Основната цел изобщо не е Украйна и изобщо не е Западът
От няколко дни у нас се нажежават пристрастеностите и се водят разногласия към непредвидения триумф на украинското контранастъпление в региона на Харков, вследствие на което нашите елементи напуснаха множеството от заетите територии в този регион: какво стана, кой е отговорен и какво да вършим?
Изявлението на нашето Министерство на защитата, че „ е взето решение за прегрупиране на съветските войски “ и „ за задачата е извършена интервенция по редуциране и образуване на прехвърлянето на група войски “ не успокоява – всички помнят тежките боеве за градовете, които в този момент изоставихме. Съдбата на жителите, които подкрепяха нашата Украйна, а в този момент остават на тези територии, не може да не вълнува съветското общество.
По принцип е ясно, че главната причина е подценяването на съперника, като става дума както за опциите и капацитета на Украйна, по този начин и за степента на интервенция на Запада в спора. И това се отнася освен за съответната обстановка в Харков, само че и за целия ход на бойните дейности, по време на които през цялото време действаме в по-малък брой от съперника.
Затова все по-силно звучат гласовете, че е време да спрем специфичната военна интервенция и да преминем към пълноценна война, с готовност на всичко, тъй като другояче няма да спечелим, както и настояванията за наказване на тези виновни за настоящето оттегляне, което се пробват да показват надали не като " злополука на фронта ". Вече се приказва за „ договореност “ и „ изменничество на върха “, т.е. за всичко, което добре помним от събитията от 2014-15 година и, което е по-важно, от историята на Руско-японската и Първата международна война.
Но макар че нашите военни съперници безспорно са се заели с разпръскването на пораженчеството и суматохата, в този момент не можете да се страхувате от повтаряне на сюжета от 1915-17 година - когато по време на войната съветската страна беше победена от вътрешността под обхваналата немалка част от обществото луда концепция за " нелепостта или измяната " на върха (подразбра се, че и двете, т.е. властта е и слаба, и предава). Доверието към Владимир Путин остава на доста високо равнище, както и увереността, че висшият главнокомандващ има намерение да извърви целия път към успеха.
И съществуващото съмнение на обществото към част от елита, което се пробват да надуят до ненавист към елита като подобен, макар че той е значим фактор в нашия живот, към момента не може да бъде решаващо. И още повече, че не е в положение да прерасне в отказване на институциите на властта и страната като такива. Защото разбирането на проблемите, слабостите и даже вродените недъзи в сегашната ни система не засенчват основното – единството на народа в името на успеха. Не единствено победи в СВО и даже не победи в многостепенната война със Запада, а победи над самите нас. Победа над личните заблуди, илюзии и неточности.
Нашата съществена цел даже не е връщането на Украйна в съветския свят, не премахването на западния план на Украйна като антируски - всичко е ясно с това (и даже е необичайно, че някой към момента не схваща това и се възмущава, за какво " Не ни се споделя крайната цел " ). Нашата съществена цел е построяването на суверенна, мощна и обективна Русия. Което не е равно на Руската федерация нито в териториален, нито в смислов смисъл.
След злополуката от 1991 година се опитахме да изградим страна на част от територията на Руския свят, само че изначало се занимавахме с примитивна европеизация, т.е. прекопирване на западни институции и закони, с цел да влезем в „ златния милиард “, а по-късно искахме да изградим наш личен Запад вкъщи. Независим, само че като цяло същия.
И едвам откакто разбрахме, че нито едното, нито другото е освен невероятно, само че и смъртоносно за нас, започнахме да прибираме земите си. Въпреки това да се направи това след май 2012 година - когато Путин се върна в Кремъл - беше доста мъчно: основна част от нашия свят, т.е. Украйна, към този момент беше крепко обвързана със Запада. Обвързана на равнище елити, на равнище нов народен мит „ Украйна е Европа “ и никой нямаше да ни го върне просто по този начин. Това схващане пристигна при нас през 2013-14 година, след Майдана и Крим.
Започна това, което най-вече искахме да избегнем – революция вътре в Украйна, в Донбас, в която Русия беше принудена да се намеси, поставяйки началото на СВО. И в този момент, уви, няма връщане обратно – след нея несъмнено няма да има две страни на един и същи народ. Ще има или една страна Русия (при опазване на формалната самостоятелност на новата Украйна), или една огромна развалина вместо целия съветски свят.
