Как помиряването между Ердоган и Асад ще засили позициите на Русия
От няколко дни политолозите чакат публично удостоверение за огромна интернационална сензация - помиряването на двамата остарели врагове Ердоган и Асад. Но сега Турция организира военна интервенция в Сирия. Защо Ердоган дава да се разбере, че е подготвен да се разбере с Асад – и по какъв начин това съглашение може да бъде в интерес на Русия?
Една от печелившите характерности на съветската дипломация е следването на правилото „ ние поддържаме положителни връзки с всеки, който е подготвен да поддържа положителни връзки с нас “. Ето за какво Русия съумява да си сътрудничи дейно с страни, които враждуват между тях (Индия и Китай, Саудитска Арабия и Иран, Турция и Израел и др.) и в това време да не застава на страната на една страна против друга. Ето за какво Русия е съвършен медиатор за комплицирани договаряния сред два съперника, търсещи помиряване. И е допустимо в близко бъдеще Москва да играе такава посредническа роля за Сирия и Турция.
Създаване на опция
„ Възможността постоянно е налице. Винаги сме говорили и даже сме обмисляли опцията за образуване на такава среща преди, само че турската страна счита, че сега изискванията за това към момента не са назрели “, сподели Александър Лаврентиев, специфичен представител на президента на Руската федерация за Сирия.
Изглежда обаче, че изискванията бързо назряват. Турските управляващи интензивно подмятат информация, че срещата може да се състои в близко бъдеще.
И тази среща в действителност опонира на цялата реторика и дейности на турския президент през последните 11 години. От 2011 година, т.е. от началото на сирийската революция, Реджеп Тайип Ердоган постоянно упреква Асад във всички смъртни грехове, от поддръжката на тероризма (в лицето на„ Ислямска страна “) до обичайна западна мантра „ ръце в кръв “. Турският президент неведнъж е казвал, че Башар Асад би трябвало да бъде свален и че мирният завършек на сирийския спор би трябвало да включва „ Сирия без Асад “. Той упрекна сирийския президент в потребление на химически оръжия и го назова " политически мъртвец ".
Сега обаче Ердоган внезапно реши да загърби тези години на обвинявания и обиди. В отговор на въпрос за възможна среща той сподели, че „ в политиката няма възмущение и неодобрение “. Той изрази подготвеност да не помни всички искания и да си спомни какво се е случило преди тях (а през нулевите години ви подсещаме, че фамилиите на Ердоган и Асад постоянно почиваха заедно).
Тогава съдружният сътрудник на Ердоган Давлет Бахчели (чрез който турските управляващи постоянно подмятат разнообразни хрумвания за обществено озвучаване) прикани държавното управление да " сътвори опция " водачите на Турция и Сирия да се срещнат и да стартират двустранни договаряния.
Но не всички в Турция поддържат концепцията за такава опция.
„ Сред тях е част от електората на Ердоган, който заради религиозните си възгледи се опълчва на ръководството на Асад и поддържа сирийската съпротива. Противниците на турския президент ще издигнат разнообразни обвинявания против Асад и ще слагат под въпрос репутацията на турския президент за решението му ненадейно да се откаже от личните си думи. И вътрешната съпротива употребява това неодобрение, с цел да дискредитира Ердоган “, изяснява експертът Яшар Ниязбаев. „ Все отново това е позицията на малцинството.- “ Мнозинството турци са за нормализиране - на първо място на основата на банална прагматика.
Враг на врага
Например заради недостижимост на първичната задача. Припомняме, че в самото начало на гражданската война задачата на Турция беше да повтори египетския сюжет в Сирия - т.е. да смъкна светския националистически режим на Башар Асад, който беше насочен към Иран, и да го размени с умерени сунитски ислямисти, лоялни към Анкара и персонално към Ердоган. Сега обаче, когато държавното управление на Башар Асад управлява решително по-голямата част от страната, то няма да бъде приложено. Така че по-нататъшното придържане към тази линия е безсмислено.
