От няколко месеца се чака предаването на многоцелевите самолети F-16

От няколко месеца се чака предаването на многоцелевите самолети F-16 на украинската войска. Наскоро започнаха да се появяват клюки за техния дебют в Украйна - за по този начин наречената " първа задача ", за която се твърди, че е осъществена в последните дни на юни. На тези самолети се разпореждат огромни очаквания, само че специалистите от дълго време показват подозрения, че те ще могат доста да повлияят на хода на спора.

Основната грижа е способността на тези машини и техните водачи да оцелеят, написа полското военно издание Defence24 в материал, показан без редакторска интервенция от " Фокус “.

Европейските версии на F-16 AM и BM бяха в допълнение оборудвани от западните сили с усъвършенствани радари, системи за самоотбрана и евентуално са в положение да носят спомагателни типове оръжия. Тези машини безспорно са рискови оръжия във връзка с техните нападателни качества. Способността им да оцелеят на бойното поле обаче е под въпрос.

Въпреки всички преимущества и цялата осведомителна и електромагнитна поддръжка (WRE), които тези самолети могат да получат при осъществяване на задачи, те си остават машини от четвърто потомство. Тоест самолети, с които както съветската Противовъздушна отбрана, по този начин и съветската бойна авиация са изцяло способни да се оправят.

Междувременно заканите, пред които ще се изправят украинските F-16, са съветските бойни самолети, класифицирани като потомство 4 и 4 плюс, както и (отчасти) 5-то потомство. Су-30СМ/СМ2, Су-35С или най-после Су-57, може би, не са измежду водещите бойни самолети в света. Те са надминати от американските самолети от 5-то потомство като F-22 и F-35, а евентуално и F-15EX или най-новата версия на F/A-18E/F Super Hornet. Що се отнася до по-старите, въпреки и осъвременени F-16, обстановката не наподобява толкоз добра. Американците сътвориха F-16 по време на Студената война като многоцелеви аероплан, който безспорно се показа добре в борби, само че това беше по време на изцяло друг вид спор. В Сърбия и Ирак F-16 постоянно се биеше против доста по-слаби съперници. От своя страна в спора сред Израел и Сирия през 80-те, макар че сирийските Военновъздушни сили имаха доста самолети, всички те бяха остарели, 2-ро и 3-то потомство. В спор със мощен зложелател изтребителите F-15 трябваше да обезпечат предимство във въздуха.

За разлика от споровете, водени от израелците през 80-те години на предишния век и американците през 90-те години на предишния век, в Украйна F-16 ще се бие без поддръжката на F-15. И техните съперници няма да бъдат самолети от по-старо потомство, а от същото или даже по-ново потомство. Ако украинските самолети са оборудвани с радари AN/APG-68, които сега се употребяват на полските F-16C/D Jastrząb, което е най-вероятният сюжет, украинските F-16 ще имат почти същите качества за засичане на цели като съветските самолети. Техният коз ще бъде по-малка ефикасна отразяваща повърхност. Друго преимущество е способността на F-16 да получава информация от външни източници, евентуално от разследващи самолети на НАТО.

Освен това украинските водачи ще се бият не против по-слабо подготвен съперник, а против съветски водачи, чието равнище на подготовка е не по-ниско, а даже по-високо. Въпреки всички дефекти в подготовката на екипажите на съветските бойни самолети и бойните загуби, би трябвало да се помни, че украинските водачи на F-16 не са бойни ветерани, които преди този момент са летели на МиГ-29, Су-25, Су-24 или Су-27. Те или са мъртви, или не престават да се бият в постсъветските си машини. На F-16 значително се образоват новаци и даже да получат по-добро образование, те няма да надминат междинния съветски водач, да не приказваме за аса с богат военен опит.

Отговорът на този проблем може да бъде решение, за което не се приказва на глас, само че което лежи на повърхността. В пилотските кабини на някои украински F-16 не би трябвало да седят не украинци, а пилоти-наемници, които биха могли да служат като командири по време на първите бойни дейности. Случи се по този начин, че F-16 е най-популярният военен аероплан в света от десетилетия. Има доста опитни ветерани, които познават добре тези машини и в случай че дребна част от тях (десетина или няколко десетки) решат да подпишат съответния контракт, това ще реши казуса. Те няма да станат първите " непознати експерти “, решили да рискуват живота си, защитавайки Украйна. Единствената разлика е, че водачът може да повлияе в доста по-голяма степен на хода на военните дейности.

Във въздуха руснаците могат да употребяват доста от козовете, които имат против F-16. Ясно е, че те надали ще подценен появяването на F-16 и ще се опитат да ги унищожат по доста аргументи. Първо, от пропагандни и имиджови съображения. Второ, те евентуално ще се опитат да унищожават флота F-16, с цел да не разрешат той да се " разпише “ в Украйна. Под " разписване “ имам поради обстановка, при която украинските водачи ще придобият военен опит, наземният личен състав ще придобие умения за обслужване на тези машини, както и развиването на подобаваща инфраструктура и последователно увеличение на размера на парка от тези машини и количество муниции.

В това отношение може да се допусна, че руснаците евентуално ще хвърлят огромни сили в борба със " Соколите “ и ще имат числено предимство, като в същото време поддържат първокласен паритет. Предимство във въздушния пердах за руснаците могат да обезпечат ракети въздух-въздух Р-37 с обхват до няколкостотин километра (западни източници споделят обхват от 150 до 400 км). Това оръжие се употребява против постсъветски украински самолети, само че може да се употребява и против F-16 с сходен (до известна степен) резултат.

Руските бойни самолети са единствено една опасност. Руснаците евентуално ще се опитат да проследят и нападат разпръснати бази на F-16 и техните тилове на земята. Доскоро руснаците не бяха доста ефикасни в сходни дейности против остарели украински самолети, само че с времето започнаха да реализират известни триумфи.

И най-после, може би най-голямата опасност може да бъде съветската противовъздушна защита. Руските системи с дребен и междинен обхват към момента се смятат за доста ефикасни, най-малко когато става въпрос за разкриване и обезвреждане на самолети от 4-то потомство. За F-16 ще бъде мъчно да удари надълбоко съветска територия, тъй като тези самолети са тъкмо задачите, против които съветските системи са предопределени да се борят. За разлика от ракетите ATACMS или дребните дронове камикадзе.

Може би заради тази причина от няколко месеца сме очевидци на акция против съветските системи за противовъздушна защита и разкриване. Неутрализирането им би улеснило осъществяването на задачите на самолетите F-16. Колко сполучливи ще бъдат тези ограничения ще разберем през идващите седмици и месеци.

С всичко казано дотук би трябвало да помним, че макар всичките си несъмнени достолепия, F-16 не е F-35 и никой F-15 няма да го отбрани. Затова тези, които решат да се бият на тях против руснаците, ще имат потребност от доста храброст.