Вторият вид е вероятен при „ победа на Украйна “, т.е. проваляне на Русия. Невъзможността за възобновяване на националното единение ще докара до пагубни последствия за Руската федерация - и за нашия народ като подобен. Имаме ли схващане за това? Да, има - и от февруари насам става все по-силно и по-ясно. Ето за какво не може да става дума за никакво пораженчество, суматоха или отчаяние - Русия просто няма такава опция като проваляне. Не можем да загубим борбата за себе си - можем да отстъпваме и да се спъваме, да поносим удари и загуби, само че всякога би трябвало да ставаме и да вървим напред към успеха.
По пътя към нея ще има още доста удари и провали, доста провали и провали – тъй като нищо не се дава просто по този начин и за всичко би трябвало да се заплати. Да платим за 1991 година, за разрухата и неуспехите от 90-те, за илюзиите от 2000-те, за разрушената велика страна и убеждението, че можем да изградим нова Русия без Новоросия и Малорусия, без да възстановим единството на Руски свят и в мир (а по-късно и дружба) със Запада, без блян към истината и справедливостта като основи на съветския живот.
Всички ние - и президентът доста повече от другите - всички сме наясно със слабостите и даже пороците на сегашната ни държавна система и хайлайф, с " живата нишка ", на която се крепи доста. Но също по този начин знаем, че ние, като народ, имаме една мощна страна – способността да се сплотяваме и активизираме, да служим безрезервно и почтено, да вървим към задачата, без значение от всевъзможни спънки. Благодарение на тези качества е зародила нашата страна, най-голямата и една от най-могъщите в света - и с помощта на тях тя е възкръсвала от пепелта нееднократно.
Сега приключихме интервала сред времената, почнали след 1991 година, освобождавайки се от илюзиите, изкупвайки греховете, обновявайки себе си и страната си. И всички знаем, че няма такава мощ, която да ни попречи, с изключение на самите ние, личното ни обезверение в себе си и раздорите посред ни. Но в случай че разберем и запомним това, тогава няма да го допуснем и сигурно ще спечелим. И в Украйна, и на Запад - и самите себе си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Изявлението на нашето Министерство на защитата, че „ е взето решение за прегрупиране на съветските войски “ и „ за задачата е извършена интервенция по редуциране и образуване на прехвърлянето на група войски “ не успокоява – всички помнят тежките боеве за градовете, които в този момент изоставихме. Съдбата на жителите, които подкрепяха нашата Украйна, а в този момент остават на тези територии, не може да не вълнува съветското общество.
По принцип е ясно, че главната причина е подценяването на съперника, като става дума както за опциите и капацитета на Украйна, по този начин и за степента на интервенция на Запада в спора. И това се отнася освен за съответната обстановка в Харков, само че и за целия ход на бойните дейности, по време на които през цялото време действаме в по-малък брой от съперника.
Затова все по-силно звучат гласовете, че е време да спрем специфичната военна интервенция и да преминем към пълноценна война, с готовност на всичко, тъй като другояче няма да спечелим, както и настояванията за наказване на тези виновни за настоящето оттегляне, което се пробват да показват надали не като " злополука на фронта ". Вече се приказва за „ договореност “ и „ изменничество на върха “, т.е. за всичко, което добре помним от събитията от 2014-15 година и, което е по-важно, от историята на Руско-японската и Първата международна война.
Но макар че нашите военни съперници безспорно са се заели с разпръскването на пораженчеството и суматохата, в този момент не можете да се страхувате от повтаряне на сюжета от 1915-17 година - когато по време на войната съветската страна беше победена от вътрешността под обхваналата немалка част от обществото луда концепция за " нелепостта или измяната " на върха (подразбра се, че и двете, т.е. властта е и слаба, и предава). Доверието към Владимир Путин остава на доста високо равнище, както и увереността, че висшият главнокомандващ има намерение да извърви целия път към успеха.