Освен това Турция се нуждае от договаряния с Дамаск за заслужен излаз от сирийската случка. Да, Москва и Техеран разрешиха на Анкара (първоначално един от основните спонсори на сирийските екстремисти) да влезе в триумвирата, който дефинира лицето на следвоенна Сирия. Турция обаче не може да работи дейно в рамките му и да пази ползите си поради турските подставени лица в Идлиб, за които дава отговор Ердоган.
Ердоган не може да вземе всички тези десетки хиляди екстремисти (а в случай че се вземат поради фамилиите им, повече от 100 хиляди души) на своя територия - в последна сметка бойците не знаят нищо друго с изключение на по какъв начин да се бият. Също по този начин е невероятно да се изхвърлят в районни спорове като " пушечно месо ".
Също по този начин е невероятно да бъдат предадени на Башар Асад за репресии, на първо място по вътрешнополитически аргументи. Значителна част от бойците в Северна Сирия са туркомани, част от по този начин наречения турски свят. Електоратът на Ердоган ще гледа на тяхното предаване по същия метод, както съветският електорат би гледал на предаването на Донецк на Украйна. Следователно на Турция в този момент остава една опция - да окупира забележителна част от Северна Сирия, с цел да обезпечи физически бойците там.
И най-после, Реджеп Тайип Ердоган просто се нуждае от помощта на Асад, с цел да се бори със сирийските кюрди. Военно-политическа, разследваща и впрочем – т.е. точно помощта, която Дамаск оказа на Анкара преди началото на гражданската война в Сирия.
Турция в баланс
Що се отнася до позицията на Дамаск във връзка с договарянията, на 23 ноември редица турски медии излязоха със заглавия „ Асад отхвърли на Ердоган “. Въпреки това, в случай че прочетете текста на самите публикации, можете да видите, че Асад единствено отхвърли да се срещне с турската делегация в Дамаск, като предложи да провежда това събитие " в трета страна " (тоест, с други думи, в Русия). И това е разумно, тъй като и сирийското управление има потребност от нормализация на връзките с Турция. Отново има няколко аргументи за това.
В случай на нормализиране на връзките сред Анкара и Дамаск, турските военни интервенции в Северна Сирия могат да влязат в правното поле.
След като сирийските кюрди отхвърлиха многочислените оферти на Москва и Дамаск да се отдръпват от американския чадър и да се върнат на сирийското военно-правно поле, те сами подпечатаха ориста си. И в Дамаск турските интервенции против кюрдите биха могли да се преглеждат като битка на външна мощ против американските съдружници – в случай че Анкара координира тези интервенции с Дамаск и даде гаранции, че тези територии няма да бъдат под дълготрайна турска окупация.
Освен това, при положение на нормализация, ще бъде създаден механизъм за спокойно връщане на окупираните от турците територии под сирийски надзор. Да, механизмът е дълъг, не неусетен, обвързван с редица взаимни отстъпки (например гаранции за живота на протурските бойци) – само че в действителност няма опция, в случай че не вземем поради сюжета на огромна турско-сирийска война.
И най-после, Башар ал-Асад се нуждае от Турция за външнополитически баланс.
Редица сирийски политици са съществено обременени от несъразмерната, съгласно тях, взаимозависимост на страната от Иран, тъй че управляващите се пробват да разнообразят външните връзки, в това число посредством възобновяване на връзките с съперниците - ОАЕ, Саудитска Арабия - и, несъмнено, Турция.
