От незапомнени времена “двувластие е дума с отрицателен заряд, предвещание

От незапомнени времена “двувластие ” е дума с негативен заряд, предсказание за драми, съперничества, интриги и кръвопролития.

В Спарта имало по двама царе, по този начин било, откогато на първия цар Аристодем му се родили еднояйчни близнаци, а малко по-късно той се споминал внезапно.

Според обичая било редно първородният да наследи престола, обаче майката преднамерено криела кой е, по тази причина спартанците отишли при оракула в Делхи. Той отсъдил и двамата да царуват, но за по-големия да има повече почести. Накрая съумели посредством ловкост да разрешат загадката и двувластието било възцарено.

Древногръцкият историк Херодот написа: “Разправят, че щом възмъжали, въпреки да били братя, сред тях се показала злост, която траяла през целия им живот, а също и сред техните потомци ”.

Ако в паралелната власт се криеше капацитет, съединението нямаше да прави силата, две дини щяха да се носят под една мишница и два крайници в една обувка да влизат. Поради тези и редица други справедливи аргументи нека избирането на двама съпредседатели на “Да, България ” е поправима неточност.

Самата концепция за определяне на двувластие е плашеща като бомба с часовников механизъм, само че делегатите на партийната им конференция по този начин енергично я прегърнаха, по този начин мощно повярваха в изцерителната му мощ, че на първо време трансформираха устава, с цел да узаконят подялбата. Витаещото чувство за нещо нагласено освен не ги смути, а прерасна непосредствено в гласоподаване за дуети вместо за престижи.

“Градската десница ” се придържа компактно към конгресния сюжет на Движение за права и свободи от близкото минало, тази натрапчива прилика развълнува мощно мейнстрийма. И освен апаратните хватки в двете партии съответстват, йерархията по един и същи остроумен метод се резервира.

Подалият оставка Христо Иванов държа последна програмна тирада, уточни правилния път към властта, зададе нови цели и цели, очерта трендовете във вътрешен и международен проект.

След това ужким се отдръпна, само че вместо да помаха за довиждане, непринудено реши да остане редови партиен член. А членският състав го приветства с такава екзалтираност, все едно е запалил олимпийския огън и в никакъв случай не е седял в скута на Пеевски.

Стратегическите речи на Ахмед Доган се четяха от глашатаи като кралски декрети, защото докторът по философия от години заобикаля всеобщи мероприятия по здравословни аргументи. Това, несъмнено, по никакъв метод не пречеше на овациите и избора на посочените от него съпредседатели.

Понеже е академик и почита стародавните обичаи, Сокола не остави на съпартийците си да се лутат в догадки, самичък уточни кой от двамата съпредседатели е феноменът.

В тази връзка се организираха доста занимателни полемики в обществените мрежи: дали в този момент Ивайло Мирчев е в ролята на Пеевски, а Божидар Божанов е един самобитен Джевдет Чакъров, или противоположното.

Когато Доган официално съобщи властта в Движение за права и свободи, измисляйки си превъзходната позиция на почетен ръководител, той заживя в лукс и продължи да дърпа конците, а Христо Иванов, заобикаляйки дословната прилика, употребява прикритието на елементарен член, с цел да реализира същото.

Ореолът на мъдрец и провидец в съчетание с мъченическо изражение са основни фактори за влияние, на кукловодите им е все тая дали са в костюми на царе, или просяци, значимото е да са трагични герои.

Иван Костов безрезултатно се опита да приложи същия номер, само че той не беше подстрекател и основател на победния десен съюз, който разчлени. Съюз на демократичните сили бе натрупал богат опит с изменничества и излъгани очаквания преди неговото царуване, по тази причина най-после единствено шепа правилни поклонници му повярваха, че е пророк, който ги води към крах за тяхно положително.

Ако преди са битували подозрения, че Сокола изгони Карадайъ и откри двувластие не в името на плурализма, а тъй като възнамеряваше да държи в напрежение двете враждуващи фракции в придвижването и да ги управлява, днешният скръбен резултат от тактиката му е отрезвяващ.

Необяснимо за какво прогресивните либерали не долавят поуката, дори в противен случай - до момента в който в Движение за права и свободи чергата дърпат единствено депесари, “Да, България ” непринудено поделя вътрешното си водачество с друга партия, освен това ръководена също в двувластие. Божанов, който не крие близостта си с Кирил Петков, още едвам слязъл от трибуната с оръфани обувки, побърза да се изяви като заслужен поръчител на “Промяната ”.

Без заобиколки заяви, че парламентарната група си остава цяла и туй то.

Ивайло Мирчев - правилният пилигрим, който се би на Росенец един до друг с Христо Иванов против силите на мрака (олицетворявани в тези славни времена от облика на самия Доган), от своя страна подхожда уклончиво. В синхрон с настроенията в партията и със своя наставник, който в словото си акцентира, че “българските демократични сили към този момент би трябвало да разчитат единствено на себе си ”, представителят на предходното статукво споделя, че тематиката занапред ще се дискутира.

Трудно ще се закрепи салдото, няма да им бъде елементарно в “Да, България ” да следват спуснатите завещания. Чака ги излизане от протестен режим и приемане на нова еднаквост, запълване на празнините в експертната мисъл, “прилагане на уроците и изводите от всички неточности и недостатъци дотук ”. Предизвикателствата са огромни, само че най-плашещ е денят, в който един от двамата съпредседатели ще стартира да получава повече почести.

Анализ на " 24 часа "