И съществуващото съмнение на обществото към част от елита, което се пробват да надуят до ненавист към елита като подобен, макар че той е значим фактор в нашия живот, към момента не може да бъде решаващо. И още повече, че не е в положение да прерасне в отказване на институциите на властта и страната като такива. Защото разбирането на проблемите, слабостите и даже вродените недъзи в сегашната ни система не засенчват основното – единството на народа в името на успеха. Не единствено победи в СВО и даже не победи в многостепенната война със Запада, а победи над самите нас. Победа над личните заблуди, илюзии и неточности.
Нашата съществена цел даже не е връщането на Украйна в съветския свят, не премахването на западния план на Украйна като антируски - всичко е ясно с това (и даже е необичайно, че някой към момента не схваща това и се възмущава, за какво " Не ни се споделя крайната цел " ). Нашата съществена цел е построяването на суверенна, мощна и обективна Русия. Което не е равно на Руската федерация нито в териториален, нито в смислов смисъл.
След злополуката от 1991 година се опитахме да изградим страна на част от територията на Руския свят, само че изначало се занимавахме с примитивна европеизация, т.е. прекопирване на западни институции и закони, с цел да влезем в „ златния милиард “, а по-късно искахме да изградим наш личен Запад вкъщи. Независим, само че като цяло същия.
И едвам откакто разбрахме, че нито едното, нито другото е освен невероятно, само че и смъртоносно за нас, започнахме да прибираме земите си. Въпреки това да се направи това след май 2012 година - когато Путин се върна в Кремъл - беше доста мъчно: основна част от нашия свят, т.е. Украйна, към този момент беше крепко обвързана със Запада. Обвързана на равнище елити, на равнище нов народен мит „ Украйна е Европа “ и никой нямаше да ни го върне просто по този начин. Това схващане пристигна при нас през 2013-14 година, след Майдана и Крим.
Започна това, което най-вече искахме да избегнем – революция вътре в Украйна, в Донбас, в която Русия беше принудена да се намеси, поставяйки началото на СВО. И в този момент, уви, няма връщане обратно – след нея несъмнено няма да има две страни на един и същи народ. Ще има или една страна Русия (при опазване на формалната самостоятелност на новата Украйна), или една огромна развалина вместо целия съветски свят.
Вторият вид е вероятен при „ победа на Украйна “, т.е. проваляне на Русия. Невъзможността за възобновяване на националното единение ще докара до пагубни последствия за Руската федерация - и за нашия народ като подобен. Имаме ли схващане за това? Да, има - и от февруари насам става все по-силно и по-ясно. Ето за какво не може да става дума за никакво пораженчество, суматоха или отчаяние - Русия просто няма такава опция като проваляне. Не можем да загубим борбата за себе си - можем да отстъпваме и да се спъваме, да поносим удари и загуби, само че всякога би трябвало да ставаме и да вървим напред към успеха.
По пътя към нея ще има още доста удари и провали, доста провали и провали – тъй като нищо не се дава просто по този начин и за всичко би трябвало да се заплати. Да платим за 1991 година, за разрухата и неуспехите от 90-те, за илюзиите от 2000-те, за разрушената велика страна и убеждението, че можем да изградим нова Русия без Новоросия и Малорусия, без да възстановим единството на Руски свят и в мир (а по-късно и дружба) със Запада, без блян към истината и справедливостта като основи на съветския живот.
Всички ние - и президентът доста повече от другите - всички сме наясно със слабостите и даже пороците на сегашната ни държавна система и хайлайф, с " живата нишка ", на която се крепи доста. Но също по този начин знаем, че ние, като народ, имаме една мощна страна – способността да се сплотяваме и активизираме, да служим безрезервно и почтено, да вървим към задачата, без значение от всевъзможни спънки. Благодарение на тези качества е зародила нашата страна, най-голямата и една от най-могъщите в света - и с помощта на тях тя е възкръсвала от пепелта нееднократно.
Сега приключихме интервала сред времената, почнали след 1991 година, освобождавайки се от илюзиите, изкупвайки греховете, обновявайки себе си и страната си. И всички знаем, че няма такава мощ, която да ни попречи, с изключение на самите ние, личното ни обезверение в себе си и раздорите посред ни. Но в случай че разберем и запомним това, тогава няма да го допуснем и сигурно ще спечелим. И в Украйна, и на Запад - и самите себе си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