Що се отнася до позицията на Русия, Москва освен е подготвена да даде платформа за сирийско-турски договаряния (и евентуално за среща на високо ниво на двамата лидери), само че и е извънредно заинтригувана от сполучливото привършване на този развой. Нормализирането на сирийско-турските връзки ще докара до намаляване и даже изместване на американското въздействие от Сирия, а също по този начин ще се трансформира в сериозен тласък за процеса на политическо споразумяване (тъй като точно насочените към Турция бойци са основна мощ в лагера на съперниците на Асад). А политическото съглашение от своя страна е вторият съставен елемент (наред с ликвидирането на „ Ислямска страна “) за цялостното и сполучливо довеждане докрай на съветската задача в Сирия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Една от печелившите характерности на съветската дипломация е следването на правилото „ ние поддържаме положителни връзки с всеки, който е подготвен да поддържа положителни връзки с нас “. Ето за какво Русия съумява да си сътрудничи дейно с страни, които враждуват между тях (Индия и Китай, Саудитска Арабия и Иран, Турция и Израел и др.) и в това време да не застава на страната на една страна против друга. Ето за какво Русия е съвършен медиатор за комплицирани договаряния сред два съперника, търсещи помиряване. И е допустимо в близко бъдеще Москва да играе такава посредническа роля за Сирия и Турция.
Създаване на опция
„ Възможността постоянно е налице. Винаги сме говорили и даже сме обмисляли опцията за образуване на такава среща преди, само че турската страна счита, че сега изискванията за това към момента не са назрели “, сподели Александър Лаврентиев, специфичен представител на президента на Руската федерация за Сирия.
Изглежда обаче, че изискванията бързо назряват. Турските управляващи интензивно подмятат информация, че срещата може да се състои в близко бъдеще.
И тази среща в действителност опонира на цялата реторика и дейности на турския президент през последните 11 години. От 2011 година, т.е. от началото на сирийската революция, Реджеп Тайип Ердоган постоянно упреква Асад във всички смъртни грехове, от поддръжката на тероризма (в лицето на„ Ислямска страна “) до обичайна западна мантра „ ръце в кръв “. Турският президент неведнъж е казвал, че Башар Асад би трябвало да бъде свален и че мирният завършек на сирийския спор би трябвало да включва „ Сирия без Асад “. Той упрекна сирийския президент в потребление на химически оръжия и го назова " политически мъртвец ".
Сега обаче Ердоган внезапно реши да загърби тези години на обвинявания и обиди. В отговор на въпрос за възможна среща той сподели, че „ в политиката няма възмущение и неодобрение “. Той изрази подготвеност да не помни всички искания и да си спомни какво се е случило преди тях (а през нулевите години ви подсещаме, че фамилиите на Ердоган и Асад постоянно почиваха заедно).
Тогава съдружният сътрудник на Ердоган Давлет Бахчели (чрез който турските управляващи постоянно подмятат разнообразни хрумвания за обществено озвучаване) прикани държавното управление да " сътвори опция " водачите на Турция и Сирия да се срещнат и да стартират двустранни договаряния.
Но не всички в Турция поддържат концепцията за такава опция.
„ Сред тях е част от електората на Ердоган, който заради религиозните си възгледи се опълчва на ръководството на Асад и поддържа сирийската съпротива. Противниците на турския президент ще издигнат разнообразни обвинявания против Асад и ще слагат под въпрос репутацията на турския президент за решението му ненадейно да се откаже от личните си думи. И вътрешната съпротива употребява това неодобрение, с цел да дискредитира Ердоган “, изяснява експертът Яшар Ниязбаев. „ Все отново това е позицията на малцинството.- “ Мнозинството турци са за нормализиране - на първо място на основата на банална прагматика.
Враг на врага
Например заради недостижимост на първичната задача. Припомняме, че в самото начало на гражданската война задачата на Турция беше да повтори египетския сюжет в Сирия - т.е. да смъкна светския националистически режим на Башар Асад, който беше насочен към Иран, и да го размени с умерени сунитски ислямисти, лоялни към Анкара и персонално към Ердоган. Сега обаче, когато държавното управление на Башар Асад управлява решително по-голямата част от страната, то няма да бъде приложено. Така че по-нататъшното придържане към тази линия е безсмислено.
