без изясненост дали това ще докара до смяна в разпределението на бюджета.
Темата идва на фона на все по-нарастващото доплащане от страна на пациентите. По данни на „ Евростат “ към 34% от всички разноски за опазване на здравето в България се покриват непосредствено от джоба на хората – за медикаменти, частни прегледи, проучвания и доплащания в лечебни заведения.
Според разбор на „ Хелт Метрикс “ един български пациент сега заплаща приблизително към 790 лева годишно за здраве. Прогнозите сочат, че до 2040 година тази сума може да надвиши 1100 лева
Причината за това е и фактът, че доста одобрени експерти не работят с НЗОК поради ниското възнаграждение. Един обзор с направление се заплаща от Касата с към 50 лева, до момента в който в частните кабинети цените стартират от 80 лева и могат да доближат 200 лева при спомагателни проучвания.
На този декор неизползваните милиони за посоки слагат под въпрос успеваемостта на здравното финансиране и действителния достъп на пациентите до експерти.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