Освен това Турция се нуждае от договаряния с Дамаск за заслужен излаз от сирийската случка. Да, Москва и Техеран разрешиха на Анкара (първоначално един от основните спонсори на сирийските екстремисти) да влезе в триумвирата, който дефинира лицето на следвоенна Сирия. Турция обаче не може да работи дейно в рамките му и да пази ползите си поради турските подставени лица в Идлиб, за които дава отговор Ердоган.
Ердоган не може да вземе всички тези десетки хиляди екстремисти (а в случай че се вземат поради фамилиите им, повече от 100 хиляди души) на своя територия - в последна сметка бойците не знаят нищо друго с изключение на по какъв начин да се бият. Също по този начин е невероятно да се изхвърлят в районни спорове като " пушечно месо ".
Също по този начин е невероятно да бъдат предадени на Башар Асад за репресии, на първо място по вътрешнополитически аргументи. Значителна част от бойците в Северна Сирия са туркомани, част от по този начин наречения турски свят. Електоратът на Ердоган ще гледа на тяхното предаване по същия метод, както съветският електорат би гледал на предаването на Донецк на Украйна. Следователно на Турция в този момент остава една опция - да окупира забележителна част от Северна Сирия, с цел да обезпечи физически бойците там.
И най-после, Реджеп Тайип Ердоган просто се нуждае от помощта на Асад, с цел да се бори със сирийските кюрди. Военно-политическа, разследваща и впрочем – т.е. точно помощта, която Дамаск оказа на Анкара преди началото на гражданската война в Сирия.
Турция в баланс
Що се отнася до позицията на Дамаск във връзка с договарянията, на 23 ноември редица турски медии излязоха със заглавия „ Асад отхвърли на Ердоган “. Въпреки това, в случай че прочетете текста на самите публикации, можете да видите, че Асад единствено отхвърли да се срещне с турската делегация в Дамаск, като предложи да провежда това събитие " в трета страна " (тоест, с други думи, в Русия). И това е разумно, тъй като и сирийското управление има потребност от нормализация на връзките с Турция. Отново има няколко аргументи за това.
В случай на нормализиране на връзките сред Анкара и Дамаск, турските военни интервенции в Северна Сирия могат да влязат в правното поле.
След като сирийските кюрди отхвърлиха многочислените оферти на Москва и Дамаск да се отдръпват от американския чадър и да се върнат на сирийското военно-правно поле, те сами подпечатаха ориста си. И в Дамаск турските интервенции против кюрдите биха могли да се преглеждат като битка на външна мощ против американските съдружници – в случай че Анкара координира тези интервенции с Дамаск и даде гаранции, че тези територии няма да бъдат под дълготрайна турска окупация.
Освен това, при положение на нормализация, ще бъде създаден механизъм за спокойно връщане на окупираните от турците територии под сирийски надзор. Да, механизмът е дълъг, не неусетен, обвързван с редица взаимни отстъпки (например гаранции за живота на протурските бойци) – само че в действителност няма опция, в случай че не вземем поради сюжета на огромна турско-сирийска война.
И най-после, Башар ал-Асад се нуждае от Турция за външнополитически баланс.
Редица сирийски политици са съществено обременени от несъразмерната, съгласно тях, взаимозависимост на страната от Иран, тъй че управляващите се пробват да разнообразят външните връзки, в това число посредством възобновяване на връзките с съперниците - ОАЕ, Саудитска Арабия - и, несъмнено, Турция.
Що се отнася до позицията на Русия, Москва освен е подготвена да даде платформа за сирийско-турски договаряния (и евентуално за среща на високо ниво на двамата лидери), само че и е извънредно заинтригувана от сполучливото привършване на този развой. Нормализирането на сирийско-турските връзки ще докара до намаляване и даже изместване на американското въздействие от Сирия, а също по този начин ще се трансформира в сериозен тласък за процеса на политическо споразумяване (тъй като точно насочените към Турция бойци са основна мощ в лагера на съперниците на Асад). А политическото съглашение от своя страна е вторият съставен елемент (наред с ликвидирането на „ Ислямска страна “) за цялостното и сполучливо довеждане докрай на съветската задача в Сирия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